Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кралското семейство Монтакроа (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Prince and the Showgirl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
NMereva (2021)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Принцът и актрисата

Преводач: Йова Тодорова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Арлекин България“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0173-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14298

История

  1. — Добавяне

Пета глава

— Е — попита Ариел същия ден, докато се обличаха за вечеря, — целуна ли те вече?

Сабрина знаеше, че е безполезно да се преструва на нищо неразбираща.

— Не е. Няма и да го направи. Не докато аз имам друго мнение по този въпрос.

— Не те разбирам — възрази Рейвън. — Ако се съди по мълниите, които си мятахте в театъра, изглежда че и в двама ви има натрупана прекалено много сексуална енергия.

— Не съм мислила за секс от развода си — отвърна Сабрина. Знаеше обаче, че не казва истината. Точно предишната нощ бе имала еротичен сън, в който Бърк беше играл главната роля. След изключително реалното видение се събуди потресена и изпълнена с желание. — Освен това трябва да се съсредоточа върху работата си — заключи тя и хвърли предупредителен поглед към банята, където камериерката приготвяше ваната за Дикси.

— Само работа, работа и никакви удоволствия — оплака се Ариел, като ровеше замислено в чекмеджетата на старинния гардероб. — Някой да е виждал пуловера ми с мъниста?

— Не. След Филаделфия не съм го мяркала — отвърна Сабрина.

— По дяволите, забравила съм да го взема от химическото чистене! Мразя живота на път!

— Не си права — намеси се Дикси, излегнала се на тапицираната с розов сатен кушетка. — Понякога той си има своите предимства. Обстановката тук е несравнимо по-различна от местата, по които е отсядал баща ви, когато е започнал кариерата си.

— Не бива да се разглезваме — предупреди Рейвън. Стана и се извърна, за да провери дали ръбовете на чорапите й са прави. — Само след шест дни се връщаме в реалния свят.

— От начина, по който Негово Височество гледаше днес Сабрина — отбеляза Ариел, — бих казала, че има голяма вероятност една от нас да остане в Страната на приказките.

— Като говорим за приказки… — Преди Сабрина да довърши обаче, в стаята се появи младата камериерка.

— Ще желаят ли госпожата и госпожиците още нещо?

— Постарахте се достатъчно, скъпа Моник — отвърна усмихната Дикси.

— Дори повече от достатъчно — промърмори едва чуто Сабрина.

Наистина, както бе казала Шантал, Моник бе много учтива и вършеше отлично работата си, но начинът, по който постоянно се навърташе наоколо, караше Сабрина да се чувства неловко. Същата вечер двете се бяха спречкали внезапно, когато камериерката бе настояла да приготви ваната й.

Дикси дочу репликата на дъщеря си и я погледна с лек укор.

— Смятам, че ще се оправим сами по-нататък, Моник — отговори тя. — Много сме ти благодарни за всичко, което направи за нас.

— Благодаря, госпожо Дарлинг. Лека нощ. — Камериерката излезе с раболепен поклон от стаята.

— Колко сладко момиче! — рече Дикси и се обърна към Сабрина: — Какво искаше да кажеш, скъпа?

— Само това, че очевидно Ариел е прекарала твърде много години в Холивуд. Животът — изтъкна тя — не е телевизионна мелодрама.

— Зная. — Ариел прибра сръчно косата си и я закрепи с шнола, украсена с изкуствени диаманти. — Но трябва да ти кажа, сестричке, че ако някой мъж ме гледаше по начина, по който принцът те гледа от деня, в който пристигнахме, щях да побързам с чеиза си.

— И аз съм била романтичката в семейството! — промърмори Сабрина.

— Мисля, че Ариел има право, скъпа — намеси се Дикси. — Очевидно е, че принцът е зашеметен.

— Зашеметен ли? — повтори Сабрина. — Честно казано, мамо, дори принцът да проявява някакъв интерес, то той е чисто сексуален.

— Много сполучливи бракове са започнали от секса — отвърна Дикси с поучителен тон, което накара Сабрина да проумее изведнъж една интимна подробност от отношенията между нейния баща и мащехата й.

— Какво, сега за брак ли ще говорим? — попита тя, пресегна се и дръпна от закачалката една силно вталена рокля от златно ламе, като се чудеше дали да я облече тази вечер.

Дрехата беше страхотна — прилепваше плътно по тялото й и бе купена специално за турнето.

— Това, че веднъж си се изгорила, не означава, че не бива да опиташ отново — каза Ариел.

Настроена дръзко, Сабрина разкопча ципа на роклята и я облече, преди здравият й разум да надделее и да промени решението й.

