Сергей Лукяненко
Шести патрул (16)

Глава 5

Офисът на Дневния патрул беше пуст. Завулон беше пуснал всички сътрудници, дори оперативните дежурни, още преди нашата поява. Така или иначе не можехме да получим никаква помощ от тях. Затова чай и сандвичи донесоха Света и Надя.

— В предсказанията беше казано още нещо — започнах аз. — Помните ли? „Шестият патрул е мъртъв“ — е, това е ясно. Пророците са длъжни да спазват ритъма на пророчеството, затова е трябвало да изброят шестте Страни. Но пророците не могат да пророкуват за самите себе си. За останалите споменават. „Петата сила е изчезнала“ — мисля, че това е казано за вещиците. Конкретно за Арина.

Арина кимна.

— „Четвъртата не е успяла“ — продължих аз. — Това е за Егор. Ако огледалният маг се беше въплътил или Виталий Рогоза беше изпълнил функцията си докрай… Тогава всичко би било различно. Светлана би загинала. Надя не би се родила. Вероятно и аз бих умрял.

Светлана безмълвно прегърна Надя. Те сега почти през цялото време седяха така, една до друга, прегърнати.

— Огледалото се е опитвало да ликвидира не банален дисбаланс на силите в московските Патрули — казах аз, — а глобален проблем. Но не е успяло… „Третата сила не вярва“ — това е за нас, Светлите. За теб, Хесер. Ние сме изгубили целта си, изгубили сме вярата си, изгубили сме надежда.

Хесер извърна поглед.

— „Втората сила се бои“. — Аз кимнах на Завулон. — Извинявай, дядо, това е за теб.

Завулон се озъби в усмивка.

— „Първата сила е уморена“ — завърших аз. — Вампирите. Точно те са били и първата сила сред Различните. Те са се уморили. Остарели са. Изродили са се. Ние сме се оказали по-добри хищници от пиещите кръв неживи.

— Добре, но какво общо има тук съставът на Шестия патрул? — попита Олга.

— Сега ще продължа — казах аз. — А междувременно е добре да се повикат Егор и Инокентий.

— Идват — каза Хесер. — Засега не съм съгласен с теб, но ги водят насам. Продължавай.

— Има го и това, което каза Лилит. — Погледнах Завулон. — Но първо бих искал да узная коя е тя и какво общо има с теб.

— Тя е от първите — каза Завулон. — И някога, много отдавна… тя ме покровителстваше.

Аз чаках.

— Струва ми се, че кръвта, която е в мен, тече и в нея — продължи неохотно Завулон. — Тя живееше от най-древни времена. Спотайваше се от всички, дори в Конклава не е влизала. Не ми беше задължена с нищо. А аз й бях задължен. Може би тя е била сред онези, които са посрещнали Двуединния. Надявах се, че Лилит ще ти каже повече. По същата причина, по която общуваше с мен.

— Кръвта — казах аз.

— Да, кръвта.

Спомних си древната твар, разпаднала се на прах в дома ми. Възможно ли е родът ми да води началото си от нея? Родът на Надя да води началото си от нея?

Всичко е възможно. Ние не избираме предците си. И не сме длъжни да отговаряме на очакванията им.

— Някои от нещата, казани от нея, просто потвърждават другата информация — казах аз. — Тя изброи страните, само че по свой начин. Родената от Светлината — Светла.

Никой не оспори.

— Роденият от Мрака — Тъмен.

И отново никой не каза нищо.

— Този, който е взел чужда Сила — вампир.

Хесер кимна.

— Този, който няма своя Сила — огледален маг.

Кимна и Завулон.

— Този, който вижда — пророк.

Светлана въздъхна.

— Този, който усеща — вещицата.

Арина вдигна ръка.

— Но най-важното, което каза, беше много… вампирско. Древно. Всичките Шестима трябва да бъдат свързани от главната сила. Първата сила. Кръвта.

— Петер, вампирът неандерталец, каза, че във всички, живеещи на Земята, я има неговата кръв — напомни Олга. — По принцип е прав. И всички ние сме от една кръв.

— Да, но все пак мисля, че тя имаше предвид не такова хомеопатично разтваряне — казах аз. — И тогава всичко е много просто. Сред нас трябва да е Надя — тя е Абсолютна вълшебница. Единствената сила, способна да се справи със Сумрака, в каквото и въплъщение да е той.

— Но аз не бих могла — каза Надя. — Татко, не ме е страх. Но нали при мен не се получи.

