Молиер
Амфитрион (4)

Първа сцена

 

АМФИТРИОН

Негоднико, ела! Ти знаеш ли, мръснико,

690 че ще ядеш пердах, отвориш ли уста,

че само с удари по твоя гръб, дръвнико,

ще си сподавя яростта?!

 

СОЗИЙ

Щом тук говорят силата, властта,

против тях аз не бих могъл да викам —

695 на вашата страна ще е законността.

 

АМФИТРИОН

Измамнико, нима ти искаш да прикриеш

измислиците си? Не ще ти се размине!

 

СОЗИЙ

О, не, аз съм слуга, а господар сте вие —

от вас зависи всичко, господине.

 

АМФИТРИОН

700 Добре, ще заглуша гнева си избуял,

а ти кажи какви известия ми носиш.

Преди да съм видял жена си, бих желал

да хвърлим светлина по някои въпроси.

Ума си събери и си спомни какво си

705 дочул или видял.

 

СОЗИЙ

За да не кажа нещо неуместно,

бих искал предварително да знам

как вестите да ви предам:

да отговарям ли чистосърдечно, честно

710 или като пред господар голям;

дали самите факти да обаждам

или да ви угаждам?

 

АМФИТРИОН

                От теб се иска само

да ми представиш всичко ред по ред.

 

СОЗИЙ

715 Добре тогаз, пред мене пречка няма

на всеки ваш въпрос да дам ответ.

 

АМФИТРИОН

По мойта заповед какво направи?

 

СОЗИЙ

Под черни небеса накъм дома поех,

задаваше се нощ и аз заповедта ви

720 и вас самия сто пъти проклех.

 

АМФИТРИОН

Подлец!

 

СОЗИЙ

                Щом ваша милост ме застави

да лъжа, лъгал бих аз, колкото речете.

 

АМФИТРИОН

Виж как един слуга усърдност демонстрира!

Кажи сега, какво се случи с теб, додето

пътуваше?

 

СОЗИЙ

725         От страх едва ли не примирах

при всяко мръдване в крайпътните дървета.

 

АМФИТРИОН

Страхливец. Нямаш срам!

 

СОЗИЙ

                                        Природата създава

различни склонности у всички нас:

едни с безстрашие се отличават,

730 а други — с предпазливост, както аз.

 

АМФИТРИОН

Как стигна у дома?

 

СОЗИЙ

                                Преди да вляза в двора,

реших да пробвам как гласът ми ще звучи

как репликите си да изговоря,

та вашият триумф добре да проличи.

 

АМФИТРИОН

А после?

 

СОЗИЙ

735 Някой май да ме възпре целеше.

 

АМФИТРИОН

Кой?

 

СОЗИЙ

        Созий, но не аз, а другият. Той беше

ядосан, че аз бях изпратен при Алкмена.

Но тайната май бе и нему известена

и той безспирно се гневеше.

 

АМФИТРИОН

Какви ги дрънкаш?

 

СОЗИЙ

740                                 Не, не лъжа, господине.

Преди мен във дома аз бях се настанил;

по принцип знам за Созий, че един е,

след туй установих, че се е раздвоил.

 

АМФИТРИОН

Кажи, как може в твоята глава

745 такива глупости да се родят:

насън ли си видял това,

размътен ли ти е от пиене умът

или ме мамиш с тез объркани слова?

 

СОЗИЙ

Нима объркани слова това са?

750 Та аз говоря истински неща

и винаги държа си на честта,

пък вие вярвайте, ако ви тъй изнася.

Додето бях на път, бях Созий само аз,

щом влязох вкъщи, там оказахме се двама

755 и се започна препирня голяма.

В момента съм и там, и с вас;

Но тукашния Аз умора го тормози,

а отпочинал, свеж е тамошният Созий

и грижи няма той, освен да мисли как

760 да чупи кости със кривак.

 

АМФИТРИОН

Ах, кой би изтърпял слуга да му додява,

ако не е добър и отстъпчив,

ако търпение не притежава?

 

СОЗИЙ

Щом в този случай избухлив

765 показвате се, аз тогава

ще съм смирен и мълчалив.

 

АМФИТРИОН

Добре де, говори, яда си ще сподавя,

но по-последователен бъди!

Това, което досега разправя,

770 как може да се потвърди?

 

СОЗИЙ

Не може, прав сте. Май неясен бях.

Едва ли някой вяра ще ми хване,

защото няма как да стане.

У всеки може би ще предизвикам смях.

775 Но след като от мен тоз случай изживян е,

да го прикрия не посмях.

 

АМФИТРИОН

В това повярвал би един безумец само!

 

СОЗИЙ

Не вярвах го и аз, но, ща не ща, приех,

че Созиевците са вече двама;

780 единия за самозванец взех,

обаче силом той доказа ми, че нямам

друг избор, а след туй, когато се съвзех,

заключих, че сме лика и прилика —

изискани, красиви господа,

785 приличащи си, както му се вика,

като две капчици вода,

и да не беше му възтежичък пестникът,

не бих видял аз никаква беда.

