Наказание за алчността (Тибетска приказка)

В отдавна отминали времена един ловец ранил слон с отровна стрела. Като разбрал, че го е улучил, той тръгнал подир стрелата и убил слона. Петстотин крадци, които били плячкосали един планински град, водени от зла звезда, дошли до това място и видели слона. И тъй като били много гладни, те казали:

— Сега, като намерихме това месо, нека двеста и петдесет от нас да нарежат месото на слона и да го опекат, а другите двеста и петдесет да донесат вода.

После, тези от тях, които били нарязали и сготвили месото на слона, си казали помежду си:

— Почитаеми господа, след като свършихме такава трудна работа и събрахме толкова много плячка, защо да даваме част от нея на другите? Хайде да изядем колкото можем от месото, а после да отровим останалото. Другите ще изядат отровното месо и ще умрат и тогава цялата плячка ще бъде за нас.

И след като се наяли до насита с месо, те отровили каквото било останало. Онези, които били отишли да донесат вода, също така, след като се напили хубаво с вода, отровили останалата. И така, когато те се върнали, онези, които били изяли месото, изпили водата, а онези, които били изпили водата, изяли месото, и всичките измрели.

Илюстрация: Милдред Брайънт (Mildred Bryant, 1925)