Сабрина Джефрис
Завръщането на негодника (17)

Глава 16

Виктор искаше справедливост и да, отмъщение. Не можеше да мисли за нищо друго. Искаше да приключи с тези двамата веднъж завинаги.

Иза като че ли застана нащрек.

— И как предлагаш да го постигнем? На този етап не можеш дори да докажеш, че ние двамата с теб нямаме нищо общо с кражбата им.

— Точно затова няма да се опитвам да ги изправя пред съда. Ще предизвикам Герхарт на дуел. Просто и ефективно, и ще ни отърве от тях веднъж завинаги.

На лицето й се изписа пълно стъписване.

— Не ставай смешен — каза остро тя. — Няма да се дуелираш със зет ми.

— И защо не? — отправи се сърдито към нея Виктор. — Той ми отне съпругата. Отне ми дъщерята. Да върви по дяволите… и с най-голямо удоволствие ще го пратя там!

Иза подви крака на дивана и изтъкна:

— И сестра ми е замесена.

— И ти, и аз знаем, че никога не би могла да измисли подобен план сама. Винаги е правила това, което иска той. Залагам си главата, че съпругът й е инициаторът.

— Аз не смятам Якоба за толкова невинна, колкото ти — отговори Иза, — но дори и да я смятах, няма да ти позволя да се дуелираш с Герхарт. Може да загинеш!

Виктор изсумтя.

— Герхарт може да ме победи в дуел точно толкова, колкото и Рупърт.

Иза изпухтя.

— Добре! Да приемем, че спечелиш и убиеш Герхарт. Пред закона това ще е убийство и ще те обесят.

— Не и ако избягам на континента.

Вярно, че щеше да се раздели завинаги с новооткрития си братовчед и потенциалната работа в „Мантън Инвестигейшънс“. Щеше да си струва, ако така накара онзи негодник да си плати за стореното. За да е в безопасност семейството му.

— Можем да се върнем в Холандия, ние тримата, и най-накрая да се освободим от тях. Премахнем ли Герхарт, Якоба ще клекне.

Иза го изгледа скептично.

— Или ще се помъчи да те качи на бесилото, задето си я лишил от съпруга й.

Тя стана и сложи ръка върху неговата.

— Стига! Не може да има никакъв дуел. Сега, когато най-после се върна, нямам желание да те гледам как увисваш на въжето. А освен това не можем да замъкнем Амали на континента, ако съществува и най-малката възможност Якоба се опита да направи така, че да ни арестуват.

Той скръсти ръце на гърдите си.

— Ако не намерим начин да се отървем от тях, те няма да спрат да ни изнудват — или да им помагаме, или да им плащаме, за да си мълчат. Да плащаме, и пак да плащаме, и така до безкрай.

Иза поклати глава.

— Не могат да ни накарат да направим нищо, което не искаме. Според мен трябва да изобличим блъфирането им. Ако заплашат да разкрият миналото ни, ние пък ще заплашим да ги издадем на властите в Холандия. Ако повярват, че наистина сме готови да го сторим, ще отстъпят. И те имат да губят също толкова много, колкото и ние.

— Мислиш ли? — попита Виктор. — За разлика от нас, те нямат дете, за което да мислят.

Иза сбърчи чело.

— Откъде знаеш? Досега може да са им се родили деца.

Той се усмихна подигравателно.

— Не мислиш ли, че Якоба щеше да изиграе картата с „горките си беззащитни деца“, за да спечели съчувствието ти, ако имаше такива?

— Verdomme — измърмори Иза. — Прав си. А ние не можем да рискуваме Амали да остане сама, ако ни вкарат в затвора.

На лицето й се четеше такъв ужас, че гърлото му се сви.

— Когато снощи не искаше и да чуеш да ги изправим пред правосъдието, е било заради Амали. Нали?

Иза кимна.

Виктор потърка лицето си и застана пред огнището. Загледан в пламъците, обмисли и отхвърли няколко решения, които до едно щяха да доведат до лош край.

— Щом не ми даваш да застрелям Герхарт — измърмори навъсено той, — значи трябва да се отървем от тях по някакъв законен начин, така че нито ти, нито аз да попаднем в затвора и да оставим Амали без семейство.

— Според мен просто трябва да не отстъпваме — увери го най-искрено Иза. — В сърцето си те и двамата са страхливци, Виктор. Нали видя как Якоба избяга, когато я заплаших. Приеме ли веднъж, че ако ни разкрие, ще разкрие и тях двамата, ще отстъпи и ще изчезне.

