Джордж Р. Р. Мартин
Леденият дракон (7)

Седма глава
Студена ярост

Когато Адара се върна, трите тъмни дракона бяха пред плевника и се гощаваха с изгорелите и почернели трупове на стоката на татко й. Един от драконовите ездачи стоеше край тях, подпрян на пиката си, и от време на време сръгваше дракона си с нея.

Погледна нагоре, когато студеният порив на вятъра изпищя над полята, извика нещо и затича към черния дракон. Звярът откъсна последно парче месо от коня на татко й, преглътна и се издигна неохотно във въздуха. Ездачът го запердаши с камшика си.

Адара видя как вратата на фермата рязко се отвори. Другите двама ездачи изскочиха навън и хукнаха към своите дракони.

Черният дракон изрева и огънят му се понесе нажежен към тях. Адара усети изпепеляващата му топлина и как тръпка премина през ледения дракон, щом пламъците заиграха по корема му. След това той изви дългия си врат, впи гибелните си празни очи във врага и отвори заскрежените си челюсти. Дъхът му излезе на пара между ледените зъби и този дъх беше бял и студен.

Докосна лявото крило на въгленочерния дракон под тях и тъмният звяр нададе болезнен, пронизителен вик, а когато отново удари с криле, покритото му със скреж крило се прекърши на две. Дракон и драконов ездач започнаха да падат.

Леденият дракон дъхна отново към тях.

Бяха замръзнали и мъртви преди да стигнат до земята.

Драконът с ръждивия цвят летеше към тях, и драконът с цвета на засъхнала кръв, с неговия гологръд ездач. Ушите на Адара забучаха от яростния им рев и тя усети горещия им дъх около себе си, и видя как въздухът затрептя от зноя, и подуши вонята на сяра.

Два дълги огнени меча посякоха във въздуха, но никой от двата не докосна ледения дракон, макар той да се свиваше в топлината и от него да се лееше вода като дъжд всеки път, щом плеснеше с криле.

Драконът с цвят на кръв прелетя много близо и дъхът на ледения дракон порази ездача му. Голата му гръд посиня пред очите на Адара, за миг по него се втечни влага и го покри със скреж. Той изкрещя, издъхна и падна, а сбруята му остана замръзнала за врата на дракона му. Леденият дракон се понесе към противника си, криле запяха тайната песен на зимата и взрив от пламъци срещна взрив от студ. Леденият дракон потрепери отново и се изви настрани, целият вир-вода. Другият дракон умря.

Но последният драконов ездач вече беше зад тях, врагът — с пълна броня върху дракона, чиито люспи бяха кафяво-ръждиви. Адара изпищя и в същия миг пламъците обгърнаха крилото на ледения дракон. Угаснаха за по-малко от миг, но крилото си бе отишло с тях, стопено и разбито.

Останалото крило на ледения дракон заудря диво във въздуха, за да забави падането му, но той рухна на земята с ужасен трясък. Краката му се натрошиха под него и крилото се прекърши на две места, а ударът от падането изхвърли Адара от гърба му. Тя тупна в меката пръст на нивата, превъртя се и се изправи с усилие, натъртена, но цяла и невредима.

Леденият дракон вече изглеждаше много малък, много грохнал. Дългият му врат се смъкна уморено на земята и главата му се отпусна сред житата.

Вражеският драконов ездач връхлетя отгоре с победоносен рев. Очите на дракона му пламтяха. Мъжът размаха пиката си и извика.

Леденият дракон мъчително надигна отново глава и издаде единствения звук, който Адара бе чувала някога да издава: ужасен тънък вопъл, пълен с тъга, като воя на северния вятър, когато минава покрай кулите и бойниците на белия замък, който стои пуст в земята на вечната зима.

Когато вопълът заглъхна, леденият дракон отпрати студ към света за сетен път: дълга димяща синкавобяла ивица студ, пълна със сняг и тишина, и с края на всички живи неща. Драконовият ездач налетя право в него, размахал камшик и пика. Рухна пред очите на Адара.

А после тя тичаше, далече от нивите, назад към къщата и близките й вътре, тичаше толкова бързо, колкото можеше, тичаше и се задъхваше, и плачеше по целия път като седемгодишна.

Адара не знаеше какво да направи, но намери Тери, чиито сълзи вече бяха пресъхнали, и двете освободиха Джеф, а после развързаха татко си. Тери се погрижи за него и почисти раните му. Когато отвори очи и видя Адара, той се усмихна. Тя го прегърна много силно и поплака за него.

Щом се стъмни, той каза, че е достатъчно здрав, за да тръгнат на път. Измъкнаха се под прикритието на нощта и поеха по кралския път на юг.

В онези часове на тъмнина и страх близките й не зададоха въпроси. Но по-късно, когато бяха в безопасност на юг, въпросите станаха безкрайни. Адара им отговаряше по най-добрия възможен начин. Но никой изобщо не й повярва освен Джеф, и то не съвсем. Тя беше само на седем все пак и не разбираше, че ледени дракони никога не са били виждани лете и че не могат да бъдат опитомени, да не говорим — яздени.

Освен това, когато напуснаха къщата онази нощ, нямаше никакъв леден дракон. Само огромните тъмни трупове на три бойни дракона и телата на трима драконови ездачи в черно и оранжево. И малко езерце, което изобщо не го беше имало преди, малко кротко езерце, чиято вода беше много студена. Заобиколиха го предпазливо и поеха към кралския път.