Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кралското семейство Монтакроа (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Prince and the Showgirl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
NMereva (2021)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Принцът и актрисата

Преводач: Йова Тодорова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Арлекин България“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0173-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14298

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Когато Бърк се върна в трапезарията, десертът вече бе поднесен — сладки ягоди в шампанско. Принцът беше облечен в тъмносив италиански костюм, бяла риза и червена копринена вратовръзка с герба на фамилията Жиродо — лъв с корона, символизиращ мотото на семейството: „Благородство, вярност и смелост“. Все още влажната му коса бе сресана назад. Той се извини отново и седна на празния стол до Сабрина. До нея достигна свежо ухание на хвойнов сапун и то я изненада. По-скоро бе очаквала да използва скъпи френски одеколони с тежък аромат. Одеколонът на нейния съпруг й бе причинявал главоболия, но когато го бе помолила, Артър не бе пожелал да се откаже от мускусния аромат и й беше препоръчал да взема аспирин…

— Ще се наложи ли заради проблема с колата — обърна се принц Едуард към сина си и гласът му отекна в трапезарията — да се откажеш от състезанието?

— Съжалявам, татко — усмихна се Бърк. — Само един маркуч се беше разхлабил.

— Майка ти се тревожи за теб. — Погледна сина си изпод буйните посивели вежди. Макар видът му да беше страховит, Сабрина разбираше, че и той се притеснява.

— Зная. — Младият принц отправи отново изпълнен с привързаност поглед към Джесика. — И обещавам да не предприемам излишни рискове.

— Това е всичко, което една майка би могла да желае — съгласи се тя. — Но е невъзможно да потисна желанието си да бе поискал да станеш европейски шампион по… табла.

Плътният гърлен смях на Бърк отекна странно в Сабрина. Това я накара да се намръщи и да се съсредоточи над десерта си.

Отначало разговорът се завъртя около шансовете на младия принц да спечели ралито и продължи с предстоящата коронация.

— Току-що си спомних къде съм ви виждал преди — каза тихо Бърк на Сабрина, докато майка му разказваше случки от златната ера на Холивуд и как срещнала съпруга си.

От мига, в който бе видял Сабрина, принцът имаше чувството, че са се срещали и преди. Бе преровил набързо имена и лица в паметта си и беше изпитал непонятно разочарование, когато отговорът не дойде веднага.

Сабрина го погледна, приготвена вътрешно да отрича всички онези ужасни историйки, публикувани от булевардната преса. Досега не бе помисляла, че един принц би чел подобни глупости. Но не бе и вярвала, че е възможно долнопробни вестници да печатат безнаказано стопроцентови лъжи.

— О? — възкликна с очевидно безразличие тя.

Бърк забеляза как се отдръпва и издига стена помежду им, без да може да разбере причината.

— Бях в Англия за среща на високо равнище, когато играхте в „Частни представления“ в лондонския Уест Енд.

Споменаването на точно тази постановка, обявена от критиците за най-доброто й постижение, предизвика у Сабрина рой неприятни спомени, към които би предпочела да не се връща.

Завършила държавния колеж на Тенеси със специалност „актьорско майсторство“, тя бе поела на север, за да търси щастието си на нюйоркските сцени, пренебрегвайки предупрежденията на Сони, че не е лесно да се работи с проклетите янки.

След като беше пристигнала в Манхатън, бе установила, че легендарното име на Сони не може да й отвори вратите към Бродуей. Дори напротив — веднъж бе чула някакъв режисьор да я нарича „онова босоного селянче“.

Далече от семейството си, сама, обезсърчена и изпълнена с тъга по дома, отново бе позволила да бъде избавена. Този път от Артър Лонгстрийт — прочут драматург, женен два пъти, достатъчно възрастен, за да й бъде баща. Той й повери главната роля в новия си сценарий, ожени се за нея и през следващите шест години прави достояние на нюйоркската публика всяка сцена от личния им живот.

Сабрина възнегодува срещу това. Но когато разкри пред своя съпруг чувствата си по този повод, те също станаха основа за нова пиеса, наречена „Частни представления“.