— Тогава ти беше сама — казах аз. — Сега ще бъдеш в Патрул. Надя — от силите на Светлината. От силите на Мрака — ти, Завулон. Ти и единствено ти, защото си свързан с Надежда — чрез мен. Пророк може да бъде само Инокентий. Те са се побратимили с Надя. Свързани са.

— Резнали са си пръстите с ножче, подписали са се с кръв? — попита Завулон недоверчиво. — Та това е смешно! Детска игра!

— Зависи как се отнасяш към това — каза тихо Хесер. — Добре. Инокентий Толков.

— Егор. Огледален маг.

— А той? — поинтересува се Завулон. — А може би е твой син, Городецки? Това би било неочаквано!

— Някога го спасих от вампирка, подмамила го със Зова. Между тях има кръвна връзка. И, между другото, чрез същия Зов с тях съм свързан аз, а чрез мен — Надя и ти, Завулон.

— Ако това е наистина онази вампирка, върнала се след смъртта — отбеляза Тъмният.

— А коя друга? — попитах аз.

— Но къде е тя? — продължи Завулон.

— Каза, че ще дойде в нужното време. Тя вече е идвала, няма основания да не й се вярва.

— Да допуснем — съгласи се Хесер. — Но каква кръв свързва Арина с някой от вас?

— Може би ти ще отговориш сама? — попитах вещицата.

Арина плесна с ръце.

— Какви сте твърдоглави! Какво се хванахте за тази кръв? В нашия Патрул на Шестимата нямаше никакви кръвни връзки… — Тя се замисли за миг. — Може и да е имало малко, заради младостта ни… но никой не е изисквал това. Откъде ви хрумна да слушате Лилит? Заради едно мерзко, сатанинско име не си струва да се придава значение на думите й!

— Арина, кажи ни — помолих я аз.

— Може би аз съм изгубената в девическите си години баба на Завулон? — предположи Арина. — Не знам, какво се вторачихте в мен? Нямам деца, единствената ми дъщеря загина като дете, а после вещерската немощ си каза думата — и вече никога няма да родя. — Да хапя — никого не съм хапала, вампири… също…

Тя замълча, прехапала устна.

— Какво? — попитах аз.

— Глупост — отвърна твърдо Арина. — Няма отношение към всичко изброено. Ако сте толкова уверени, че ви трябва кръвна връзка с вещица — търсете друга.

За пръв път почувствах как увереността ми се стопява.

— Не, трябва да има връзка — промърморих аз. — Нали всичко си пасва…

— Антоне — каза тихо Светлана. — Аз не разбрах нещо. Ти искаш да кажеш, че в Шестия патрул влиза нашата дъщеря, а също така — Завулон, Арина, Егор, Кешка и онази вампирка, на която дори не й помниш името?

Аз кимнах.

— Нито ти, нито аз…

— Да.

— Ти си полудял — каза Светлана с леден глас. — Ти си се побъркал, Городецки. Искаш да изпратиш дъщеря ни на смъртоносно опасна мисия в компанията на веселящ се без повод Тъмен маг, върнала се от онзи свят вампирка, страдащо от затлъстяване момче, неиницииран Различен, работещ като фокусник, и стара вещица?

— Аз, между другото, смених цвета — напомни й Арина. — Сега съм Светличка и чистичка лечителка. Като теб.

— Вълкът си мени козината, но не и нрава — подхвърли Светлана.

— Това е факт — съгласи се лесно Арина. — Но аз съм Светла. И знаеш ли, Светлана… Антон е прав!

Двамата с Арина се спогледахме.

— Мълчи, вещице — казах аз. — Мълчи.

— Всеки гледа да те обиди — въздъхна Арина.

Гледахме се в очите. И ми се струваше, че си говорим — това не беше онзи магически разговор, който са способни да водят Различните, това изобщо не беше разговор — просто мислехме за едно и също.

„Така значи — мислеше Арина. — А ти как разбра, Городецки?“

„Някак разбрах“ — мислех си аз, като гледах лицето на вещицата. Тя или беше свалила маскировката си, или бях започнал да виждам през нея — отдавнашната красота беше изчезнала, но и истинският жалък облик не се беше появил. Арина беше просто стара тъжна жена. — „Нали иначе няма как. Никъде, никога и нищо“.

„Прав си, Городецки. Но по-добре да кажеш. Повярвай… на вещицата“.

„Не. Не сега.“

Светлана ни гледаше тревожно, после каза:

— Тази работа все повече не ми харесва. Хесер… Завулон… Не ви ли се струва, че тези двамата премълчават нещо?

