Робърт Хауърд
Вълшебният пръстен (3)

Хватката на черните ръце

Конан нанесе няколко могъщи удара около мястото, където се затвори проходът, но видя, че е безполезно, и се насочи към една от вратите от слонова кост. Преди да вдигне меча си обаче, той натисна дръжката на бравата и за негова най-голяма изненада вратата безшумно и леко се отвори към осветен от кандила коридор. Всичко това беше крайно подозрително, защото много приличаше на предварително подготвена клопка — влезеше ли вътре, сам си пъхаше главата в примката, която сигурно му беше приготвил жрецът на Хануман. Но варваринът не се поколеба. Там някъде беше Забиби и според онова, което вече знаеше за почитателите на Хануман, тя се нуждаеше спешно от помощта му.

Мина покрай доста врати, но всичките заключени. Чак когато стигна върха на дъгата в подковообразния коридор, една от тях се отвори и Конан се озова в някаква слабо осветена квадратна стая със стени от бял мрамор, под от слонова кост и таван от блестящи сребърни листове. В средата на стаята се намираше овална маса от странен метал. На един от покритите със сатен дивани се беше излегнал човек, който внимателно наблюдаваше Конан и се засмя, като забеляза изненадания му поглед. Мъжът беше черен гигант с огромни крайници, къси къдрави коси и тъмен надменен поглед. При всяко движение на тялото му могъща плетеница от мускули играеше и се издуваше и Конан си каза, че никога досега не е срещал толкова ужасяващ човек.

— Защо не се приближиш, варварино? — надменно извика гигантът.

В очите на Конан започнаха да проблясват опасни пламъчета.

— Кой си ти, по дяволите!? — извика той и стисна здраво меча си.

— Аз съм Баал-Птеор. Някога, много отдавна, в една друга земя носех съвсем друго име. А Тотрасмек ме нарече с това!

— Аха, значи си стражарското псе на жреца — язвително отбеляза Конан. — Вървете и двамата по дяволите! Но първо трябва да ми кажеш къде е онова момиче, което преди малко вмъкна тук с гадната си черна лапа?

— Господарят иска да се позабавлява с нея — засмя се Баал-Птеор. — Слушай!

Зад вратата, намираща се точно срещу тази, през която влезе Конан, се чу сподавен и слаб женски писък.

— Ах, ти, мизерна гад! — Конан бързо тръгна по посока на звука, но след миг спря и леко объркан погледна към негъра. Той му се присмиваше в лицето и в този присмех имаше толкова много заплаха, че Конан трепна. Пред очите му падна пелената на гнева, обхвана го непреодолимо желание да убива. Пристъпи към Баал-Птеор, който обаче неочаквано хвърли нещо към него и той изненадан видя едно кристално кълбо, въртящо се на около метър и половина над земята и светещо с хиляди отблясъци в здрача на стаята. Кълбото растеше, замъгли всичко около Конан и той се озова в средата на някакъв ураганен, синкаво светещ вихър, който се опитваше да го събори и помете.

Кимериецът извика и заотстъпва назад, докато гърбът му не почувства стената. В същия момент илюзията изчезна. Огромното вихровидно кълбо се спука като сапунен мехур. Конан отново беше в стаята със сребърния таван, около краката му се извиваха стълбчетата от странна синкава мъгла, а върху дивана Баал-Птеор се тресеше от смях.

— Ах, ти, кучи сине! — той се хвърли към черния гигант, но в същия миг отново се озова в синкавата мъгла и вече не беше в стаята, а на брега на някакво блато. Срещу него се носеше разярен бик с кървясали очи и остри сърповидни рога. С един удар на меча си Конан му отсече главата, но тя подскочи от мочурливата земя и се впи в неговата шия. Това вече не беше бик, а лицето на Баал-Птеор, който стръвно го душеше. С всички сили Конан се опитваше да го откъсне от себе си, задушаваше се и почти губеше съзнание. В същия момент прозвуча странно пронизително свистене, носещо се сякаш от безкрайните простори на Вселената. Кимериецът бе обзет от някаква неимоверно могъща сила, успя да се освободи и пак се озова пред Баал-Птеор. Главата му си беше на мястото, а той самият удобно се излежаваше на дивана и явно се подиграваше на Конан.

— Магия! — изръмжа варваринът и се приведе, здраво стъпи върху пода от слонова кост. Очите му горяха от яд. Това черно куче се забавляваше за негова сметка. Всички тези глупости с мъгли и разни мисловни сенки не можеха наистина да му навредят — достатъчно беше само бързо да скочи и с един удар да съсече хилещата се марионетка. Вече нямаше да позволи да го баламосват. И въпреки всичко — отново се поддаде на илюзията!

Чу зад гърба си смразяващо костите ръмжене. Светкавично се обърна и прободе във въздуха един леопард. Представата изчезна, мечът му с трясък се стовари върху овалната маса и това, което последва, вече не беше видение. Масата се оказа огромен магнит. Зад гърба си Конан чу рева на Баал-Птеор, който бе скочил от дивана и стоеше до него.

— Искам главата ти, Конан! Ще я откъсна с голи ръце! Така синовете на Косали въздават своите жертвоприношения на Яюр. Варварино, пред теб стои удушвачът от Йога — Понг! Още като дете бях избран от жреците на Яюр и дълги години бях обучаван как да убивам с голи ръце така, че нито една капка от кръвта на жертвата да не бъде пропиляна, защото Яюр обича кръв и приема само такива жертви! След малко ще прекрачиш прага на пъкъла и повече няма да те мъчи нито любопитството защо съм тук, нито каквото и да е друго нещо. Ето, с тези ръце ще те удуша!

Със скоростта на атакуващи кобри ръцете му се впиха в шията на Конан. Кимериецът дори не се опита да се отбранява, но направи нещо много по-изненадващо за черния гигант. Той на свой ред протегна ръце и здраво стисна неговото гърло. За момент двамата замръзнаха като някаква странна статуя. Лицата им се разкривиха и мускулите набъбнаха от огромното нечовешко напрежение. Постепенно върху устните на Конан се появи зловеща усмивка, а в очите на Баал-Птеор се мярна сянка на страх. Неочаквано той изстена, целият почервеня, пусна Конановата шия, хвана китките му и с всичките си останали сили се опитваше да отслаби задушаващата го мъртва хватка. Конан рязко го дръпна към масата и започна да го накланя назад. Смехът му беше безмилостен като стомана.

— Нещастен глупак! Ти никога не си имал срещу себе си истински воин от Севера. Срещал си само изнежени градски мъже. В името на моите предци, знаеш ли какво беше изпитанието за зрелите мъже при нас? Трябваше с голи ръце да счупиш врата на див кимерийски бик. А аз това го можех още преди да стана мъж. И знаеш ли как? Ето така!

Чу се звук, подобен на чупенето на сух клон, Конан отхвърли бездиханното тяло на земята, обърна се, хвана здраво дръжката на меча, дръпна го с всички сили и го освободи от плена на магнитната маса.

В следващия миг вече беше до вратата, зад която за последен път бе чул женския вик, отвори я и се озова в коридор, подобен на предишния, но в края му имаше кадифена завеса. Зад нея долитаха ужасяващите тонове на някаква дяволска музика, каквато Конан не бе чувал и в най-кошмарните си сънища. Звуците се преплитаха със задъхани стенания и истерични хълцания на жена. Конан стисна здраво меча си и безшумно като котка затича по коридора.