Глен Купър
Покана за задгробен живот (54)

53.

3 дни

Докато Морено Стази довършваше репортажа си за РАИ пред Миланската катедрала, репортери по цял свят работеха по подобни варианти върху същата тема.

Телевизионните екрани в различни страни показваха отброяващия часовник на КПВМ и журналистите копираха идеята на Стази да се снимат пред черкви, синагоги и джамии, вълнуващ фон за техните истории.

Тези комбинирани репортажи често се съчетаваха с кадри на живо от новинарските хеликоптери на увеличаващото се население във фермата на Болц в Небраска и безпомощните полицейски бариери на пътя, които спираха само най-нерешителните.

Намираха се все нови и нови гледни точки. Много снимачни екипи в цивилни коли просто поемаха през полетата и през дупките в обсадата на полицията и ФБР и се присъединяваха към последователите на наркотика. Там, въоръжени с камери, сателитни чинии и дизелови агрегати, шляпаха из калта на Кръстоносния поход за вътрешен мир и вземаха интервюта от всеки готов да разговаря с тях, показваха в далечен план полицаите, които наблюдаваха с бинокли лагера от другата страна на ничията земя. Ерик Болц бе една от основните мишени и от време на време се съгласяваше. Голямата плячка обаче си оставаше Алекс Уелър, който им се изплъзваше, защото предпочиташе контролираното посредничество на своя собствен сайт и уеб видеофилмите.

ФБР установи своя команден център в стола на основното училище в Райзинг Сити. Държавните училища бяха затворени, а родителите държаха децата си вкъщи или ги изпращаха другаде при роднини. Агентите под командването на Боб Кучио бяха главно от бюрата във Вашингтон и Куантико с едно допълнение от служители на бюрото в Омаха. Непрекъснато разширяващата се територия на лагера се патрулираше от агенти и щатски шерифи от съседните щати.

Сайръс и Емили пристигнаха за сутрешния брифинг на Кучио от техния мотел „Супер 8“ в Кълъмбъс, на трийсетина километра от Райзинг Сити.

На паркинга тя го попита:

— Сигурен ли си, че е редно да участвам?

— Вчера Боб се впечатли от онова, което каза. Значи си в екипа.

— Това е съвсем ново преживяване — отбеляза тя, оглеждайки морето от автомобили на полицията и ФБР.

В колежа Кучио беше играл баскетбол и тялото му още пазеше физиката на спортист. Седнал срещу малките маси в училищния стол, той имаше странния вид на удължен гигант, никой обаче не се хихикаше, защото съобщението му за хората в претъпканото помещение беше отрезвяващо.

— Дами и господа — започна той, — искам да ви уведомя, че президентът, външният министър, министрите на вътрешната сигурност и отбраната, всички, имам предвид буквално всички, следят всяко наше действие под лупа. Събрали сме се в момента, когато до крайната точка на отброяването според часовника на Кръстоносния поход за вътрешен мир остават три дни. Колкото повече се доближаваме до тази крайна точка, толкова повече положението заплашва да стане взривоопасно. Всички сме запознати с теориите за намеренията на Уелър, когато часовникът отброи и последната секунда. Зная, мнозина смятат това за обикновен рекламен трик и не вярват нищо съществено да се случи, но ние трябва да сме готови за всички възможни сценарии. Президентът се притеснява за възможните най-лоши сценарии, той сам ми го каза. Тревожи се да не стане нещо апокалиптично: призив за насилие и разрушение или социални вълнения. С една дума, никой от членовете на Съвета за национална сигурност не е склонен да седи и просто да изчаква развитието на събитията.

Един от помощниците на Кучио включи проектора, а друг опъна белия екран — и двете бяха реквизирани от училищната библиотека. Снимките, направени рано сутринта, показваха, че през нощта населението на фермата пак е нараснало. Оценките сочеха, че в момента фермата се населява от около десет хиляди души и че след три дни заради цялата публичност на ставащото тази бройка може да стане още по-голяма. Той спомена Уудсток, намеквайки за възможност до четиристотин хиляди души.

— Това е главната къща — посочи покрива й Кучио. — Подозираме, че Уелър я обитава, но нямаме преки доказателства. Опитахме се да го различим на снимките, правени от въздуха, но е все едно да си играеш на намерете разликите в планетарен мащаб. Макар това да е частен имот, сигурен съм, че списъкът с нарушенията, които се вършат там, е дълъг колкото списъка с покупки за Коледа: от употреба на наркотици, поставяне на деца в опасно положение до незаконни погребения. Вижте само тази снимка от вчера следобед. Нашата основна мишена обаче е Уелър. Имаме федерална заповед за арест заради убийство, която подсилва нашата позиция. Трябва да обезглавим кръстоносния поход, а това означава да премахнем Уелър. Часовникът ще отброи нула в неделя сутрин в десет часа централно време. Ние имаме преки заповеди от Министерството на правосъдието и Белия дом да не позволим това да се случи. Ще уведомя нашите началници, че продължаваме с опитите да го въвлечем в преговори и да го накараме доброволно да се предаде. Но ако това не стане, в осем и петнайсет сутринта в неделя ще влезем във фермата, за да заловим Уелър със сила, ако се наложи.

През следващия час редица докладчици от екипа за спасяване на заложници на ФБР, службата на щатските шерифи и пътната полиция на Небраска поставяха на обсъждане различни тактически възможности. Всички започваха и завършваха своето изложение с декларация, че никой не иска ново Уейкоу.

Ала според Сайръс, седнал до Емили с неудобно сгънати крака под детската маса, нито един от тези тактически планове не беше достатъчно добър. Алекс Уелър нямаше да позволи да го хванат. Щеше да има кръвопролитие — ужасно кръвопролитие. Уейкоу щеше да изглежда невинна детска игра в сравнение с фермата на Болц. Райзинг Сити щеше да се превърне в ново национално петно.

