М. Николски
Жанъ Батистъ Люли (8)

М. Николски
Жан Батист Люли (8)

— Каква е тази работа! — каза херцогътъ, — азъ доведохъ отъ Флоренция едно момче, което готвачътъ ми изпѫдилъ, защото не се спогаждалъ; вземалъ му тенджеритѣ и свирѣлъ съ тѣхъ…

— Азъ намѣрихъ туй момче на улицата и заповѣдахъ да го прибератъ дома, — каза херцогинята, като си спомни изведнажъ за момчето и, като стана, тя тръгна по широката стълба, която водѣше долу.

Всички тръгнаха следъ нея и се спрѣха зачудени.

Долу, на стълбата, бѣха наредени много тенджери; готвачето съ бѣлъ калпакъ и съ тояжка въ рѫка бърже отиваше ту до тая, ту до оная, като ги удряше една следъ друга и само пѣеше нѣщо. Музиката бѣше сносна; слугитѣ бѣха го заобиколили и зачудено слушаха тая чудна музика.

Малко по-настрана седѣше ядосанъ готвачътъ, който викаше на момчето, като искаше да си вземе тенджеритѣ и като гледаше да се измъкне изъ рѫцетѣ на сухия човѣкъ, който го задържаше.

— Мълчи, ти ще имашъ време да се налюбувашъ на тенджеритѣ си, — говорѣше на готвача оня, който го държеше. — А сега послушай само каква музика!

— Не, нѣма да успѣя да имъ се налюбувамъ, защото е време да готвя вечерята, а моитѣ тенджери не сѫ барабани!

— Да имахъ цигулка, не би пипалъ твоитѣ тенджери, — извика Люли.

— Нима ти знаешъ да свиришъ на цигулка? — попита Мишель, този сѫщиятъ, който държеше готвача и когото чакаха всички.

— Не хубаво, но умѣя. Да видѣхъ Мишель Ламберта, бихъ го помолилъ…

— Какво би го помолилъ? Кажи, — азъ съмъ Мишель Ламбертъ! — Люли очуденъ го загледа.

— Вий? Вий сте Мишель Ламбертъ? Тогава ето що: азъ съмъ беденъ, та не мога ви моли да ми давате уроци, но позволете ми да ида понѣкога у васъ да ви слушамъ или гледамъ, какъ преподавате уроци! Давамъ ви дума, че ще бѫда миренъ и послушенъ.

— Да видимъ, — каза Ламбертъ; — вземи моята цигулка и покажи ни, какъ свиришъ.

Люли радостно взе цигулката и едва удари съ лѫка, Ламбертъ го загледа съ четири очи отъ очудване. Колкото повече той свирѣше, толкозъ повече се възхищаваше Ламбертъ. Люли бѣше въ възторгъ.

— Е, какъ? — попита той, като свърши.

Ламбертъ се спусна къмъ момчето и взе да го цѣлува.

— Чудесно! Прекрасно! — говорѣше той, — ти си създаденъ за музиката. Захвърли тия тенджери и… и дойди при мене! Азъ ще се погрижа за тебе, ще те изуча и ще ти отворя пѫтя. Ти ще идешъ далечъ!

И като го улови за рѫка, той искаше да го заведе при херцогинята, когато се обърна и видѣ, че тя съ цѣлия си дворъ стои на върха на стълбата.

— На туй момче мѣстото не е въ вашата кухня, херцогиньо, вий ще ми позволите да го взема съ себе си, и азъ ще се заловя да го направя великъ музикантъ.

— Вий можете да го направите музикантъ, — отговори херцогинята милостиво, — но азъ не желая да го пусна другаде; вий му давайте уроци, за които азъ ще плащамъ, а той ще живѣе у мене. Хайде, Люли, снеми си калпака и престилката и се облѣчи съ по-прилични дрехи.

Следъ половинъ година Люли бѣше вече начело на дванадесеть музиканта, които свирѣха подъ негово управление собственитѣ му съчинения; туй тъй се понрави на краль Людовика XIV, че той помоли херцогинята да му отстѫпи малкия музикантъ.

Музикантътъ Люли участвуваше въ всичкитѣ блестящи придворни праздници; съчиняваше музикални кѫсове за разнитѣ тържества и пишеше балети, въ които понѣкога вземаше участие и самъ кральтъ.

Кральтъ го прогласи академикъ на музиката.

