Георги Коновски
Времена и хора (5)

5.

Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това — неусетно. Докато човек сваля професионалното облекло — и е приведен във вид годен за околния свят.

А в преддверието вече се беше появило типичното за него облекло. Който каквото харесваше. Иван, например, предпочиташе къси ботуши, удобен малко широк клин, свободна риза, затягана отгоре с ремък. Понякога носеше бейсболка — удобна, лека и лесно възстановяема при честите забравяния или изгубвания.

Така че бързо се облече след промивката. Искаше му се да вземе и вана заедно със специалния душ, но отложи удоволствието за почивката след доклада.

Пък и шефовете го чакаха. А той имаше какво да разкаже. Не само за откритата вила. Не беше трудно да я намери. На посоченото от Марцелин място имаше няколко подобни, но една беше като укрепление. Издигната в стар римски стил, с висока стена, бойници на първия етаж, здрава врата отпред… Другите бяха някакви съвременни подобия — уж римски, но с явна намеса от гръцки или дори близкоизточен стил. Освен това, вилата беше най-близо до равнината, където щеше да се разгърнат двете армии. Нямаше как приближените на Валент да носят смъртно ранения император надалеч, всеки щеше да потърси най-близкото и най-удобно укритие.

Така че сега специалните отряди сигурно оглеждаха района с мощната техника, а двама или трима командоси се подготвяха да влязат и сложат камерите. Разбира се, не тази вечер — всички в района бяха нащрек, готите вече приближаваха. Но затова пък времето беше пред тях — щяха да ги прехвърлят в 378 година месец или дори два преди събитията. Когато господарят на вилата е нейде далеч, слугите и робите са отпуснати, безгрижни и хич няма и да обърнат внимание на някакви пътници, стануващи на миля или по-близо от вилата.

Останалото си беше въпрос на техника и рутина. Че при все бдителната охрана на Хелиогабал и Калигула бяха успели да сложат камери в дворцовите зали, та тук ли няма…

Имаше и доста да разказва. За жената, която търсеше децата си. Излезли предния ден за риба до реката и изчезнали. Майката плачеше и бродеше по пътя към Адрианопол. Иван знаеше — готите са отвлекли децата. Но нямаше нито как да й каже, нито да й помогне. Ненамесата в историческите събития беше задължителна. Не, че историята щеше да се промени. Та преди години някакъв сътрудник на института застрелял самия Хитлер. Отишъл във Виена и премахнал бъдещия звяр.

Само дето Хитлер се появил. След изненадата на докторите, вече подписващи смъртния акт. Защото се оказало, че признатият за мъртвец все още дишал. И дори отворил очи, а после вдигнал приветствено ръка. Малко чудо… Особено, ако публиката не е наясно колко усилия е струвало всичко това на охранителите на времето — включително двучасова процедура в активиращите биокамери. След което подобни инциденти се решаваха бързо. Просто прехвърляха хора от спецчастите и, минути или часове преди очакваното покушение, те спираха безумеца, решил да дезинфекцира историята. Така спасяваха на три пъти Чингиз хан и Тамерлан, два пъти Наполеон, а за някои пълководци и владетели се наложи да установят постоянна охрана от имплантирани в свитите им командоси.

След като заобиколи вилата, Иван продължи на изток, към точката за прехвърляне. Успя да хапне отново в малък хан. Празен, без пътници — малцина рискуваха в това опасно време. Ханджията беше претръпнал. Знаеше си — след войната идва война, а после друга война.

Продължи към целта си заедно с млад мъж. Местен, решил да се присъедини към готите. Откровено го призна — вече бяха далеч от града. Привличаше го свободата на варварите, нескована от закони и правила. Поне според него. Иван усещаше съдбата му — нашествениците нямаха нужда от воини, а от роби. Но — ненамесата в историята…

А след раздялата с бъдещия роб му оставаше половин час път до срещата. Знаеше, че накрая винаги се случват неочаквани събития. Най-често много, много рискови и застрашаващи дори живота. Защото човек вече се отпуска, смята, че е вън от опасността. И…

Този път нищо не го изненада. Стигна старата кула, остатък от древно укрепление, там го чакаха двамата асистенти, в подземието инсталираната машина беше скрита отлично и, след малко разтърсване, се озова в дезинфектора…