 

АМФИТРИОН

Май нужно ще ми е чудовищно търпение…

790 Най-сетне ми кажи ти влезе ли в дома?

 

СОЗИЙ

Та как бих влязъл там, при положение

че пълна каша беше ми в ума

и не си дадох разрешение.

 

АМФИТРИОН

Не те разбрах добре.

 

СОЗИЙ

                                Попречи ми кривакът

795 и още ме боли гръбнакът.

 

АМФИТРИОН

Набиха ли те?

 

СОЗИЙ

                        Да.

 

АМФИТРИОН

                                Кой?

 

СОЗИЙ

                                        Аз.

 

АМФИТРИОН

                                                Но как така?

 

СОЗИЙ

Ей, тъй. Но не тоз Аз, с когото днес сте вие,

а онзи там със тежката ръка.

 

АМФИТРИОН

Ти брътвиш глупости, дано те Бог убие!

 

СОЗИЙ

800 Това не е брътвеж — недейте с мене спори!

Та онзи Аз, с когото имах среща,

взе връх над този, който с вас говори.

А онзи е тъй як и с кръв така гореща,

че по-голямо зло той щеше да ми стори —

805 с тояга кожата ми да отпори…

За този бой аз дълго ще се сещам.

 

АМФИТРИОН

А моята жена видя ли?

 

СОЗИЙ

                                        Не.

 

АМФИТРИОН

                                                Защо?

 

СОЗИЙ

Препятствието ми попречи.

 

АМФИТРИОН

Обеснико, кажи, какво бе всъщност то?

 

СОЗИЙ

810 Нали ви обясних сто пъти вече,

че онзи Аз изпречи се като

сатрап пред този Аз и аз далече

принуден бях да бягам.

А онзи Аз, твърдейки, че само той е Созий,

815 взе своята тояга

и се закани яростно на този.

Тъй як е онзи Аз и тъй ревнив,

че удари безброй на този Аз стовари,

а този Аз бе толкова страхлив,

820 че, ще не ще, на бяг удари.

 

АМФИТРИОН

Със чашката е той навярно прекалил,

затуй му е размътена главата.

 

СОЗИЙ

Във огън слагам си ръката,

ако, освен вода, съм друго нещо пил.

 

АМФИТРИОН

825 Тогава може би заспал си уморен

и си видял насън кошмари разни

и тез миражи безобразни

за истини сега представяш ти пред мен.

 

СОЗИЙ

Кълна се, че нормално съм нощувал,

830 че след това не съм изобщо спал

и че до тоз момент безспирно съм будувал

и никакъв мираж не съм видял.

Не е и онзи Созий сън сънувал,

че иначе как бой от него да съм ял?

 

АМФИТРИОН

835 Най-сетне замълчи и тръгвай подир мен,

че вече ми наду главата!

Нима съм полудял, та изтърпях тоз ден

нелепостите на слугата!

 

СОЗИЙ

Обикновен човек каквото да рече,

840 все за нелепост то се смята,

а щом е големец, излиза, че

все мъдрости говори му устата.

 

АМФИТРИОН

Да влезем. За друг път пази си мъдростта.

Я виж жена ми — ах, на вид е тъй приятна!

845 Но тъй като не ни очаква, тя

ще се учуди вероятно.

Втора сцена

 

АЛКМЕНА

Към боговете със възхвала, Клеантида,

да се обърнем днес, да им благодарим,

затуй че моят мъж сърцат, неустрашим,

850 спечелил е голям успех завиден.

 

АМФИТРИОН

Ах, богове, дано по ваша воля

Алкмена срещне тук съпруга си герой

с голяма радост! Аз най-искрено се моля

предишната любов пак да намери той.

855 Дано ме срещне тя с такъв сърдечен плам,

какъвто съм готов и аз да й отдам.

 

АЛКМЕНА

Я виж, ти пак си тук?

 

АМФИТРИОН

                Пристигнах, да. Обаче

не знам дали така посреща се съпруг.

Най изненада ме това, че

860 чух възгласа: я виж, ти пак си тук?

Какво ли този възглас значи?

Далече от дома бях дълго време,

от мислите по теб посърна моят лик,

неистова тъга обзе ме,

865 безкраен бе за мене всеки миг:

не е ли редом с мен любимият човек,

аз чувствам, че денят по-дълъг е от век.

 

АЛКМЕНА

Но…

 

АМФИТРИОН

        Знай, Алкмена, че със свойто нетърпение

възлюбените времето си мерят.

870 Отсъствието ми за теб не е томление,

защото в теб любов май няма да намеря!

Щом своето сърце човек на друг обрича,

раздялата потиска, угнетява,

а който истински обича,

875 той все изпитва страх, че закъснява.

Посрещането ти като с покривка снежна

любовния ми пламък охлади,

а аз очаквах радост нежна

завръщането ми у теб да породи.

