Кийра Кас
И заживели щастливо (6)

Пета глава

Никога досега не бях ходила на медицински преглед. Съзнавах, че станех ли принцеса, щях да се подлагам на такъв редовно, а това ме ужасяваше.

Доктор Мишън беше мил и търпелив, но въпреки това ми беше неудобно да се събличам пред непознат. Той премери кръвното ми налягане, направи ми няколко рентгенови снимки и ме прегледа от глава до пети в търсене на нещо нередно.

Тръгнах си от кабинета му напълно изтощена. Естествено, не бях спала добре, а това утежняваше положението допълнително. Принц Кларксън ме беше изпратил до стаята ми с целувка по ръката. А въодушевлението от контакта с него и тревогите заради състоянието, в която го бях видяла, не ми бяха дали да мигна дълги часове.

Влязох в Дамския салон, малко смутена, да погледна кралица Аби в очите. Опасявах се да не видя синина някъде по нея. Разбира се, нямаше да се учудя, ако тя беше ударила краля, а не той нея. Като че ли не исках да знам.

И определено не исках никой друг да узнава.

Нея я нямаше в салона, затова директно се запътих към Маделин и Бианка.

— Здравей, Амбърли. Къде се губиш цяла сутрин? — попита Бианка.

— Пак ли ти беше лошо? — обади се след нея Маделин.

— Да, но вече съм много по-добре. — Не знаех дали трябва да пазя прегледа в тайна, но реших, че е най-добре да съм дискретна засега.

— Хубаво, но пропусна всичко! — Маделин се приведе към мен и зашепна: — Носят се слухове, че Тиа преспала с Кларксън снощи.

Сърцето ми се сви.

— Какво?

— Погледни я. — Бианка надникна през рамо към Тиа, която седеше до прозореца с Пеша и Марси. — Виж колко самодоволно изглежда.

— Това е против правилата — казах аз. — Против закона.

— Не е там въпросът — прошепна Бианка. — Ти би ли му отказала?

Замислих се за начина, по който ме беше гледал снощи, за танца на пръстите му по повърхността на масата. Бианка беше права; едва ли бих му отказала.

— Но дали е вярно? Или е просто слух? — Все пак беше прекарал с мен една част от вечерта. Макар и не цялата. Имаше много часове между раздялата ни и закуската.

— Много е мълчалива по темата — оплака се Маделин.

— Е, не е наша работа. — Събрах тестето карти за игра, които бяха разхвърляли по масата, и започнах да ги бъркам.

Бианка отметна глава назад и въздъхна шумно, а Маделин сложи ръка върху моята.

— Напротив. Това променя цялата игра.

— Това не е игра — отвърнах аз. — Не и за мен.

Маделин се канеше да каже още нещо, но вратата се отвори със замах. Кралица Аби застана на входа с бясно изражение на лице.

Ако някъде по нея имаше синина, то определено я беше скрила добре.

— Коя от вас е Тиа? — попита кралицата. Всички момичета погледнаха към прозореца, където Тиа седеше вцепенена и восъчнобледа. — Е?

Тиа вдигна бавно ръка и кралицата тръгна към нея с маршова стъпка и пламтящи очи. Надявах се неизбежното порицание да се състои извън салона. За жалост обаче кралицата имаше други планове.

— Вярно ли е, че си преспала със сина ми? — попита най-безцеремонно тя.

— Ваше Величество, това е просто слух. — Гласът й беше тънък като на мишка, но стаята беше толкова притихнала, че чувах дори дишането на Маделин.

— Който ти дори не си опитала да възпреш!

Тиа запелтечи, подхващайки около пет различни изречения, преди да се спре на едно.

— Ако не подклаждате слуховете, те умират сами. Бурното им отричане говори за гузна съвест.

— Е, отричаш ли, или не?

Тиа беше попаднала в капан.

— Не съм направила нищо, кралице.

Едва ли имаше значение дали казва истината, или лъже. Съдбата й беше решена още преди да отвори уста.

Кралица Аби сграбчи шепа от косата й и я затегли към вратата.