Постановката, чийто дебют бе в Англия, а после бе поставена и на Бродуей в прославения „Маджестик тиътър“, бе най-нелюбимата й сред шестте пиеси, в които бе участвала в главните роли. А също така и последната.

Денят, в който приключи с брака си, поредното протеже на Артър и някогашна дубльорка на Сабрина, зае мястото й както на сцената, така и в леглото му.

— Билетите за „Частни представления“ се разпродадоха за часове — отговори тя.

Пиесата бе поставила абсолютен рекорд по продажба на билети в Уест Енд.

— Телефонните линии бяха блокирали и бе невъзможно човек да се свърже с билетната каса — съгласи се Бърк. — Когато все пак секретарката ми успя да се обади, всички билети бяха разпродадени. Имах късмет, че Даяна ме покани в нейната ложа.

Той спомена името на прекрасната английска принцеса с непринуденост, която накара Сабрина да реши, че това не беше опит да я впечатли. Но все пак, непонятно защо, нещо я загложди.

— Явно са истина думите, че рангът си има своите предимства.

— Невинаги. — Сети се за огромния, мълчалив телохранител, прекарал целия следобед неотлъчно край него като куче пазач. Дори сега човекът стоеше на пост отвън до вратата на трапезарията. Постара се да потисне раздразнението си и озари гостенката с обиграната си усмивка. — Двата часа, които прекарах в затъмнения театър, ще останат завинаги едно от най-ярките ми преживявания. Бяхте великолепна.

След съобщението за предстоящата коронация на принца, Сабрина бе виждала усмивката му на кориците на безброй списания. Но нито една от снимките не я бе подготвила за въздействието, което имаше на живо. Като че ли изведнъж заглъхнаха гласовете на разговарящите, тихите звуци от допира на сребърните прибори до порцелановите съдове и звънът на кристалните чаши.

— Благодаря ви.

— След представлението двамата с Даяна отидохме зад кулисите, за да ви поздравим за изключителната игра. Но съпругът ви заяви, че сте уморена, и не желаете да ви безпокоят.

Сабрина изтръпна. По дяволите! Как е могъл Артър да постъпи толкова подло? Истината бе, че се бяха скарали ужасно малко преди началото на представлението. Беше го обвинила, че има любовница — нещо, което той упорито бе отричал до края. Очевидно е решил да я накаже, задето се е осмелила да поставя под съмнение поведението му, като не допусне обожателите й до нея. Сега вече разбираше защо гримьорната й бе останала празна. Тогава това я беше съсипало и бе решила, че лондонската публика не е харесала играта й.

— Вечерта бе трудна — промълви Сабрина едва чуто. Не искаше да признае, че бившият й съпруг е имал такава власт над живота й. Власт, предоставена му съвсем наивно от самата нея. — И искам да отбележа, че никога не съм нервна.

Бърк бе заинтригуван от чувствата, проблеснали в очите й, подобно на светкавица преди буря, раздираща небето на хоризонта. В тях се долавяше и нежност, която той засега предпочете да не забелязва.

— Мога да си представя колко сте се изморили. Ако бе възможно да се впрегне енергията, която вложихте в изпълнението си онази вечер, лампите на Лондон щяха да светят с нея и през двадесет и първи век.

— Вие сте голям ласкател. — Трябваше да признае, че принцът определено е чаровен.

— Само изтъквам един факт. Май четох неотдавна, че играете в Ню Йорк Маги в „Котка върху горещ ламаринен покрив“?

Също така беше чел и че е получила развод. Сега, след като си бе спомнил коя е, Бърк се чудеше защо не бе успял да направи връзка преди, когато Шантал бе предложила триото да участва в празненствата.

Очевидно тогава е бил погълнат от друго — коронацията, ралито, анонимните заплахи за убийство, и не е обърнал внимание. Несъмнено, ако бе разбрал, че тази жена ще пристигне в Монтакроа, това щеше да възбуди у него интерес към сестрите.

