Сабрина Джефрис
Падението на виконта (5)

Глава 4

В момента, в който Дом излезе, госпожа Пач изпрати прислужницата за чай и стисна ръката на Джейн.

— Негово благородие знае ли, че Нанси очаква дете?

Сърцето на Джейн се сви. Значи госпожа Пач знаеше. Това означаваше, че бременността на Нанси не е чак такава тайна, каквато я бе изкарала братовчедка й.

— Нанси каза ли ви със сигурност, че е бременна?

— Не, каза само, че се надява.

Госпожа Пач се огледа първо на едната страна, а после и на другата, сякаш се опасяваше от шпиони, и продължи с приглушен глас:

— Каза, че имало признаци. Че не е имала… нали знаете… от известно време. На вас каза ли ви го?

— Каза само, че може би очаква дете.

През трите месеца, изтекли от смъртта на Джордж, Нанси не бе имала месечно кръвотечение, а имаше и други признаци — гадене, неустоимо желание да се разплаче и чувствителност на гърдите.

За съжаление това не означаваше, че бременността й със сигурност ще продължи.

— Но каза и че като се има предвид миналото й, не смее да се надява.

Двете въздъхнаха едновременно. Нанси вече бе пометнала три пъти. Възможно бе и сега да я очаква същото.

— Все пак е възможно да задържи детето — заяви госпожа Пач с ведър тон.

— Да.

Което щеше да създаде сериозни проблеми. За всички.

— Значи Негово благородие не подозира, че тя очаква дете? — попита госпожа Пач.

— Не. Не съм му казала.

— Слава богу! Значи поне за това не трябва да се безпокоим.

Джейн я погледна втренчено.

— Какво искате да кажете?

— Ами, ако не знае, той не може да предприеме мерки да… го предотврати.

— Какви например? — избухна Джейн. — Уверявам ви, че лорд Ратмур и с пръст не би пипнал Нанси, до каквото и да доведе бременността й!

Госпожа Пач потръпна, очевидно стресната от гнева и.

— Аз… аз само казвам, че би имал основателна причина за тревога. Ако след шест месеца Нанси роди син от Джордж, лорд Ратмур вече няма да бъде наследник. Няма да може да наследи нито титлата, нито земите и пак ще стане само господин Мантън. Така че би могъл… искам да кажа, не мога да не се запитам, сега, след като Нанси изчезна и всичко останало.

Джейн изпъна гръб.

— Моля да ме извините, госпожо, но вие очевидно не познавате Негово благородие, щом смятате, че някога би наранил жена. Която и да е тя. Освен това никога не би прибегнал до престъпни действия, за да се сдобие с наследство!

По бузите на госпожа Пач се разля червенина.

— Но Нанси каза, че той и незаконороденият му брат са убили Джордж.

— След като Джордж се е опитал да убие тях! — тросна се Джейн. — Те само са се защитавали. Това каза ли ви го?

— Ами… да, но си помислих…

— Грешно сте си помислили — прекъсна я рязко Джейн.

Госпожа Пач сведе поглед към ръцете си, които сега трептяха диво в скута и.

— О, боже, обидих ви! Много съжалявам! Просто се тревожа за Нанси. Но… но не исках да… Не биваше.

Както и преди, дишането й се ускори. Тя се хвана за гърдите, при което кучетата се втурнаха към нея. Негодяй скочи в скута й и я облиза по лицето.

— Тоникът ми — изхриптя госпожа Пач. — Къ… къде ми е тоникът?

— Тук е.

Джейн потисна въздишката си и пъхна шишето в ръката на домакинята.

— Не се притеснявайте. Не съм обидена. Просто и двете сме много разстроени, това е всичко.

— Да. — Госпожа Пач отвори бутилката и отпи от тоника. — Много сме разстроени… наистина.

— Всичко ще се оправи — увери я Джейн и разтри рамото й. С облекчение видя, че дишането на възрастната жена вече се успокоява. — Доведох Негово благородие тук точно защото имам вяра на способността му да намира изчезнали хора. Ако имах някакви опасения за характера му, нямаше да го помоля за помощ, уверявам ви.

Госпожа Пач кимна и отпи още малко тоник, но, изглежда, се успокояваше.

— Негодяй и Браганца много го харесаха — каза тя и погали кучетата. — А Нел, тази малка флиртаджийка, беше готова да се покатери в скута му, стига да може.

