Молиер
Амфитрион (3)

Първа сцена

СОЗИЙ

Хей, кой си ти? Какъв е тоз субект незнаен?

Кому зло сторих, господа?

Дали не ме грози беда?

Кой ме безпокои във този час потаен?

Дали е номер туй? Нима

160 е моят господар и с мене се шегува?

Но той ако цени тоз, който му слугува,

къде го кара в таз тъма?

Той можеше да ме изпрати у дома

на съмване — тогаз пътувал бих нормално,

165 за да предам, че се завръща триумфално.

Ех, Созий, туй си е робия!

Така мъчителни за теб са дните

и тъй е тежка твойта орисия,

когато си слуга на големците.

170 Те претендират този свят

около тях да се върти

и всичко — вятър, гръм и дъжд, и сняг, и град —

където кажат те, натам да полети.

И двадесет години даже

175 на своя господар ако си предан бил,

той разгневен ще те накаже,

щом ти каприза му не си задоволил.

А ние, простодушни, доверчиви,

оставаме при тях зарад едната чест,

180 с илюзията, че мнозина днес

ни смятат за щастливи.

Да се оттеглим — тъй ни разумът заставя

и щом изпаднем в гняв, готови сме за бяг.

Но те прилежността ни насърчават

185 с похвали, с поглед ужким благ,

тъй че слуги при тях оставаме си пак

и всичките обети се забравят.

Но ето че най-сетне в мрачината

дома на господаря аз съзрях

190 и тъй като не чувствам вече страх,

ще репетирам как да кажа новината.

Аз трябва да представя пред Алкмена

смел воин, както със врага воюва той…

Но невъзможно ще е туй за мене.

195 понеже не видях изобщо бой.

Какво пък? Ще говоря, все едно

че съм участвал в боя лично.

Един ли баталист рисувал е платно,

стоейки надалеч от битката епична!

200 Но аз бих изиграл успешно тази сцена,

ако я тук добре изрепетирам:

туй стаята ще е, надлежно подредена,

а тоз фенер ще е Алкмена

и ето как вестта пред нея ще сумирам.

 

205 Мадам, Амфитрион, съпругът ви любящ…

(Съвсем добре звучи!). За вас все мисли той

и онзи ден реши, че най съм подходящ

да ви разкажа как се би като герой

и да ви известя, че скоро ще е тук.

210 Ах, Созий, тази вест от моя мил съпруг

голяма радост ми достави.

Госпожо, и на мен тоз случай чест ми прави

и аз щастлив съм, както никой друг.

(Чудесен отговор!)._ Ами Амфитрион_

215 как чувства се сега? Като герой безстрашен,

спечелил слава в сблъсък ръкопашен.

(Добре се изразих — със приповдигнат тон!).

Кажете ми след колко дена

ще се завърне той във своя дом.

220 Със сигурност ще сте ощастливена,

мадам, веднага щом

възможност някаква му се отвори.

Какво ви каза? Ах, бъдете по-конкретен!

Той предпочита, вместо да говори,

225 да всява страх у враговете.

(Как моят ум роди любезности такива!).

Ами бунтарите — как справихте се с тях?

Разбихме ги на пух и прах,

без те да ни окажат съпротива,

230 а Птерелас загина в бой при Тива.

И пристанът в Телеб^[1] в ръцете ни остава,

и там разнася се победната ни слава.

Ах, Созий, разкажи за тоз успех голям.

Кой би могъл да го допусне?

235 Със удоволствие, мадам,

най-главното сега ще ви предам,

а пък подробностите ще изпусна.

Да си представим, че ей тук е разположен

Телеб, един немалък град —

240 по важност той със Тива може

да се сравни. А пък отзад

протича някаква река

и над водите й върби са клони свели —

та точно там на стан е нашата войска,

245 а неприятелите са заели

с пехотата си горе вдясно

една височина гориста,

а конницата им намира се натясно

отдолу в дефиле скалисто.

250 Щом всеки призова на помощ боговете

и беше даден знак за почване на бой,

за да разбие здравия ни строй,

цял вражески отряд се метна на конете.

