Робърт Дугони
Всички виновни (80)

80.

Четирийсет минути по-късно Том Моли седеше на дивана в хола си и притискаше торбичка с лед на тила си. Около него стояха няколко души, но център на вниманието му беше едър чернокож, който изглеждаше, сякаш се е боксирал два рунда с Джордж Форман и е бил победен. До него стоеше също толкова висока, изключително красива жена.

— Откъде знаете името ми, детективе? — попита Чарлз Дженкинс.

— Слоун ви търсеше. Каза, че сте работили с Джо Браник и може би ще ни кажете какво, по дяволите, става.

Дженкинс се обърна към жената:

— Спомнил си е за мен.

— Каза, че ви видял в съня си — обясни Моли. — И не ме разпитвайте повече. Толкова ме боли главата, че се чудя как изобщо си спомних името ви.

Моли се беше свестил на пода. Ключовете за джипа ги нямаше, любимата лампа на Маги бе счупена, а главата толкова го болеше, че не му мина и от четири тиленола. Пусна нареждане за издирване на джипа на Банто с изричната уговорка, ако някой го види, да докладва, но иначе да не прави нищо. След това направи единственото, което му оставаше: телефонира в Лангли, представи се и каза, че има информация за смъртта на Джо Браник. Това му отвори вратата. Следващата вълшебна дума бе името Чарлз Дженкинс. Това задейства цяла верига от обаждания, накрая го свързаха със самия началник на ЦРУ, Уилям Бруър. Половин час след като затвори телефона, съседите на Моли станаха свидетели на ново вълнуващо зрелище — на улицата се приземи хеликоптер и двама души влязоха в къщата му.

Дженкинс му разказа за селото в планините на Оахака и клането преди трийсет години.

— Вие го спасихте, така ли? — попита Моли, имаше предвид Слоун.

— Не съм го спасил аз, детективе. Провидението го спаси.

— Всичко това е много хубаво, господин Дженкинс, но сега ние сме провидението. Ако не открием Слоун, този път няма да му се размине. Мадсън ще го убие.

Телефонът иззвъня. Моли вдигна, послуша няколко секунди, след което подаде слушалката на Дженкинс.

Чернокожият я вдигна на ухото си. След като затвори, каза на Алекс Харт, че хората на Бруър още не са открили Паркър Мадсън.

Телефонът пак иззвъня. Този път обаждането бе за Моли.

— Сигурни ли сте? — попита детективът. — Не. Никой да не прави нищо. — Затвори. — Хайде, няма време.

— Какво казаха? — поинтересува се Дженкинс.

— Засекли са джипа. Знам къде отива. — Моли грабна пистолета си. — Явно господин Мадсън има склонност към драматизма. Решил е да затвори кръга.

— Какъв кръг?

— Избрал е мястото, където намерихме трупа на Джо Браник.

— Колко сме далеч?

— Много, за съжаление.