Нелсън Демил
Сияен ангел (7)

7.

Трите микробуса влязоха в гараж за пет коли, в който имаше „Ягуар“ и „Бентли“. Гаражът бе свързан със сервизен вход и всички слязоха и започнаха да разтоварват храна и пособия. Нарамих една щайга домати и минах през склада в кухня с индустриални размери.

Вътре имаше неколцина души от персонала, предимно латиноамериканци, но също и няколко руснаци, сред които двама охранители от алеята, които наблюдаваха всички.

Тес, която носеше покривки, не приличаше на жена, която често върши подобна работа, но вероятно беше присъствала на достатъчно партита с кетъринг, така че не изглеждаше съвсем не на мястото си.

След като разтоварихме всичко, се захванахме за работа — рязане и кълцане, палене на печки и тъй нататък. Тес се захвана с краставиците, а аз измих марулите. Нямах никаква представа, че трябвало да се мият.

Някаква едра рускиня, която май беше главният готвач в имението, надзираваше приготвянето на „закуски“ — руската дума за ордьоври, които за съжаление не включваха гушнати прасенца, както наричам кренвиршките. Що за парти е парти без гушнати прасенца? Умирах от глад, така че издебнах момент, когато дебеланата не гледаше, загребах с ръце хайвер от белуга за около двеста долара и го натъпках в устата си.

С Тес се опитвахме да бъдем полезни, но изобщо не можехме да се оправяме в кухня и дебеланата ме навика няколко пъти. Латиноамериканките обаче бяха мили и отзивчиви. Все пак ние с Тес биехме на очи и започнах да се опасявам, че ще ни разкрият. Двамата охранители непрекъснато ни хвърляха погледи.

Дийн видя, че сме пълни некадърници, така че ни направи свои лични асистенти и ни показа как да подреждаме украсата в чиниите. Тес използва момента да лапне едно твърдо сварено яйце. Спогледахме се и тя се усмихна, макар да виждах, че още е обезпокоена от това непредвидено тайно назначение.

След двайсет минути имаше достатъчно пълни чинии, за да бъдат поднесени на гостите.

— Ще помогнем със сервирането — прошепнах на Дийн.

Той кимна и ми смигна заговорнически. Сигурно беше от ЦРУ — Централно ресторантьорско управление. И беше патриот. Две награди за добър гражданин за Дийн Хамптън.

Аз, Тес и още четири дами с подноси последвахме дебелата дама в сервизния коридор, водещ към огромната задна тераса, гледаща към океана.

Партито вече беше започнало и всеки държеше чаша шампанско в едната си ръка и цигара в другата. Огледах се за Петров, но вниманието ми бе отклонено от двайсетина млади жени по бикини и оскъдни сутиени. Дамите се въртяха около шкембести мъже на средна възраст, повечето по къси панталони и хавайски ризи. Като че ли нямаше съпруги, макар да беше приятно да видиш, че мъжете са довели дъщерите и племенниците си. Забелязах също, че всички говорят руски. Вече не се намирахме в Ню Йорк.

Наброих трийсетина мъже, включително трима с черни дрехи, които не пиеха. Таморов имаше много охрана, което означаваше, че се нуждае от нея.

На терасата беше разположен тики бар и двама бармани, които приличаха на руснаци, наливаха шампанско. В средата на трийсетметровата тераса имаше плувен басейн, в който няколко млади дами топяха пръстите на краката си. В другия край имаше джакузи, засега празно.

Не виждах Петров, Фрадков, Дмитрий шофьора или Игор неизвестния и това леко ме разтревожи.

Освен това не виждах Георгий Таморов, когото бих разпознал от снимките от предишни наблюдения.

Всички сервитьори оставиха подносите на една маса и руснаците се събраха като акули, надушили кръв. Измъкнахме се преди да са ни изяли и се върнахме в кухнята.

— Не виждам Петров или някой от другите — прошепна ми Тес по пътя.

— Правилно.

Взехме още подноси, изнесохме ги и прибрахме опразнените. След около четири тура храната започна да излиза по-бързо, отколкото можеха да я изядат шопарите. Жените пък хапваха едва-едва.