Но поривът им бе за миг от нас възпрян

255 и авангардът ни поведе тежка бран,

а как — сега ще разберете.

Ей тука са на цар Креон^[2] стрелците,

а точно срещу тях — вразите…

Но чакайте… Те май почувстваха уплаха.

260 Шум носи се като че ли насам.

Втора сцена

 

МЕРКУРИЙ (в облика на Созий)

На тоз бъбрив слуга приличам аз дотам,

че трябва да му кажа да се маха,

защото, ако пак високо се обади,

ще им попречи на любовните наслади.

 

СОЗИЙ

265 Като че ли успокоих се вече.

Страхът ми май че беше мним

и тъй като домът не е далече,

там разговора си ще продължим.

 

МЕРКУРИЙ

Не се надявай на успех неоспорим,

270 че ти не си хитрец, от мене по-изпечен.

 

СОЗИЙ

Ах, докога таз дълга нощ ще кара?

Откакто съм на път, измина много време:

дали Амфитрион взе вечерта за заран

или в леглото си Феб толкоз дълго дреме,

275 защото до среднощ той пил е вино старо?

МЕРКУРИЙ

Как може този развейпрах

безсрамно да обижда боговете?

Ръката ми със як пердах

ще му плати за греховете.

280 Под образа му тъй ще се представя,

че аз за срам и смях ще го направя.

 

СОЗИЙ

Ах, Бога ми, не бях сгрешил —

животът ми, уви, ще свърши тук безславно!

Край къщата се е стаил

285 човек, чиято външност явно

вещае ми беда зловеща.

Но аз вид смел ще си придам

и ще изтананикам нещо.

 

МЕРКУРИЙ

Че кой негодник рано там

290 се е разпял? Той идва ми насреща

и с него ще се справя много лесно.

 

СОЗИЙ

Тоз мъж изобщо не понася песни.

 

МЕРКУРИЙ

Неделя цяла вече изминава,

а аз не счупих ни един гръбнак.

295 В бездействие ръката отмалява,

но ако може да се упражнява

на нечий гръб, тогаз във форма влиза пак.

 

СОЗИЙ

Тоз дявол откъде се тук намери?!

Защо ли ужас пак ме е обзел?

300 Защо душата ми трепери?

А може би и той не е чак толкоз смел,

щом тъй предизвикателно се пери,

навярно със една-едничка цел —

да скрие своя страх. Нима врабче съм аз?

305 Ако не съм храбрец, на мен не ми остава

друг избор днес, освен вид храбър да си давам.

Та той е сам във този час,

а тоя дом за мен закрила представлява.

 

МЕРКУРИЙ

Ти кой си?

 

СОЗИЙ

                        Аз.

 

МЕРКУРИЙ

                                Кой аз?

 

СОЗИЙ

Аз. Созий. Не плаши се!

 

МЕРКУРИЙ

Какъв си? Що щеш тук?

 

СОЗИЙ

310 Мъж, който с теб говори.

 

МЕРКУРИЙ

Слуга ли си или си господар?

 

СОЗИЙ

                                                        Зависи.

 

МЕРКУРИЙ

Къде така?

 

СОЗИЙ

                Където ще ми се път отвори.

 

МЕРКУРИЙ

Туй отговор ли е?

 

СОЗИЙ

                                Не можеш го оспори.

 

МЕРКУРИЙ

Измамнико проклет, с добро или пък силом

315 ще кажеш кой си ти, с какво си се заел.

Не се е още зазорило,

а вече си на път… Къде си ти поел?

 

СОЗИЙ

Оттам — натам… Един човек ме е наел.

И лошо, и добро аз правя, твоя милост.

 

МЕРКУРИЙ

320 Не си лишен от ум и даже се стараеш

да важничиш пред мен, но стига с тоз брътвеж!

Навярно най-добре ще ме познаеш,

ако един плесник от мене изядеш.

 

СОЗИЙ

Плесник от теб! Защо?

