Даниил Юруков
Размишления върху произхода на българите (5)

IV

След тия справки от древните писатели, проследих нашите историци, които са писали за произхода на българите.

От тях най-важният и най-авторитетният е безспорно Марин Дринов. Иречек, Златарски и всички други поддържат теорията на Дринова, а именно, че вестготите, хуните и остготите върлували на Балканските полуостров в продължение на един век, от 376 до 476 година, че през това време не само населението оредяло, но също и птиците и рибите, че славяните почнали да преминават Дунава, от север, и населили и изпълнили Балканския полуостров, а около 680 година, след Христа, при река Волга в Русия, съществувало едно царство, което се наричало България и имало за цар Кубрат. Кубрат умрял и синовете му разделили царството на пет части, като единият от тях Исперих, когото византийските историци нарекли Аспарух, със своята дружина, която не била голяма, а само няколко десетки хиляди души, дошли на Дунава и с позволението на тогавашния византийски император, преминали Дунава и се преселили в Добруджа. По-късно Аспарух покорил осемте славянски племена, които се намирали между Дунава и Стара планина, и по тоя начин турил основа на Българската държава.

Приемниците на Аспаруха разширили по-късно държавата и всички присъединени към нея славяни получили името българи.

Аспарух и дружината му били финско-чудско племе или пък туранско, смесили се с местните славяни и понеже били малобройни, българите се изгубили в славяните, като не оставили никаква диря от езика си.

Знае се, че преди Дринова чуждите историци поддържали теорията, че българите на Балканския полуостров били от турско-татарски произход, все като се основавали на византийската легенда, че българите са дошли от Волга и от нея получили името си. Легендата, че Кубрат разделил царството си между петте си сина съществувала още от времето на Херодота. Последният, като говори, че гетите вярвали в безсмъртието на душата, пише, че те имали един мъдър цар Бейребиста, който увеличил царството и убедил народа си да изкорени лозята, а след смъртта му приемниците му разделили неговото царство на пет части.

Дринов обаче, като взел предвид факта, че на Балканския полуостров живеят все славяни и че не е било възможно татарите да са се обърнали на славяни, приел една смесена теория, по аналогия на онова, което е станало с галите, които получили името си от франките, както и славяните в Русия, които получили името си от варягите. Според тая смесена теория на Дринова, волжките българи наложили името си на славяните от Балканския полуостров.

Но нека видим какво вярно може да има в тая теория — било че славяните са се преселили на Балканския Полуостров от III до VII век, след Христа, било че волжките българи са наложили името си на тия славяни.

По въпроса за преселването на славяните Дринов се основава главно на това, че според византийските историци, след като вестготите получили позволение от византийския император и се настанили на Полуострова, те се усилили по причина на слабостта на Византийската Империя, започнали да опустошават Полуострова и след 25 годишно опустошение, вестготите напуснали Полуострова и се преселили в Италия. Хуните, след като се настанили в Панония, опустошавали също полуострова, а след тях и остготите, които също в продължение на двадесет години опустошавали Полуострова и се преселили в Испания.

Преди всичко, трябва да признаем, че както древните гръцки писатели, така и по-новите, византийските, всякога са обичали да пишат легендарно и да преувеличават цифрите и събитията. Така например, Херодот още е писал, че Ксеркс, като преминал Дарданелите и Калиполския полуостров при Енос, преброил войската си, която била 1,700,000 души. Също и другите гръцки историци, които са писали за войните между персите и гърците, все дават големи цифри и питаме се — възможно ли е Ксерск да е имал такава голяма войска в онова време, когато впоследствие той пак се върнал на Дарданелите почти без войска?

Следователно, трябва да вярваме на писаното от тия историци само дотолкова, доколкото то се оправдава от логиката и от следите, останали от описаните събития.

Така например, Софроний Врачански, като разправя, в края на 18 век, за опустошенията, които направили кърджалиите във Врачанско и Видинско, казва: „Селата не останаха, човеците избягаха по Влашко и други страни“. Но не виждаме ли днес, че във Врачанския и Видинския окръзи не са станали никакви изменения по отношение на населението?

Тъй че, на тия писатели, повечето от които не са били съвременници на събитията, но са писали повечето въз основа на съществуващите предания, често погрешни или преувеличени — на тия писатели можем да вярваме, че остготи, хуни и вестготи са правили опустошения, но те са били временни и не са имали никакво влияние върху съдбините на населенията; понеже не са били многочислени, те са правили само плячкосвания, защото, ако бяха многочислени, те щяха да останат на Полуострова и нямаше да се преселват в Италия и Испания.

Ако днес, при съществуване на телефони, телеграфи и железници, събитията не се описват вярно, какво да кажем за ония времена, в които и писмеността е била съвсем слабо развита, и съобщенията съвсем първобитни.

От вестготите, хуните и остготите не са останали никакви следи на Балканския полуостров, както и от аварите, които са нашествували в VI век. Ето защо, не може да се приеме, че техните нашествия са били от такъв характер, който би могъл да измени вида на населенията в Полуострова, а камо ли да го обезлюди. Впрочем, за обезлюдяване и дума не може да става, защото имаме свидетелствата на Църковните писатели, че в 347 година в София се е събирал Вселенски събор, в който са взели участие пратеници на Панония, Мизия, Дакия, Македония, Тесалия, Епир, Тракия и Родопа.

От това се вижда, следователно, че разпространението на християнската идея е била в най-голямата си сила в IV век, че населенията на Балканския полуостров били прегърнали единодушно тая идея. От друга страна, Римската империя била по онова време в силата си. На Дунава имало крепости и гарнизони, — тогава, как е било възможно, щото една орда, на която единствената цел е била плячката, да може да обезлюди населенията на цяла Империя?

