Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Еню Кювлиев
Заглавие: Приказки и легенди
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Художник на илюстрациите: Борис Николов Стоилов
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-0761-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13891
История
- — Добавяне
В едно село имало една много лоша жена. Тя се женила няколко пъти, но мъжете й все я изпъждали, защото не вършела каквото й заръчат, а правела каквото си знае.
В близкото село живеел един момък. Като станал за женене, тръгнал да си дири невяста. Тук ли, там ли — намерил същата жена. Нали била хубава — харесала му. Събрали се съседите и започнали да го раздумват:
— Недей, синко! Вземи коя щеш друга, но нея недей! Ще ти пати главата!
— А кое й е лошото? — попитал ги той.
— Упорита и неслушлива е. Досега няколко мъже е сменила. Все не могат да я търпят.
— Щом само това й е лошото — ще я взема — рекъл другоселецът. — Нейният цяр е лесен!
Направили сватбата. Първата неделя жената слушала. В събота тръгнали да вървят на повратки у майка й. Мъжът бил ловец, та си взел и пушката. Не щеш ли, в пътя ги заследило кучето. Мъжът започнал да го пъди, но то не искало да се върне.
— Върни се ей, кученце, че аз веднъж казвам! — заканил му се той.
Ала то продължавало да върви. Тогава селянинът вдигнал пушката, гръмнал и го убил…
Вървели, вървели, стигнали до един тесен мост. Мъжовият кон минал по моста, но когато да мине жената, конят й се запънал — не ще! Слязъл мъжът, хванал коня за юздата и го повел. Пак не ще!
— Върви, коньо, че аз веднъж казвам!
Но конят не се помръдвал. Мъжът вдигнал пушката, та убил и него.
Жената се много зачудила на тоя мъж, дето веднъж казва и убива всеки, който го не слуша, но не смеела да се обади.
Мъжът свалил седлото на убития кон и го сложил на гърба на жена си. Жената се поопънала, но той викнал и ней:
— Върви, жено, че аз веднъж казвам!
Тръгнали. Мъжът на кон, а жената със седлото на гърба — след него.
Когато стигнали в село, всички се струпали да я гледат и питат защо е със седло на гърба. А тя от страх и умора едва си поела дъх и продумала:
— Мълчете, да ви не чуе моят мъж, че той веднъж казва!
И им разправила всичко.