 

МЕРКУРИЙ

                                        Та много да не знаеш!

 

СОЗИЙ

Ох, ох! И таз добра!

 

МЕРКУРИЙ

325                                 Аз просто на шега

и в отговор на твоята насмешка.

 

СОЗИЙ

Но със какво засегнах те сега,

та вдигна срещу мен десница тежка?

 

МЕРКУРИЙ

Напротив, ударът бе много лек —

330 обикновен шамар туй беше.

 

СОЗИЙ

Но в случай че и аз бях избухлив човек,

лют бой ни май грозеше.

 

МЕРКУРИЙ

Това бе нищо според мен,

ей тъй — за малко развлечение.

335 Все пак аз имам намерение

да бъде диалогът продължен.

 

СОЗИЙ (иска да се оттегли)

Аз тръгвам.

 

МЕРКУРИЙ

                Накъде?

 

СОЗИЙ

                                Не ще ти отговоря.

 

МЕРКУРИЙ

Но аз държа да знам, недей се инати!

 

СОЗИЙ

Ей таз врата желая да отворя,

340 ала не знам защо пред мен заставаш ти?

 

МЕРКУРИЙ

Внимавай, че ако се приближиш дотук,

ще отнесеш куп удари с юмрук.

 

СОЗИЙ

Нима, размахвайки юмрук, обзет от бяс,

ще ме възпреш да вляза днес у нас?

 

МЕРКУРИЙ

Как тъй у вас?

 

СОЗИЙ

                                Така.

 

МЕРКУРИЙ

        345                                Защо, лъжецо стар,

твърдиш, че в този дом се приютяваш?

 

СОЗИЙ

Нали Амфитрион е тука господар!

 

МЕРКУРИЙ

За мене нищо туй не означава.

 

СОЗИЙ

Та аз съм му слуга.

 

МЕРКУРИЙ

                                        На него?

 

СОЗИЙ

                                                        Да.

 

МЕРКУРИЙ

                                Слуга?

 

СОЗИЙ

Да, аз му служа.

 

МЕРКУРИЙ

                                Ти?

 

СОЗИЙ

350                                         Разбира се, аз лично.

 

МЕРКУРИЙ

А кой си?

 

СОЗИЙ

                Созий съм.

 

МЕРКУРИЙ

                                Кой?

 

СОЗИЙ

                                        Созий.

 

МЕРКУРИЙ

                                                Ей сега

ще те науча как да се държиш прилично!

 

СОЗИЙ

Защо? Какъв ли бяс те е обзел?

 

 

МЕРКУРИЙ

Но я кажи ми под чие давление

355 такова име си приел?

 

СОЗИЙ

Такова си е то от моето кръщение.

 

МЕРКУРИЙ

Голям лъжец си, щом твърдиш

без колебание,

че винаги си Созий бил.

 

СОЗИЙ

Твърдя го, при това със пълно основание,

360 защото с него Бог ме е дарил

и да го променя не съм във състояние.

В противното кой би ме убедил?

 

МЕРКУРИЙ

Негоднико, със сто тояги здрави

за своето нахалство ще платиш!

 

СОЗИЙ

365 На помощ! Вижте с мен какво той прави!

 

МЕРКУРИЙ

Мерзавецо, ти смееш да крещиш?!

 

СОЗИЙ

Как няма да крещя? Та би ли ме възпрял,

щом вече сто тояги съм изял?

 

МЕРКУРИЙ

Със тази си ръка…

 

СОЗИЙ

                                Недей се с нея хвали!

370 Ако ти вземаш връх над мен,

то е, защото аз от смелост съм лишен.

Герой ли си тогаз? Едва ли…

Не е голяма чест, че някого си бил,

че слабия си победил,

375 че твоята десница е корава.

Ако един човек налита тъй на бой,

добър не може да е той

и само укор заслужава.

 

МЕРКУРИЙ

Е, Созий ли си пак?

 

СОЗИЙ

                                От туй, че ме наби,

380 не станах аз друг индивид;

промяната в това е може би,

че пак съм Созий, но съм бит.

