Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Език
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране
Karel (2021)
Източник
archive.org (Jack London. Smoke Bellew. New York, The Century Co., 1912.)

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonder of Woman, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
А.Б. (2010)
Разпознаване, корекция, форматиране и осъвременяване
Karel (2021)

История

  1. — Добавяне

“You’re the first intelligent man we’ve had,” Snass complimented Smoke one night by the fire. “Except old Four Eyes. The Indians named him so. He wore glasses and was short-sighted. He was a professor of zoology.” (Smoke noted the correctness of the pronunciation of the word.) “He died a year ago. My young men picked him up strayed from an expedition on the upper Porcupine. He was intelligent, yes; but he was also a fool. That was his weakness—straying. He knew geology, though, and working in metals. Over on the Luskwa, where there’s coal, we have several creditable hand-forges he made. He repaired our guns and taught the young men how. He died last year, and we really missed him. Strayed—that’s how it happened—froze to death within a mile of camp.”

It was on the same night that Snass said to Smoke:

“You’d better pick out a wife and have a fire of your own. You will be more comfortable than with those young bucks. The maidens’ fires—a sort of feast of the virgins, you know—are not lighted until full summer and the salmon, but I can give orders earlier if you say the word.”

Smoke laughed and shook his head.

“Remember,” Snass concluded quietly, “Anton is the only one that ever got away. He was lucky, unusually lucky.”

Her father had a will of iron, Labiskwee told Smoke.

“Four Eyes used to call him the Frozen Pirate—whatever that means—the Tyrant of the Frost, the Cave Bear, the Beast Primitive, the King of the Caribou, the Bearded Pard, and lots of such things. Four Eyes loved words like these. He taught me most of my English. He was always making fun. You could never tell. He called me his cheetah-chum after times when I was angry. What is cheetah? He always teased me with it.”

She chattered on with all the eager naivete of a child, which Smoke found hard to reconcile with the full womanhood of her form and face.

Yes, her father was very firm. Everybody feared him. He was terrible when angry. There were the Porcupines. It was through them, and through the Luskwas, that Snass traded his skins at the posts and got his supplies of ammunition and tobacco. He was always fair, but the chief of the Porcupines began to cheat. And after Snass had warned him twice, he burned his log village, and over a dozen of the Porcupines were killed in the fight. But there was no more cheating. Once, when she was a little girl, there was one white man killed while trying to escape. No, her father did not do it, but he gave the order to the young men. No Indian ever disobeyed her father.

And the more Smoke learned from her, the more the mystery of Snass deepened.

“And tell me if it is true,” the girl was saying, “that there was a man and a woman whose names were Paolo and Francesca and who greatly loved each other?”

Smoke nodded.

“Four Eyes told me all about it,” she beamed happily. “And so he did not make it up, after all. You see, I was not sure. I asked father, but, oh, he was angry. The Indians told me he gave poor Four Eyes an awful talking to. Then there were Tristan and Iseult—two Iseults. It was very sad. But I should like to love that way. Do all the young men and women in the world do that? They do not here. They just get married. They do not seem to have time. I am English, and I will never marry an Indian—would you? That is why I have not lighted my maiden’s fire. Some of the young men are bothering father to make me do it. Libash is one of them. He is a great hunter. And Mahkook comes around singing songs. He is funny. To-night, if you come by my tent after dark, you will hear him singing out in the cold. But father says I can do as I please, and so I shall not light my fire. You see, when a girl makes up her mind to get married, that is the way she lets young men know. Four Eyes always said it was a fine custom. But I noticed he never took a wife. Maybe he was too old. He did not have much hair, but I do not think he was really very old. And how do you know when you are in love?—like Paolo and Francesca, I mean.”

Smoke was disconcerted by the clear gaze of her blue eyes. “Why, they say,” he stammered, “those who are in love say it, that love is dearer than life. When one finds out that he or she likes somebody better than everybody else in the world—why, then, they know they are in love. That’s the way it goes, but it’s awfully hard to explain. You just know it, that’s all.”

She looked off across the camp-smoke, sighed, and resumed work on the fur mitten she was sewing. “Well,” she announced with finality, “I shall never get married anyway.”

V.

