Джудит Келман
Къщата на хълма (48)

Четиридесет и осма глава

— Какво стана? Къде е той? — Майката на детето стоеше на кухненската врата. Гласът й потреперваше от страх.

— Излязъл е — отговори Куин. — Отивам след него.

— Идвам с теб.

— Не може, Нора. Прекалено опасно е. Прибери се в хотела и ме чакай там. Ще го проследя и ще ти доведа Абигейл там.

— И дума да не става — категорична бе майката. — Твърде дълго оставах глуха към призивите й за помощ. Детето ми е в опасност. Идвам с теб, за да й помогна.

На потрепващата светлина на газта Куин видя решителността, изписана на лицето на жената. Излишно беше да спори.

— Добре. Уиър спомена някакъв комплекс. Предполагам, че е имал предвид жилищния комплекс „Хейстак Маунтийн“. Да вървим.

Тичешком двете се спуснаха надолу по разровения път към джипа. Куин натисна газта и се понесоха по Мейн стрийт. Наближаваха очертанията на градчето, когато Нора сграбчи ръката на Куин.

— Чакай! Обърни! Сигурно е имал предвид театралният комплекс. Той е изоставен в момента. Уелакот го познава много добре. Обзалагам се, че там държат Аби.

— Мислех, че отдавна са го изтърбушили напълно.

— Не напълно. Съпругът ми е архитект на комплекса и добре познавам плановете. Помещенията на охраната все още не са пипани. Също и основната зала. А е и по-близо от Хейстак. Моля те, нека проверим първо там.

— Ще минем по задния път, така ще спестим време.

След няколко минути бяха на въпросното място. Куин спря колата встрани зад група дървета така, че колата не се виждаше от главния път и входа. Двете се запровираха между дърветата.

От къщата ги отделяше спускаща се надолу ливада, потънала в дълбок мрак. От последните дървета те виждаха къщата на пазача и куполообразната бетонна конструкция по-нататък. Решиха да проверят първо в малката къща.

Задната тераса бе настлана с найлонови листове. Промъкнаха се покрай стената, докато стигнаха прозорец, пред който не бяха спуснати завеси. Куин надникна вътре предпазливо, но освен малко мебели, няколко ниски лампи с нагънати абажури и почерняло от дима огнище с непочистена пепел, не видя нищо особено.

Обиколиха къщата и надникнаха, където можаха, докато не се увериха, че там няма жива душа.

Двете жени се върнаха към прикритието на дърветата и продължиха към бетонната сграда на театъра. От време на време се налагаше да заобикалят големи туфи трева.

Най-сетне теренът се изравни, където бяха струпани строителни материали и отпадъци. Скрита в сенките, Куин оглеждаше обстановката. Греди двайсет на четирийсет сантиметра, рула хартия, намазана с катран, големи парчета тенекия за водосточна система. По-нататък на строителната площадка бяха струпани тухли и пясък. Куин забеляза торби цимент от марката, която Левитски откри на изтривалката в „Уолдорф“. Единствено квадратната конструкция напомняше за летния театър. През август миналата година Куин бе водила тук Брендън на поредица концерти за деца. Тогава си бе помислила, че е похвална инициативата мястото да бъде ремонтирано и стегнато. Но сега при мисълта колко опасности и капани ги чакат в недовършения строеж й се поиска никой да не беше се заемал с ремонта.

Отвън конструкцията изглеждаше здрава и запечатана. Не виждаше никаква възможност да надникнат вътре и да се ориентират. Вероятно, ако се приближат, ще бъде по-лесно. Даде знак на Нора да я следва и пристъпи напред.

Притичаха покрай строителните материали към бетонната конструкция. Опипваха с ръце стените и на места забелязаха, че има пукнатини и изронена мазилка. Никой от процепите не й даваше възможност да огледат какво има вътре.

— Влизам — обади се Куин.

— Идвам с теб.

— Поне ме остави да бъда първа, за да видя какво ни чака.

— Не мисли за мен. Умея да се пазя.

Куин поклати само глава. Жената бе упорита и твърдоглава. Напомни й за самата нея.

Заобиколиха и застанаха пред главния вход. Той представляваше грубо скована дървена врата. Куин я бутна и тя се отвори.

Посрещна ги мрачно празно пространство. Лъхна ги злокобен хлад. Миришеше на тежка влага. Вмъкнаха се вътре и затвориха вратата. Зад тях остана непостоянният източник на някаква светлина.

Тръгнаха опипом напред. Нищо не нарушаваше отекващата празнота. В дъното на халето стигнаха до тясна врата. Куин я побутна и различи тъмно стълбище.

Обърна се безмълвно към Нора и долепи пръст до устните си. Даде знак на жената да я чака при вратата. Пое дълбоко дъх и тръгна надолу по стълбите с извадено оръжие.