— Всъщност пиесата бе поставена в Уестпорт, Кънектикът, а не в Ню Йорк. Все пак наистина играех Маги. За жалост трябваше да напусна, за да осъществя турнето със сестрите си.

Значи турнето не бе по нейно желание. Бърк не се изненада — тя имаше голям талант като изпълнител. И въпреки това се зачуди защо ли една ползваща се с успех актриса бе зарязала ролята, донесла й бурни аплодисменти, и беше предпочела несгодите на пътуваща артистка.

— Прочетох възторжени отзиви и за тази ви роля.

Която освен това й подхождаше, допълни наум принцът и се смъмри мислено, задето си я представи сред топлината и влагата на Юга, облечена с много секси копринени бикини.

Сабрина сви рамене и взе една тъмночервена ягода. Леката дреха се плъзна и падна съвсем от раменете й, като разкри розовата плът.

— Тенеси Уилямс е създал изключително въздействаща пиеса. И разбира се Маги Котката е една от онези прекрасни роли, за която всяка актриса е готова дори на убийство.

— Не е ли трудно да изразявате всяка вечер такива силни неподправени чувства? — попита Бърк, заинтригуван как Сабрина успява да запази уравновесеността си.

— Понякога да. Но изпълнението има и пречистващо въздействие. Колко ли хора биха показали най-дълбоките си, най-тъмни и опасни емоции?

Тя бе жена, която никога не се бе опитвала да направлява чувствата си, а точно обратното — оставяше се те да я водят. И макар да знаеше, че мнозина биха сметнали подобно поведение за безразсъдно, в крайна сметка, дори като вземеше предвид проваления си брак, нейните двадесет и осем години живот бяха изпълнени с много повече приятни, отколкото с нерадостни спомени.

— Нима и вие изпитвате такива тъмни и опасни чувства?

— Нима не ги изпитваме всички ние?

— Познахте. — И тъй като в момента собствените му емоции не бяха особено стабилни, Бърк реши да върне разговора към кариерата й. — Значи избирате ролите си според емоционалното им въздействие върху публиката, така ли?

— Точно в момента не съм особено придирчива. Но просто искам да имам възможността да играя различни и предизвикателни роли и свободата да ги избирам. Свободата — продължи тя — е най-големият лукс в живота на човека.

— Сигурен съм и можете да сте спокойна, че актриса от вашата величина би могла да избере всяка роля.

Принцът определено беше ласкател. Нищо чудно, че имаше такава слава сред най-известните жени в света.

— Актьорите идват и си отиват — изрече тя старата изтъркана фраза и отвърна с хладна, учтива усмивка на неговата. — Само пиесите са вечни. Но оценявам доверието ви в моя талант.

В този момент Шантал почука със сребърната си лъжичка по кристалната чаша, за да привлече вниманието на всички.

— Искам да ви съобщя нещо. — Щом устните й се извиха в лека усмивка, Кейн стана от отсрещния край на масата и застана до съпругата си.

— С Кейн се връщате в Монтакроа — предположи принц Едуард и кръстоса ръце на гърдите си в очевидно задоволство. — Време беше.

— Но, папа — сгълча го Шантал, — знаеш, че работата на Кейн е във Вашингтон!

— Тук също има достатъчно работа за съпруга ти — възрази Едуард. Сабрина остана с впечатлението, че спорът не е нов. — Особено сега…

— Защо не оставиш Шантал да продължи? — прекъсна го кротко Бърк. Усмихваше се, ала на Сабрина й се стори, че долавя леко предупреждение в погледа му.

— Когато започне да остарява, на човек му се иска да е заобиколен от децата си — оплака се Едуард.

— Скъпи, ти изобщо не си започнал да остаряваш — успокои го Джесика. — Всеки ще ти каже, че си в разцвета на силите си.

— А човек в разцвета на силите трябва да има внуци, които да продължат рода… Рение има внуци, Филип Английски — също. И жените се нуждаят от внуци — настоя Едуард, — за да има кого да глезят.

— Папа, остави Шантал да говори — намеси се спокойно Ноел. — Хайде, Шантал, целите сме в слух.

