Ондржей Секора
Фердо мравката (30)

За преоблечените приятели и за това как помпата се пръсна

Един ден покрай Фердо минаха двама странни скитници. Ако не бяха толкова мънички и ако крилцата им не висяха толкова странно, човек би казал, че това са два бръмбара-монаси.

Но те всъщност не бяха бръмбари-монаси. Когато единият от тях се доближи до Фердо и дръпна малко качулката си, Фердо с изненада видя, че това е преоблечена черна мравка. И другият скитник беше черна мравка, също преоблечена, за да не я познае никой.

„Бягайте, бягайте, приятели, да не ви види бръмбарът-плавач — уплаши се Фердо. — Трябва да му помпам въздух и да му помагам. Той ужасно ще се ядоса, ако види, че си приказвам с вас.“

Двете маскирани мравки само се усмихнаха. „Не се бой, Фердо, ние ще избягаме, но разбира се, с теб. Затова сме дошли — да те освободим от плен. А за да не те познае никой из пътя, нашите шивачки ушиха и за теб едно наметало с качулка, че да можеш да се маскираш.“

И наистина, една от мравките измъкна изпод своето наметало друго наметало с качулка — за Фердо. Ако Фердо си го наметне, ще заприлича съвсем на бръмбар-монах и никой няма да го забележи.

Фердо изцъкли очи от учудване. Боже мой, да се маскира като монах! Какъв майтап! Всички има да се чудят! А най-весело ще стане, ако така преоблечен отиде при червените мравки и започне да ги плаши. Има да бягат!

Фердо бързо сграбчи наметалото, но тъкмо успя да пъхне едната си ръка в ръкава и се готвеше да пъхне и другата, изведнъж под водата се мярна черна сянка и звънчето леко зазвъня. Плавачът Плаширибка отново искаше въздух! Дано нищо не забележи! Една от преоблечените мравки бързо изтича към помпата и натисна ръчката. Но това беше голяма грешка! Тъкмо това не трябваше да прави мравката, по-добре да беше погледнала под водата! Защото до шнура беше доплувал не плавачът, ами попова лъжичка — дебело жабешко дете, любопитно като сврака — и тя опитваше дали шнурът на помпата не е нещо за ядене. Дръпна го и устата й се напълни с въздушни мехури.

Как бихте постъпили вие, ако ви се случи такова нещо? Сигурно ще крещите, ще викате, или ще плачете. Ала поповата лъжичка не умее нито да плаче, нито да вика, но тъй като въздухът ужасно я гъделичкаше, кихна с всичка сила. И именно това беше най-страшното!

Когато тя кихна, въздухът се върна обратно в помпата и прас — помпата със страшен трясък се пръсна на парчета. Водата преля на брега, блъсна нашите мравки като лавина и ги повали на земята. Ларвичките се събудиха, отначало мислеха, че е станало земетресение, но сетне започнаха да викат баща си:

„Тате, беда! Помпата ти отлетя!“

Бръмбарът-плавач доплува незабавно — устата му още беше пълна с храна — и завика по Фердо: „Какво направи, нещастнико? Моята скъпа помпа е счупена! Къде ще намеря друга такава?“ И веднага му заяви, че не иска повече да го види. Фердо дори не се оправдаваше. Не промълви нито дума, само се поогледа — къде са приятелите му. Но те бяха изчезнали. Избягаха, за да не ги види никой. Бяха отнесли със себе си и неговото наметало с качулка. Те не успяха да освободят Фердо.

Цяла нощ щурците телеграфираха по всички посоки на света новината, че бръмбарът-плавач Плаширибка продава един сръчен мравчо. Не иска ли някой да го купи?