 

МЕРКУРИЙ

Таз наглост още сто тояги заслужава.

 

СОЗИЙ

Ах, милост, няма ли да спреш?

 

МЕРКУРИЙ

385 А ти защо не спреш с инат да ми додяваш?

 

СОЗИЙ

Добре, ще си мълча, щом толкоз настояваш.

Тоягата в тоз спор те прави триж по-вещ.

 

МЕРКУРИЙ

Ще ми твърдиш ли пак, че ти си Созий,

невернико?

 

СОЗИЙ

                О, не, сега съм този,

390 когото искаш. Казвам го така,

защото ме е страх от твоята ръка.

 

МЕРКУРИЙ

Та значи, Созий бил си допреди

таз среща?

 

СОЗИЙ

                Мислех тъй, но ме разубеди

тоягата ти страховита

395 и затова си грешката отчитам.

 

МЕРКУРИЙ

Сега съм Созий аз и Тива днес признава,

че на Амфитрион съм лично подчинен.

 

СОЗИЙ

Ти? Созий?

 

МЕРКУРИЙ

        Да! И щом в туй някой се съмнява,

ще трябва да стои далеч от мен.

 

СОЗИЙ

400 Как тъй от себе си да се откажа, Боже?

Как тъй ще ме лиши от име тоз мошеник?

Гневя се аз, а той доволен е, че може,

понеже съм страхлив, да прави всичко с мене.

Но само чрез смъртта…

 

МЕРКУРИЙ

                                Я стига си мърморил

405 през зъби! Изкажи си мисълта на глас!

 

СОЗИЙ

За Бога, аз… таквоз… нормално бих говорил

със теб, ако възможност имах аз.

 

МЕРКУРИЙ

Е, хайде, говори!

 

СОЗИЙ

                                Но обещай ми, моля,

че моят гръб ще бъде пощаден.

Я да подпишем мир!

 

МЕРКУРИЙ

410                                 Да бъде твойта воля

и нека мине този път от мен!

 

СОЗИЙ

Какво спечелил би, ако се сбъдне таз

прищявка? Я кажи, кой демон ти внуши,

че Созий аз не съм и че не съм аз?

415 От името ми ти не можеш ме лиши.

 

МЕРКУРИЙ

Ти значи дръзваш пак във твоя дух да…

 

СОЗИЙ

                                                                        Стой!

Нали ми обеща да няма вече бой?

 

МЕРКУРИЙ

Ах, ти, обеснико, негоднико проклет!

 

СОЗИЙ

А тез обиди пък защо са?

420 Дори да ми крещиш ругателства безчет,

със тях не можеш ме ядоса.

 

МЕРКУРИЙ

На своето държиш.

 

СОЗИЙ

                                Без никаква шега.

 

МЕРКУРИЙ

Щом тъй е, не важи мирът ни отсега.

 

СОЗИЙ

Какво от туй? Да се самоунищожа

425 заради теб?! Ти таз нелепост как можа

да кажеш? Как такъв абсурд ти е втълпен,

че някак би могъл да се превърнеш в мен?

Във ничия глава до днеска никой път

не се е раждала подобна мисъл.

430 Сънувам ли? Нима обори ме сънят

или пък изведнъж съм се сащисал?

Ами! Изобщо аз не съм се в сън унисал

и чувствам, че съвсем наред ми е умът.

Нали Амфитрион изпрати лично мене

435 във своя дом, при своята жена

и ми заръча да разкажа на Алкмена

как храбро води той с врага война!

Нали от пристана дойдох съвсем наскоро

и във ръката си фенер държах,

440 нали пред тази къща те съзрях

и най-човешки с теб започнах да говоря?

Ала отрано ти разбра, че съм страхлив

и в моя дом да вляза ми попречи,

след туй, понеже си с характер избухлив,

445 с тояга да ме биеш ти понечи.

Нима ще отречеш, че туй се случи днес?

Нали аз нищо не изопачавам?

Спри да гнетиш един човек злочест,

защото има дълг да изпълнява.

