Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за вода и огън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deep Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дженифър Донъли

Заглавие: В морските дълбини

Преводач: Ирина Денева — Слав

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Печатница: „Ропринт“ ЕАД, София 2015

Излязла от печат: 09.03.2015

Редактор: Петя Дочева

Художник: Rachel Elkind & Roberto Falk; Shane Robenscheid

Коректор: Ина Тодорова

ISBN: 978-954-27-1361-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10359

История

  1. — Добавяне

Тридесет и едно

Около нея проблясваха тънки, сребристи тела. Гладки, хладни люспи се отъркваха в кожата й. Очите грееха, чуваше се смях. Серафина плуваше с пасажа.

Тя се засилваше, спираше и сменяше посоката. Гмуркаше се в тъмните, прохладни дълбини на морето, после се издигаше към топлата му, блещукаща повърхност. Сред рибите тя забрави всичко и всички. Забрави загубата си и скръбта. Забрави Махди и онова, което той не беше. Забрави Син и онова, което беше. За един скъпоценен момент забрави коя е самата тя.

Денят бе мек и прекрасен. Лъчите на слънцето се удължаваха и играеха по морската повърхност. Карагьозите бяха изплували от дълбините, за да се нахранят с лунни медузи, които се носеха близо до топлата повърхност. Движенията им привличаха Серафина непреодолимо — и на нея, като на всички русалки, й беше трудно да устои. Беше вълшебно да плуваш с пасажа. Беше диво и забавно, но и опасно. Хищни риби следваха пасажите. Русалката можеше в един момент да се гмурка надълбоко с хиляди сардини и в следващия да се окаже лице в лице с някоя акула. Родителите непрестанно предупреждаваха децата си да не ходят да плуват с пасажите.

Но как да устои? Карагьозите я зовяха. Хиляди мелодични гласове, като дъждовни капки по водата. Говореше се, че според гогите рибите не издават звуци. Серафина се чудеше дали смятат така, защото слушат само с ушите си. Тя знаеше, че онези, които искрено обичат морските обитатели, ги слушат със сърцата си.

Сестро, викаха те. Бързоперке. Ела, медна опашке. Ела, красавице. Плувай с нас.

Серафина плуваше все по-бързо и по-бързо, гъвкавото й тяло се огъваше и въртеше, цепеше водата като нож — масло. Съществуваше само пасажът. Само морето. Нищо друго.

И изведнъж чу:

— Серафина!

Далечен глас. Глас, който я дърпаше, дърпаше я надалеч от пасажа. Дърпаше я обратно към хилядите въпроси, чиито отговори не знаеше. Към хилядите нужди, за които не можеше да се погрижи. Към страха и отчаянието. Към пресекливите гласове, които я питаха защо, молеха я за помощ и искаха от нея да бъде нещо, което не можеше да бъде.

— Серафина, хайде!

Беше Нийла и звучеше близо.

— Не — каза тя и влезе по-надълбоко в пасажа. — Не, Нийла. Не мога.

Около ръката й се сключиха пръсти. Беше Линг.

— Трябва да се махаме оттук! — каза тя с тревога. Серафина отърси ръката й от себе си.

— Сера! — извика Нийла. — Отпред има мрежа! Излизай оттам! Бързо!

Серафина бавно спря да плува, сякаш излизаше от транс. Огледа се и очите й се разшириха от ужас. Заобикаляше я мрежа. Невидимата лебедка на кораба над тях я издигна и горният й край започна да се стеснява като отвора на завързан чувал. Карагьозите вече не се смееха и не я зовяха. В паника си крещяха да бягат оттам.

Серафина се стрелна към гърлото на мрежата. Плесна с опашка и се опита да се провре през дупката, която беше останала. Не успя. Мрежата се вряза в хълбоците й болезнено и продължи да се затяга. Тя хвана ръбовете с две ръце и започна да ги бута надолу. Не спираше да пляска с мощната си опашка с всички сили и накрая успя да се измъкне точно преди мрежата да излезе на повърхността. Ръбовете й бяха откъснали няколко люспи. Кървеше, но беше свободна.

— Нийла! — повика я тя.

— Тук съм! — отговори Нийла и заплува към нея. — Къде е Линг?

Мрежата продължаваше да се издига. Писъците на карагьозите станаха оглушителни.

— Не я виждам! — извика Серафина.

— Линг! Линг! — викаше тя и обикаляше мрежата.

Тогава я видя — една ръка, която се протягаше през мрежата към нея. Лице, притиснато във въжетата с широко отворени, изпълнени с ужас очи и уста, застинала в ням вик.

Беше Линг.