Наистина, от новелата на императора Юстинияна от 535 година се вижда, че Атила бил превзел града Сирмиум (при днешния Петерварадин) и управителят Апений избягал в Солун, но това нашествие на Атила съвсем не означава обезлюдяване, тъй че теорията, според която Балканският полуостров бил обезлюден през V век и вследствие на това е почнало заселването на Полуострова от славяните, трябва да се изключи, защото, ако римляните, най-силната държава, са могли да покорят Балканския полуостров едва в двеста и петдесет години, как едни племена, които са се заселили в Римската империя с позволение, са могли да обезлюдят тоя Полуостров?

От сведенията на историците виждаме, че вестготите са дошли на Балканския полуостров с позволение, че по-късно Аспарух дошъл пак с позволение, както и други племена, от което трябва да заключим, че всички чужди племена, които за временно или за постоянно пребиваване, са преминавали във Византийската Империя, са идвали с позволението на императора, освен Атила, който е влязъл в Империята със сила, тъй че следва въпросът: как са се преселили славяните на Полуострова, с позволение или със сила?

И в единия и в другия случай, ако това преселение бе станало, то трябваше да бъде отбелязано от историята, но подобно нещо ние не виждаме.

От Херодота и от Тукидита узнаваме, че на Родопите живели независими тракийски племена, които не били покорявани от никого, а от Тацита узнаваме, че римският военачалник Попей Сабина покорил тия племена близо 50 години след падането на Одриското царство, след като събрал голяма сила и след кръвопролитен бой, обаче, и той не могъл да покори всички племена, защото зимата му попречила. Ако Попей Сабина с такава сила едва е могъл да ги покори, как са могли славяните да ги изместят от жилищата им и да се настанят те? Защото днес Родопите са населени само от славяни.

Това е един пример само за родопците, а какво да кажем за всички други славяни, които населяват Балканския полуостров, от Дунава до Мраморно и Егейско морета, включително и Калиполския полуостров?

Следователно, трябва да заключим, че славяните са били на Балканския полуостров от памтивека, като са минавали за варвари до IV век с разни наименования, според мястото, което са населявали, а след въвеждане на Християнството на Полуострова, те са почнали да стават известни като хора равни вече с другите народи, гърци и римляни. През IV и V векове, славяните са имали вече достатъчно възможност, като християни, да вземат участие в културата и ето защо, ние виждаме в редовете на византийските военачалници да се явяват и славянски имена: Оногост, Острой, Всеград и Велизарий.

Градът Византия, след като станал столица на Империята, се нарекъл Константинопол, а тогава вероятно и славяните са го нарекли Цариград. Тоя град е бил център както за разпространението на християнството, така и на общата култура, и ние не можем да не признаем ролята, която е играл той за култивирането на бившите варвари.

След като християнската вяра станала господствуваща в Империята, господствуваща била и теократическата идея, и всеки християнин добивал всичките почести и достойнства в държавата, както по-късно това ставаше с мюсюлманите в Турската Империя. Народностната идея, която се разви в по-новите времена, тогава е била непозната и това е дало възможност на бившите варвари да изпъкнат с истинския си образ — славяни.

Нашите историци, като се основават на византийските, твърдят, че от V до VIII век целият Балкански полуостров се ославянил.

Това е безспорен факт, но въпросът е, дали славяните през това време са се преселили на Балканския полуостров или пък те са били тук и преди IV век, и само християнството е бил факторът, който им е дал възможност да добият истинския си образ и да бъдат открити от византийските историци като новодошли на Полуострова хора?

Като се има предвид:

1. Че древните историци Херодот, Тукидит, Ксенофонт и Страбон твърдят, че Балканският Полуостров бил населен от варвари и Елада граничела с варварска област и с нищо не е доказано, че тия варвари по един или друг начин са били изтребени, и че границата между Тракия и Македония била река Струма, а същата река и днес, след двадесет и четири века, е пак граница между тракийското и македонското наречие на българския език;

2. Че днес на Балканския Полуостров живеят само славяни, освен албанците, покрай Адриатическо море, от които вековете и гръцката култура са могли да погърчат само Епир и Тесалия и някои покрайнини в Източна Тракия, — и наречията на тия славяни се разделят от реките Струма, Морава и Искър;

3. Че на византийските летописци не може да се дава никаква вяра, колкото се касае до определение имената на народите, защото те смесвали имената българи, славяни, хуни, хугундури, анти, остготи, вестготи, без да са познавали отблизо народите, за които са писали само по слух и предание и с това са заблудили всички по-нови историци, трябва да се дойде до убедителния факт, че славяните, които са днес на Балканския Полуостров, са били тук и в праисторическите времена.

Ако византийските хронографи са писали, че император Анастасий направил „Анастасиевата стена“, за да се пази от скитите, мизите и българите, че в VII век е имало славянски нападения по целия Балкански Полуостров, дори до Пелопонес, и че в VIII век те нападнали и Солун, това трябва да се разбира, че са били нападения от вътрешен характер, бунтове, направени от местните славяни, които са били близо и до Цариград, и до Солун, и до Пелопонес, и които славяни са се представлявали за византийците като идещи от вън страшилища.

Нима тогава не е имало амбициозни хора, дори всред архонтите, които, ръководени от мисълта за власт или за грабеж, да не са повдигали бунтове? Ние виждаме дори в Турската Империя, в началото на XIX век, двама валии, Янинският Али Паша и Видинският Пазвантоглу, да се прогласяват за независими единадесет века по-късно, а камо ли в VI и VII векове, когато е имало грамадна разлика в културата? От тия бунтове можем да заключим само това, че народностното съзнание на славяните е почнало да се развива и като плод на това развитие поникнали Българската и Сръбската държави.

Най-новата история на Балканските държави достатъчно доказва това повторение на историческите събития.