 

МЕРКУРИЙ

450 Не мърдай, че с една-едничка крачка твоя

ти извънмерно ще ме разгневиш!

Със мен се случи всичко, което ти твърдиш,

със изключение на боя.

Да, мен Амфитрион изпрати при Алкмена:

455 от порта в Персия насам поех

с вестта, че с храброст необикновена

мъжът й в бой с врага се отличи с успех

и вожда им срази в атака дръзновена.

Да, аз съм Созий. Туй не буди колебание,

460 на Дав съм син, а моят брат Арпаг,

уви, почина във изгнание.

Със Клеантида съм от доста време в брак,

но ме вбесява нейното държание.

Стотици пъти бой със ремък изтърпях

465 във Тива, ала ни продумах, ни простенах.

Дори и публично дамгосан бях

за мойта доброта — била тя прекалена.

 

СОЗИЙ

Изглежда, че е прав. Ако не бе той Созий,

отде ще знае туй, което ми изрече?

470 И въпреки че ме съмнение тормози,

започвам да му вярвам вече.

Ако се отнеса към своя взор с доверие,

ще кажа, че досущ е като мен наглед.

Ще му задам два-три въпроса най-напред,

475 за да си изясня най-сетне таз мистерия.

Ти знаеш ли какво е взел Амфитрион

за себе си от плячката богата?

 

МЕРКУРИЙ

Бижута от елмаз от двадесет карата,

с които вождът им е кичел своя трон.

 

СОЗИЙ

480 А на кого ли с тях ще прави щедър жест?

 

МЕРКУРИЙ

На своята съпруга — на Алкмена.

 

СОЗИЙ

А знаеш ли къде намират се те днес?

 

МЕРКУРИЙ

В ковчеже, за целта предназначено.

 

СОЗИЙ

На всеки мой въпрос отвръща идеално…

485 Изпитвам в себе си съмнение…

Дали пък в Созий той превърна се реално?

Дали не му отстъпих под давление?

Опипам ли се и пак се впускам в разсъждение,

но нещо в мен твърди, че туй съм аз все пак.

490 О, няма ли отде да дойде просветление,

за да не се държа досущ като глупак?

Това, що сторих сам, без никой да е с мен,

не може да го знае някой друг.

Той от такъв въпрос ще бъде затруднен

495 и ще го хвана аз в измама тъкмо тук.

А в шатрата какво успя да сториш, точно

когато боят бе във най-широк размах?

 

МЕРКУРИЙ

Съгледах бут…

 

СОЗИЙ

                        Е, и?

 

МЕРКУРИЙ

                                … две-три парчета сочни

отрязах си, излапах ги с ищах

500 и тъй като там май бе сложено нарочно

шише със вино, аз си пийнах раз и дваж,

във моите очи искрици запламтяха

и бързо придобих кураж

заради тези, що във битка бяха.

 

СОЗИЙ

505 И този му ответ доказва туй, което

повтаряше ми той преди това!

Сега пък се върти във моята глава

въпросът да не би той да е бил в шишето!

След отговора ти съм склонен да те взема

510 за Созий — спорът ни излишен е тогаз.

Но щом си Созий ти, как би решил проблема

за мен — все някой трябва да съм аз.

 

МЕРКУРИЙ

Не ще ти възразя през времето, когато

не ще съм Созий аз, да бъдеш Созий ти.

515 Но докато съм аз, недей се инати,

не туряй си главата във торбата!

 

СОЗИЙ

Това ме хвърля пак в голямо затруднение —

умът ми тоз обрат не иска да приеме.

Наместо в тежък спор да търсим тук решение,

520 да влизаме в дома, че стана крайно време.

 

МЕРКУРИЙ

Тез удари дано да бъдат по-удачни!…

 

СОЗИЙ

Ох, той ме бие дваж по-силно този път!

Цял месец май ще ме боли гърбът.

Не смогнах да предам заръката, обаче

525 към порта трябва да поема път.

