Еню Кювлиев
Лоша жена

В едно село имало една много лоша жена. Тя се женила няколко пъти, но мъжете й все я изпъждали, защото не вършела каквото й заръчат, а правела каквото си знае.

В близкото село живеел един момък. Като станал за женене, тръгнал да си дири невяста. Тук ли, там ли — намерил същата жена. Нали била хубава — харесала му. Събрали се съседите и започнали да го раздумват:

— Недей, синко! Вземи коя щеш друга, но нея недей! Ще ти пати главата!

— А кое й е лошото? — попитал ги той.

— Упорита и неслушлива е. Досега няколко мъже е сменила. Все не могат да я търпят.

— Щом само това й е лошото — ще я взема — рекъл другоселецът. — Нейният цяр е лесен!

Направили сватбата. Първата неделя жената слушала. В събота тръгнали да вървят на повратки у майка й. Мъжът бил ловец, та си взел и пушката. Не щеш ли, в пътя ги заследило кучето. Мъжът започнал да го пъди, но то не искало да се върне.

— Върни се ей, кученце, че аз веднъж казвам! — заканил му се той.

Ала то продължавало да върви. Тогава селянинът вдигнал пушката, гръмнал и го убил…

Вървели, вървели, стигнали до един тесен мост. Мъжовият кон минал по моста, но когато да мине жената, конят й се запънал — не ще! Слязъл мъжът, хванал коня за юздата и го повел. Пак не ще!

— Върви, коньо, че аз веднъж казвам!

Но конят не се помръдвал. Мъжът вдигнал пушката, та убил и него.

Жената се много зачудила на тоя мъж, дето веднъж казва и убива всеки, който го не слуша, но не смеела да се обади.

Мъжът свалил седлото на убития кон и го сложил на гърба на жена си. Жената се поопънала, но той викнал и ней:

— Върви, жено, че аз веднъж казвам!

Тръгнали. Мъжът на кон, а жената със седлото на гърба — след него.

Когато стигнали в село, всички се струпали да я гледат и питат защо е със седло на гърба. А тя от страх и умора едва си поела дъх и продумала:

— Мълчете, да ви не чуе моят мъж, че той веднъж казва!

И им разправила всичко.