— Ти знаеш по-добре — отговори дипломатично Завулон.

— Антон Городецки, моля те да отговориш — произнесе Хесер. — Като твой началник, като твой учител…

— Както този, който въпреки предначертаното ти те е направил Светъл — отмъстително добави Завулон.

— Какво скриваш? — продължи Хесер. — Познавам те, Антоне. Ти никога не би изпратил дъщеря си в толкова опасна компания без себе си или съпругата си. Независимо от каквито и да било пророчества!

— Сигурен съм, че членовете на Шестия патрул не ги заплашва нищо в схватката с Двуединния — казах аз.

Хесер се вгледа изпитателно в мен. Сви рамене и съобщи на всеослушание:

— Изглежда, той е уверен в думите си. Като се има предвид способността на Антон да взема нестандартни, но правилни решения — аз съм готов да му повярвам.

Това не успокои Светлана. Но за щастие в този момент се отвори вратата на кабинета и влязоха четирима: Егор, оживено разговарящ за нещо със стария боен маг Марк Жермензон, и нацупеният, недоволен Кеша, когото ласкаво беше прегърнал през раменете пророкът Сергей Глиба.

— Аз все пак се презастраховах с момчето — поясни Хесер.

— И правилно си направил! — обяви гръмко Глиба. — Аз вече му обясних всичко и Кеша се съгласи, нали, Кеша? Сатурн е във Везни, годината е преломна. През нощта Луната ще бъде скрита зад облаци.

— Днес беше новолуние — съобщи Арина.

— Така ли? — учуди се Глиба. — Въпреки това имаше облаци. Така че Кеша е съгласен, аз трябва да бъда в Шестия патрул…

— С нищо не съм съгласен. — Кеша с досада сви рамо, отмятайки ръката му. Когато видя Надя, очите му пламнаха. Той веднага някак се стегна, даже си глътна корема.

Добро момче. Макар и малко непохватно и пълно.

— Благодаря, че дойдохте. — Хесер се изправи и тръгна напред, поемайки ролята на домакин, без да е искал позволение. Завулон изразително разпери ръце и възмутено поклати глава, но не каза нищо. — Почти всички се познаваме… помниш ли ме, Егор?

— Да — отвърна онзи. — Почти не сте се изменили.

Хесер кимна.

— А вие изглеждате по-добре, отколкото тогава, на покрива, Завулон.

Егор беше много спокоен. Дори умиротворен.

— Здравей, Егор — каза Светлана. — Казвам се Светлана, аз съм съпругата на Антон. А това е Надя, дъщеря му.

— А аз съм вещица — каза Арина. — Просто вещица.

— Здравейте — кимна Егор. — Много ми е приятно.

Той се приближи към Арина, протегна ръка и извади от косите й малко червено цвете. Връчи й го. После напълно невъзмутимо направи същото със Светлана и Надя.

— Аз не почувствах никаква магия — каза учудено Надя, разглеждайки цветето.

— Това не е магия, това е ловкост на ръцете. — Егор учтиво се поклони. — Както разбрах, ще имаме екип, който ще се срази с чудовище заради спасението на света. И на мен ми е отредена важна функция.

— Може да се каже и така — потвърди Завулон.

— Аз съм готов — кимна Егор. — Предупреден съм за последствията, нямам претенции, участвам на свой риск. Трябва ли да се подпиша някъде?

— При нас нещата стават без бюрокрация — рече Хесер. — Сядай. Искаш ли чай, кафе? Сандвичи?

— Кафе — кимна Егор и се приближи към масата. Стисна ми ръката, Завулон също се пресегна през масата — и Егор, след като се поколеба малко, се ръкува и с него.

— Олга — нареди Хесер, — донеси еспресо за Егор, лате за мен.

Олга разпери ръце точно като Завулон, когато Хесер беше поел командването. Любимият ми шеф не само че смяташе себе си за главен във всяка ситуация, но дори и към любимата си жена се отнасяше с простотата от времената на своята младост. Жената трябва да донесе кафето и чая за гостите — и точка по въпроса. Така че Олга не каза нищо, а излезе от кабинета и отиде в приемната, където, на масата на секретарката, имаше кафемашина.

— А на мен вода без газ! — каза подире й Жермензон, след което се приближи до Хесер и седна до него.

— Чакаме ли още някого? — попита Егор.

— Да, очакваме шестия член на екипа — отвърна уклончиво Хесер.

— Някак мъгляво звучи — каза Егор. Погледна ме.

