Сабрина Джефрис
Падението на виконта (22)

Глава 21

Когато каретата с Барлоу спря пред една порутена къща от другата страна на Темза, в „Батърси“, слънцето вече залязваше. Дом спря през няколко къщи, слезе и се престори, че проверява копитата на един от конете за камъче, за да може да държи плячката си под око.

За щастие Барлоу като че ли не очакваше никой да го последва, защото дори не се огледа. Плати на кочияша, който потегли. После размени няколко думи с един мускулест тип, който седеше на стъпалата, преди да извади ключ и да влезе вътре.

Тези две неща сами по себе си щяха да са достатъчни, за да събудят тревогата на Дом, но съчетани с тревогата на Джейн… трябваше да признае, че нещо не е наред. Мъжът с вид на професионален боксьор пред него сякаш стоеше на пост. Предвид сегашната професия на Барлоу като организатор на боксови мачове, възможно ли бе вътре да има и други?

Боксьорът стана и тръгна по улицата към Дом, като си подсвиркваше. Беше цяла глава по-висок, но това нямаше да има значение, ако Дом успееше да го изненада. Дом сложи ръка върху ножа в джоба на палтото си и изчака мъжът да го подмине, преди да тръгне зад него… поне до най-близката уличка.

А после, преди тромавелникът да разбере какво става, Дом се хвърли напред и го сграбчи за врата. Забучи върха на острието в гърба му и го завлече в уличката.

Последва кратка борба, преди Дом да изсъска:

— Ще забия този нож в ребрата ти, проклет глупако, ако не спреш да се съпротивляваш.

Мъжът се укроти.

— Ако искаш пари…

— Не искам. — Дом притисна предмишницата си по-плътно до шията му, само толкова, колкото да затрудни дишането му. — Кой е в къщата с Барлоу?

Настъпи продължителна пауза.

— Не знам за какво говориш — изхриптя мъжът.

— Тогава ще стоим тук, докато се сетиш — отсече Дом и го мушна с острието, само колкото да му пусне кръв. — А докато чакаме, мога да те понарежа.

— Виж сега — предупреди го боксьорът, — ако ме понарежеш, приятелите ми ще те намерят и ще ти размажат физиономията така, че няма да остане нищо. Не знаеш с кого си имаш работа.

— И ти не знаеш. Чувал ли си за „Хората на херцога“? — Боже, как мразеше това прозвище, но то беше по-известно от „Мантън Инвестигейшънс“. — Аз съм един от тях.

— Лъжеш.

— Съвсем не. И аз имам приятели. С пушки. И с много причини да ги пуснат в действие. Казвам се Мантън. Може би си чувал за мен.

Мъжът замръзна.

— Доминик Мантън? Ранърът, който залови онези заговорници от Като Стрийт?

— Същият.

Той забучи ръка в трахеята на боксьора.

— Хайде да пробваме пак. Кой друг е в къщата с Барлоу?

Мъжът преглътна срещу ръката му.

— Има една дама на име Нанси. Барлоу казва, че смята да се ожени за нея. Това е всичко, което знам.

— Защо те накара да стоиш на пост?

— За да не може дамата да си тръгне, когато го няма.

Дом стисна зъби. Джейн се оказа права. И сега нещата се усложниха още повече.

— Значи дамата всъщност не иска да се омъжи за Барлоу, така ли?

— Той не казва. Но я държи заключена в стаята и.

— Коя стая?

Мъжът се поколеба и Дом отново го промуши.

Боксьорът изсъска ругатня през стиснати зъби.

— Отзад, на горния етаж.

— Вътре има ли още някой? Освен Барлоу и жената?

Мъжът се поколеба.

— Не знам.

Тази втора пауза подсказа на Дом, че най-вероятно лъже. Проклятие! Можеше да откара тук целия ден в опит да изтръгне истината от този глупак.

Отгоре на всичко сега чуваше шума на карета, която идваше по пътя. Можеше да е някой друг от приятелите на Барлоу — или повече от един. Мисълта да го обкръжи цяла глутница професионални боксьори никак не му допадаше.

Затова стисна по-здраво пленника си, докато той спря да диша, а тялото му се отпусна.

Дом го положи на земята. Краят на уличката се затъмни от човешки сенки. Но преди да успее дори да посегне към пистолета в другия си джоб, един познат глас изрече провлечено:

— Нали ви казах, че ще е в уличката. Дом винаги предпочита да провежда разпитите си на уединени места.

Дом изпусна дъха, който бе сдържал досега. Слава богу, че Джейн бе изпратила тук Виктор и Тристан! Един момент, откъде знаеше къде могат да го намерят?

