Алън Уилямс
Архивът на Берия (2)

Първи документ

Гагра, юни 1949 г.

Събудено от слънцето, тялото ми преливаше от сила и изгарящо желание за жена. Черноморският въздух върши обичайните чудеса с организма ми. (Дори благодарение на снощния литър кобилешко мляко чувствах главата си съвсем свежа.) Само професорът^[1] изглежда нещастен. Появи се на закуска подпухнал и позеленял като престоял труп. Оплака се, че го свивала жлъчката, но аз му заявих, че мен не може да излъже.

— Бесо, приятелю — казах му аз, — нечистото ти буржоазно съзнание е причина да се чувстваш толкова зле! Някои от нещата, които каза пред мен снощи, могат да ти докарат двайсет години!

За момент си помислих, че ще се строполи на място от инфаркт, тъй като едва ли помнеше и половината от онова, което наговори снощи. Той има слабост към сантименталната романтична литература от деветнайсети век, но мога да му призная, че поне е честен. Определено го харесвам. Наистина щеше да е жалко, ако днес го бях убил — една нещастна случка за малко не завърши трагично за Бесо. Всеки път, като се сетя за нея, ме напушва смях. (Поне няма да могат да кажат, че ми е липсвало чувство за хумор!)

Това се случи сутринта, след като бях отхвърлил обичайния куп телеграми — в това число и сума ти послания от Заркнович, този натрапчив червей, който непрекъснато ми досажда с подробности за проекта „Бородино“^[2]. Не оставят човека на мира и през почивния му ден. Ще се радвам, ако мога да се отърва от него — по-лош е и от упорита жена!

След това се появи Надорая и докладва, че катерът е готов. Докарали го с влак направо от корабостроителниците в Рощок, където го строиха по поръчка германските другари, информирани, че това е последният прототип на нашите високоскоростни морски патрулни катери, с които ще държим турците под око. Смигнах на професора, който беше с мен на терасата, когато пристигна Надорая, и му казах, че е абсолютно недопустимо гладуващите другари в нашата Германия да разберат, че този шедьовър е всъщност една играчка, предназначена за мен! Мислех си, че посвещаването в някоя от моите малки тайни ще го ободри, но старикът сякаш оклюма още повече. Той като че ли наистина се чувства притеснен в мое присъствие! Така или иначе на мен ми доставяше удоволствие да се правя на щедър и го поканих да ме придружи на първото плаване, като му казах, че при скорост деветдесет възела махмурлукът му ще бъде издухан като паяжина!

Катерът стоеше на пристана, охраняваха го четирима от моите грузинци. Някакъв непознат превеждаше нещо от един наръчник и даваше инструкции на капитана. Представиха ми го като германски механик. При моята поява той застана мирно и отдаде чест, след това се вцепени като дърво. Засмях се и го попитах какво мисли за моята малка играчка. Не смята ли, че точно такова нещо много ще отива на един западен плейбой, за да забавлява приятелката си? (Германският глупак изглежда схвана нещо, тъй като се изчерви и взе да трепери.)

Обърнах се и намигнах на Надорая.

— Това ни е нужно сега, другарю полковник — две-три хубави момичета! Червенокоси девственици от Сванетия!

Моите грузинци се разсмяха с мен, но германецът така се бе втрещил, че само стоеше и ме зяпаше.

Тогава Рафик^[3], който всъщност е своего рода механик, ме разведе из кораба. Трябва да кажа, че германците още ги бива в техниката. Машинката се оказа истинско произведение на изкуството. Нежна и красива като птица, бяла навсякъде, като се изключи заостреният черен като клюн нос. Корабът сякаш бе приклекнал във водата, готов да скочи и да се хвърли в атака. Корпусът е от някаква нова сплав, изобретена от американците за тяхното самолетостроене — много лека и здрава; двигателят е 125 конски сили, бордови; лостовете за управление са от неръждаема стомана, покрити с черна гума; вътрешността е с ламперия от лакиран орех. Освен това е оборудван с най-съвременен високочестотен радиотелефон, радиокомпас, дълбокомер и дори с радар.

Сигурно съм изразил задоволството си, тъй като атмосферата видимо се поразведри и не след дълго дори накарах механика да се усмихне, когато се пошегувах, че сме направили много добре, като все пак сме оставили някой и друг германец след 1945 година!

Надорая се качи с мен на катера и, придружен от механика, аз го подкарах, за да направим няколко обиколки на четвърт оборот, без да се отдалечаваме от брега. Корабът се държеше великолепно, като добре тренирано животно, но аз се дразнех от този германец, който през цялото време ме гледаше така, сякаш дебнеше аз да допусна някаква грешка.

Когато се върнахме, наредих на Рафик да вземе няколко възглавници и да ги нареди по двете пейки на кърмата, да донесе, освен това кутията с лед и четири бутилки добре охладено вино. Извиках на професора да се качи на борда и отплавахме.