Люли се рани по невнимание отъ жезъла, съ който обикновено управлява капелмайсторътъ, и поради това въ 1687 година умрѣ, като остави следъ себе си вдовица, която му вдигна паметникъ съ латинския надписъ:

„Отдавна, о смърть, те наричатъ слѣпа, но, като взе и Люли, ти доказа, че си и глуха!“

Край

VIII. Готвачето

— Каква е тази работа! — каза херцогът. — Аз доведох от Флоренция едно момче, което готвачът ми изпъдил, защото не се спогаждал; вземал му тенджерите и свирел с тях…

— Аз намерих туй момче на улицата и заповядах да го приберат у дома — каза херцогинята, като си спомни изведнъж за момчето и като стана, тя тръгна по широката стълба, която водеше долу.

Всички тръгнаха след нея и се спряха зачудени.

Долу, на стълбата, бяха наредени много тенджери; готвачето с бял калпак и с тояжка в ръка бърже отиваше ту до тая, ту до оная, като ги удряше една след друга и само̀ пееше нещо. Музиката беше сносна; слугите бяха го заобиколили и зачудено слушаха тая чудна музика.

Малко по-настрана седеше ядосан готвачът, който викаше на момчето, като искаше да си вземе тенджерите и като гледаше да се измъкне из ръцете на сухия човек, който го задържаше.

— Мълчи, ще имаш време да се налюбуваш на тенджерите си — говореше на готвача оня, който го държеше. — А сега послушай само каква музика!

— Не, няма да успея да им се налюбувам, защото е време да готвя вечерята, а моите тенджери не са барабани!

— Да имах цигулка, не бих пипал твоите тенджери — извика Люли.

— Нима ти знаеш да свириш на цигулка? — попита Мишел, този същият, който държеше готвача и когото чакаха всички.

— Не хубаво, но умея. Да видех Мишел Ламбер, бих го помолил…

— Какво би го помолил? Кажи — аз съм Мишел Ламбер! — Люли учуден го загледа.

— Вие? Вие сте Мишел Ламбер? Тогава ето що: аз съм беден, та не мога да ви помоля да ми давате уроци, но позволете ми да идвам понякога у вас да ви слушам или гледам как преподавате уроци! Давам ви дума, че ще бъда мирен и послушен.

— Да видим — каза Ламбер; — вземи моята цигулка и покажи ни как свириш.

Люли радостно взе цигулката и едва удари с лъка, Ламбер го загледа с четири очи от учудване. Колкото повече той свиреше, толкоз повече се възхищаваше Ламбер. Люли беше във възторг.

— Е, как? — попита той, като свърши.

Ламбер се спусна към момчето и взе да го целува.

— Чудесно! Прекрасно! — говореше той. — Ти си създаден за музиката. Захвърли тия тенджери и ела при мене! Аз ще се погрижа за тебе, ще те изуча и ще ти отворя пътя. Ти ще идеш далеч!

И като го улови за ръка, той искаше да го заведе при херцогинята, когато се обърна и видя, че тя с целия си двор стои на върха на стълбата.

— На туй момче мястото не е във вашата кухня, херцогиньо. Вие ще ми позволите да го взема със себе си и аз ще се заловя да го направя велик музикант.

— Вие можете да го направите музикант — отговори херцогинята милостиво, — но аз не желая да го пусна другаде; Вие му давайте уроци, за които аз ще плащам, а той ще живее у мене. Хайде, Люли, снеми си калпака и престилката и се облечи с по-прилични дрехи.

След половин година Люли беше вече начело на дванадесет музиканти, които свиреха под негово ръководство собствените му съчинения; туй тъй се понрави на крал Людовик XIV, че той помоли херцогинята да му отстъпи малкия музикант.

Музикантът Люли участвуваше във всичките блестящи придворни празници; съчиняваше музикални късове за разните тържества и пишеше балети, в които понякога вземаше участие и сам кралят.

Кралят го прогласи академик на музиката.

Люли се рани по невнимание от жезъла, с който обикновено управлява капелмайсторът, и поради това в 1687 година умря, като остави след себе си вдовица, която му вдигна паметник с латинския надпис:

„Отдавна, о смърт, те наричат сляпа, но като взе и Люли, ти доказа, че си и глуха!“

Край

М. Николски Жанъ Батистъ Люли (8) М. Николски Жан Батист Люли (8)

Метаданни

Данни

Жанъ Батистъ Люли. Вениаминъ Франклинъ

Информация

История

Сваляне / Връзки

Метаданни

Данни

Жан Батист Люли. Бенджамин Франклин

Информация

История

Сваляне / Връзки

VIII. Готвачето

VIII. Готвачето

М. Николски
Жанъ Батистъ Люли (8)

М. Николски
Жан Батист Люли (8)