— Извинявай, трябваше да ти го кажа — поясних аз. — Това е вампирка. Онази, която някога те нападна.

За мое учудване на лицето му не трепна нито един мускул. Той се почеса с върха на пръста над веждата и каза замислено:

— Нея нали я упокоиха. Казаха ми го.

— Те понякога се завръщат. Но като че ли тя е на наша страна, Егор. Тя ни помогна да се отървем от Двуединния, когато той се появи за първи път. А после пое властта в събранието на вампирите.

Егор ме погледна изненадано. Произнесе — и дори не разбрах веднага, че това са думите на една стара песен:

— „Тя е толкова умна, тя е толкова фина, чела е всичко, каквото е нужно, със сигурност; тя излиза на лов, облича се в цветна коприна…“^[1]. Антоне, ти нали ми каза, че е била неопитна млада вампирка. Те какво, ако възкръсват — толкова силни ли стават?

— Ето! — каза гръмко Завулон. — Дори на неопитния младеж му е ясно, че това са глупости. Казвам ти го, Хесер! Не може да е тя! Не може! Никакво възстановяване на умрял вампир не му дава повече сила, отколкото е имало у него! А и той не може да се възстанови, пепелта му е разпръсната над морето, няма какво да се възстановява!

Хесер сви рамене.

— А кой е тогава? Тя писа послания на Антон, тя проникна в офиса ни и му даваше съвети, тя защити цялото семейство Городецки — пред очите ни!

— Не е тя — каза твърдо Завулон. — Не знам. Всяка друга вампирка, те всичките са майстори на илюзиите.

— Момчета, не се карайте! — извика от приемната Олга. — Нали чакаме някого?

Хесер и Завулон млъкнаха.

— Чукат на вратата — поясни Олга. — Ще отворя.

Сергей Глиба някак много енергично се измести към прозореца, като по пътя хвана за ръкава разговарящия с Надежда Кеша. Жермензон, обратното, стана и се приближи към вратата. На лицето на стария боен маг се изписа възбуда.

Аз също се изправих и застанах между семейството си и вратата.

— Ето значи какво било — разнесе се гласът на Олга. — Любопитно. Влизай.

— Красиво поддържа напрежението — изкоментира Завулон.

Първо влезе Олга. Погледна ме със загадъчен и замислен поглед. Отмести се настрани.

После влезе девойка, облечена с дънки и шушляково яке. Снегът лежеше върху яката й така, както никога не лежи върху живи хора, а само върху вампирите, които са студени като лед. И аз помнех тази вампирка. Слабо скулесто лице, хлътнали тъмни очи. Когато организмът на вампира се стабилизира, това клеймо на вечен глад се скрива, отива надълбоко. Но тази вампирка не беше успяла да израсне в пълноценна личност. Бяха я развъплътили за нелицензиран лов и нападение над патрулни.

— Ето, прав съм! — рече Хесер тържествуващо.

— Здрасти — казах на вампирката. Какво може да се каже на един мъртъв враг, въстанал от ада? Още повече на враг, който някога е изглеждал страшен и опасен, а се е оказал слаба пешка в чужда игра. След което внезапно е станал изумително силен приятел.

Вампирката ме погледна. Сянката на разпознаване се мярна върху лицето й, смени се с безсилна злоба. Не, вампирка, която ме гледа така, не би могла да ме спаси… И изведнъж лицето й се разми, променяйки се и трансформирайки се, тялото започна да се източва нагоре, фигурата ставаше мъжка. Това беше илюзия, която толкова обичат вампирите, но същевременно беше пълноценен морфинг, достъпен само на Висшите вампири.

— Не — казах аз, докато гледах сменящите се лица. — Не!

Вампирът Витезслав от Инквизицията. В неговия поглед също имаше разпознаване и дори някаква симпатия, после той видя Арина и явно понечи да й каже нещо… но го смени изплувалото ново лице и аз болезнено се намръщих, защото видях Генадий Саушкин, развъплътен от мен в Единбург, някога спазващ законите добряк — доколкото това е възможно за вампир, а по-късно — побъркан убиец…

По някакъв начин разбирах, че всички те не са истински. Това не бяха оживялата вампирка, Витезслав, Саушкин, натъпкани в едно и също тяло и живеещи в него. Това бе нещо друго. Някаква маскировка, но толкова качествена и дълбока, че маските стават почти живи, почти истински.

