Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Еню Кювлиев

Заглавие: Приказки и легенди

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Художник на илюстрациите: Борис Николов Стоилов

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 978-954-26-0761-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13891

История

  1. — Добавяне

Живял някога в Китай строг и силен мандарин. Всички негови съветници, придворни и близки треперели от сянката му. Никой не бил сигурен, че изневиделица няма да го сполети беда. И никой не знаел какво ще измисли и пожелае в яда си всесилният господар.

Един ден — през зимата било, — ядосан за нещо на своя пръв съветник, мандаринът му заповядал да му донесе на сутринта кошница ягоди. Съветникът разтреперан се поклонил ниско и напуснал двореца. Не посмял да каже на разгневения мандарин, че посред зима няма ягоди. Дострашало го да не загуби главата си една нощ по-рано.

Върнал се вкъщи тъжен и умислен съветникът. Посрещнал го отдалече неговият малък син, прегърнал го и го попитал ще му разкаже ли, както всяка вечер, приказка. Но като видял, че баща му е кахърен, запитал го какво му се е случило.

— Децата не бива да знаят всичко — припомнил бащата на своя син поуката на Конфуций.

На това мъдрият син отговорил:

— Децата, които делят радостите на своите родители, трябва да делят и техните скърби.

Тогава бащата разказал всичко.

— Пусни ме утре да отида аз при мандарина — казал синът.

На другия ден съветникът не посмял да се яви при своя господар. Той проводил сина си и поверил съдбата му на Бога.

Синът взел флейтата си, слязъл в градината на мандарина и засвирил. Дълго свирил, спирал се от храст на храст, вглеждал се във всеки и свирел така унесено, както се свири на змии, които искаш да разиграеш.

Видял го мандаринът от прозореца и много се учудил. Повикал го и го запитал защо свири.

— Мамя змиите — казал мъдрият син. — Искам да уловя една. Трябва ми змийска глава за лек на моя баща — вашия пръв съветник.

— Какво се е случило с баща ви? — попитал още по-учуден мандаринът.

— Змия го ухапа.

— Това е невъзможно! — възкликнал мандаринът. — Къде го е намерила змия посред зима? През зимата няма змии.

— Като знаете, че през зимата няма змии, господарю мой — казал синът, — сигурно знаете, че през зимата няма и ягоди. Защо тогава сте заповядали на моя баща да ви набере за тази сутрин цяла кошница, ако не иска да загуби главата си?

Харесал се на мандарина отговорът на мъдрия син. Наградил го богато и го проводил да каже на своя баща да се яви в двореца само с мъдростта и верността си.

Така умният син спасил баща си.

Край