— Защо не се омъжиш, щом бракът е толкова прекрасно нещо?

— Сега не става въпрос за мен, мила — отговори Ариел. — Освен това, ако човек като принц Бърк ми предложеше брак, щях да го завлека незабавно пред олтара, преди да се е осъзнал и премислил.

— Защо просто не го удариш с нещо по главата и не го повлечеш към църквата? — предложи Рейвън.

— Идеята е страхотна! — Ариел се обърна усмихната към Дикси. — Какво ще кажеш, мамо?

— Че сте невъзможни! — отвърна весело майка им. — И за ваше сведение, напълно съм съгласна с принц Едуард. Всяка жена иска да има внуци, които да глези.

Закачливият разговор бе поел в твърде позната посока. Изведнъж трите сестри проявиха особено жив интерес към приготовленията си за вечерта. Думите на Дикси отекнаха болезнено в Сабрина, но тя си каза, че грешката е само нейна, задето не бе доверила на семейството си истината за състоянието си.

Непосредствено след операцията не бе изпитвала нужда от съчувствието на сестрите и мащехата си. После все не намираше смелост да им каже. И докато слизаше по широкото извито стълбище, се зарече, че до края на турнето ще разкрие мъчителната си тайна…

За първи път след пристигането им Бърк се беше присъединил към аперитива в библиотеката преди вечеря. Щом го зърна, Сабрина усети как стомахът й се свива.

Принцът стоеше край огромната камина, ослепителен във вечерния си костюм, и тя разбра, че е изпаднала в беда. Рече си, че благоразумието е най-важният елемент на храбростта, и остана в отсрещния край на стаята. Бърбореха непринудено с Шантал, когато Бърк застана до нея.

— Ако не възразяваш — обърна се той към сестра си, — бих желал да покажа нещо на Сабрина.

Шантал го погледна въпросително.

— В такъв случай, предполагам, че трябва да попиташ нея — отговори тя и отправи към Сабрина поглед, който казваше: „Мъже, какво да ги правиш“.

— Госпожице? — заговори той Сабрина за първи път тази вечер, откакто бе влязла в стаята преди десетина минути.

Приятната му усмивка я смути.

— Ще бъде неучтиво от моя страна, ако закъснея за вечеря.

— Няма да се забавим. Обещавам да бъдем в трапезарията преди началото на вечерята.

Съзнавайки, че всички погледи са устремени към тях, тя си каза, че по-добре да излезе от библиотеката, ако ще и със самия дявол, само и само да не бъде център на внимание.

— Добре, предполагам, че мога да отделя няколко минути.

Бърк се усмихна широко.

— Благодаря ви — каза той съвсем официално. — Оценявам жертвата. — Подхвана я за лакътя и я изведе от библиотеката.

Тръгнаха из лабиринта от виещи се стълби и коридори. Въведе я в стая, която приличаше на музей. Сабрина спря, загледана в множеството лъскави доспехи.

— Доведохте ме тук, за да ми покажете тези оръжия? — Бе твърде изненадана, защото беше помислила, че възнамерява да я целуне. Очевидно грешеше.

— Не съвсем.

— Радвам се. Предполагам, че сега е моментът да ви кажа, че съм привърженичка на мира.

— Убеждение, достойно за възхищение — съгласи се непринудено принцът.

Тя спря пред пълен комплект позлатени доспехи, украсени с релефни изображения и гравюри.

— Изключителна изработка! — Представи си неволно Бърк, яхнал лъскав бял кон и облечен в тези доспехи.

— Принадлежали са на Максимилиан I — обясни принцът. — Като дете дядо ми събирал играчки оръжия и войничета. Колкото повече растял, толкова по-големи и истински ставали и играчките.

— Баща ми събираше пистолети от времето на Дивия Запад — каза Сабрина.

— Бих искал да ги видя. — Подобно на повечето европейци, Бърк изпитваше интерес към американския Запад.

— Мама ги продаде. Не искаше, но нямаше избор.

Като разбираше, че отново постъпва импулсивно, принцът се зарече да открие колекцията на Сони Дарлинг и да я върне на семейството му. Опита да се убеди, че решението не е свързано с чувствата му към Сабрина, а се дължи на уважението към традицията и на убеждението, че някои вещи притежават емоционална стойност.

— Не ви поканих тук, за да ви натъжа — рече той. — Исках да ви покажа нещо. — Хвана я за ръка и я поведе към отсрещната стена.