— Виждате ли? Няма защо да се тревожите. Ако някой може да открие Нанси, това е Негово благородие.

Госпожа Пач вдигна неспокойно лице към Джейн.

— Но нали няма… нали няма да му кажете за бебето, което е на път?

— Не и ако не се наложи. А може и да се наложи — призна Джейн и отклони погледа си. Мисълта за този разговор я правеше нервна почти колкото госпожа Пач. — Но бих предпочела да не го правя, преди да сме открили Нанси или да стане абсолютно необходимо.

— Добре, добре. — Госпожа Пач притисна Негодяй към себе си толкова силно, че кучето се разшава в опит да се измъкне. — Защото нали знаете, че в мига, в който чуе за това, Негово благородие ще започне да настоява племенницата ми да мине през онези лекарски прегледи, които са толкова неприятни и смущаващи. И ако е успяла да задържи бебето, това може да стане причина да го загуби.

— Знам.

Това беше една от причините, поради които Джейн не искаше да споменава за тази възможност пред Дом. Преди да спомене за нея, трябваше да се увери, че има голяма вероятност това да е истина. Ами ако кажеше нещо, а утре намереха Нанси? Дом можеше наистина да настоява да я прегледат за признаци на бременност.

Все пак залогът бе голям. Защото, ако Дом не прибегнеше до подобна крайна мярка и вместо това решеше да изчака, докато бременността на Нанси стане очевидна, нямаше да може да предприеме нищо по отношение на имението. Всичко щеше да застине и щяха да започнат безкрайни дискусии за бъдещето, за това какво ще се случи, ако Нанси роди син.

Джейн не беше запозната с условията на завещанието на Джордж. Нямаше представа кого може да е натоварил с отговорността за детето си, но това едва ли беше Дом. Следователно Дом щеше да се окаже с вързани ръце, докато разберяха дали детето е момче — и следователно наследник, — или момиче, в който случай Дом щеше да наследи всичко. А дотогава напрежението от живота в подобна атмосфера на несигурност спокойно можеше да накара Нанси отново да пометне.

Възможно ли бе да е избягала поради тази причина — за да намери някое тихо място, докато детето расте в утробата й? За да избегне въпросите и прегледите дотогава, докато бременността й не напредне повече? Това можеше да обясни защо не е взела дрехи — ако е мислила, че ще й се наложи да купи нови за наедряващата си фигура.

Но защо тогава не бе казала на никого за пътуването си, за това къде отива, за да може някой да се свърже с нея, ако изникне нещо спешно? И защо не бе взела камериерката си? Нанси не беше от жените, които са готови да се грижат сами за себе си месеци наред, особено ако очакваше дете. Защо тогава бе напуснала Ратмур Парк толкова бързо, при това с пощенската карета?

В действията на Нанси нямаше никакъв смисъл. И точно затова Джейн не можеше да каже на Дом за възможната й бременност, преди да се е сдобила с повече информация.

Следващите няколко часа минаха изнервено и тревожно. Джейн бе принудена да чака Дом и да слуша, докато госпожа Пач изливаше многобройните си тревоги: за странните шумове нощем на улицата, за ужасните миризми, които идваха от дюкяна на съседа месар, за сигурността на кучетата й, когато прислужниците ги извеждаха на разходка.

Колкото и невероятно да звучеше, госпожа Пач не извеждаше лично шпаньолите. Очевидно не бе излъгала, когато каза, че никога не напуска дома си. В това отношение много приличаше на майката на Нанси, която с възрастта се бе превърнала във все по-голям отшелник. Накрая бе започнала да разчита на Джейн за всичко, което изискваше да излезе от къщи.

Джейн не можеше да си представи да живее постоянно затворена в една къща. Вече нямаше търпение да се махне от госпожа Пач. Колкото и сладки да бяха шпаньолите, умираше от нетърпение да разбере какво е открил Дом. Беше ли възможно вече да е намерил Нанси? Затова ли се бавеше толкова? Може би Нанси просто бе останала за няколко нощи в странноприемницата „Рингроуз“ и в този момент Дом се връщаше, за да им съобщи триумфално тази вест?

Но не, когато пристигна, в мрачното му изражение нямаше нищо, което да подсказва, че е постигнал успех. Но беше открил нещо. Джейн го усещаше. И очевидно нямаше желание да споделя това нещо с госпожа Пач.

Сега на Джейн й беше още по-трудно да изчака да свършат всички задължителни любезности на сбогуване и уверенията да съобщят на госпожа Пач веднага щом разберат нещо.

Когато излязоха на улицата Джейн вече беше безкрайно изнервена и ядосана.

— Е, добре — подкани го тя без предисловия, — защо се забави толкова? Какво научи в странноприемницата?

Той вървеше към „Слонът и замъкът“ с такава широка крачка, че Джейн трябваше да подтичва, за да не изостава.

— Не отидох веднага в странноприемницата. Първо пообиколих квартала и разпитах за Нанси и Мередит. Съседите казват, че след посещението при госпожа Пач двете винаги се отправяли към най-модерните магазини.

— Значи са били заедно — промълви замислено Джейн.

— Така че Нанси най-вероятно не е правила нищо друго, освен да пазарува.

Дом сбърчи чело.

— Има и още нещо. За да разбера къде са пазарували и да разпитам продавачите, ми трябва повече време, отколкото имаме днес, затова отидох в странноприемницата. Разбрах, че Нанси е пристигнала там около обед в деня, в който ти си напуснала Ратмур Парк. А после очевидно е изчезнала.

— Какво? — възкликна Джейн и го сграбчи за ръката. — Как така „изчезнала“?

Дом впери поглед в нея.

— Никой не я е видял да си тръгва. За съжаление това не ни казва почти нищо, защото не всички коняри от онзи ден бяха днес на работа. — В гласа му се промъкна раздразнение. — Казаха, че ако искам да говоря с всички, които тогава са били на смяна, трябва да се върна довечера. Но…

Той се поколеба и Джейн разтърси ръката му.

— Но какво?

— Един от конярите каза, че когато попитал дали да й повика файтон, Нанси отговорила, че няма нужда, защото има среща с приятел.

Сърцето на Джейн заби силно.

— Госпожа Пач?

— Съмнявам се.

Очите, които проблеснаха, когато я погледнаха, бяха корави и крехки като диаманти.

— Щеше да каже „с леля си“. Освен това „има среща“ означава, че е очаквала някой да дойде да я вземе. А нали чу какво каза госпожа Пач? Никога не излиза от къщата си.

Положението се влошаваше все повече с всяка изминала секунда.

— Може би има някаква приятелка в Йорк.

— Приятелка, за която никога не си чувала? Която никога не си срещала? Колко вероятно мислиш, че е това?

Колко вбесяващ беше само!

— Доколкото разбирам, ти си твърдо решен да вярваш, че Нанси се е срещала с някой любовник.

— Както казах, това е най-вероятното обяснение.

Джейн го погледна намръщено и той каза с равен глас:

— Думите на коняря определено не пасват на твоята любима хипотеза — че някой я е отвлякъл.

Джейн беше много изкушена да му каже, че Нанси едва ли би задоволявала „нуждите“ си с любовник, докато в утробата и расте дете, но това щеше само да усложни нещата.

Кипнала от тревога, гняв и безсилие, задето Дом беше такъв… мъж в това отношение, тя пусна ръката му и ускори крачка.

— Придаваш голяма тежест на една-единствена забележка, направена от някакъв коняр. — Джейн зави по улицата, която водеше право към странноприемницата. — Може да не е чул правилно или да не е разбрал, че тя всъщност ще отиде у госпожа Пач. Дом тръгна след нея.

— Без да я предупреди? Госпожа Пач не каза ли, че Нанси винаги и изпращала бележка, преди да дойде?

— Каза и нещо друго: че по улиците на Йорк гъмжи от убийци. Нещо не те чувам да я цитираш по тази тема.

— Признай го: Нанси е излъгала. Не е ходила да пазарува заедно с госпожа Пач.

— Не е излъгала. Вече ти казах: макар прислужниците да предполагат, че е ходила на пазар заедно с нея, самата Нанси просто е казвала, че отива в Йорк да посети леля си и да отиде на пазар. Което е вярно.

— Да, но, Джейн… — започна Дом с този свой снизходителен, арогантен тон, който пробождаше нервите й като игла за бродерия.

— Значи, толкова — каза тя. — Вече си си съставил мнение. Нанси е избягала с някой любовник и ти си измиваш ръцете от цялата история.

— Би ли ми посочила основателна причина да не ги измия?