 

АЛКМЕНА

880 Опитвам се да проумея

защо такъв език държиш сега на мен;

не знам защо ти аз додеях

и нямам никаква идея

какво да сторя, че да си задоволен!

885 Забрави ли какво се снощи случи,

когато в своя дом щастлив се ти завърна?

На нежностите ти със нежности отвърнах…

Каквото пожела, нали си го получи?

 

АМФИТРИОН

Е, как?

 

АЛКМЕНА

        Така! Нали пред твоите очи

890 показах как съпруг посреща се с милувки

и свойта жар на теб отдадох без преструвки.

Как по-добре една любов да проличи!

 

АМФИТРИОН

Какво говориш?

 

АЛКМЕНА

                        Ах, нали самият ти

безкрайно бе щастлив от моя прием?

895 А след като в зори се разделихме ние,

ще отречеш ли, че завръщането ти

голяма изненада крие?

 

АМФИТРИОН

Дали ще е в това, че се прибрах по-рано,

причината, че ти видяла си нощес

900 насън неща, които стават днес?

Дотолкова ли чак от плам бе обладано

сърцето ти в ответ на мъжката ми страст,

та смяташ, че съвсем задоволен съм аз?

 

АЛКМЕНА

Дали от някакво зловредно изпарение

905 не е умът ти замъглен,

та си във пълно неведение

за преживяното през тази нощ със мен

и днес подлагаш на съмнение

това, че със любов бе ти възнаграден?!

 

АМФИТРИОН

910 За изпарение зловредно ми подмяташ —

догадката ти е недопустима.

 

АЛКМЕНА

Ами защо съня ти за причина смяташ?

Нима в това здрав смисъл има?

 

АМФИТРИОН

Но ако не чрез сън, какво ли обяснение

915 на твойте думи можем да дадем?

 

АЛКМЕНА

А как, освен с едно зловредно изпарение,

твърденията ти ще разберем?

 

АМФИТРИОН

Алкмена, престани със тези изпарения!

 

АЛКМЕНА

А ти, Амфитрион, за сън спри да говориш!

 

АМФИТРИОН

920 По нашия въпрос изказаните мнения

не са шега и тук шегата зло ще стори.

 

АЛКМЕНА

Не бива да се губим във съмнения,

та аз започнах пак да чувствам плам неземен.

 

АМФИТРИОН

Говорейки така, май искаш да замажеш

925 оназ студенина, с която ти прие ме.

 

АЛКМЕНА

С това, че нещо на шега ще кажеш,

не можеш ни развесели без време.

 

АМФИТРИОН

Алкмена, моля те с това да спрем

и сериозно да си поговорим.

 

АЛКМЕНА

930 Амфитрион, и аз предлагам да не спорим

излишно, че ще се объркаме съвсем.

 

АМФИТРИОН

Но да не искаш да ме убедиш,

че снощи тук съм се вестявал?

 

АЛКМЕНА

А ти ще спреш ли да твърдиш,

935 че снощи тук не си се появявал?

 

АМФИТРИОН

Да съм се връщал тук?

 

АЛКМЕНА

                                        О, да. И призори

ти стана и пое към Тива.

 

АМФИТРИОН

Алкмена, хайде, не спори.

Кой би приел твърдения такива?

940 А, Созий?

 

СОЗИЙ

                Май с ума не е добре… Дори

на лудост вече я избива.

 

АМФИТРИОН

Алкмена, в името на боговете,

повярвай, таз шега не ще е с хубав край.

Мери си думите и знай,

945 че само тъй ще се спасиш от бесовете.

 

АЛКМЕНА

Аз меря ги и без да ме предупреждаваш —

ти и от други тук видян си сам.

Но питам се защо не го признаваш.

И доказателства могла бих да ти дам.

950 Ако е вярно, че не си бил тук нощес,

тогава от кого ще знам таз чудна вест,

че в сетния двубой врага си победил,

че ти над Птерелас си взел превес,

че в схватката си го лишил

955 от куп елмази и че си решил

да са за мен? Какъв по-силен аргумент?

 

АМФИТРИОН

Какво? Нима твърдиш, че вече съм ти дал

от плячката тоз мой тъй ценен дял,

и знаеш, че за теб е бил предназначен?

 

АЛКМЕНА

960 Така е, да. И мога лесно

да го докажа.

 

АМФИТРИОН

                        Как? Кога? Кажи!

 

АЛКМЕНА

                                                        Тозчас.

 

АМФИТРИОН

Созий!

 

СОЗИЙ

        Шегува се. Сега държа ги аз.

Преструването й е неуместно.

 

АМФИТРИОН

Ами печатът?

 

АЛКМЕНА

                        Виж! Това не е мираж,

965 а доказателство. И то ни стига.

 

 

АМФИТРИОН

О, небеса!

 

АЛКМЕНА

        Я спри със тоз шантаж,

Амфитрион, излишно шум се вдига

и във ума ти всичко е миш-маш.

 

АМФИТРИОН

Счупи печата!

