Клеър Макинтош
Виждам те (40)

40

— Това не ми прилича на почерпка — каза Лусинда и погледна пакета с фъстъци, който Ник беше отворил и сложил в средата на масата.

— Съжалявам, че не отговаря на стандартите ви, Ваше Благородие — контрира я инспекторът. — Не знам дали „Кучето и Тромпета“ предлагат хайвер и пъдпъдъчи яйца, но мога да питам какъв е специалитетът днес?

— Ха-ха. Нямах това предвид. Просто се чувствам малко не на място, сещаш ли се?

— Аз също — призна си Кели. Всичко се беше случило с шеметна бързина лудешко шофиране под воя на сирени до Кейти Уокър, последвано от лудешко шофиране до Зоуи, където пред къщата на Мелиса бяха паркирали няколко полицейски коли. Линейката чакаше в края на Анърли Роуд, лекарите не можеха да си свършат работата, докато не станеше безопасно да влязат. Кели се съмняваше през последните няколко часа пулсът й да беше падал под сто удара в минута и вече просто се сриваше.

— Защото всичко свърши — отвърна Ник. — Утре, когато започне наистина трудната работа, ще сте в кондиция.

Имаха доста за вършене. След като получиха достъп до компютъра на Мелиса, „Компютърни престъпления“ бързо затвориха findtheone.com и свалиха целия списък от членовете му. Проследяването им — и установяването на извършените престъпления, ако имаше такива, — щеше да отнеме много повече време.

Справката от Търговския регистър беше разкрила, че Мелиса Уест притежаваше четири ресторанта в Лондон — „Мелиса“, „Мелиса Две“, „Еспрес О-о!“ и едно все още безименно начинание в сърцето на Кларкънуел, което носеше впечатляващи печалби, макар че нямаше мивка, хладилник или пък пособия за готвене.

— Пране на пари — беше обяснил Ник. — Кафе-ресторантите са перфектните механизми, защото много хора плащат в брой. По документи спокойно е можела да отчете, че е изкарала няколко стотачки за деня, а в действителност бизнесът й да е бил на загуба.

— Мислиш ли, че съпругът й е бил наясно с дейностите й?

— Ще разберем това, когато го доведем за разпит. — Нийл Уест ръководеше инсталирането на струваща милиони Ай Ти система в адвокатска кантора в Манчестър. Дневникът му, който беше синхронизиран с този на съпругата му и лесно можеше да се получи достъп до него от компютъра й, гласеше, че ще кацне на летище Лондон Сити на следващия ден, където полицията щеше да го чака и да го арестува. На компютъра, който намериха в домашния му офис, се намираха файлове на компаниите, с които Нийл беше работил — за всяка от тях имаше обширен списък с контакти. Фирмите на Гордън Тилман и Люк Харис бяха наемали Нийл в миналото, а и вероятно щяха да бъдат намерени още паралели между този списък и онзи с клиентите на Мелиса от findtheone.com.

— Мислиш ли, че би го зарязала? — попита Лусинда. Зоуи им беше разказала за плановете на Мелиса да напусне страната и от „Компютърни престъпления“ идентифицираха няколко полета до Рио де Жанейро, които беше преглеждала онлайн.

— Така мисля — отвърна Ник. — Според мен Мелиса Уест е била загрижена единствено за себе си.

Кели се сети за онова, което Кейти й беше казала, за гнева в гласа на Мелиса, когато говорела за децата на Зоуи и за това, че няма свои собствени.

— Прав си. Това е било част от проблема. Създала е сайта заради парите, но включването на Зоуи и Кейти е било на лична основа.

— Яд ме е, че се измъкна — каза Лусинда и посегна към фъстъците.

— Беше намушкана в сънната артерия и умря от кръвозагуба — напомни Ник. — Не бих нарекъл това измъкване.

Кели се усмихна едва.

— Знаеш какво имам предвид. Заради нея Зоуи и Кейти Уокър минаха през ада, а стотици жени дори нямат представа, че са в опасност. Ще ми се да я бяхме вкарали в пандиза.

Телефонът на Кели просветна и тя плъзна пръст по дисплея му, за да го отключи. Започна да прехвърля съобщенията, на които нямаше желание да отговаря.

— Какво е това? Празнувате ли, или сте на помен? — Багера се появи до масата и Кели се изправи, все едно имаше намерение да застане мирно. Виждаше го за първи път след конското в офиса му и избягваше да среща погледа му.

— Да ви донеса ли стол, сър? — попита Лусинда.

— Няма да се застоявам. Просто се отбих, за да ви почерпя по питие. Всички свършихте чудесна работа. Току-що говорих по телефона с комисаря и той ви поздравява за чудесните резултати. Добра работа.

— Благодаря, шефе — каза Ник. — Тъкмо им казвах същото.

— Що се отнася до теб… — Багера погледна Кели, която усети, че се изчервява. Чух, че имаме доста да ти благодарим.

— Всички работихме заедно — отвърна полицайката и неохотно погледна към главния инспектор. Изпита облекчение, когато видя топлото му изражение. — Просто бях къде то трябва, когато последното парче от пъзела си дойде на мястото.

— Може и така да е. Определено допринесе много за екипа. Така, какво пиете? — Главният инспектор отиде до бара и се върна с поднос с питиета и още един пакет фъстъци. Не беше взел нищо за себе си и Кели осъзна, че може да изпусне своя шанс, ако не го попита сега.

— Сър? Трябва ли да се връщам в БТП? — Докато изричаше въпроса, осъзна колко много се страхува от отговора. Харесваше й да е отново част от екип без постоянните клюки и съмнения, които я преследваха през цялото време в собствената й служба.

— Казах три месеца, нали така?

— Да, но си помислих, че след като Мелиса е мъртва, а сайтът е блокиран… — Кели знаеше, че има още работа за вършене — че убиецът на Лора Кийн все още беше на свобода и онзи, който беше влизал в къщата на Кати Танинг, не беше заловен, — но в крайна сметка единственото, за което можеше да мисли, беше конското в офиса на Багера. Дали нямаше да се възползва от това, за да прекрати командировката й?

— Три месеца — бързо отвърна главният инспектор. — Проведи разпита на Нийл Уест, след което ела да поговорим на спокойствие за кариерата ти. Може би е време за ново начало в нова служба, а? — Багера й намигна и се ръкува с Ник, преди да си тръгне.

Очите на Кели се напълниха със сълзи от облекчение. Тя премига и отново взе телефона, за да се разсея с него. Прегледа фейсбука си, изпълнен със снимки на украсени елхи и малки снежни човеци, направени от жалките остатъци сняг, който заваля снощи. Един ъпдейт на статуса на Лекси привлече вниманието й.

С малко повече бръчки — пишеше тя, — но все същата стара дърамска банда!

Лекси беше постнала две снимки една до друга и те бяха довели до порой от весели коментари от страна на приятелите и семействата на отбелязаните в тях. На двете изображения Лекси имаше най-голямата усмивка в групата и Кели също се усмихна.

Чудесни снимки — написа тя. — Не сте мръднали въобще.