 

МЕРКУРИЙ

Замина най-подир. Тояга щом играе,

и стари грехове човек изплаща.

Но виждам Юпитер с Алкмена — тя сияе

от щастие и своя мил изпраща.

Трета сцена

 

ЮПИТЕР

530 Алкмена, аз не ща да има факли тук!

С тях твоето лице изглежда по-омайно,

ала желая да остане в тайна

таз среща — да не знае никой друг.

И слава, и успех, спечелени в сражения —

535 на моята любов те пречат всеки ден.

Аз мигове крада от свойте задължения

в стремежа си на теб да бъда посветен.

На твоя пищен чар тез мигове обричам

с риск нечии уста да ме упрекнат с яд,

540 защото само таз, която аз обичам,

ще ме възнагради за моя пламък свят.

 

АЛКМЕНА

Амфитрион, и мен ме радва твойта слава,

спечелена с кураж и с подвизи безброй.

Сърцето ми се възгордява

545 от твойто мъжество при всеки тежък бой.

Но аз, уви, разбрах, че тази висша чест,

любими, те държи от мен все по-далече

и нежността към тебе не ми пречи

геройството ти да проклинам днес,

550 да негодувам, че върховно повеление

издигна те във ранг тивански генерал.

Военният триумф извиква възхищение,

когато си се в бой със слава увенчал,

но неведнъж от риск е съпроводен той.

555 Сърцето ми от страх небивал се сковава,

щом някой само спомене за бой!

Дори и мисълта за гибел ме смразява

и в мен опасността надава страшен вой.

С какъвто и венец да бъде увенчан

560 героят, победил в една неравна бран,

едва ли би могъл да заплати надлежно

за мъката, за трепетната нежност

на клетото сърце, което все трепери,

което мир не може да намери.

 

ЮПИТЕР

565 Как всичко твое в мен разпалва жар незрима,

тупти във моя взор сърцето ти горещо

и няма според мен по-чародейно нещо

от туй да имаш в дар една душа любима!

Но мене ме гризе сега едно съмнение,

570 Алкмена: нежността, дарена ми в екстаз,

дали не идва ми от теб по задължение,

че като твой съпруг представям ти се аз.

Сърдечната ти жар, ответният ми плам —

единствено чрез тях съм щастие видял

575 и никога не бих желал да знам,

че съм без страст получил този дял.

 

АЛКМЕНА

Но тъкмо казвайки, че ти си моят мъж,

разкрила бих таз жар пред всички без стеснение

и чудя се защо ти хрумна изведнъж

580 да ми говориш със такова подозрение.

 

ЮПИТЕР

Защото моят плам и нежността ми, мила,

не са подвластни на съпружески окови.

В любовния екстаз ти с по-голяма сила

привличаш ме, щом виждаш в мен любовник.

585 Любящото сърце напълно се отдава,

чувствително е то към хиляди неща,

но винаги се притеснява

от туй какво ще му сервира любовта.

Чаровна ми Алкмена, в мене ти

590 свой мъж и свой любовник разпознаваш,

ала любовникът сумти,

защото от съпруга се смущава.

А тоз любовник иска само

на него своето сърце да отдадеш

595 и ще възбудиш ревността му,

щом и на своя мъж във вярност се кълнеш.

Любовникът не ще от извора на брака

да черпи удоволствия върховни,

с търпение сърцето му да чака

600 от дълг семеен нежности редовни —

тез нежности за него са отровни.

До лудост май ще го таз двойственост докара,

а той е тъй изтънчен, че държи

това съмнение да спре да му тежи:

605 за добродетелта в съпруга имай вяра,

а на любовника сърцето ти дължи

любов и нежности без мяра.

 

АЛКМЕНА

Амфитрион, не знам защо

говориш ми така, дали не се шегуваш?

610 Ако те слушат други, то

си биха рекли, че бълнуваш.

 

ЮПИТЕР

По-смислена ми е речта,

отколкото, Алкмена, предполагаш.

Ала стоейки с теб, ме мъчи съвестта

615 и моят дълг на воин ми налага

да тръгвам и сама да те оставя тук.