Последният докладчик дойде в предната част на помещението отстрани, където беше стоял до националното знаме. Ако не беше с униформа, кроткият му скромен външен вид щеше да му позволи да мине за чиновник на средна позиция и на средна възраст.

— Аз съм бригаден генерал Еван Кейтс, командир на петдесет и пета ескадрила от военновъздушната база „Офът“. Зная, че моето днешно присъствие може да изглежда спорно. Повярвайте обаче, зная всичко за обичайното право, зная всичко за подкрепата, оказана от военните в Уейкоу, и гадаенето, което последва. Но Райзинг Сити е специален случай. — Гласът му започна да потреперва от емоции, когато беше прожектирана снимката на четири хеликоптера „Апачи“, паркирани на една от нивите на Болц. — Освен това за нас въпросът е личен.

Емили сбута Сайръс.

— Какво значи обичайно право?

— Значи, че въоръжените сили на САЩ не могат да вземат участие в полицейски операции — прошепна той в отговор, — но ще видиш как ще го заобиколят.

Генералът заговори за огневата мощ на хеликоптерите и опита на дезертиралите пилоти.

— Ако решат да излетят и да предприемат враждебни действия — каза той, — техните трийсетмилиметрови автоматични оръдия и картечници плюс ракетите им „Хелфайър“ могат да обезсмислят всички мерки, взети от обикновените полицейски сили. Затова в момента, както смятам аз, на най-високо равнище се обсъждат начини въоръжените сили на САЩ да предоставят екипировка и хора, които да подпомогнат вашите операционни планове. Когато дойдат, ако дойдат, аз ще изпълнявам заповедите, минали по дългата командна верига, започваща от министъра на отбраната и разбира се, главнокомандващия. Става въпрос за хора, които незаконно отвлякоха тези хеликоптери, и моите войници ще ги върнат.

След брифинга Кучио остави Сайръс и Емили да го чакат около час. Когато свърши работата си, отидоха в кабинета на директорката, който Кучио беше реквизирал.

Той със смях се разположи на стола й и обяви развеселено:

— Тук се чувствам съвсем като у дома. Когато бях ученик, прекарвах доста време в подобни кабинети.

Сайръс нямаше настроение за закачки.

— Боб, ти не познаваш Уелър толкова добре, колкото ние.

— Затова сте тук — кимна Кучио.

— Искам да чуеш преценката на доктор Фрост какво най-вероятно ще направи той.

— Давайте — подкани я той.

— Алекс страда от тежка форма на нарцистично разстройство на личността — започна тя. — Още преди да открие „блаженството“, най-важното за него са били властта и известността. Неговият салон, дружеството „Уроборос“, е храм преди всичко на самия Алекс. Веднъж присъствах на едно събиране и бях смаяна колко самовлюбен и властен беше. В болницата се ползва с реномето — по равно — на блестящ и самонадеян лекар. Страхотният и неочакван успех на неговия Кръстоносен поход за вътрешен мир вероятно е подействал като бензин на вече горящ огън. Моето предположение е, че се чувства всемогъщ — като крал, султан, дори Бог. Не бих се изненадала, ако е развил някои параноични черти, което би го направило особено опасен. Той няма да се предаде, защото търси мъченичеството. Вероятно наркотикът е премахнал у него страха от смъртта.

Сайръс вметна:

— Боб, ако нападнем фермата, ще има много жертви. Мисля, че и сам си даваш сметка. Хората вероятно разполагат със стотици оръжия, а и ти чу какви са възможностите на хеликоптерите. Възможно е също така, ако Уелър види, че с него е свършено, да ускори часовника с отброяването и да изпрати по-рано съобщението, което е възнамерявал да отправи в уречения час. Така че ще получим същия апокалиптичен резултат. Смятаме, че има друг начин.

— Целият съм в слух — каза Кучио.

— Нека с доктор Фрост идем при него за преки преговори. И двамата го познаваме. Той лекуваше дъщеря ми. Може и да не съм прав, но е възможно да го убедим, че почитателите му ще го уважават още повече, ако напусне фермата и предотврати кръвопролитието.

— Ако се съгласи да ви пусне в лагера, ще се превърнете в мишени. Може да сипе наркотика в храната или водата ви. Способен е да го направи.

— Ще си занесем провизии — предложи Сайръс.

— Може да ви вземе за заложници. Ако не успеете и от Белия дом ни наредят да нападнем, ще се изложите на голяма опасност. Казвам ви го направо.

— Разбирам.

— А вие, доктор Фрост, наясно ли сте? Вие сте цивилна и ще бъдете изложена на опасността да попаднете под кръстосан огън.

— Да, напълно го разбирам. Въпреки това настоявам да отида със Сайръс.

Кучио се облегна назад в директорския стол.

— Трябва да изчакате да го съобщя нагоре по командната верига.

Вечерта, докато Алекс вечеряше с Джеси, Сам и Стив, на кухненската врата се почука.

Влезе Ерик Болц, който стискаше в едната ръка мобилния си телефон.

— ФБР пак ми се обаждат.

Алекс се засмя.

— Не, не желая да говоря с тях.

— Този път беше един човек на име Сайръс О’Мали. Помоли да ти предам, че е с доктор Фрост и че двамата искат да дойдат тук, за да разговарят с теб.

Алекс преплете пръсти и бавно отпусна тила си върху протегнатите назад ръце.

— Виж, това е интересно — каза той с доволна усмивка.

— Той ме плаши — обади се Джеси. — Това сигурно е някакъв номер.

— Е, мен пък не ме плаши. Ерик, звънни му и кажи, че ще преспя с тази мисъл.