Самата Джейн мина покрай Тристан и Виктор и се втурна към него.

— Толкова се радвам, че си добре!

После зърна боксьора на земята и се спря.

— М-мъртъв ли е?

— Просто в безсъзнание.

Дом погледна към Виктор.

— Жена ти ми каза за този трик след онази бъркотия с баджанака ти миналата година. Най-накрая намерих един борец да ме научи, но досега не го бях използвал при разследване.

— Много ефективно — отсъди Тристан и побутна с крак проснатия мъж. — Трябва и нас да ни научиш.

Виктор коленичи до боксьора.

— Май е по-добре да го завържем, преди да се свести, а?

— Да — съгласи се Дом. — Няма да остане дълго така.

Другите двама се заеха за работа с въжето, което Виктор носеше в пътническата карета на агенцията. Дом остана доволен, че е докарал масивното возило. Можеше да им потрябва.

Междувременно Джейн бе заета да разкопчава палтото на Дом и да го проверява за рани.

— Наистина си добре, нали? Той не те е наранил?

Дом се засмя.

— Скъпа, едно време с това си вадех хляба. Добре съм.

После стана сериозен.

— Но ти беше права за Нанси. Барлоу я държи под ключ.

— Знам. Мередит ми каза. Така разбрахме къде да те намерим.

Дом я погледна с вдигната вежда и Джейн добави:

— Това е дълга история и по-късно ще ти разкажа. В момента трябва да измъкнеш Нанси оттам.

— Съгласен съм.

Виктор докара каретата си до уличката и двамата с Тристан стовариха вътре боксьора с вързани ръце и запушена уста. После се върнаха.

— Е, какъв е планът? — попита Тристан.

— Ти ще заведеш Джейн у вуйчо й — каза Дом. — Аз и Виктор ще измъкнем Нанси.

Джейн го изгледа гневно.

— Няма да си тръгна.

— Ще си тръгнеш — заяви категорично Дом.

— Но, Дом, ти имаш нужда от помощта на Тристан! Самюъл се е превърнал в завършен злодей. Няма откъде да знаеш какво те очаква вътре.

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Няма смисъл да се лишаваш от един човек и да го изпращаш с мен.

— Права е — обади се Виктор.

Проклятие! Права беше.

— Добре.

Дом я прикова с мрачен поглед.

— Но трябва да се закълнеш, че просто ще останеш във файтона ми и ще кротуваш, докато ние спасяваме братовчедка ти. Ясно ли е?

— Напълно — отвърна тя и го изгледа надменно. — Не бих искала да ви се пречкам.

Дом изсумтя. Тристан и Виктор се разсмяха.

— Чакат го неприятности, а? — обърна се Виктор към Тристан.

— Идея си нямаш, стари друже! — отвърна бодро Тристан.

— Хайде, тъпанари такива, стъмва се. Нали не искаме да действаме на тъмно? — попита Дом намусено. — Хайде да видим какво можем да разберем, преди да връхлетим.

Той посочи към другия край на уличката.

— Води към уличката с конюшни. Оттам може да успеем да видим задната част на къщата, където Барлоу държи Нанси. Ако мога да вярвам на това, което ми каза боксьорът.

Тримата мъже се отправиха към задния край на уличката. Дом се спря и погледна към Джейн.

— Е?

— Тръгвам, тръгвам! Внимавай!

Тя му изпрати въздушна целувка и излезе на улицата.

Проклятие! В неин интерес беше да удържи на думата си. Според Дом Барлоу не беше толкова опасен, колкото се страхуваше тя, но приятелите боксьори на този негодник може и да бяха.

За щастие от уличката с конюшните беше лесно да се види къщата. Сега, когато светлината на деня гаснеше, Дом, Виктор и Тристан можеха да се крият в сенките, докато проверяват как стоят нещата. Имаше само два етажа, което правеше всичко по-лесно. По-малко територия за покриване и по-голям шанс да открият Нанси бързо. Да не говорим и за по-малкия шанс къщата да е пълна с боксьори.

— Ако се съди по броя на прозорците, горе отзад има само две стаи — каза Дом. — Това стеснява местоположението на Нанси. Ако мога да вярвам на информацията на онзи боксьор.

— Мислиш ли, че Барлоу е поставил човек зад тази задна врата? — попита Виктор.

— Може и да е — отвърна Дом. — Има логика: Нанси може да се измъкне отзад, не само отпред. Но според това, което каза боксьорът, ако има страж, целта му е да попречи на Нанси да излезе, а не на други хора да влязат. Не мисля, че Барлоу очаква някой да знае къде да го намери.