Там висеше окачен портрет в тежка позлатена рамка. На него в естествен размер бе нарисувана млада жена. Тя бе облечена в традиционна алена рокля за фламенко, украсена с волани от черна дантела. Тъмната коса бе разпръсната по голите рамене, а в очите й — по-скоро черни, отколкото кафяви, пламтеше буен огън.

— Невероятна е!

— Това е Катя Жиродо, испанската съпруга на Филип и моя баба.

— Циганката…

— Катя е имала ясновидска дарба — продължи Бърк. — За жалост в Монтакроа винаги е имало суеверни хора и някои от тях я обвинили, че е вещица. Семейството обаче свикнало със свръхестествената способност и започнало да й вярва.

— Нима вярвате в ясновидството?

Принцът сви рамене.

— То е нещо интригуващо, но за съжаление недоказано. Все пак — заяви изненадващо, — макар да знам, че е трудно да бъде обяснено екстрасензорното възприятие, не отричам възможността то да съществува, след като израснах с баба като Катя.

— Да, портретът е изключително ярък.

— Нали? От вечерта, когато пристигнахте, си мисля непрекъснато колко много ми напомняте за Катя. И затова пожелах да видите портрета.

А това беше и претекст, макар не много остроумен, да остане насаме с нея… Далеч от сестрите и майка й, от собственото си семейство и бодигардовете, които бяха непрекъснато край тях.

— Но ние изобщо не си приличаме! — Погледна го изненадана.

— Външно може и да не си приличате — призна Бърк, — ала и у двете ви гори един и същи огън, и двете притежавате еднаква енергия и изпитвате радост от живота. — Както и опасната способност да накарате кръвта на мъжа да закипи, добави мислено той. Сабрина въздъхна дълбоко. — Проявих недопустима небрежност — промълви той.

— О? — Изведнъж гърлото й пресъхна.

— Не ви казах колко сте прекрасна тази вечер.

Тясната рокля от златисто ламе обгръщаше плътно тялото й. Отстрани бе цепната високо и разкриваше дългите й прекрасно оформени крака.

— Благодаря.

Той изпита желание да бе имал възможността да присъства в спалнята й, докато е извършвала ритуала на приготовленията си за вечерта — да наблюдава онази чисто женска магия с кремове и парфюми, която цели да омае мъжа.

— Моник съобщи на Шантал, че сте я отпратила рано тази вечер.

Значи Бърк и сестрите му са говорили за мен, помисли Сабрина. Този факт я смути.

— Моник е много добра в работата си и е прекрасно момиче, но когато поиска да ми приготви ваната, просто й предложих да запълни времето си с нещо друго.

— Това е част от задълженията й.

— Зная. Но не ми допада.

— Не ви ли харесва да имате прислуга?

— Разбира се, че ми харесва — отвърна тя. — Сигурна съм, че ще свикна и с Моник, ако я опозная. Ала това, че виси непрекъснато наоколо и е готова да ме обслужи, ме изнервя.

— На повечето жени, които познавам, им е приятно, когато край тях има някой, готов да ги обслужи.

Сабрина вирна брадичка. Очите й потъмняха и добиха цвета на бурно море.

— Чувствам се задължена да изтъкна, че бележката ви е обидна, Ваше Височество. А и аз не съм като повечето жени.

— Така е. — Погледна я внимателно. — Определено.

Очите им се срещнаха и в тях проблесна близост, непозната досега на Бърк. Той се мъчеше да възвърне самообладание и да си спомни кой е и какъв е.

Сабрина почувства, че лицето й пламти, и опита да сведе поглед, но не можа. Струваше й се, че тъмните му очи проникват в мислите й и я хипнотизират. Нямаше сила да се съпротивлява.

— Не смятате ли, че трябва да се връщаме, Ваше Височество? — попита, без да извърне очи.

— Не смяташ ли, че е време да престанеш да се обръщаш толкова официално към мен и да ме наричаш просто Бърк? — Поддал се на изкушението, принцът хвана брадичката й и прекара палец по нежната извивка на страната й, доволен, че Сабрина не трепна и не се отдръпна. — Какво има в теб? — прошепна той. — С какво ме омагьоса, та не мога да престана да мисля за теб?

Докато тя се опитваше да намери отговор на този необикновен въпрос, Бърк сведе бавно глава. Топлият му дъх я накара да забрави всякаква предпазливост и да разтвори устни.

И тогава той я целуна леко.

Сабрина не бе предполагала, че тези твърди устни могат да бъдат толкова нежни. Толкова приятни. И въздъхна от удоволствие, докато си казваше, че не бива да позволява това да продължава. В целувката му нямаше настойчивост. Нито сила. Само търпеливо, нежно увещание. Той плъзна ръце по голите й рамене и обгърна с длани лицето й.

