Читателски коментари (за „Чудесна сплав “ от Иван Мартинов)

Не ми се сърдете, ако книгата не ме „грабне“, не си губя времето да я чета цялата.

Хората, участващи в извънбрачни връзки, не водят диалози, характерни за ученици от пети или шести клас. Това важи както за онова време, така и днес. Наивитетът (както го наричате) на автора за мен не е качество, а недостатък. Наивитет, характерен за много от творбите на тази тема, писани по времето на соца, и влизащ в конфликт с реалния живот от онова време, когато под черупката на привидното благоприличие бушуваха страсти, неподвластни на политическия строй. Затова си позволих да оценя книгата като морално остаряла. Иначе вероятно не съм по-модерен от Вас, споделям много от възгледите Ви.

Вероятно книгата НЕ Е ТОЛКОВА ЗЛЕ, щом като „под думите“ откривате скритите от автора послания, недостъпни за повърхностни читатели.

Не съм казал, че в книгата има пропаганда. Но считам, че „успешната“ кариера на автора не се дължи на литературна дарба, което е видно от биографията му, запознайте се по-добре с нея.

В епохата на социализма са писани шедьоври, не отричам литературата от това време. Но за мен тази книга не е от тях.

Ако реша да прочета нещо, посветено на любовта, бих зачел от творбите на Толстой, Булгаков, Гросман, Мопасан, Зола, Балзак, Мороа, Мориак, Хесе, Киплинг, Юго, Стендал, Лондон, Моравия…Вероятно тези автори не са толкова награждавани като Иван Мартинов, но не са за изхвърляне. Ако сте чели нещо от тях, може би ще разберете защо считам, че книгата е бедна на изразни средства. И какво означава да се изгради литературен герой. Между другото, добрият литературен герой не е задължително да бъде „герой“ в смисъла, който Вие влагате в тази дума. И тук ще си позволя да не се съглася с Вас — всички сме герои на сцената на живота.

Коментарът Ви ми беше по-интересен от самата книга. Поздрави!