Почти. Но това са все пак маски. Надянати на някого…

„Генадий“ също ме разпозна и с някакво смущение сведе поглед, сякаш го беше срам от мен, неговия палач, но на повърхността излизаше още едно лице, подобно, но значително по-младо.

— Само не това… — казах аз.

Костя виновно разпери ръце.

— Извинявай, но това съм аз. В центъра на матрьошката съм аз.

— Аз те убих — казах. — Два пъти. Ти изгоря в космоса…

Костя кимна. Намръщи се и ме поправи:

— За щастие първо замръзнах.

— После ви развъплътих всичките на шестия слой — продължих. — Заклинанието на Мерлин… Искаш да кажеш, че Мерлин е грешал?

— Мерлин не е грешал — поклати глава Костя. — Но се оказа, че Сумракът има друго мнение по този въпрос. Той ме… — Костя се забави, търсейки думата. — Въздигна.

— Интересно защо? — обади се Завулон.

— Здравейте, шефе! — Колкото и да беше смешно и нелепо, но Костя се обърна към Завулон с почтителност и дори с леко опасение. — Извинявайте, че аз така неочаквано…

— Защо? — повтори Завулон.

Костя разкопча ципа на якето, което му беше станало тясно.

— Явно заради Шестия патрул. За да бъде събран. Вие не бихте могли да направите това сами, извинявайте.

— Защото сме забравили всичко? — поинтересува се Завулон.

— Не — отговори Костя след кратко колебание. — Защото ако мен ме нямаше тук, Шестият патрул не би могъл да победи Двуединния дори теоретически. А Сумракът играе честно.

— Значи Сумракът е на наша страна? — уточни Хесер с жив интерес.

— Той е на своя страна — каза Костя. — Но, виждате ли, има правила, и те се спазват. Бил е сключен договор между Различните и Двуединния. Договорът трябва да бъде изпълнен или разтрогнат. За целта трябва да има две страни. И двете страни трябва да имат шанс.

— Колкото и да е странно, радвам се да те видя — казах аз.

Костя кимна сериозно.

— Колкото и да е странно, и аз теб. Това съществуване, в което пребивавам, е много необичайно, но е по-добро от нищо.

— Защо той постъпи така с теб? — попитах аз.

— Не съм разговарял с него — сви рамене Костя. — Но съм мислил за това. Според мен за Сумрака просто няма разлика. Един вампир, друг вампир… Той би могъл да върне всеки на света, но се падна на мен. Може би защото аз убих Витезслав, предишния вампир от Шестия патрул? И от гледна точка на Сумрака съм станал негов правоприемник? Но Сумракът ми даде по малко и от другите. Кой знае защо, дори от баща ми.

— Аз давах от кръвта си на Генадий Саушкин — каза тихо Арина. — Той се опитваше да повтори твоя пример, да повдигне равнището си. Надяваше се, че кръвта на вещица ще помогне.

— Ето я и кръвната връзка — казах аз. — Всичко е започнало заради вампирите, всичко се върти около тях. И чрез тях Сумракът е свързал всички ни заедно.

— А сега изисква да се направи избор — кимна Костя. — Извинявай, но трябва да попитам. Не че аз командвам, но ни е останало съвсем малко време… Дошлата сила вече е на прага. Ти си длъжен да избираш. Кой влиза в Шестия патрул?

Погледнах към Хесер. Той кимна:

— Ти решавай… Тебе питат.

Той някак се беше свил, омекнал. Сякаш му бяха изпуснали въздуха.

— В Шестия патрул влизаш ти от вампирите — казах аз на Костя. — В Шестия патрул влиза Арина от Конклава на вещиците. В Шестия патрул влиза Инокентий от пророците.

— Като ръководител на асоциацията на предсказателите и пророците аз не… — Глиба се сепна, гледаше ме. Или вече не мен, а в бъдещето? — Аз не съм против… — завърши объркано.

— В Шестия патрул влиза Егор от огледалните магове — продължих аз. — Тъй като на света няма повече от едно Огледало едновременно — той сам утвърждава себе си. В Шестия патрул влиза Завулон от силите на Мрака — по правото, дадено му от Инквизицията, ръководителите на Дневните патрули и кръвта на Лилит, най-старата от Тъмните Различни. В Шестия патрул влиза… — аз погледнах към Светлана и поклатих глава — Надежда Городецкая, моята дъщеря, по правото на Абсолютна Светла вълшебница.

— Шестият патрул е събран — каза Костя. Помълча, после добави: — Тъй като за всички вас, присъстващите, това е важно, мога да направя малък намек. Шестият патрул е събран правилно. Имаме възможност да разтрогнем договора с Двуединния.