— Всъщност, папа, ти си прав. — Шантал озари баща си с топла, изпълнена с обич, усмивка. — Човек в разцвета на силите си трябва да има внуци.

Изведнъж в стаята се възцари тишина.

— Скъпа — възкликна Джесика, — да не би да искаш да кажеш, че…

— С Кейн ще имаме бебе. — Шантал и съпругът й преплетоха пръсти. Кейн поднесе ръката й към устните си и Сабрина почувства как я жегна необичайна за нея завист към очевидната им взаимна привързаност. — Папа, ще ставаш дядо.

За първи път в живота си принцът като че ли изгуби дар слово. Всички в стаята — Дикси, Рейвън, Ариел, както и самата Сабрина, избухнаха в смях при вида на зашеметения, изчервил се, монарх.

— Е, добре — изрева накрая той. — Съвсем навреме, Кейн!

Принцът се обърна към иконома, който, подобно на всички останали, стоеше широко усмихнат.

— Жозеф, новината трябва да се полее с шампанско. На път е да се роди още един Жиродо!

— Още един О’Баниън — поправи го спокойно Кейн с усмивка, но твърдо.

— И това е вярно — съгласи се добродушно Едуард.

— Е, Бърк — обърна се възрастният принц към единствения си син след тостовете и поздравленията, — кога ще последваш примера на Шантал и зет ти?

— Искаш да стана баща? — Бърк повдигна едната си вежда.

— Искам да се ожениш. Очевидно е, че детето ще дойде по-късно.

— Разбира се — промърмори Бърк. — Как не се досетих!

— Няма защо да се шегуваш. Твой дълг след коронацията е да мислиш не за себе си, а за страната. И първото ти задължение към гражданите на Монтакроа е да осигуриш наследник на княжеството.

Сабрина дочу леката въздишка на Бърк, когато баща му започна да изрежда подходящите кандидатки — все от знатни европейски родове.

— Едуард — прекъсна го накрая Джесика, — говорили сме по този въпрос и преди. Трябва да позволиш на сина ни сам да си намери съпруга. Така, както направи ти — заключи многозначително тя.

— А също и дядо ни — добави Шантал и се обърна към семейство Дарлинг. — Чували ли сте историята на нашия дядо?

Дикси отговори, че не са, а принцесата се усмихна и продължи:

— Това е една прекрасна романтична история. Някога, в едно далечно царство, наречено Монтакроа, живял един прекрасен принц на име Филип. След като завършил образованието си в Кеймбридж, той отишъл на почивка в Арлс. Пътуването било подарък от баща му, принц Леон.

— Нашият прадядо — поясни Ноел.

— И така, веднъж, по време на почивката, дядо ни влязъл в някаква кръчма, известна с танцьорки, които са истински циганки.

— Точно там — включи се Бърк — той видял за първи път красивата Катя, която била една от най-известните изпълнителки на фламенко в страната. — Очите му се спряха на Сабрина. — И се почувствал, както казвате вие, американците, като поразен от гръм.

— За жалост — продължи Шантал, — принц Леон съвсем не смятал, че някаква чужденка, при това танцьорка на фламенко, е подходяща съпруга за бъдещия регент на Монтакроа.

— Но Филип, който бил наследил характерната за рода Жиродо независимост, все пак се оженил за Катя — съобщи Ноел. — Без благословията на прадядо ни.

— Естествено, Леон бил разярен — поде отново Шантал. — И заплашил да лиши Филип от наследство. Което разбира се не можел да направи.

— Заради предаването на властта по мъжка линия — поясни Бърк. — Дядо ни бил единственият му син.

— И така накрая всичко завършило щастливо — заключи Шантал. — След като се родил нашият татко, прадядо ни Леон приел младото семейство с разтворени обятия.

— Наистина романтична история — отбеляза Дикси. — Звучи като в баладите на Сони.

— Нали? — съгласи се Шантал. — И ако мислите, че това е романтично, то какво да кажем за баща ни, който се влюбил безумно в нашата майка и така скандализирал цяла Европа?