Нещо в гласа му я накара да погледне към него. Той я гледаше така, както някой естественик наблюдава бръмбар, който смята да подложи на дисекция.

В този момент тя проумя истината: Дом искаше да разбули тайните й. Тайните на Нанси. Точно както се боеше Джейн, той наистина бе стигнал до извода, че тя крие нещо.

По гръбнака и пропълзя студена тръпка. Джейн отмести погледа си от него и се помъчи да прикрие ужаса си.

— Поради същата проста причина, която изтъкнах преди. Нанси може да е в опасност. И като неин зет твой дълг е да я защитиш.

— От какво? — попита Дом. — От кого? В тази история крие ли се нещо повече от това, което казваш?

О! Фактът, че бе така решен да разкрие истината за Нанси и същевременно да продължи да прикрива тайното си споразумение с нея от миналото страшно раздразни Джейн.

— И аз бих могла да ти задам същия въпрос — каза рязко тя. — Очевидно криеш някаква тайна. Имаш някаква причина да имаш лошо мнение за Нанси. Питам се каква може да е тя.

„Не само ти можеш да играеш тази игра, Дом Всевишни. Ха!“

Той остана безмълвен за толкова дълго, че Джейн погледна към него и видя, че изглежда смутен. Добре! Време беше.

— Просто се опитвам да подходя към братовчедка ти непредубедено, което е повече, отколкото мога да кажа за теб — отговори Дом най-накрая. — Тя не е жената, за която я мислиш.

— Защото не отстъпи пред ухажванията ти преди дванайсет години, това ли имаш предвид? — Щеше да го накара да признае истината за онази нощ, дори това да бе последното нещо, което щеше да направи! — Може би точно затова си така решен да я очерниш. Ядосан си, задето ти отказа и вместо това се омъжи за брат ти.

— Това е лъжа!

Няколко души на улицата се обърнаха и погледнаха към тях и Дом понижи гласа си.

— Изобщо не беше така.

Джейн потисна усмивката на удовлетворение, която напираше на устните и. Най-после бе успяла да изтръгне от него някаква реакция — нещо друго, освен хладнокръвна логика.

— Не беше ли? Ако беше успял да убедиш Нанси да омъжи за теб, може би нямаше да ти се наложи да постъпиш при Боу Стрийт Ранърс. Животът ти щеше да е по-лесен — живот във висшето общество, по-хубав от онзи, който можеше да очакваш, ако се беше оженил за мен. След като нямаше да имаш достъп до състоянието ми, аз щях само да те завлека надолу.

— Нали не вярваш, че съм искал да се оженя за нея заради парите и?

— Трябва да повярвам или в това, или че си се влюбил лудо в нея през няколкото седмици, през които бяхме разделени.

Вече бяха близо до странноприемницата, затова Джейн вложи в гласа си жална нотка:

— А може би през цялото време си искал точно нея. Знаел си, че вуйчо ми никога няма да приеме втори син за съпруг за своята дъщеря — богатата наследница, затова си ме ухажвал, за да се доближиш до нея. Нанси винаги е била толкова красива, така…

— Стига толкова!

Без предупреждение Дом я завлече в една от многото странични улички, които прорязваха Йорк. Тази бе потънала в дълбоки сенки. Къщите над главите им се накланяха една към друга и когато я обърна с лице към себе си, очите му просветнаха рязко в мътната светлина.

— Никога не съм се интересувал от Нанси.

Джейн потисна чувството на триумф, което се надигаше в душата й — той все още не бе признал цялата истина.

— На мен съвсем не ми изглеждаше така. Изглеждаше, че вече си ме забравил, че си забравил какво означавахме един за…

— Как ли пък не!

Той доближи лицето си до нейното.

— Не съм те забравял нито за един ден, нито за един час, нито за един миг. Винаги съм мислил за теб… само за теб. Проклятие! Всичко, което направих, беше заради теб! Заради никого другиго.

Това страстно признание я обърка. Дом не беше от мъжете, които говореха такива мили неща. Но пламенният му поглед събуди у нея спомени как я гледаше той навремето. Как ръцете му стискаха нейните, как тялото му се накланяше към нейното. Спомени, така болезнено познати.

— Не ти… вярвам — излъга Джейн, макар че кръвта и бушуваше.

Пламенният му поглед я накара да замръзне.

