Иван Вазов
Лудата мома в манастира

Тя луда е и аз съм нейна майка.

Я вижте я как бъбре, как се смей!

По цяла нощ, горкичката, се вайка —

                сърцето ми копней.

 

Церих я всякак, нищо не помага.

Вий знайте? От любов се разболе.

На нивата… Фанa я туй веднага…

                И оттогава — зле!

 

Тъй, от любов е луда. Хора клети

две либета разлъчиха — за грях.

Севда е страшно нещо, помислете…

                Не е, не е за смях.

 

С ръце в сърце й пусто не се бръква,

та да извадиш болката оттам,

сe него мисля — съмва или мръква —

                какво бе туй — не знам.

 

Нa, вижте: болна, а пък млада, здрава…

Тинтява пи, баяха й — тя си пак!

Свети Иване, подари й забрава,

                прати й на сърцето ляк!