— Тоест ние сме способни да победим — каза радостно Надя и пристъпи напред. — Благодаря, тате.

Усмихнах се на дъщеря си, но поклатих глава:

— Не, разбира се. Та нали го видя. Това не е дори Тигъра, той смачка Тигъра. И целият Конклав на вещиците не успя да му попречи. Може би ти можеш, нали си му равна по Сила. Но той е по-хитър и е свикнал да убива. И при това ти би убила целия Сумрак, а трябва ли ни това?

Надя се намръщи.

— Няма да има никаква битка, момиче — каза тихо Арина и се приближи към нея. — Сега и аз, старата глупачка, разбрах. Ние можем само да разтрогнем договора. Да го признаем за изгубил сила.

— Той идва — каза Кеша. — Той идва и…

Погледът на момчето изведнъж се спря върху мен. И сега вече не се съмнявах — той видя бъдещето. Видя го и поклати глава.

— А какви други варианти има? — попитах. — Сам знаеш, че никакви.

В приемната се разнесоха крачки и онези, които влизаха в Шестия патрул, неволно се приближиха един към друг. Дори Завулон стана с въздишка от масата и се доближи до тях.

А аз останах на мястото си, близо до вратата.

— Антоне! — извика Светлана.

— Остани на мястото си! — наредих аз.

Двуединния се показа на прага. Той отново се беше изменил. Светлият маг Денис и Тъмният маг Алексей окончателно се бяха трансформирали, бяха се слели в едно същество. Това беше човек, поне два и половина метра висок, с дебели ръце и крака, с глава, непропорционално голяма дори за такъв гигант, с опулени очи и полуотворена озъбена уста. Той беше гол и абсолютно лишен от признаци за пол.

Такива страшилища понякога рисуват малките деца, след което загрижените им родители започват да се замислят за посещение при психолог. Малките деца понякога си спомнят за това, което са забравили старите, и предвиждат онова, за което възрастните не искат да мислят.

Двуединния, наклонил глава, пристъпи през вратата — и в този момент почувствах как Сумракът потрепна. Някъде на другия край на света, в пражките специални хранилища на Инквизицията и в потайните скривалища на вещиците под Мадрид, в регионалните отделения на Нощния и Дневния патрул, във вампирските катакомби на Лондон, в Берлин и Тайпе, Киев и Сан Франциско, Токио и Варшава, едновременно се разредиха всички амулети и артефакти, стотици и хиляди години трупащи Сила.

Исландски вулкан с непроизносимо име изригна, изхвърляйки стълб пепел и огън, когато през огнената му основа премина поток от енергия. В Атлантическия океан американска подводница попадна по линията на силата, отбелязана на стометрова дълбочина с кипяща вода, и се разпадна на две. Над Испания лекомоторен самолет се превърна в лебед с петметрова дължина, за чиято шия се вкопчи обезумелият пилот. Подземен тласък удари Москва, която не познаваше сериозни земетресения, със сила шест степени, и разруши току-що построената и пусната в експлоатация естакада. Във въздуха увисна кънтящо бучене.

Мрежа от зелен огън обгърна Двуединния. Той започна да вие и разпери ръце, опитвайки се да разкъса магическите вериги. Но те не поддаваха. Тук имаше много, твърде много сила — повече, отколкото можеше да издържи дори Сумракът.

Мътен белезникав Щит прегради кабинета — дори през него пламтящата мрежа заплашваше да изгори ретините. Двуединния залитна, опитвайки се да устои — а мрежата сияеше още по-ярко, енергетичните линии се удебеляваха, превръщаха се в дебели въжета, настръхнали с иглите на енергийните изпразвания, прорязваха плътта му, влизаха в тялото му.

— Хайде де! — извика Хесер със страстта на ловец, доубиващ ранен звяр.

Зеленият пламък влезе в тялото на Двуединния и сиянието посърна. Щитът угасна. Двуединния стоеше и сякаш се вслушваше в нещо в своето чудовищно тяло. После се оригна — и от устата му се изтръгна кълбо смрадлив зелен дим.

Стана тихо, само на масата звънтяха чашки и блюда. После с печален прощален звън се пръсна чашката с недопитото еспресо.

Двуединния вдигна глава и тихо изръмжа.

— Все пак трябваше да опитаме, нали? — произнесе Завулон с извиняващ се тон.

Двуединния пристъпи напред.