 

СОЗИЙ (отваря ковчежето)

                        Ах, но накита го няма!

970 Дали с магия някой го е взел

и с таз задача сам се е наел,

понеже знаел за коя е дама?

 

АМФИТРИОН

Кажете, богове, които с власт голяма

владеете света, какво ще е туй чудо?

975 Нима ще стигна до полуда?

 

СОЗИЙ

Ако е права тя, туй, господарю, значи,

че вие също сте със двойник — като мен.

 

АМФИТРИОН

Я по-добре млъкни!

 

АЛКМЕНА

                                Учудваш се, обаче

не зная от какво си тъй озадачен.

 

АМФИТРИОН

980 О, небеса, смут страшен ме обхвана!

Разсъдък здрав не би тоз случай обяснил,

а пък той би честта ми застрашил!

Умът ми не разбра как всичко стана.

 

АЛКМЕНА

Но щом туй доказателство държиш,

985 не казвай, че нощес не си го тук оставил.

 

АМФИТРИОН

Тогава моля те да уточниш

какво след идването си съм правил.

 

АЛКМЕНА

Да искаш туй от мене означава

да казваш, че не си през тази нощ тук бил.

 

АМФИТРИОН

990 Понеже нещо ме озадачава,

един твой разказ би го изяснил.

 

АЛКМЕНА

Навярно важни грижи те терзаят

и другото ти е излязло от главата.

 

АМФИТРИОН

Възможно е. Но аз все пак държа да зная

995 подробно как протекоха нещата.

 

АЛКМЕНА

Добре! Ще ги предам най-акуратно.

Към теб се приближих с приятна изненада

и те целунах многократно,

изпитвайки и радост, и наслада.

 

АМФИТРИОН

1000 Нима пропуснал съм тоз прием мил?

 

АЛКМЕНА

Ти този накит скъп изпърво ми дари,

защото си го бил за мен предназначил,

След туй ми каза, че сърцето ти гори

по мен, тъй както жар разпалена искри,

1005 че войнският ти дълг за него пречка бил,

че мойта липса ти едва си издържал,

че с нетърпение си чакал да се върнеш,

да се усмихнеш, щом ме зърнеш…

Не знам дали си някога мечтал

1010 тъй пламенно да ме прегърнеш.

 

АМФИТРИОН

Убийствен удар! Как ли бих го преживял?

 

АЛКМЕНА

С любовния си плам ти ме омая,

неизразим възторг извика в мен

и трябва искрено да ти призная,

1015 че моето сърце изцяло бе в твой плен.

 

АМФИТРИОН

А после?

 

АЛКМЕНА

                Хванахме се за ръце

и мисли разни разменихме,

вечеряхме лице в лице,

към спалнята се устремихме…

 

АМФИТРИОН

И двамата?

 

АЛКМЕНА

1020                 Та кой би се възпротивил?

 

АМФИТРИОН

Тоз удар тъй жесток ме хвърля в изумление

и моят ум ревнив остава в неведение!

 

АЛКМЕНА

Ама защо си се, съпруже, изчервил?

Да спя със теб — нима това е престъпление?

 

АМФИТРИОН

1025 Не съм бил аз. За мен е повече от ясно,

че вчера вечерта в морето бях.

От всички тез лъжи кажи коя от тях

е най-недопустима, най-ужасна.

 

АЛКМЕНА

Амфитрион!

 

АМФИТРИОН

                Какво коварство!

 

АЛКМЕНА

                                                Този яд…

 

АМФИТРИОН

1030 Не! Стига благост и учтивост!

Тоз случай сложи край на мойта отстъпчивост.

Аз чувствам, че в сърцето ми е ад

и че жадува то за мъст и справедливост.

 

АЛКМЕНА

На мен ли ще мъстиш? Нима ти измених,

1035 та мислиш, че у мене е вината?

 

АМФИТРИОН

Не зная, но изпадна ми душата

в покруса и безкрайно се смутих.

 

АЛКМЕНА

Съпруг безнравствен, ти отричаш и самата

действителност. Защо на теб се доверих?

1040 В безсрамието си дотам отиде чак,

че ме във изневяра обвиняваш

и с измишльотини се оправдаваш

със цел да разрушиш един законен брак,

брак, който ме към теб закрепостява.

1045 Но хитрините ти не виждам как

ще продължат. На мен ми друго не остава

освен да скъсам с теб, да съм свободна пак!

 

АМФИТРИОН

Ти, след като успя да ме опозориш,

сега целиш да си разтрогнем брака.

1050 Към мене ти така обидно се държиш,

че зле ще е това да се протака.

Тъй стъпка ми честта, че чувствам се ужасно,

едва ли любовта ще скрие този срам.

От случилото се не ми е нищо ясно

1055 и затова държа подробности да знам.

Аз бях все с твоя брат, преди

насам да тръгна рано сутринта.

Ще го потърся, та и той да потвърди,

че беше с мене вчера вечерта.

1060 С гнева си справедлив аз искам да прозра

във таз мистерия необяснима.

