Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (65)

65

— Не знам кои сте, но не сте от ФБР! — изкрещя Тайлър.

Двамата с Кати бяха завързани за столовете и с превръзки на очите, а срещу тях седеше Алън Грант.

— Нещата са доста по-сложни — отвърна той.

— Гадове! — продължаваше да се гневи Тайлър. — Вие натопихте баща ми!

— Но той се върна при теб, нали? Това е добра новина.

— Искате да го убиете!

— Грешиш.

— Глупости!

Грант вдигна глава и погледна към един от хората си в дъното, който направи крачка напред и сграбчи момчето за раменете. Тайлър извика от болка.

— Достатъчно — рече Грант и мъжът се отдръпна.

— Защо мислиш, че искаме да причиним нещо лошо на бащата?

— Защото вече направихте опит да го убиете.

— Откъде знаеш, че сме били ние?

— Просто знам. Кой друг би пожелал смъртта му?

— Може би собственото му правителство. А ние, както ти правилно отбеляза, не сме част от него.

— Кои сте тогава?

Въпросът беше зададен от Кати.

Грант насочи вниманието си към нея.

— Добър въпрос — кимна той. — Кои сме ние наистина, след като не сме част от правителството?

— Шпиони, терористи! — възкликна Тайлър. — С една дума, гадове!

— Има случаи, при които шпионите са на страната на добрите — отбеляза Грант. — И понякога са принудени да отвличат деца просто защото нямат друг избор.

— Глупости! — повтори Тайлър.

— И ти си инат като баща си.

— Не познаваш баща ми!

— Напротив, познавам го много добре. Също като жената, която се преструваше на негова съпруга.

— Преструвала се е? — рече недоумяващо Кати.

— Тя обаче изчезна — заяви Тайлър.

— Знам това. Имаш ли представа къде е отишла?

— Не. А та?

— Доста си смел, Тайлър — промърмори Грант и леко докосна ръката му. — Въпреки че в момента си уплашен.

Момчето рязко се дръпна.

— Не знам докъде ще стигнем, но съм сигурен, че на даден етап ти ще видиш баща си — добави Грант. — Това мога да ти го гарантирам.

— Защо?

— Защото искам да поговоря с него, както вече ти казах. А след това вие двамата отново ще бъдете заедно.

— Просто ей така? — сбърчи чело момчето.

— Той ще се обади и ще поиска да разговаря с теб.

— В такъв случай аз ще го предупредя да стои много далече от вас!

— Сигурен ли си?

— Не се страхувам от теб!

Ръката на Грант легна върху главата на Кати и леко я стисна.

— Твоята приятелка обаче се страхува от мен, Тайлър. Не забравяй, че трябва да помислиш и за нея.

Храбростта на Тайлър започна да се топи.

Грант пусна Кати, стана и излезе от стаята. Другият мъж го последва и заключи след себе си.

Тайлър се вслуша в отдалечаващите се стъпки и въздъхна:

— Много съжалявам, Кати. Не исках да те забърквам.

Тя успя някак да преглътне сълзите си.

— Всичко е наред, Тайлър. Ти нямаш нищо общо с това.

Тайлър направи опит да я докосне, но въжетата не му позволяваха.

— Трябва да се махнем от тук, защото тези хора никога няма да ни пуснат — пошушна той.

— Но как?

— Ще измислим нещо. Родителите ни са военни и са ни научили на разни неща. Баща ми, твоята майка…

— Тя настояваше да тренирам таекуондо — каза Кати. — Научи ме как да оцелявам в гората без храна и вода. Но в момента това не ни върши никаква работа.

Отвън избоботи автомобилен двигател, който бързо се отдалечи и затихна.

— Усещам, че си съвсем близо до мен — прошепна Тайлър. — Дали ще можеш да свалиш със зъби превръзката от очите ми, ако се наведа към теб?

— Мога да се опитам.

Пет минути по-късно зъбите на Кати успяха да докопат възела на тила на Тайлър.

— Усещам, че се разхлабва — обяви след известно време тя.

Минута по-късно превръзката падна в скута на Тайлър.

— Браво на теб — рече той, примигна няколко пъти и се огледа.

Стаята беше малка. Единствените мебели в нея бяха столовете, за които бяха завързани. Имаше и един прозорец, плътно покрит с черен плат.

— А сега аз ще сваля твоята превръзка. Ще стане по-лесно, защото те виждам. Наклони глава към мен.

След по-малко от минута падна и превръзката на Кати.

Двамата се спогледаха, окуражени от тази малка победа.

— Сега трябва да се справим с въжетата — промърмори Тайлър.

— Трябва да опрем гръб в гръб — рече тя. — Имам силни пръсти и ще се опитам да развържа възела.

— Добре, но бавно. Страхувам се да не чуят стърженето на столовете по пода.

В крайна сметка успяха да обърнат столовете си така, че да бъдат гръб в гръб. Тайлър усети пръстите й, които се вкопчиха във въжето.

— Възелът е доста стегнат, но мисля, че ще се справя — каза тя.

Така изтекоха трийсетина минути. Тайлър чуваше напрегнатото дишане на Кати, но в крайна сметка тя успя и ръцете му бяха свободни. Той се наведе и бързо развърза краката си, а след това се погрижи и за нея.

— А сега какво? — прошепна тя.

— Ще излезем оттам — махна към прозореца Тайлър. Успеем ли, ще изчезнем в гората.

— Ами ако някой пази отвън?

Той запретна единия крачол на широките си панталони. Към глезена му беше закрепен малък флакон.

— Лютив спрей — поясни той. — Една параноична идея на баща ми, която може би ще ни свърши работа.

Поеха предпазливо към прозореца, тъй като дъските на пода бяха стари и проскърцваха издайнически.

Тайлър повдигна черния плат и надникна навън.

— Слава богу, че е тъмно — прошепна той.

Заключването беше съвсем елементарно. Отне му по-малко от минута да отвори прозореца, като внимаваше да не изскърца.

Прескочи перваза и се обърна да помогне на Кати.

За миг спряха на място и се огледаха. Пред къщата беше паркиран черен джип — същият, който беше взел Тайлър от паркинга на мола. Беше го запомнил, тъй като това беше последното, което видя, преди да бъде упоен.

— По всичко личи, че наоколо е гора — каза той.

— А сега някъде? — попита Кати.

— Хей!

Обърнаха се едновременно и видяха един мъж, застанал на верандата.

— Бягай, Кати! — изкрещя Тайлър.

Тя не чака втора покана и изчезна в мрака. Мъжът затрополи след нея, но Тайлър му препречи пътя и насочи флакона с лютив спрей в лицето му. Мъжът изкрещя, блъсна се в него и двамата се търколиха на земята, преплели ръце и крака. После Тайлър видя нещо и изведнъж престана да блъска и рита в опит да се освободи.

Кати не беше избягала.

До нея стоеше мъж, опрял пистолет в главата й.

Тайлър моментално спря да се съпротивлява.

— Голяма грешка, момче — изръмжа Алън Грант. — Непростима грешка!

— Не я наранявай, моля те! — извика Тайлър.

Пистолетът гръмна.