Ала когато аз от теб ще съм далече,

не виждай в мене свой съпруг,

а за любовника мисли най-вече.

 

АЛКМЕНА

620 Любовник и съпруг обичам с равна сила,

щом Бог ги е събрал, как бих ги разделила!

 

КЛЕАНТИДА

Ах, Боже, на какви милувки

от твоя мил съпруг сега се радваш ти!

А моят мъж, уви, отвръща ми с преструвки

625 и туй безспирно ме гнети.

 

МЕРКУРИЙ

Ще трябва да предупредя Нощта

да сгъне своите платна навреме,

да изгаси звездите сутринта,

та Слънцето нагоре да поеме.

Четвърта сцена

 

КЛЕАНТИДА

630 Какво? Нима така ме изоставяш?

 

МЕРКУРИЙ

Ами че как? Защо е тоз фасон?

А ти да не държиш дълга си да забравя?

На фронта ще вървя с Амфитрион.

 

КЛЕАНТИДА

Какъв си груб! Не ме дразнѝ

635 с престореното си държание!

 

МЕРКУРИЙ

Чудесен повод за сръдни!

След туй ще те зарадвам със внимание.

 

КЛЕАНТИДА

Какво? Към своя стан потегляш ти отново,

без да ме утешиш с едничко нежно слово?

 

МЕРКУРИЙ

640 Но как измислил бих подобна залъгалка?

Петнайсет годин брак не бяха никак малко —

изчерпана ми е словесната наличност,

пък и за този срок май казахме си всичко.

 

КЛЕАНТИДА

Негоднико, виж как Амфитрион държи се

645 с Алкмена, чуй го как говори й със плам!

А ти си тъй студен към мен и нямаш срам —

поне за малко изчерви се!

 

МЕРКУРИЙ

Ех, Клеантида, те брак още нямат май,

а всяка възраст своето отрежда:

650 на тях сега това отива им, но знай,

че сигурно за нас то смешно ще изглежда.

Я представи си как ще сме на вид, когато

загукаме, допрели си лицата?

 

КЛЕАНТИДА

Мизернико, нима съм стара толкоз чак,

655 че никой отсега по мен не ще въздиша?!

 

МЕРКУРИЙ

Не, не с такава мисъл бях…

Но как въздишал бих аз, смешният дъртак?

Това едва ли бих могъл да го опиша.

 

КЛЕАНТИДА

Ще проявиш ли ти, подлецо, интерес

660 към мене като към почтена дама с чест?

 

МЕРКУРИЙ

Не се мисли за прекалено честна,

такава чест за мен не струва пет пари!

Не се хвали, че си с достойнства всеизвестна,

защото туй ме дразни, разбери!

 

КЛЕАНТИДА

665 Живея с чест! Нима затуй ще ме кориш?

 

 

МЕРКУРИЙ

Мен само с доброта жената ме пленява,

а пък за свойта чест ти вдигаш толкоз врява,

че скоро ще ме подлудиш.

 

КЛЕАНТИДА

Ти би желал сърца със нежност мнима,

670 изтънчени жени, които се стремят

с ласкателство неустоимо

мъжете си по свой лек път да поведат.

 

МЕРКУРИЙ

От мене запомни едно, ревнивке:

Глупакът упрека навътре взема,

675 пък аз за свой девиз от днеска ще приема:

По-малко чест и повече почивка.

 

КЛЕАНТИДА

Така ли? Значи би приел без възмущение

да тръгна с някой мъж със леко поведение?

 

МЕРКУРИЙ

Да, стига да не ми ушите проглушаваш,

680 и с вяра, че това ще ти е за урок.

Бих предпочел удобния порок,

а не честта, с която ми додяваш!

Е, сбогом, скъпа Клеантида,

че при Амфитрион ще трябва да отида.

 

КЛЕАНТИДА

685 Защо сърцето ми не се решава

за този мерзък мъж да търси наказание?

Неудържимо побеснявам

при мисълта, че съм с безукорно държание.