Морето беше съвсем спокойно, абсолютно гладко чак до хоризонта, и ние подкарахме право навътре. Брегът се носеше зад нас, сякаш пътувахме с бърза кола. Знаех, че както обикновено охраната ни наблюдава с телескопите си и че още няколко мощни катера са в готовност, на интервали от по десетина километра, в случай че срещнем затруднения.

Бяхме почти излезли от полезрението на Гагра — намирахме се на около шест километра от брега, — когато зърнахме някакъв кораб, теглещ на буксир малка лодка. Отначало си помислих, че това е крайбрежен патрул, докато не съгледах някакво момиче, което двама мъже точно в този миг изтегляха от водата. Намалих оборотите, взех бинокъла и хубавичко я разгледах. Господи, какво създание! Същинска статуетка — златистокафява, в зашеметяващ бял бански костюм. Когато мъжете я прехвърлиха през борда на лодката, задните й полукълба лъснаха нагоре като чифт зрели сливи. Професорът ми каза коя е тя — една от четирите шампионки на СССР по плуване на дълги разстояния.

Вече планирах как да подведа катера, когато тя се изправи в края на лодката и грациозно скочи обратно в морето. Наблюдавах я, докато се отдалечаваше от нас с мощен равномерен кроул, а корабът с малката лодка остана на мястото си. Изключих двигателя и описах широка дъга недалеч от момичето, но и не много близо, за да не привличам вниманието. Единствената пречка за моя план в този миг се оказа онзи нещастник Бесо. Вече се проклинах задето съм го взел и си мислех, че трябва да съм последният глупак, за да изпусна такава хубост.

Намалих скоростта до крайност, докато катерът запърпори едва, едва и казах на Бесо да отпуши бутилка вино. Сега момичето беше на около шестстотин метра от мен. Оставих Бесо да отпие една солидна глътка и му казах да отиде на кърмата и да погледне надолу, защото ми се струва, че гребният винт нещо не е наред. Аз се бях съблякъл по бански, но той още си стоеше с костюм и сандали. Наведе се през борда, главата му почти докосна водата. Подскочих напред и го ритнах с все сила по задника. Той потъна толкова бързо, че нямаше време дори да извика, а когато изплува, плюеше вода и пляскаше като тюлен.

— Помощ, Лаврентий, не мога да плувам добре — изкрещя той.

Аз се засмях и му хвърлих един от спасителните пояси.

— Ще доплуваш, друже — викнах му в отговор и отидох отпред, при рубката. Корабът с лодката бе останал встрани, но дори и от него да не го виждаха, знаех, че рано или късно някой от охраната на брега ще го забележи и ще изпрати патрулен катер да го прибере. Нямаше много да му навреди на стария глупак накисването в хубавата черноморска вода!

След това превключих двигателя на пълни обороти и се насочих право към момичето. Трябва да призная, че се гордеех с майсторството си, когато завих на косъм от главата й, вдигайки висока бяла вълна, и след това се приближих на една ръка разстояние от нея. Тя погледна нагоре с озадачено изражение, близко до ужас, и за момент си помислих дали не ме е познала. Извиках й да не се страхува и я сграбчих под мишницата, където почувствах приятно кичурче мокри косми.

Тялото й беше още по-прекрасно отколкото ми се бе сторило в началото — атлетична снага с дълги мускулести крака, тънка талия и плосък корем, без гънка по средата и без грам тлъстина. Големите гърди напираха от банския подобно на две половини от диня. Сетих се обаче, че като привилегирована гражданка тя сигурно е навикнала на добри обноски и реших, че най-добре ще е да играя ролята на съвършен джентълмен. Нямаше начин да не е познала по катера, че съм важна личност, но тъй като бях само по бански — без очилата, униформата и медалите си, — не мисля, че ме е познала.

Казах й само малкото си име и й се представих като морски офицер в отпуск, от Одеса. Това изглежда й направи впечатление и в същото време я накара да се отпусне. Предложих й малко вино и тя прие с очарователна усмивка. След това извадих хавлиен халат от едно от шкафчетата и я загърнах с него, напълних отново чашата й и я поканих да седне до мен на една от възглавниците. Тя свали плувната си шапка и тогава се уверих, че наистина е красавица. Косата й беше с цвят на зряла ръж — момиче от приказките! Тогава си спомних за хората от бреговата охрана, които следяха всяко движение с телескопите си, затова се върнах обратно в рубката и насочих кораба в открито море.

Всяко момиче обича скоростта. Казах й, че този кораб е най-бързият в света. Видях как очите й заискряха от възбуда и почувствах, че плаването ще е приятно. С този двигател, включен на пълна мощ, ни трябваха по-малко от три минути, за да излезем от полезрението на сушата.