— Шестият патрул е създаден! — Арина пристъпи напред и застана до мен. — Двуединни, Шестият патрул е създаден, по правото на кървавия договор изискваме преговори!

Погледът на Двуединния се спря върху нея. Гигантът се забави и попита със студен равнодушен глас:

— Кой влиза в Патрула на Шестимата?

— Аз, Арина, от вещиците. Завулон от Тъмните. Надежда от Светлите. Егор от огледалните. Инокентий от пророците и… — Арина за миг се запъна — … Константин от вампирите.

— Ще започна да говоря с него — реши Двуединния. — По правото на първите Различни неговият глас е в началото.

Костя излезе напред до Арина.

— Аз, Тъмният Различен, Константин Саушкин, Господар на Господарите…

— Измама — произнесе внезапно Двуединния. — Ти си мъртъв.

— Аз отдавна съм мъртъв — каза студено Костя. — Аз съм трижди мъртъв. Умрях, когато станах вампир, иницииран от родния си баща. Умрях далеч от Земята, откъснат от Силата. Умрях на шестия слой на Сумрака, убит от Антон Городецки. Аз съм нежив. Ти ли ще се възмущаваш, че мъртъв е дошъл в Патрула?

— Ти ми пречеше.

— Поправях твоя грешка. Ти нямаше право да нападащ бъдещ член на Патрула на Шестимата.

Двуединния помълча и каза:

— Говори.

— По правото на вампирите, първите Различни, сключили договора с теб, аз го скъсвам веднъж завинаги. Не всичко трябва да се решава толкова просто, както си свикнал ти. Казвам ти — кървавият договор е скъсан.

— Кого принасяш в жертва в потвърждение на своите думи? — попита Двуединния. — Знаеш правилата. Свързани с кръв. Любов и омраза. Благородство и предателство. Сила и слабост.

— Принасям в жертва Антон Городецки — каза Костя и Светлана зад гърба ми извика. — Аз го обичах като по-голям приятел. Мразя го като мой убиец. Той постъпи благородно, като ми стана приятел въпреки правилата на Патрулите. Той постъпи подло, като ме остави да умра. Заради него станах силен и заради него станах слаб.

— Сега говори ти, вещице — каза Двуединния, като изобщо не реагира на думите на Костя.

— Аз, Тъм… Светлата Различна, ръководителка на вещиците на Конклава — каза Арина, — по правото на вещиците, откраднали своето право на Сила от вампирите и върколаците, по правото на жените, сключили кървавия договор с теб, го разкъсвам веднъж завинаги. Твърде много кръв и зло дори за нас, вещиците. Кървавият договор е разкъсан завинаги.

— Кой е жертвата на твоите думи?

— Антон Городецки — кимна Арина. — Аз го обичах… — Тя изведнъж се разсмя. — Защото дори грохналата вещица има право да обикне мъж. Мразя го, защото той не забелязваше моята любов, той обича друга и никога не би станал мой. Той постъпи благородно, като не забеляза моята любов, и постъпи подло, като не я забеляза. На него бих отдала моята Сила, но на него не му е нужна дори моята слабост.

— Огледало — каза Двуединния.

Егор въздъхна.

— Ами както там се казва… Аз, Егор Мартинов, неиницииран Различен, огледален маг… навярно. По правото — той замълча за миг, — по правото на страната, която съхранява равновесието, по правото на страната, която реализира себе си само в смъртта, аз скъсвам кървавия договор, защото равновесието трябва да се възстановява по някакъв друг начин. Без да се разрушава всичко. Разкъсвам го завинаги и бла-бла-бла, както там се полага.

— Твоята жертва?

— Антон Городецки — каза Егор. — Аз го обичам, той ме спаси. И го мразя, той ме подведе. Той постъпи благородно, защото защитаваше правото ми на собствена съдба, но постъпи подло, защото за него беше по-важна неговата собствена съдба. Той ми показа Силата и аз избрах слабостта. Та така. Нещо такова.

— Пророк? — произнесе Двуединния.

— Аз съм Инокентий Толков — каза Кеша. — Пророк. Светъл. Първо равнище. Аз — от името на всички пророци, защото само аз съм подходящ. Разкъсвам кървавия завет, защото в него няма бъдеще, а аз искам да го виждам. Веднъж завинаги.

— Жертва?