Каквото и да разбера,

горко на който пръст в мистерията има!

 

СОЗИЙ

Но, господине, аз…

 

АМФИТРИОН

                                Ти остани

1065 и чакай тук, недей припира!

 

КЛЕАНТИДА

Госпожо, трябва ли…

 

АЛКМЕНА

                                        Обратно се върни

и замълчи, че нищо не разбирам!

Трета сцена

 

КЛЕАНТИДА

Не знам какво му е разбъркало главата,

но брат й ще е тук в най-кратък срок

1070 и край ще сложи на кавгата.

 

СОЗИЙ

За моя господар тоз удар е жесток,

но странни бяха и при мен нещата.

А може и по-зле да стане… Със жената

ще поговоря аз при подходящ предлог.

 

КЛЕАНТИДА

1075 Дано не приближи до мене! Предпочитам

вълнението си да не издам.

 

СОЗИЙ

Щом някои неща за неприятни считам,

за тях не бих желал да знам.

Та хубаво ли е отрано да науча

1080 във бъдното каква злина ще ми се случи?

И все пак важни са нещата, от които

ще тегли може би и моята глава.

Човекът има слабостта да пита

за всичко — даже за това,

1085 което е добре да си остане скрито.

О, Клеантида, Бог добро ти дал!

 

КЛЕАНТИДА

                                                                Назад,

изменнико! До мен недей се приближава!

 

СОЗИЙ

Но, Господи, защо обзета си от яд

и се от нищо възмущаваш?

 

КЛЕАНТИДА

1090 А я кажи какво ти нищо назоваваш?

 

СОЗИЙ

За всеки нищо нищо означава —

и в проза, и във стих все нищо значи то,

а щом е нищо, то не питай ме защо.

 

КЛЕАНТИДА

Какво ли спира мен, жената клета,

1095 да избода и двете ти очи?

Тогаз ще видиш ти жена, от гняв обзета!

 

СОЗИЙ

Защо със толкоз яд днес твоят глас звучи?

 

КЛЕАНТИДА

Ах, колко ти бе лесно да забравиш

как се държа към мене вечерта!

 

СОЗИЙ

Е как?

 

КЛЕАНТИДА

1100         О, значи ти се на наивник правиш.

Нима и ти ще имаш наглостта

да казваш, че не си тук снощи бил?

 

СОЗИЙ

Напротив, аз бих потвърдил

обратното и с теб ще бъда прям:

1105 добре си спомням, че бях доста вино пил,

а след това какво съм правил — туй не знам.

 

КЛЕАНТИДА

В пиянството ли ти ще търсиш извинение?

 

СОЗИЙ

О, не! Но имам днес към теб молба голяма:

повярвай ми, че бях в такова положение,

1110 че спомени за станалото нямам,

но може после да почувствам съжаление.

 

КЛЕАНТИДА

А, ти съвсем забравил си, изглежда,

как вчера се държа към мен?

 

СОЗИЙ

Не помня нищо, но… пък храня в теб надежда

1115 да ми го спомниш — аз съм честен и почтен,

и щом съм съгрешил, глава виновно свеждам.

 

КЛЕАНТИДА

Не помниш! Щом като Амфитрион пристигна,

помислих, че и ти ще дойдеш в този ден

и дълго снощи аз те чаках, без да мигна,

1120 а ти към мен бе толкова студен,

че даже не можах да те целуна, щото

наместо устни ти поднесе си ухото!

 

СОЗИЙ

Добре!

 

КЛЕАНТИДА

        Как тъй добре?

 

СОЗИЙ

                                Сега ще ти обадя

защо към теб така съм се държал:

1125 страхувах се (бях много чесън ял),

че от дъха ми ще ти се догади.

 

КЛЕАНТИДА

Гальовни думички зашепнах ти… Но глух

и ням май беше ти — досущ като дръвник;

Аз питах се дали не беше без език,

1130 щом нежна думичка от теб не чух.

 

СОЗИЙ

Я виж ти!

 

КЛЕАНТИДА

                А пък аз обсипах те с горещи

милувки, но, уви, излъгах се, защото

ти беше като лед. Нима ще отречеш ти,

че не поиска с мен да легнеш във леглото?

1135 Нали приключват там съпружеските срещи.

 

СОЗИЙ

И аз не легнах с теб?

 

КЛЕАНТИДА

                                        Не, пъзльо!

 

СОЗИЙ

                                                                Вероятно…

 

КЛЕАНТИДА

Измамнико, ти точно тъй направи,

а за жената туй е страшно неприятно,

но вместо грешката си да поправиш,

1140 ти предпочете да ме изоставиш,

като ме нагруби и път пое обратно.

 

СОЗИЙ

Чудесно!

 

КЛЕАНТИДА

                Ах, защо, подлецо своеволен,

ми се присмиваш след туй тежко унижение?

 

СОЗИЙ

Защото съм от себе си доволен.

 

КЛЕАНТИДА

1145 Така ли един мъж изказва съжаление?