Съвсем бях забравил за нещастния професор и се безпокоях единствено от това, че онези от охраната можеха да изпратят някого след нас. Посегнах към радиотелефона, но го оставих, за да не събуждам подозрения у гостенката, говорейки на грузински. Накрая реших, че мога да се доверя на момчетата си и че те няма да направят някоя глупост. В края на краищата достатъчно добре ме познаваха!

Изключих двигателя едва когато на хоризонта вече не се виждаше нищо. Морето си беше все така спокойно и с внезапната тишина се възцари известна възбуда. Пошегувах се с това, като я попитах как се чувства сама с мъж толкова далеч от брега, а тя се усмихна — както ми се стори, доста загадъчно — и прие още една чаша вино. Тогава я дръпнах да седне до мен. Кожата й още не беше съвсем изсъхнала от вятъра, пръхкава от морето, солена на тила. Същевременно усещах, че тя е силно момиче и се надявах, за нейно добро, че няма да се опита да се съпротивява.

Поговорихме малко и установих, че е добра комсомолка, но в същото време с опита си долових у нея известна суета, което бе окуражаващо. А усмивката й ме възбуди почти неистово. Прецених добре момента, дръпнах изведнъж ципа на гърба на банския й, и го смъкнах до талията. Хванах едната от превъзходните й гърди и я стиснах в дланта си, като през цялото време не спирах да говоря. Говорех вежливо, но настоятелно, а тя ме слушаше изключително сериозно, отворила много широко сивите си очи, които излъчваха невинността на интелигентно дете. Скоро усетих, че се втвърдявам в банския, моят хубостник се напрегна като хванато в капан животно и не можех повече да издържам.

— Стига толкова! — извиках аз и като сграбчих тила й с една ръка, а с другата горния край на банските си, се разголих пред нея, при което оня щръкна нагоре като голяма пиперница.

Натиснах главата й надолу си и за мое удоволствие тя изобщо не се възпротиви, а започна да ме работи с вещина, която, да не беше мъчителната ми страст, бих приел почти за раболепна. Езикът й парваше като чевръст пламък, устните й се затваряха неочаквано с очарователен натиск, докато горещата й слюнка се стичаше надолу по слабините, ми. Оставих се, докато почувствах, че върховият момент е опасно близко, тогава дръпнах главата й за косата, тя изстена и аз я хвърлих на възглавниците надолу с лицето. Смъкнах банския през краката й, проснах я по корем и, притиснал колене между бедрата й, грубо влязох в нея изотзад. Отначало беше стегната, все още влажна от морето и аз я подкарах кротко, за да не я протрия. Тя обаче беше зряло момиче и скоро вече се движеше заедно с мен, от което вътрешната част на бедрата й се затопли и стана лепкава, сякаш намазана със смокинов сок. През всичкото това време имах възможност да изучавам тялото й под ослепителната дневна светлина — златистия мъх в основата на гръбнака, извивката на кръста и бледите лунички по раменете. И докато я изучавах, я щипех — първо зърната на гърдите, после по корема, по хълбоците и по стегнатата мускулеста плът на бедрата. Тя стана цялата хлъзгава и аз не можех повече да издържа — направо експлодирах вътре в нея. Зави ми се свят, сякаш онова, което вреше вътре в мен, беше снощният литър кобилешко мляко и него изхвърлях сега надълбоко в нея!

Тя не искаше да свърши и продължи да лежи там и да стене, така че галантно доведох докрай удоволствието й с ръката си. Когато всичко приключи, тя се разплака, с което ме подразни. Дадох й още вино, но тя се разрева още по-силно, така че отново ми се наложи да проявя строгост. Казах, че съм високопоставен човек и че ако се държи добре и е разумна, ще се погрижа да бъде включена в парада на спартакиадата в Москва на 18 юли. Това изглежда я успокои и след като пийна още малко вино, включих мотора. Заговори, че трябвало да се върне на кораба си, но аз й казах да не се тревожи и я откарах в Гагра.

Моите грузинци чакаха на пристана. Те се отнесоха с момичето като с гостуваща знаменитост, а аз я утеших допълнително, заявявайки, че ще уредя всичко с началниците й, а тя може да остане при мен до другата сутрин.

Горе на вилата ми съобщиха, че един от патрулните катери извадил от морето професора и сега той страдал от изтощение. Разпоредих се да го натоварят на първокласен спален вагон в нощния влак за Тбилиси. Мисля, че достатъчно добре познавам Бесо, за да съм сигурен, че не ще прояви каквато и да било недискретност.

Моята малка Людмила — така се наричаше тя — остана на едно великолепно пиршество същата вечер, след което наистина й показах какво мога. Тя очевидно възприемаше бързо и повече сълзи нямаше.

Накарах Рафик да я изпрати сутринта, за да довърши тренировката си на кораба с малката лодка. Тя ми каза, че след една седмица е рожденият й ден и аз оставих бележка да се изпратят рози и шоколади в хотела й в Гагра, където е отседнала с треньора си.