— Тръгваш си на момента.

Тиа изпищя от болка, протестирайки.

— Но, Ваше Величество, само принц Кларксън има право да ме изгони. Такива са правилата.

— Те не важат за уличници! — изкрещя в отговор кралицата. Тиа се препъна и залитна, а кралицата буквално я завлачи за косата, изхвърляйки я в коридора. — МАРШ! ОТТУК!

Тя затръшна вратата и веднага се обърна към нас. Обходи с поглед лицата ни, демонстрирайки върховната си власт.

— Нека ви изясня нещо — подхвана тихо тя, носейки се с бавна, едновременно величествена и ужасяваща стъпка покрай столовете и диваните с момичета. — Ако някоя от вас, малки лигли, си въобразява, че може да дойде в дома ми и да отмъкне короната ми, жестоко се лъже.

Тя спря пред групичката момичета до стената.

— И ако смятате, че може да се държите като проститутки и въпреки това да се докопате до трона, ще останете много разочаровани. — Тя забоде пръст в бузата на Пайпър. — Няма да търпя подобно поведение!

Пайпър не реагира на болката от яростния натиск, докато кралица Аби не я отмина.

— Аз съм кралицата. И народът ме обича. Ако искате да се омъжите за сина ми и да живеете в моя дворец, ще бъдете такива, каквито ви наредя. Покорни. Сдържани. И мълчаливи.

Тя стигна до нашата маса и спря пред Бианка, Маделин и мен.

— От сега нататък единствената ви работа е да се появявате там, където ви искам, да се държите като дами, да си седите кротко и да се усмихвате.

В края на речта й очите й срещнаха моите и аз реших, че това е заповед. Затова се усмихнах. Вместо да ми отвърне със същото, кралицата ми удари шамар.

Аз изохках и се свлякох върху масата, откъдето не посмях да помръдна.

— Имате десет минути да се изнесете оттук. Днес ще се храните по стаите си. Не искам и гък да чувам от вас.

Дочух вратата да се затваря, но надникнах, за да се уверя.

— Излезе ли?

— Да. Добре ли си? — попита Маделин и дойде да седне пред мен.

— Имам чувството, че лицето ми се е разцепило надве. — Надигнах се, а болката се разпространи от бузата ми надолу по цялото ми тяло.

— О, боже! — проплака Бианка. — Вижда се отпечатъкът от ръката й.

— Пайпър? — провикнах се аз. — Къде е Пайпър?

— Тук съм — обади се тя през сълзи. Станах, а тя вече вървеше към мен.

— Боли ли те лицето? — попитах я.

— Малко. — Тя докосна с пръсти нараненото място. Нокътят на кралицата се беше отбелязал като полумесец върху кожата й.

— Има малък отпечатък, но ще се скрие с грим.

Тя се хвърли в ръцете ми и двете се прегърнахме.

— Какво я е прихванало? — чудеше се Нова, изричайки на глас мислите на всички ни.

— Може би чувства нужда да защитава семейството си — предположи Скай.

Кордей изпуфтя.

— Нали сме я виждали как пие. И сега надуших алкохол.

— Винаги е изглеждала толкова мила по телевизията. — Келса беше обвила тялото си с ръце, объркана от преживяното.

— Чуйте — казах аз, — една от нас ще разбере какво е да си кралица. Дори отстрани се вижда на какво напрежение е подложена. — Спрях, за да потрия бузата си с ръка. Кожата пареше. — Засега е най-добре да не се навъртаме около нея. И предлагам да не споменаваме за случилото се пред Кларксън. Не мисля, че ако говорим лошо за майка му, независимо от постъпката й, ще е от полза за която и да е от нас.

— И какво, да се преструваме, че нищо не е било ли? — възмути се Нийма.

Аз свих рамене.

— Не мога да ви принудя. Но аз така ще сторя.

Притиснах Пайпър към себе си и всички се умълчахме. Бях се надявала да се сближа с момичетата покрай сходните ни музикални вкусове или взаимното гримиране. Не бях очаквала общият ни страх да ни обедини като сестри.