— Антон Городецки… — едва чуто каза Кеша. — Той уж също ме спаси. Но работата не е дори в това, аз го обичам, защото той е баща на Надя. И… го мразя. Защото бях длъжен да кажа неговото име и той разбра, че ще го кажа. И той се държеше благородно, никога не ми е пречил да дружа с Надя, макар да знам, че не му харесвам, той ме смята за муден, непохватен и слабак. И… аз съм подлец… защото ние с Надя го мамим. И у мен има Сила, и аз знам, че тя не само предсказва бъдещето, тя го променя, но аз съм слабак… и не мога да променя бъдещето така, че да назова друг…

— Тъмни — каза Двуединния.

— Това съм аз, аз съм — потвърди Завулон, без дори да помръдне от мястото си. — Завулон, Тъмен, Висш, от Тъмните, което е ясно. Аз разкъсвам кървавия договор, това е архаизъм, нерационално използване на материала. Веднъж завинаги. Моята жертва е Антон Городецки. Аз го обичам — той е най-удачният от моите потомци. Аз го мразя — той стана Светъл и това му харесва, и затова, че му харесва, го мразя особено много. Той е добър, благороден враг, но той е готов на подли номера и това особено ме вбесява — от него би излязъл велик Тъмен. И аз съм по-силен от него, и може би винаги бих останал по-силен, но не бих могъл да направя това, което той прави сега. Ето в това съм по-слаб. Понякога съм се опитвал да направя нещо подобно, но винаги съм се спирал навреме, а той не умее да се спира.

— Светла — произнесе Двуединния.

Не издържах, обърнах се и погледнах към Надя. И й кимнах, защото на нея сега й беше много, много зле, а аз по никакъв начин не бих могъл да я подкрепя и да я защитя.

— Аз съм Светла, Висша, Надежда Городецкая — каза Надя. Гласът й звучеше много зле, от такъв глас ти застива кръвта във вените. — Разкъсвам кървавия договор. Мразя го. Може би някога това е бил добър и правилен изход, само че това време отдавна си е отишло. Разкъсвам го завинаги. Нека бъде само добро или само зло, ако хората са заслужили това. Но стига вече с това равновесие, равновесието на доброто — то винаги е още и равновесие на злото. Аз… аз…

— Длъжна си да назовеш жертва — каза Двуединния.

— Моята жертва… — Надежда замълча, гледайки ме. Аз й кимнах ободряващо. Вече нищо не можеше да се направи. — Моята жертва е Антон Городецки, баща ми. Аз… аз го обичам, защото той е мой баща, и това е достатъчно. Но аз и го мразя! Мразя го, защото трябваше аз да съм на неговото място, а той на моето, но той разбра всичко преди мен и направи така, както искаше. И това сигурно е адски благородно от негова страна, само че е подло, подло, подло! И аз бих отдала цялата си Сила, тя не ми е нужна, аз съм готова да живея като обикновен човек, но аз съм твърда слаба, за да те убия, ала ще стана по-силна и ще изтръгна от теб отвратителната ти душица на спящо божество, ще премина през Сумрака и ще те изпепеля докрай, или ще измисля дефолианти за Сумрака и ще отровя всичките му слоеве, ти какво си мислиш, че съм глупачка и не разбирам в какво се криеш и от какво се състоиш, синя мъхеста гадост!

Настана тишина, в която се чуваше само шумното й дишане.

— Патрулът на Шестимата каза думата си — произнесе Двуединния. — Кървавият договор е скъсан. Вече никой не съхранява равновесието между доброто и злото сред хората. Вие сте свободни да живеете сами и да се убивате сами. Отсега нататък съдбата ви е във ваши ръце.

За един кратък миг ми се струваше, че той ще се обърне и ще си отиде. Както беше постъпил някога Тигъра. За някакъв кратък миг името на дъщеря ми ми се стори вълшебен талисман, който ще ме съхрани в самия край.

— Приемам жертвата ви — каза Двуединния.

С крайчеца на окото си видях как повдига ръчищата си и ги протяга към мен. Но не ми се искаше да се обръщам. Гледах към дъщеря си, към жена си, която Олга държеше здраво. Някъде там беше и Хесер, който беше направил от мен това, което бях; моят неочакван Тъмен дядо Завулон; старата ехидна вещица Арина с нейната неуместна любов; младият пророк Кешка, който беше прегърнал през раменете плачещата Надя; храбрият и добър човек, който беше израснал от уплашеното момченце Егор; старите врели и кипели Жермензон и Глиба…

Но аз гледах дъщеря си и жена си, стараех се да се усмихвам колкото се може по-искрено, за да запомнят те тази усмивка и да знаят, че се гордея с тях.

А после леденосиньото и огненочервеното ме удариха в гърба.