— Добре де, добре — прекъсна ги Едуард и вдигна ръце. — Предавам се. Бърк, ще ти бъде позволено да избереш сам бъдещата си съпруга.

— О, благодаря ви, татко — отвърна официално младият принц. — Много великодушно от ваша страна.

 

 

Три часа по-късно Сабрина стоеше край прозореца в стаята си и гледаше обсипаното със звезди небе. Непълната луна обливаше със светлина градините пред двореца. В някаква постройка недалече от него блещукаше светлина — доказателство, че не само тя има проблеми със съня.

Преди вечеря бе доста отпаднала от продължителния полет, но сега се чувстваше възбудена. Определено вътрешният й часовник беше разстроен и знаеше от опит, че ако остане в леглото, загледана в тавана, нещата щяха само да станат още по-зле. Затова навлече джинси и памучен пуловер и излезе тихо от спалнята.

 

 

Бърк остави гаечния ключ, избърса мръсните си ръце в не по-малко мръсния парцал и се усмихна доволно. Беше наел най-добрия механик, но винаги бе изпитвал наслада да почовърка двигателя сам.

Техническите му умения бяха като таланта му на любовник. Вършеше нещата спокойно, без да бърза, и обръщаше изключително внимание на подробностите. Като слушаше мекото бръмчене на добре работещия двигател на едно ферари изпитваше същото задоволство, както когато успяваше да доведе някоя жена до оргазъм, разтърсващ цялото й същество.

Погледна часовника си и установи с изненада, че е минало полунощ.

— Късно е. — Обърна се към мъжа в стаята. — Сигурно трябва да си лягаш.

Дру Тримейн — висок мускулест човек, оказал се изненадващо полезен при препрограмирането на компютъра за настройка на смесителите на горивото, също избърса ръце.

— Смяната ми ще дойде след час.

— Тази денонощна охрана е направо глупост — оплака се принцът.

— Кейн обича максималната сигурност. — Дру сви рамене. — Именно затова е толкова добър.

Тъй като самият той се стремеше постоянно към най-доброто във всичко, което вършеше, Бърк не можеше да не оцени подобно качество у другите. През последните две години, откакто бившият морски авиатор и агент от президентската охрана се бе оженил за сестра му, принцът бе опознал добре зет си. И знаеше, че е интелигентен, с пъргав ум и не по-малко целенасочен от самия него.

— От онова, което ми разказа Кейн, разбрах, че теб също те бива — отбеляза принцът.

Суровите устни на телохранителя, които Бърк не бе видял да се усмихнат нито веднъж през целия ден, се разтеглиха в самоуверена усмивка.

— Няма начин да не го каже — провлече Дру с произношение, което свидетелстваше, че поне седем поколения от рода му са живели в Тенеси. — Ние сме партньори.

— Което само по себе си говори много. Кейн би се задоволил само с най-доброто.

И това бе една от причините, поради които се ожени за Шантал, допълни мислено Бърк.

— Да, какво ли не сме преживели с него. — Телохранителят извади от джоба си шоколад, разви го и предложи на Бърк, който отказа.

Дру беше приятен човек. Но принцът разбираше, че флегматичният му външен вид е само прикритие на пъргавия му мозък и светкавични реакции. Погледна безцелно навън през отворената врата на гаража и изруга тихо, щом видя на лунната светлина нечия светлоруса коса.

— Мислех, че сестрите ми също имат телохранители.

— Така е.

— Защо тогава, по дяволите, Ноел се разхожда сама из градината?

Дру се намръщи озадачено и извади пистолета си от кожения кобур.

— Останете тук.

— Но тя е моя сестра! — възрази Бърк. — Искам да помогна, ако е в опасност.

— Чудесно. Тогава помогнете, като гледате да не оплескаме нещата.

Принцът изпита досада, ала разбираше, че този човек планина има право, затова отстъпи.

Дру се върна като че ли след цяла вечност, появявайки се изведнъж от тъмнината — умение, което изнервяше Бърк.

— