Иван Вазов
Цветя

Любов! Туй чудно слово в мойте песни

        планински не съм още вплел,

да го издумам в тоя свят чудесни,

        о, боже, не съм смел.

 

Защо душевни тайни да изваждам

        на показ и в тоз мирен кът?

Заспали рани в сърце да развряждам —

        та още те болят!

 

О, спомени, аз було върху вази

        фърлих, завинаги фърлих!

Надежди клети, с вас простих се ази,

        навеки се простих!

 

О, нека други, чий живот загадка

        не е бил зла, ни твар суров —

щастливите с любов делена, сладка —

        да спомнят за любов;

 

онези, чий сърца на зло съмненье

        не носят в себе страшний зъб,

кои намират радост, наслажденье,

        дори в самата й скръб.

 

А ази, в таз безбурна горска пазва

        найдох разтуха и покой,

и всичко, що живота ми отказва

        сега — но боже мой,

 

аз често си представям как по-красни

        тез красни би били места —

насяти с миризливите и страстни

        цветя на любовта!