Еню Кювлиев
Юнак Петльо

Лъвът никога не бил виждал петел, но слушал от свои приятели, че бил страшна птица. Само като изкукуригал, слънцето ставало и нощта бягала презглава.

Веднъж, не зная по каква работа, пътували заедно петелът и магарето. Срещнали лъва.

— Кой си ти? — попитал лъвът петела.

— Аз съм Петльо Герест Златоперест. Имам гласище: като викна кукуригу, всички, които спят, стават.

Разбрал лъвът, че пред него стои петелът. Уплашил се и търтил да бяга.

— От мене се уплаши — рекло магарето. — Чакай да го погоня малко, та да му взема хубаво страха — казало то и захлопало копита след лъва.

Усетил по едно време лъвът, че след него тича някой.

— Петелът ще е! — рекъл той и се обърнал да види.

Кога погледнал — магарето.

Па като се върнал, па като го уловил — направил го на парчета.

— Ех — едвам успяло да продума магарето, — една нищо и никаква птица ме спаси, а аз с моята глупава глава се заврях в устата на лъва.