 

СОЗИЙ

Тоз път най-мъдър бях — без никакво съмнение!

 

КЛЕАНТИДА

Не, ти не съжали за своя номер долен

и грейна твоя лик в победно озарение!

 

СОЗИЙ

Спокойно, Бога ми! Усещам аз отрада

1150 в душата и затуй изглеждам тъй щастлив.

Показах се и днес коректен, предвидлив,

а не че в случая на теб така се пада.

 

КЛЕАНТИДА

Изменнико, май вземаш ме на смях?

 

СОЗИЙ

О, не! Чистосърдечно ти говоря.

1155 В началото изпитвах малко страх,

но след като те чух, успях да го преборя.

Признавам си, че се боях.

Със тебе глупост да не сторя.

 

КЛЕАНТИДА

Боял си се! Защо? Кажи, че не разбрах.

 

СОЗИЙ

1160 Според медиците, когато е препил,

мъжът не трябва със жена си да преспива,

че ако след това отрок би се родил,

ще е недъгав той и няма да го бива.

Затуй сърцето си със лед бях заредил

1165 и не разбрах защо показа се ревнива.

 

КЛЕАНТИДА

Не давам пет пари за тез медици долни —

я нека да вървят със своите съвети

при тез, които истински са болни,

и да не си навират носовете

1170 сред читави и здрави хора!

За страстите ни грижа те да нямат,

за връзките интимни да не спорят,

че хитрината им не е чак тъй голяма,

та да си мислят чрез измама

1175 от всички нас наивници да сторят!

 

СОЗИЙ

По-кротко!

 

КЛЕАНТИДА

                Не, това добро не предвещава.

Тез мисли се въртят на лудия в главата,

Въпроси свестният човек не си задава

за виното или за времето, когато

съпружеския дълг си изпълнява.

1180 Медиците от разум са лишени…

 

СОЗИЙ

Не ги упреквай! Те по принцип са почтени!

 

КЛЕАНТИДА

Напротив, ти грешиш, че кротката я караш,

не хваща място твойто извинение.

Във всеки случай аз ще търся отмъщение,

1185 че в подигравките си нямаш мяра,

че с думи върху мен куп удари стовари.

Щом от сърцето ти получих разрешение,

ще се възползвам от това си положение.

 

СОЗИЙ

Какво?

 

КЛЕАНТИДА

                Нали ти сам призна, че би приел

1190 да тръгна с друг? Защо така да не постъпя?

 

СОЗИЙ

А, не! Отричам се… Това е тъпо.

И себе си, и тебе съм подвел.

По този път не тръгвай, скъпа!

 

КЛЕАНТИДА

Защо ли, ако моят ум склони,

1195 да не опитам аз поне веднъж?

 

СОЗИЙ

Я замълчи. Към нас върви доволен мъж —

Амфитрион е. Погледни.

Четвърта сцена

 

ЮПИТЕР

Аз идвам да успокоя Алкмена

1200 и горестта й да разсея,

да съживя страстта в душата си пленена

и удоволствие да изживея.

Алкмена горе ли се настани?

 

КЛЕАНТИДА

1205 Да, но тревога стяга й душата,

тя предпочита самотата

и каза да стоя от нея настрани.

 

ЮПИТЕР

Не зная за кого е таз забрана,

ала не може тя да е за мен.

 

КЛЕАНТИДА

1210 От неговата яростна закана

изглежда няма помен в тоз момент.

Пета сцена

 

СОЗИЙ

Е, Клеантида, виж как ласкаво мъжът

държи се, след като е минала кавгата.

 

КЛЕАНТИДА

Аз виждам, че ако жените се решат,

1215 по дяволите те мъжете си ще пратят.

И най-добрият мъж лула тютюн не струва!

 

СОЗИЙ

Говорите тъй, щом от гняв се затресете,

но всичките жени ще негодуват,

щом дяволите вземат им мъжете.

 

КЛЕАНТИДА

Така ли?

 

СОЗИЙ

1220         Да. Но виж, че идват, аз ги чувам.

Шеста сцена

 

ЮПИТЕР

О, ти ме хвърляш в отчаяние,

Алкмена, моля ти се, престани!

 

АЛКМЕНА

Не, ти ми мъка причини

и аз ще се държа от теб на разстояние.

 

ЮПИТЕР

Прости ми…

 

АЛКМЕНА

                Махай се!

 

ЮПИТЕР

                                Какво?

 

АЛКМЕНА

                                        Ох, остави ме!

 

ЮПИТЕР

1225 Тоз плач измъчва ме, тъгата й гнети ме.

Алкмена, нека да…

 

АЛКМЕНА

                                Не тръгвай подир мене!

 

ЮПИТЕР

А ти къде…?

 

АЛКМЕНА

                        За теб там пътят забранен е.

 

ЮПИТЕР

Алкмена, нас съюз ненарушим

ни свързва: тъй държа на красотите ти,

1230 че вечно ще вървя все по следите ти

и нито за момент не ще се разделим!