— Да, и ще избяга от правосъдието. Не мога да го допусна. Освен това мисля, че ги подценяваш.

Той се обърна с лице към Иза и изпъна рамене.

— Имаме нужда от помощ и юридически съвет. Трябват ни Дом и брат му.

В очите й пламна тревога.

— Детективите от Боу Стрийт ли?

— Те не работят за Боу Стрийт. Работят за себе си. Дом дълго време е учил право и го познава добре, а Тристан работеше за Южен Видок, чийто опит с престъпниците е легендарен. Двамата могат да ни помогнат да измислим как да осуетим всички опити на семейството ти да ни забърка в гадните си планове.

— Не, Виктор, не бива да им казваш нищо! — извика Иза и се втурна към него. — Ако замесим властите по какъвто и да било начин, поемаме огромен риск.

— Те не са „властите“, по дяволите! Те са ми приятели. Няма да направят нищо, с което да влошат положението ни. И те уверявам, че братовчед ми Макс, херцогът, може да се справи със семейството ти. Не искам да го замесвам, но ако се наложи, ще го сторя.

Иза стисна устни в мрачна линия.

— Той няма да иска да избухне такъв скандал. Ами ако отговорът му е, че трябва да се разведеш с мен? Точно сега няма защо да бързаме да правим нищо — изрече умолително тя. — Можем да изчакаме и да видим какви проблеми ще ни създадат Герхарт и Якоба. Може пък да не направят нищо друго, освен да сипят заплахи, които не могат да изпълнят.

— Иза — укори я Виктор, — ако си мислиш, че някога ще спрат с опитите си да измъкнат пари от нас, значи си истинска глупачка. Последвали са ме по целия път от Континента. Това не е поведение на хора, които ще се тръшнат и ще се направят на умрели.

— Поне ми дай възможност да влея малко здрав разум в главата на Герхарт.

Виктор й се намръщи.

— Изобщо няма да припарваш до това копеле. Аз ще се оправя с него. Сам.

— Като го извикаш на дуел ли? Или още по-лошо, като го заплашиш, че ще пуснеш детективи по петите му? Това само ще го провокира към по-лошо! Трябва да действаме внимателно.

— Ако не беше толкова внимателна, сега нямаше да сме в тази каша!

Лицето й помръкна и Виктор се наруга наум.

— Извинявай, Иза — измърмори той. — Не исках да кажа това.

— Искаше — прекъсна го Иза, като чупеше ръце. — Но оцелях толкова години, защото бях внимателна. Не можеш да очакваш от мен да се откажа от предпазливостта си само защото си се върнал в живота ми.

— А ти не можеш да очакваш от мен да живея с този облак, надвиснал над главите ни. Трябва да действаме…

Някой почука на вратата на салона.

Двамата се спогледаха и Иза се обърна.

— Да?

— Роб се върна, госпожо — обади се гласът на Бетси от другата страна. — Реших, че ще искате да знаете.

Иза се втурна да отвори. Но когато видя унилото изражение на прислужничката, Виктор разбра, че новините са лоши.

— Да разбирам ли, че момчето не е разбрало къде са отседнали? — попита той напрегнато.

— Боя се, че не е, сър — призна Бетси. — Ако искате, може да разпитате Роб — продължи тя, — но ето какво ми каза: мисис Хендрикс дошла с файтон, който я чакал по-надолу на пътя, за да я закара обратно в града, но той успял да я проследи на кон. Когато влезли в града обаче и движението станало по-натоварено, тя е скочила някъде, без Роб да забележи — така си мисли. Когато файтонът спрял, не била вътре и след това не можал да я намери.

— По дяволите! — измърмори Виктор.

Иза го наблюдаваше, застанала нащрек.

— Какво?

— Няма да стоя и да чакам да преминат към следващия си ход — отсече съпругът й и се отправи към вратата. — Изпратиха ме тук в качеството ми на детектив, затова ще разследвам. Холандска двойка, която почти не говори английския, няма как да е останала незабелязана. Все някак ще ги открия.

— Ще дойда с теб — предложи Иза.

— Не, без теб ще се движа по-бързо.

Тя го погледна с очевидното намерение да не се покорява и Виктор смекчи тона си:

— Освен това хората ще говорят по-свободно, ако не водя със себе си дама.

Иза огледа изпитателно лицето му.

