Даниил Юруков
Размишления върху произхода на българите (6)

V

При проверката, която реших да направя, аз проучих и брошурата от 1869 година, превод Н. Михаиловскаго, под заглавие: „Исторически изследвания за Одриската и Ипекската архиепископии“. В нея се печатат документи, както по учредяването на тия архиепископии, тясно свързани с нашия произход, така и по унищожаването им.

В тая брошура са напечатани в превод:

1. Новелата на императора Юстинияна I до Архиепископа на „Първа Юстинияна“ от 28 април, 535 година, след Христа;

2. Актовете за унищожението на двете архиепископии от 1766 и 1767 години;

Едно писмо от Вселенския Патриарх до Архиепископа на „Първа Юстинияна“, в което последният се титулува: „Архиепископ на Първа Юстинияна и всей Болгарий“.

От казаното в тия документи излиза:

1. Че император Юстиниян основал в 535 година Архиепископията „Първа Юстинияна“, на която били подведомствени епархиите от Средиземна Дакия, Прибрежна Дакия, Втора Мизия и Дардания, епархията Превалитана (Дурацо), Втора Македония и част от Панония, която е в Бечанското окръжие, т.е. всички епархии от Костур до река Искър и до Далмация;

2. Че в 1219 година, когато българите били по-слаби, а сърбите по-силни, вследствие искането и политическия натиск на сърбите, от тая Архиепископия са били отделени епархиите от Скопие до Далмация и съставили особена архиепископия, която се нарекла Ипекска;

3. Че от актовете за унищожението на тия две архиепископии се вижда, че към Охридската Архиепископия са принадлежали епархиите: Костурска, Битолска, Воденска, Корчанска, Велеградска, Струмишка, Гревенска, Преспанска, Дебърска, Корска и Велешка, т.е. точно тия епархии, в които се говори македонското наречие, а към Ипекската архиепископия принадлежали епархиите: Скопската, Кюстендилската, Нишката, Самоковската, Призренската, Ново Пазарската, Босненската, Ужицката, Херцеговинската и Белградската.

Че архиепископията „Първа Юстинияна“ е носила и титлата „всей Болгарий“. Тая титла на архиепископа на „Първа Юстинияна“ се потвърждава, впрочем, и от Църковните писатели от VI век, а Ипекската архиепископия е носила същата титла с приложение „всей Сербий“. Така че, архиепископът на „Първа Юстинияна“ е носил титлата „всей Болгарий“ от 535 година до 1767 година, т.е. в продължение на 1232 година.

От тия документи се потвърждава и известието на Страбона, че Македония се е делила на две части: на Прибрежна Македония, в която влизал Солун и крайбрежията, и на Втора Македония, на която главен град бил Пелагония (Битоля).

Предвид на тия документи и данни, явява се въпросът: от где сме получили името българи? От волжките българи ли? Според византийските и нашите историци волжките българи са се поселили в Добруджа във втората половина на VII век: в такъв случай, как са могли те да дадат на местните славяни името българи, когато македонските и дарданските славяни 150 години по-напред са носили това име?

Но не са само горните документи, които свидетелствуват това. Така, професор Г. Ценов в своята „История за произхода на българите“ пише, че в Британския музей имало една карта със съчиненията на Св. Йеронима от 270 до 338 година, в която се споменавало името „българи“ и че в една хроника, която, според Момзена, датирала от 235 до 238 година, като се пояснява потеклото на народите, се споменават и българите. Така че, тия данни опровергават и аналогията на Дринова, че ние сме получили името българи от волжките българи, както галите получили името си от франките и русите от варягите. Щом не сме получили името българи от волжките българи (по-вярно е да приемем, че Аспарух и дружината му, ако са били татари и са дошли от отвъд Дунава, те са приели името българи в България, а не са го донесли от Волга), — явява се въпросът: от где и как сме получили това име?

Изследванията на професорите Иван Шишманов и Юрдан Иванов по тоя въпрос при река Волга и развалините при града Болгар не доведоха до никакъв резултат, освен че там циганите се казвали „българи“. Следователно, трябва да търсим други източници.

Според моето мнение, името българи сме получили от римляните, а това име по-рано вероятно са носили и епирците, тесалийците и сърбите и най-после, то е останало само наше по следните причини:

1) От Момзеновата „Римска история“ се вижда, че римляните са покорили най-първо Епир и Тесалия, а след тях Тракия, Македония, Дардания и Илирия, и че Епир и Тесалия са се населявали от славяни, за което свидетелствуват названията на местностите, реките и селата там, а за Епир специално свидетелствува Хрисовула, издаден на „Янинската Свободна Славянска община“ от императора Андроник Старши в 1319 година, след Христа. (Г. Занетов, Западни Български земи и Сърбия); за Тесалия свидетелствува записката от Мела от IX век, спомената от Дринова и Иречека, която казва, че Омировите мирмидоняни, с Ахилеса начело (тесалийци), едно време се казвали мирмидоняни, а сега „болгаре“. Следователно, трябва да заключим, че името българи е било дадено тям, защото римляните, като са ги покорили и разчистили с династиите им и с всички хора, свързани с властта, които или са избили, или изпратили като роби в Рим, видели, че останало едно просто население, което не е имало нищо общо с властта, ето защо, те го нарекли Bulgaris (простолюдие), но епирците и тесалийците, след като се погърчили, изгубили това име;

2) Че римляните, след като покорили Македония, Тракия и Дардания, дали това име и на техните населения, които не са се различавали от първите, ето защо, ние виждаме, че Архиепископията „Първа Юстинияна“ носи титлата „всей Болгарии“;

3) Че македонците най-правилно са приели името „болгари“ от bulgaris, което по-късно е усвоено и от църковните писатели и от русите, а тракийците, по своето наречие, са се нарекли „блъгаре“ или „българе“, а пък Дарданците, според наречието си, се нарекли „бугаре“;

Че гърците са превели името bulgaris на вулгари, понеже нямат латинските букви b и u, а вместо тях употребяват буквите в и у;

5) Че името „българи“ гърците не са могли да го вземат от името Волга, защото реката Волга в ония времена се е наричала още „Атъл“, но и да се е наричала „Волга“, пак е неправилно името Вулгари, защото гърците правилно изговарят името Волга, и според това трябваше да се нарекат Волгари, а не Вулгари, което съставя съществена езикова разлика.

Тъй че, след като епирците и тесалийците се погърчили по причина на съседството си с гърците, а на сърбите византийците дали името серви, това име останало да се носи от населенията на Македония, Тракия и Дардания, които са се чувствували един и същ народ по езика и наречията си, в които е запазена особеността — употребата на члена.