Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (28)

Глава 27

Отново в градската къща на херцог Вилиърс

— Наистина трябва да съжалявате — хлъцна Шарлот. — Толкова сте нелюбезен и фактът, че умирате, не е извинение. И бездруго изобщо не го вярвам. Умиращите мислят за безсмъртната си душа и говорят благо.

— Нали ви казах — напомни й той, — че сега умът ми за нищо не става. Душата ми най-вероятно се е предала, защото вече знае какво ме очаква: ще пълня с въглища пещите на Велзевул.

Шарлот подсмръкна и избърса носа си с кърпичката.

— Е, трябва да тръгвам — каза тя. — Беше ми много приятно и съм безкрайно благодарна, че можах да ви бъда опора в последните ви часове на тази земя.

— Стойте — спря я той, — още не можете да си тръгнете. — И действително се помъчи да седне в леглото.

— Престанете! — тросна се тя. — Прекалено сте слаб, за да седите. А аз със сигурност си тръгвам. Не ви познавам особено добре. Съжалявам, че умирате, но очевидно не искате да ви чета откъси от Библията…

— Не сте ми предложили — обади се той.

— Е, това е утешението, което обикновено се предлага на пациенти във вашето състояние — осведоми го Шарлот и стана. — Желая ви всичко най-хубаво, Ваша светлост.

— Не, трябва да спрете!

— Допуснах голяма грешка, като дойдох, а и не бях тази, която искахте да видите. После се държах като още по-голяма глупачка и мисля, че за днес ми стигат толкова унижения. Довиждане.

Шарлот излезе от стаята и тръгна по стълбите, преди домакинът й да е успял да изрече и дума повече.

— Карета — обърна се тя към един от четиримата лакеи в коридора.

До завръщането му си намери занимание, като се загледа в мраморните статуи във фоайето.

Вилиърс беше странно привлекателен. Може би всички умиращи бяха такива. Но привлекателен или не, нямаше право да я кара да се чувства толкова ужасно.

Макар че всяка негова дума беше истина.

Шарлот едва не се обърна, за да се върне в спалнята и да му го каже, когато входната врата се отвори и тя излезе. И бездруго така беше по-добре.