— Тогава повярвай на това — и ненадейно устните му се оказаха върху нейните.

Не това се бе заела да получи от него.

Но, о, каква радост! Каква топлина! Устните му покриха нейните, търсещи, убеждаващи. Без да прекъсва целувката, Дом я притисна до стената и Джейн стисна раменете му — неговите удивително широки, мускулести рамене. Вкопчи се в него, докато той я изпращаше към дълбините на непозната територия.

Времето се върна назад, към онези мигове насаме, които навремето открадваха в градината на вуйчо и. Но този път нямаше колебание, нямаше страх да не ги открият.

Това я изпълни с радост. Джейн обви ръце около шията му и го привлече по-близо. Дом изстена и целувката му стана по-интимна. Устните и езикът му проникнаха в устата й — нежно проучване, което я зашемети. Заплени. Обърка.

В стомаха й се надигна нещо, което беше и сладко, и непознато — копнеж, какъвто никога не бе изпитвала с Едуин. С никой друг мъж, освен Дом.

Той сякаш го почувства, защото се отдръпна и я погледна. Изпълненият му с изненада поглед потърси нейния.

— Мили боже, Джейн! — промълви той с дрезгав глас, който превърна името й в молитва.

Или в проклятие? Тя нямаше време да разбере кое от двете е, преди Дом да стисне главата й с две ръце и да я задържи неподвижна за още една мрачно пленителна целувка. Тази обаче беше по-жадна, изпълнена с по-голяма нужда. Устата му поглъщаше нейната със смелостта на древните викингски пирати. Езикът му се движеше в устата й в ритъм, който я накара да се разтрепери и да почувства, че цялата я облива топлина, а палците му галеха шията й и ускоряваха пулса вътре.

Слава богу, че имаше стена, която я подпираше, иначе щеше да се разпадне на локва в краката му. Сигурна беше. Защото след всички тези години на раздяла той отново нахлуваше в живота й по най-груб начин. А тя му позволяваше.

Как да не му позволи? Ароматът му на кожа и бергамот я обгръщаше, замайваше я от удоволствие. Дом събуждаше у нея пориви, които Джейн дори не подозираше, че притежава, разпалваше пожари в места, които тя смяташе за замръзнали. А после ръцете му се плъзнаха собственически по нея, сякаш искаха да запомнят тялото й… или да го бележат като негова собственост.

Негова собственост. О, господи!

Джейн го отблъсна. Как така се поддаде на целувките му след това, което стори той? Как му позволи да разбие защитите й?

Никога повече, проклет да е! Никога!

За миг той изглеждаше също толкова смаян от това, което се бе случило помежду им, колкото и тя. А после протегна ръка към нея и Джейн се измъкна от мястото си между него и стената. В гърдите й се надигаше паника.

— Вече нямаш правото да ме целуваш! — изсъска тя. — За бога, аз съм сгодена!

Веднага щом Дом осъзна какво казва, погледът му стана студен.

— Отне ти доста време, преди да си го спомниш.

Тя го погледна смаяно.

— Имаш наглостта да… да… — и забучи пръст в рамото му. — Ти нямаш никакво право да критикуваш мен! Ти ме отблъсна преди години, а сега искаш просто… просто да ме вземеш обратно, сякаш помежду ни не се е случило нищо?

По лицето му премина сянка.

— Не съм те отблъснал. Ти беше тази, която ме изостави. Или забрави?

За Джейн това бе капката, която преля чашата.

— Да, аз те изоставих.

Обърна се на пети и закрачи яростно обратно към главната улица.

— Просто не спирай да си го повтаряш. Очевидно си решен да вярваш на собствената си измислица.

— Измислица ли? — възкликна Дом и забърза след нея. — Какви ги говориш?

— О, защо просто не можеш да признаеш какво наистина направи и да приключим с темата?

Дом я сграбчи за ръката и я накара да спре, когато Джейн вече бе съвсем близо до улицата. Впери поглед в лицето й и тя видя мига, в който той осъзна истината.

— Мили боже! Значи знаеш истината. Знаеш какво наистина се случи онази нощ в библиотеката.

— Че си си измислил онази любовна история между двама ви с Нанси, за да ме принудиш да те изоставя ли? — попита Джейн и отскубна ръката си. — Да, знам.

После излезе от уличката и го остави да се пържи в собственото си масло.