— Знаех си — прошепна Бърк. Зарови дългите си пръсти в косите и наведе главата й назад, за да погледне дълбоко в очите й.

— Какво?

Под погледа му коленете й се подкосиха. Потърси опора и се хвана за широките му рамене.

— Че вкусът ти е толкова приятен, колкото и мислех.

Устните му отново докоснаха с безкрайна нежност нейните, изкушаващи, дразнещи, като едновременно я успокояваха и караха да забрави всички опасения, че случващото се между тях е погрешно.

После бавно, малко по малко, задълбочи целувката, докато накрая Сабрина обви ръце около врата му, притвори очи и притисна тяло към неговото.

Настойчивостта им се усили и в тях започна да се разпалва страстта. Това вече не бе колебливата, проучваща първа целувка. Чувствата им се разгаряха все по-силно.

Бърк плъзна устни нагоре по лицето й, спря на слепоочието и Сабрина въздъхна. После ги притисна към шията там, където се усещаше лудо препускащият й пулс, и тя изстена. Продължи с поредица от изгарящи целувки по ключицата й, Сабрина изстена отново и се притисна към него още по-силно.

Той вече не мислеше. Някакво кътче от разсъдъка му настояваше, че рискува да загуби всичко заради един-единствен миг на безразсъдство. Но дори след като си каза, че поведението му е истинска лудост, Бърк почувства, че иска повече.

Повече, помисли тя, щом езикът му се плъзна възбуждащо към нейния. Проряза я опияняващо желание, изпълнило всяка клетка от тялото й. С всеки удар на сърцето по вените й напираше неудържимо безразсъдство. Искаше и се нуждаеше от повече. Много, много повече.

Изгарящите му устни се спуснаха по шията й, а ръката му се плъзна по гърба и намери ниско долу някаква точка, за която досега Сабрина не подозираше, че съществува. Той я притисна с вещина, от която по тялото й се разля огън.

— Не! Моля те! — Пое разтреперана дъх, щом най-сетне инстинктът й за самосъхранение бе проговорил. Отдръпна се, прекара несигурни пръсти през разбърканата си коса и го погледна. — Може би е по-добре да отидем при другите — настоя тихо тя.

В Бърк бушуваше страст, която се опитваше да обуздае. Само минута още и щеше да падне на колене пред нея. Искаше му се да я прокълне, задето го бе накарала да се чувства като хлапак, да съдере тази златна дреха и да я обладае незабавно, да задоволи глада, измъчващ от дни тялото и мислите му.

— Както желаеш. — Тъмните му очи огледаха пламналото й лице. Опита да си припомни коя друга жена бе успявала да го влуди така, и то само с една целувка, ала не успя. — Трябва ли да се извиня?

В очите й проблесна мълния.

— Само да посмееш!

— Добре. Няма. — Не се бе молил никога на никоя жена. Сега се страхуваше, че при Сабрина може би това щеше да се окаже неизбежно. И че сигурно си струваше. — Ще се почувстваш ли по-спокойна, ако ти дам дума, че през останалата част от вечерта ще се държа безупречно?

— Вероятно.

След като се върнаха, Сабрина установи, че може да му вярва. Но дали можеше да вярва и на себе си?

Бяха приключили току-що вечерята, когато Бърк я изненада отново.

— Госпожо Дарлинг — обърна се той към Дикси, която седеше на края на масата от дясната страна на Едуард, — опасявам се, че бях прекалено погълнат от приготовленията за ралито и поради това досега пренебрегвах задълженията си на домакин. За мен ще бъде чест, ако вие и вашите прекрасни дъщери ми позволите да ви заведа тази вечер в казиното.

Щом чу предложението на принца, Дикси засия.

— О, Ваше Височество, това ще бъде чест за нас!

Рейвън и Ариел също посрещнаха с въодушевление идеята да посетят прочутото игрално заведение, където си даваха среща най-богатите и известни хора в света. Това обаче накара Сабрина да се запъне.

— Нима нямаш някакво официално задължение?

— Не, освен коктейла, който се дава преди състезанието — отвърна Бърк. — Но съм сигурен, че ще се справят и без мен.

— Утре те чака още една квалификация.

— Така е. Но колата е в отлично състояние. Не ми остава нищо друго, освен да се появя навреме.

— Мислех, че би желал да се наспиш добре.

— Да, обаче все още е рано. А няколко часа край игралните маси несъмнено ще ми позволят да се поотпусна.