— Може и да си прав — отвърна Виктор. — Никой в старите свърталища на Барлоу не каза нито дума. Никога нямаше да го намерим, ако ти не го беше проследил.

— Или ако Джейн не беше убедила Мередит да ни каже къде се намира къщата — добави Тристан. — Твоята годеница е забележителна жена.

— Знам.

И никога не спираше да го удивлява. Дом се обърна към Виктор:

— Ти не познаваш Барлоу, нали?

— Мисля, че не.

— Добре. Тогава можеш да почукаш на предната врата. Той не те познава, така че може да отвори. Ако не отвори, ще трябва да влезеш с взлом, но това не би трябвало да е проблем. Къщите тук са от евтини материали. Във всеки случай, докато ти поваляш Самюъл, аз и Тристан можем да разбием задната врата. Аз ще се заема с всеки, който може да е там, а Тристан ще намери Нанси и ще я измъкне.

— Хей, защо на мен натрисаш Нанси? — възропта Тристан.

— Защото те бива повече с жените от мен.

— Тристан го бива с жените повече от нас двамата, взети заедно — отбеляза сухо Виктор. — И от Макс.

Тристан завъртя очи.

— Добре. Предполагам, че планът ще сработи, защото не мисля, че Барлоу има повече от един човек вътре. Все пак си няма работа с жена, дръзка като моята Зоуи, която може би щеше да пробва да се измъкне през прозореца, но за Нанси се съмнявам.

— Правилно — съгласи се Дом. — Но откъде да знаем, че тази къща не е мястото, на което приятелите му от бокса прекарват свободното си време? По-добре да сме подготвени за всичко.

Защото Джейн имаше право: нямаха представа какво ги очаква.

Джейн бе долепила лице до прозореца на каретата. За щастие возилото се намираше достатъчно близо до къщата, за да вижда входната врата. Но вече се стъмняваше. Скоро нямаше да може да види почти нищо, освен ако вътре не запалеха лампи.

Неочаквано от улицата излезе Виктор и я стресна. Какво, по дяволите, правеше?

Той се изкачи по стъпалата на къщата и похлопа на вратата. Мили боже! Пулсът й запрепуска диво, особено когато само след секунди Виктор изчезна вътре.

Господи, оттук не можеше да види нищо друго! Проклетите прозорци имаха и завеси, което беше страшно изнервящо. Тя свали прозореца на каретата, надявайки се да чуе какво става, но от къщата не долетя нито звук. Това хубаво ли беше или лошо? Вътре ли бяха? Колко време изобщо трябваше на човек, за да спипа някой злодей?

О! Само ако можеше да излезе навън! Но Дом беше абсолютно категоричен. И макар че Джейн спокойно пренебрегваше някои от заповедите му, подозираше, че в този случай ще е най-добре да го послуша.

А после от вътрешността на къщата отекна изстрел и сърцето и подскочи и се качи в гърлото. Само след секунди от сградата излезе тичешком един мъж. Тичаше право към нея, така че Джейн го видя добре.

Самюъл. Мили боже! Някак си бе успял да мине покрай Виктор. И държеше пистолет в ръката си. Този мерзавец навярно бе прострелял Виктор или още по-лошо, Дом! И се измъкваше!

Не и докато тя беше на пост.

Джейн не се спря да помисли нито за миг. Когато той се изравни с каретата, тя отвори вратата със замах точно пред него.

Събори го на земята. Самюъл остана да лежи там, зашеметен, а Джейн изскочи от каретата и тръгна към него. При мисълта за всичко, което бе сторил, пред очите й се разстла червена мъгла. Тя стовари тока на ботуша си право върху китката на ръката, която държеше оръжието. Самюъл нададе вой, а Джейн изтръгна пистолета от ръката му.

После се отдръпна назад и го насочи право към него, като се молеше да успее да дръпне спусъка, ако се наложи.

Не че щеше да улучи нещо. През целия си живот никога не бе стреляла с оръжие. Но той нямаше да се измъкне, да му се не види!

Самюъл успя да се изправи на крака и пребледня.

— Джейн!

— Да, Джейн, ти… ти… зъл… ужасен… мръсник!

— Дай ми пистолета, Джейн — каза той с дрезгав глас и поглед, прикован върху него. — Не бива да си играеш с такива неща.

Кръвта биеше във вените й в изпълнен с ужас барабанен ритъм. Тя насочи оръжието приблизително в посока към сърцето му. Макар че, честно казано, имаше наум някои по-подходящи части, в които да го простреля.

— Не си играя. А ти никъде няма да ходиш.