Междувременно Петров, Фрадков, Таморов и Игор още не се бяха появили, но видях Дмитрий, което беше евентуален признак, че шефът му още е тук. Вече се беше преоблякъл в къси панталони и сандали и наваксваше с шампанското, така че приех, че няма да шофира известно време.

Вече поднасяхме ордьоврите и неколцина руснаци флиртуваха с Тес на английски. Чух един да я пита дали е ордьовър, или основно ястие, което сигурно беше страхотен лаф в Москва.

Аз, в качеството си на единствен мъж сервитьор, се погрижих за младите дами. И тъй като бях единственият, който беше по-висок, отколкото широк, станах популярен сред тях и те започнаха да проявяват интерес към моите закуски. Една поднесе чашата си шампанско към устните ми и настоя да пия. Подобни неща не се случват често в близкоизточния отдел на ФАТС. Всъщност никога не се случват.

На петия или шестия тур между кухнята и терасата най-сетне видях Петров. Седеше на една коктейлна маса с Фрадков, Игор и Георгий Таморов. Всички бяха по къси панталони и тропически ризи, но само Таморов пиеше шампанско. Петров, Фрадков и Игор пиеха нещо, което приличаше на вода, макар че можеше и да е водка. Или не. Винаги наблюдавай онези, които не пият. Ако не са мюсюлмани или членове на Анонимни алкохолици, имат причина да не пият. Погледнах Игор, който се взираше в нищото с тъмните си дълбоко разположени очи. Приличаше на убиец.

Разнесох още закуски, отидох при бара и се обърнах към бармана, който говореше малко английски.

— Още водка за онези господа.

— Не водка. Вода — поправи ме той и напълни три чаши руска минерална вода от бутилка.

Не исках да се доближавам толкова много до Петров, затова помолих една сервитьорка да им отнесе питиетата.

Е, не можеш да разбереш много за човек, който не пие алкохол на парти. Понякога човекът просто иска да остане до края на купона, без да се тревожи дали ще може да вдигне самолета, ако му се удаде възможност.

Върнах се в кухнята. Дийн ми връчи още един поднос и попита:

— Как върви?

— Страхотно. Докога ще останем?

— Докъм полунощ. Когато слънцето залезе, купонът става малко щур. Скокове в басейна и така нататък.

— Всички ли се събличаме голи?

Дийн се усмихна пресилено весело. Сигурно се чудеше от коя служба съм. Бих му показал отново документите си, но бях дошъл тук чист. Между другото, с Тес бяхме тук вече около два часа и знаех, че трябва да се свържа с Мат и Стив, иначе щяха да нахлуят през портала с местната полиция.

Двамата охранители в кухнята седяха на една маса, ядяха туршия и гледаха футболен мач с руски коментар на плоскоекранен телевизор.

— Мога ли да използвам телефона? — попитах Дийн.

— Не.

— А ти можеш ли да го използваш? Например ако се наложи да поръчаш още маринована херинга или нещо подобно?

— Предполагам…

— Ще ти дам да се обадиш на един номер. Ще говориш с Мат. Кажи му за мобилните телефони и че Дж и Т са добре и че ще държим Вазелин под око, докато не дойде време да си тръгвате.

Дийн хвърли поглед към охранителите.

— Разбираш, че става въпрос за националната сигурност, нали? — добавих.

Той кимна.

Казах му номера на мобилния на Мат и той го повтори.

Изнесох подноса на терасата, където Тес вече сервираше коктейли и обикаляше с поднос шампанско.

— Дийн каза, че по-късно всички се събличат голи.

— В какво ме замеси, по дяволите?

— Дойде по собствено желание — напомних й.

Тя продължи дефилирането с подноса.

Определено беше ден, в които нещата не бяха такива, каквито изглеждат. Тес Фарадей не беше сервитьорка и може би не работеше с мен, защото ме харесваше. И бе очевидно, че честите й отбивания до дамската тоалетна по време на задача бяха и възможности да се обади по телефона — може би на съпруга си, но може би и на някой друг. И Василий Петров не беше делегат по въпросите на правата на човека към ООН, а може би и не беше дошъл тук заради партито.

В края на всеки карнавал маските се свалят и научаваш кой кой е. А когато знаеш кой кой е, знаеш и кое какво е.