 

АЛКМЕНА

Но аз пък винаги от теб ще бягам!

 

ЮПИТЕР

Нима от мен изпитваш страх?

 

АЛКМЕНА

И то какъвто ти едва ли предполагаш.

1235 Чудовище във тебе разпознах —

свирепо, яростно, ужасно;

ти тъй си груб и тъй чепат,

че всяка близост с тебе е опасна,

съвместният живот превърна се във ад.

1240 На толкова тормоз подлагаш ми сърцето,

че аз едва ли ще открия под небето

тъй гибелно, тъй страшно нещо,

което и от теб да бъде по-зловещо!

 

ЮПИТЕР

Във твоите слова, уви, тъга напира.

 

АЛКМЕНА

1245 А в моето сърце по-тежка е тя даже —

дотолкова, че то днес думи не намира

неволята си да изкаже.

 

ЮПИТЕР

Алкмена, моят плам какво ти причини?

Та ти чудовище ли виждаш в мене?

 

АЛКМЕНА

1250 И още питаш! Как не се ти посвени?

Душата ми къде от мъка да се дене?

 

ЮПИТЕР

Дали не можеш глас да понижиш?

 

АЛКМЕНА

Не искам да те виждам, да те чувам…

 

ЮПИТЕР

Ти имаш ли сърце, щом тъй се с мен държиш?!

1255 Нали те вчера чух да ми твърдиш,

че нашата любов до гроб ще съществува!

 

АЛКМЕНА

Не! Всичко свърши. Ти с измислица ужасна

завинаги мечтите ми разби.

Да, ти в оназ любов гореща, нежна, страстна

1260 отвори живи рани и злощастна

направи я — жестоко я уби.

И мястото й бе, уви, заето

от ярост и от гняв неудържим,

безверие обхвана ми сърцето;

1265 то мрази те зарад греха ти непростим

и колкото те е обичало преди,

с триж по-голяма злост ти сам го зареди.

 

ЮПИТЕР

Та твоята любов тъй слаба ли бе чак,

че да я умори такава дреболия?

1270 Нима от таз шега дотолкова боли я,

че да разтрогнем своя брак?

 

АЛКМЕНА

Ти именно с това обида ми нанесе

и аз във своя гняв не мога ти прости.

Когато ревността се в любовта намеси,

1275 обидата не ме чак толкова гнети.

Начесто ревността събужда подозрения,

които прекомерно ни увличат

и ни създават огорчения.

Но щом една душа обича,

1280 все пак надмогва болки и мъчения.

Човешкото сърце, макар и разгневено,

успява да смири една душа, ранена

от него, а пък тя, макар да се терзае,

все пак склонява то да бъде опростено,

1285 защото животворна любовта е.

Един несдържан гняв, от ревност накипял,

в страстта намира извинение

и аз бих проявила снизхождение

към който своя гняв не е бил овладял.

1290 Ала когато някак с лекота

поддаваш се на ярост искрометна

и безпричинно, с явна острота

нанасяш удари на нежността

на таз, която те обича беззаветно,

1295 тоз удар е жесток — зарад жестокостта

той ще остави в мен горчилка дълголетна.

 

ЮПИТЕР

Алкмена, ти наистина си права:

извърших нещо долно този път

и аз не ще се оправдавам.

1300 Бих искал твоите очи да се сведат

над моето сърце, та то да умолява

за прошка твоето и в мир да затуптят.

Алкмена, според мойто заключение

вината пада на съпруга в мен,

1305 той всъщност има провинение

и няма как да е любовникът винѐн,

та той не би допуснал прегрешение.

Сърцето му към теб изпитва толкоз нежност,

че ако някога би слабост проявило

1310 или пък просто от небрежност

би твоето сърце ранило,

самият той ще го накаже неизбежно.

Ала съпругът се е отклонил

от своя дълг да те зачита най-почтено

1315 и волности към теб е проявил,

уверен, че това е в брака позволено.

Той грубостите си към теб не е спестявал,

към личността ти действал е престъпно.

Мразѝ съпруга, той го заслужава

1320 и аз съм склонен да ти го отстъпя.

Върху любовника недей си ти излива

обхваналия те внезапно яд,

за чужд грях него да виниш не бива,

разграничи го от съпруга виноват

1325 и щом държиш да бъдеш справедлива,

недей наказва ти любовника сърцат.

 

АЛКМЕНА

Със тез измислици, които чух,

ти смяташ да получиш прошка лесно,

но те за моя превъзбуден дух

1330 изобщо не звучат уместно!

С увъртането си ти страшно ме нервира…

Как може във един да виждаш двама!

Такава разлика, каквато ти съзираш,

между любовник и съпруг за мене няма,

1335 те слели са се в своята измама.

И двамата са ми еднакво покорили

съзнанието и в еднакви цветове

във моя поглед са се откроили,

защото те едни и същи грехове

1340 са сторили към мен и са ме отвратили.