Ала Сабрина знаеше, че времето, прекарано с принца плейбой, съвсем няма да й позволи да се отпусне. Бе почти готова да откаже, когато видя, че в тъмните очи на Бърк проблесна предизвикателство. Също като нейното, което му бе хвърлила днес.

— Не играя хазарт.

— Всички играят — възрази непринудено тон.

— Не и аз.

— Животът е хазарт.

— Не и за мен. — Сабрина усещаше, че двете семейства ги наблюдават с интерес. Съзнаваше, че упорства ненужно, но не можеше да спре.

Бърк я изгледа продължително, но тя не успя да прочете нищо в тъмните му очи.

— Може би е време да поемеш някакъв риск. — Думите му нямаха нищо общо с игрите в казиното.

— Не зная правилата на играта — отвърна тя, като също нямаше предвид хазарта, а случващото се между нея и принца.

— Лесно ще се научиш. Нашите крупиета са много отзивчиви.

— Звучи чудесно — отговори с престорено въодушевление тя. Тонът й беше на жена, разбрала, че само ще предизвика приказки и догадки, ако продължи да се противи.

— Прекрасно — каза Бърк с интонацията на мъж, свикнал да става така, както пожелае.

Не за първи път, след като се бе запознала с принца на Монтакроа, Сабрина остана с впечатлението, че макар да притежава много повече чар в сравнение с бившия й съпруг, Бърк Жиродо е не по-малко властна натура.

 

 

Както всичко останало в страната, и кралското казино изглеждаше като илюстрация на вълшебна приказка. В него цареше старомодност и разкош.

За разлика от игралните домове в Лас Вегас или Атлантик Сити, обстановката тук бе елегантна и изискана. В казиното идваха най-големите богаташи на света, за да проиграят някой и друг милион, докато решаваха кой европейски хотел или универсален магазин да закупят. Жените носеха изключителните си бижута гордо и открито — нещо, което съвсем не беше безопасно в много от европейските игрални домове. От залите не долитаха възторжени възклицания на радост от спечеленото богатство, нито скръбни вопли или шумни ругатни при загубите.

Щом Бърк влезе с гостенките си в главната игрална зала, из нея се понесе шепот и се дочуха любопитни гласове. От начина, по който бе поставил леко ръка на кръста й, като явно я водеше край множеството играчи, Сабрина подозираше, че голяма част от вниманието бе насочено към нея.

— Това е частният салон — осведоми ги принцът, когато влязоха в една стая, която беше по-малка от главната, но бе още по-богато украсена.

Той се усмихна на красива млада блондинка, облечена в дълга черна вечерна рокля, подчертаваща всяка извивка на прекрасното й тяло. Сабрина усети същия остър пристъп на ревност, както когато бе видяла във вестника снимката на принца с принцеса Каролина.

Жената тръгна плавно към тях и въпреки тясната рокля успя да направи изискан реверанс.

— Ваше Височество — поздрави тя на английски с френски акцент, — всичко е подготвено за гостите ви точно така, както пожелахте.

— Чудесно. — Бърк се усмихваше на жената с топлота и възхищение. Въпреки че не я познаваше, Сабрина вече я мразеше. — Уредих всяка от вас да получи кредит от банката.

Твърде щедрата сума, която им съобщи, накара Дикси, Ариел и Рейвън да възкликнат от изненада и задоволство. Но не и Сабрина. Вече бе решила, че принц Бърк не може да я изненада с нищо. И макар да й беше неприятно, тя подозираше, че щедростта му имаше за цел да подкупи Дикси и да получи нейното съгласие за флирт с най-голямата й дъщеря. Ако наистина планът му беше такъв, то той определено жънеше успехи.

— Тъй като заяви, че не играеш хазарт, за мен ще бъде удоволствие да ти помогна да се научиш.

— Добре — измънка Сабрина. — Но се надявам — предупреди тя, докато отиваха към другия край на салона, — че няма да се ядосаш, когато загубя всичко.

Бърк спря, погледна я така, че сърцето й замря, а после я погали по лицето с опакото на ръката си.

— Съмнявам се, че изобщо е възможно да ме ядосаш, Сабрина.

Бе я докоснал съвсем леко, но то се оказа достатъчно, за да почувства как гърлото й пресъхва.

— Не се знае — отвърна тя. — Нощта е пред нас.

Той се разсмя с приятния си гърлен смях, прекъснал за нейна радост възбуждащия миг на очарование.

— Ела, Сабрина — прикани я принцът и я поведе към рулетката. — Не зная защо, но тази нощ се чувствам много щастлив!