Самюъл се хвърли към нея и пистолетът гръмна.

Което беше странно, защото Джейн не си спомняше да е дръпнала спусъка. Но сигурно беше, защото от края на пистолета изригна дим, а Самюъл изкрещя, падна на земята в краката й и се хвана за бедрото.

Докато той се въртеше там, държеше се за крака и виеше, Виктор дотича от къщата и се закова до него.

— Добър изстрел, Джейн!

Усмивката, която й отправи, незабавно и напомни на Макс.

— Видях ви и как го ударихте с вратата на каретата. Чудесна работа. Ще трябва да ви провъзгласим за почетен член на „Хората на херцога“.

— Само през трупа ми — изръмжа Дом, докато се приближаваше тичешком. Опита се да й вземе пистолета, но Джейн го стискаше с всички сили. — Пусни го, любов моя — каза Дом с по-нежен тон. — Спипа го. Сега си в безопасност.

Тя го остави да вземе оръжието и се разтрепери.

— А-аз не се тревожех за с-себе си. С-страхувах се за теб. Чух този изстрел и го видях с пистолета и… аз просто знаех… т-той е убил…

Дом я привлече в прегръдките си.

— Всички сме добре, кълна се. Боксьорът, който отвори вратата, скочи на Виктор с оръжие, когато осъзна какво става, и Виктор го простреля. Вътре е. Ще оцелее.

Целуна я по косата.

— Самюъл беше с Нанси, когато двамата с Тристан влязохме отзад, и се опита да я използва, за да избяга. Опря този пистолет до главата й, а после я блъсна към нас и офейка през вратата.

Тя впери поглед в него.

— Значи… значи Нанси е…

— Джейн! — провикна се един глас някъде близо до къщата. Тя вдигна глава и видя братовчедка си: вървеше след Тристан, който буташе един завързан боксьор по стъпалата пред себе си.

— О, боже, Нанси! — провикна се Джейн. — Ти си добре!

В очите й напираха сълзи, когато се втурна покрай Самюъл към братовчедка си. Двете се прегърнаха силно, плачеха, смееха се и говореха едновременно.

Джейн отдалечи Нанси на една ръка разстояние, за да я огледа и да се увери, че е добре. Братовчедка й беше бледа и мръсна, с черни кръгове под очите, но не изглеждаше сериозно пострадала.

— Той нали не е… Самюъл не те… принуди да…

— Не — успокои я Нанси. — Не, това не.

Гласът й стана по-суров, когато погледът и мина покрай Джейн и се спря върху Самюъл, който все още се гърчеше на земята.

— Какво му се е случило?

Дом се приближи зад гърба им.

— Джейн го простреля.

— Пропуснала е интимните му части само с няколко сантиметра — допълни Виктор с глас, в който се долавяше възхищение.

— Жалко, че не ги е улучила — отсече Нанси.

После се стрелна покрай Джейн, застана над Самюъл и го загледа с ръце на хълбоците. След което, за смайване на братовчедка си, го изрита в ребрата.

— Това е, задето ме излъга.

Ритна го в коляното.

— А това е, задето ме отвлече.

— Нанси, скъпа — изхриптя той.

— Не ми викай „скъпа“, ти, червей такъв!

Тя заби тока си в ранения му крак.

— Ти опря пистолет в главата ми, ти, противен, жалък…

— Стига — намеси се Виктор и я отдръпна от Самюъл. — Мисля, че ви разбра.

— Кучка такава! — провикна се Самюъл зад гърба и. — Можех да те направя богата жена! Можехме да имаме всичко, ти, фригидна малка…

Сега беше ред на Джейн да го изрита. Самюъл нададе приглушен вой и тя го изгледа страшно.

— Сега ме чуй, Самюъл Барлоу! Ако пак се приближиш до семейството ми, ще се погрижа да улуча интимните ти части! Нещо повече…

— Може би трябва да заведеш дамите у дома — обърна се Виктор към Дом, — докато ние закараме тия трима негодници при съдията, за да ги арестуват и задържат до повдигането на обвинения. Започвам да мисля, че ще бъдат в по-голяма безопасност с мен и Тристан, отколкото с дамите.

Дом се подсмихна.

— Според мен си прав.

Той обви ръка около кръста на Джейн и я отдалечи от Самюъл.

— Ела, любима. Време е да тръгваме.

Последното, което Джейн видя от Самюъл, преди Дом да помогне на нея и Нанси да се качат във файтона, беше как Тристан и Виктор го завличат в някаква масивна карета. Дом се качи на капрата и потегли.

Това беше мигът, в който Нанси припадна.