 

ЮПИТЕР

Щом справедлив е този твой стремеж

да хвърлиш върху мен вината,

ти в жертва можеш да ме принесеш

на свойта жажда за разплата,

1345 ти можеш воля да дадеш

на яростта, обзела ти душата,

и мене на тормоз да обречеш.

Изглежда с право ти от мен страниш,

сега разбирам, че където да отида,

1350 с гнева си ще ме проследиш,

защото според теб нанесох ти обида;

към най-омразните мъже ще ме числиш

и ще ме прокълнеш добър ден да не видя.

Засегнах с нещо аз добрите ти очи,

1355 навярно възмутих света и боговете.

Но за да ми платиш за греховете,

на своята омраза стрелите наточи

и ги към мене насочи!

А моето сърце сега те умолява

1360 за прошка и затуй пред тебе коленича

във името на живата жарава

на моята любов, която се обрича

в душата ми до гроб да не изтлява.

Ако сърцето ти, чаровна ми Алкмена,

1365 не иска да приеме таз молба,

тогава да ми бъде покрусата спестена,

а после злата ми съдба

да отведе душата ми смирена

в отвъдното, та там да няма тегоба.

1370 Алкмена, след като съм тъй обезверен,

кажи ми, как могъл бих да живея,

пред твоя чуден чар как да благоговея,

когато знам, че ти изпитваш яд към мен?

За жалост, всеки миг изглежда ми безкраен

1375 и моето сърце тъй страда,

че надали ще може да изтрае.

Да бяха го кълвали лешояди,

по-слаби болки щеше да познае.

Алкмена, щом не бива вече

1380 за своя грях от теб да чакам опрощение,

направо ми кажи да си забия меча

в сърцето — туй ще е най-простото решение!

Във клетото сърце, заслужило тоз жребий,

защото то презря божественото в тебе!

1385 В отвъдното щастлив тогава ще отида,

щом твоя гняв това ще усмири,

и няма да горчи в душата ти обида,

ни спомен от омраза ще гори,

ако се ти за любовта ми сетиш.

Алкмена, туй е мойта воля сетна.

 

АЛКМЕНА

Ах, колко си жесток!

 

ЮПИТЕР

1390                                 Защо спря? Говори!

 

АЛКМЕНА

Нима очакваш ти от мене добрини,

след като толкоз зло ми причини?

 

ЮПИТЕР

Ако обидата поражда отвращение,

нима фатално тя на любовта вреди?

 

АЛКМЕНА

1395 Любящото сърце премного огорчение

преглъща, но любимия щади.

 

ЮПИТЕР

По-малко ни боли, щом любим всеотдайно.

 

АЛКМЕНА

Млъкни, че бих могла да те презра безкрайно!

 

ЮПИТЕР

Чак тъй да ме презреш?

 

АЛКМЕНА

1400                                 Бих искала, обаче

до днеска не успях, за съжаление,

сърцето си да нагодя така, че

да се стреми към отмъщение.

 

ЮПИТЕР

Защо да се стремиш на мен да отмъстиш,

1405 когато аз ти свойта смърт предлагам?

Щом искаш, до целта ще стигнеш ти веднага.

 

АЛКМЕНА

Не мразиш ли, как смърт на друг ще причиниш?

 

ЮПИТЕР

Аз пак бих заживял със теб в любов, когато

смириш си яростта по своя воля

1410 и ме дариш със прошката, която

на колене пред теб бих искал да измоля.

Във крайна сметка днес решаваш ти:

или ме накажи, или пък ми прости!

 

АЛКМЕНА

Уви, не мога се реши,

1415 но и да можех, ще ми струва скъпо.

Аз исках моят гняв да продължи,

ала сърцето ми отстъпи.

Да кажа, че у мен омразата престава,

ще значи, че аз вече ти прощавам.

 

ЮПИТЕР

1420 Алкмена, с колко радост бих…

 

АЛКМЕНА

Млъкни. Горко ми, че пак слабост проявих!

 

ЮПИТЕР

Ах, Созий, колко съм щастлив!

Иди при моите другари във войската,

от мене поздрав им предай учтив

1425 и тук ги покани — при нас, на веселбата!

Изпращам Созий там, но тука в това време

Меркурий мястото му ще заеме.

Седма сцена

 

СОЗИЙ

Е, Клеантида, виж съпружеско държание!

Я дай по примера им да вървим:

1430 и ние нека да се помирим,

да си обръщаме един на друг внимание!

 

КЛЕАНТИДА

Не виждам как ще мелим с теб брашно!

 

СОЗИЙ

Нима не искаш?

 

КЛЕАНТИДА

                        Не.

 

СОЗИЙ

                                За мен е все едно,

но толкова по-зле за теб!

 

КЛЕАНТИДА

                                                Защо? Кажи!

 

СОЗИЙ

1435 Идеята ми вече не важи.

И мене нещо би могло да разгневи…

 

КЛЕАНТИДА

Невернико, на мен таз грижа остави,

до гуша ми дойде добра да съм… Дано…