— Първия интелигентен тип, когото улавяме, сте вие — каза Снас на Дим една вечер в къта при огнището. — Изключвам само стария Четири Очи. Така го нарекоха индийците, защото беше късоглед и носеше очила. Той беше учител по зоология (Дим забеляза правилното произнасяне на думата). Той умря преди една година. Член беше на една мисия в горния Порк-Епик и се беше заблудил, когато моите младежи го намериха. Той беше интелигентен, вярно е, но беше донякъде занесен. Много обичаше да се заскитва. Във всеки случай знаеше добре зоологията и металургията. На Лусква, дето се намират въглища, имаме ковачници, които той инсталира доста добре. Там той поправяше оръжията и учеше младежите да ги поправят. Умря миналата година и неговата липса силно се чувствува. Беше се загубил: намериха го замръзнал една миля далече от лагера.

Същата вечер Снас каза на Дим:

— Най-добре за вас ще бъде да си изберете жена и да си основете огнище. Ще ви бъде по-приятно, отколкото да стоите с тия млади индийци. Младите моми не палят огън — това е един вид празник на девиците, както знаете — преди силните горещини и пристигането на лакердата, но ако желаете да ускоря датата, от вас зависи.

Дим поклати глава и се усмихна.

— Размислете — заключи спокойно Снас, — само Антон успя да се измъкне. Той си играеше с щастието… необикновено.

Лабискви потвърди пред Дим желязната воля на баща си.

— Четири Очи го наричаше замръзнал Пират, Пещерна Мечка, Примитивно животно, Цар на Елените, Брадат Бандит и още много други имена, които сам измисляше. На него дължа почти всичко, каквото зная от вашия език. Той непрестанно се шегуваше. Никога не можеше да се разбере кога е сериозен. Когато се сърдех, той ме наричаше свое малко леопардче. И все така ме закачаше.

Тя бъбреше с детска разпаленост и наивност, които Дим лично съгласуваше с женствената миловидност на лицето и тялото й.

Да, баща й беше суров. Всички се страхуваха от него, защото гневът му беше ужасен. Също и племето Порк-Епик. Чрез тях Снас продаваше своите обработени кожи на постовете и получаваше в замяна муниции и тютюн. При все че Снас винаги постъпваше честно, главатарят на Порк-Епик се опита да го измами. След две предупреждения, последвани от нова измама, Снас изгори селото му и уби десетина от хората му и измамите се прекратиха…

Когато тя беше още дете, убили един бял, който се опитал да бяга… Не, баща й не го убил сам; ограничил се да даде заповед на войниците. Нито един индиец не смее да не се подчини…

Колкото повече говореше тя за баща си, толкова повече тайнствеността се сгъстяваше около стареца.

— Кажете ми — го попита тя един ден — вярно ли е, че са живели един мъж и една жена, които се наричали Паоло и Франческа и които дълбоко се обичали?

Дим направи утвърдителен знак.

— Четири очи ми говориха за тях — каза тя, светнала — но не съвсем сериозно; и аз не бях сигурна, че са живели. Питах баща си, той се разсърди. Индийците ми казаха, че по тоя повод нахокал здраво Четири Очи. Има също Тристан и Изолда — две Изолди. Тъжна е тяхната история, но аз така искам да обичам. В цивилизования свят младите хора така ли се обичат? Тука е съвсем друго, женят се и туй то. Вероятно нямат време да постъпват иначе. Но аз съм англичанка и никога няма да се омъжа за индиец. А вие? Затова аз никога не съм палила моя девствен огън. Младите хора карат баща ми да ме застави да го сторя. Един от тях, Либах, е сръчен ловец. Друг един, Макук, иде да пее, за да ми се хареса. Той ме забавлява. Ако се разхождате нощем покрай палатката ми, ще го чуете.

Но баща ми казва, че мога да правя каквото искам и аз не паля огъня, защото нали знаете, че когато една мома иска да се омъжи, по такъв начин съобщава желанието си на ергените. Четири Очи винаги казваше, че това е хубав обичай. Обаче той никога не си взе жена. Беше може би много стар. Как може да се познае дали човек е влюбен, като Паоло и Франческа, разбира се?

Дим бе смутен от ясния поглед на сините очи.

— Ето как — измънка той — влюбените твърдят, че любовта е по-скъпа от живота. Когато се случи някой да предпочита някого пред всичко в света, това значи, че е влюбен. Ето така става, но е много мъчно да се обясни: човек го чувствува, и това е всичкото.

Тя погледна надалече през пушеците на лагера, въздъхна и отново взе кожената ръкавица, която шиеше.