— Просто ми обещай, че няма да… — Погледът й се премести към Бетси, която слушаше с огромно любопитство. — Ъъъ… Че няма да се биеш с него.

Той й се усмихна със съжаление.

— Как ти звучи да ти обещая, че няма да направя нищо, заради което да ме обесят? Това стига ли?

Облекчението й беше очевидно.

— Да. И освен това трябва да ми обещаеш веднага щом ги намериш, да ми кажеш какво си открил.

— Може да ми трябват няколко дни.

— Знам. Направи всичко, което се налага.

Бетси пристъпи напред.

— Моля да ме извините, госпожо, но това означава ли, че няма да отидете на забавата в замъка на Негова светлост?

Иза примигна.

— Verdomme! Съвсем забравих.

— Няма нужда да ходиш — успокои я Виктор. — Ще обясня на лейди Лохлау толкова от ситуацията, колкото посмея да й кажа. Може да пропуснем цялата забава.

По устните му премина мрачна усмивка.

— Тя няма да има нищо против, стига това да означава, че не можеш да станеш съпруга на Рупърт.

— Мили Боже! — промълви Иза. — Трябва да отида! Обещах на барона и на мистър Гордън, че ще стана компаньонка на Мери Грейс.

— А, да. Последната любов на Рупърт — сети се Виктор и се замисли. — Всъщност може би и бездруго ще е по-добре да отидеш.

Иза го изгледа с присвити очи.

— И защо?

Защото така щеше да има време да повика Тристан и Дом. Предполагаше, че Иза има някаква причина за страха си, но Виктор трябваше да разбере повече за законовите средства, с които разполагаше, и то от хора, на които имаше доверие.

Само че не можеше да й го каже. Тя пак щеше да се побърка от тревога без никакво основание.

Затова отвърна:

— Така на семейството ти ще му е по-трудно да те намери сама и да се опита да ти въздейства.

Иза смръщи чело.

— Наистина ли вярваш, че някога отново ще се хвана в капана им?

Той осъзна как са прозвучали думите му, но късно.

— Разбира се, че не. Но ти мислиш, че само ни отправят празни заплахи, а аз не съм сигурен. — Пристъпи напред и я хвана за ръката. — Не искам да ти се случи нещо.

— Не вярвам някой от тях да има кураж да направи нещо по-сериозно, отколкото да хленчи — отвърна нехайно Иза.

— Ако наистина мислиш така, тогава преди десет години нямаше да избягаш от Париж, за да се спасиш от двамата.

Иза въздъхна, защото знаеше, че е прав.

— Какво ще кажеш на лейди Лохлау за нас?

Виктор стисна ръката й.

— Ще й кажа, че са ни разделили роднини, които са ни излъгали и са ме накарали да мисля, че ти си ме изоставила, а теб са те убедили, че аз съм те напуснал. Приел съм този случай точно защото съм подозирал, че ти си моята отдавна изчезнала съпруга. И сега сме разбрали как ни е излъгало семейството ти и сме готови да възстановим брака си.

— А как ще обясниш, че съм живяла под различно име?

Той вдигна рамене.

— Страхувала си се, че ще посегна на живота ти, пак заради лъжите, които ти е наговорило семейството ти. Няма нужда да й обясняваме всички подробности — просто толкова, колкото да разбере, че ще излезеш от живота на сина й веднъж завинаги. Нея само това я интересува.

Иза погледна скришом към Бетси и каза:

— Аз вече разказах на мистър Гордън цялата история.

Това го стресна.

— Всичко ли? Дори за Амстердам?

Тя кимна.

— Постъпила си много смело. Какво каза той?

— Беше много мил и прояви повече съчувствие, отколкото очаквах. — Поклати глава. — Но това беше преди да разбера, че Герхарт и Якоба са ме открили тук. Когато разбере, че се спотайват на близо, може да не е толкова мил.

— Точно затова трябва да се погрижим да спрат да се крият тук — отсече Виктор стоически, вдигна ръката й към устните си и я целуна. — И точно затова трябва да тръгвам. Следата изстива с всеки миг.

Той се отправи към вратата. Бетси се провикна:

— Няма ли преди това да хапнете нещо, сър?

— Ще си купя нещо в града — отговори Виктор и излезе.

Истината беше, че нямаше апетит, не и когато знаеше, че Герхарт е някъде наблизо и крои нещо срещу тях. Но щеше да открие в коя дупка се е свил. И тогава Герхарт щеше да разбере какво отмъщение му е подготвил Виктор.