Гео Милев
Кажи: внезапно да изчезнеш…

Кажи: внезапно да изчезнеш

и да се слееш мигом цял

с шума на уличния празник —

и ти, и твоята печал;

 

да бъдеш светъл и безличен

сред многоликата тълпа,

да бъдеш шарка от миража

на ярка делнична съдба;

 

и да не дебнат черни стражи

над твоя малодушен сън —

ни звук, ни звън да ти припомня,

че Вий и Те са — вещ и вън;

 

и гол от свойта лишна гордост,

без час, без образ и без вест —

да те лелей една велика,

последна, проста радост: Днес…

 

Кажи: разбираш ли лъжата

на тия гибелни мечти?

— А! истината и лъжата

са кръг — и в него кръг си ти!

 

О! и узрей в светата пазва

на тоя тих, насъщен грях —

и принеси му в жертва всичко

ти:

        своя гняв и скръб, и страх!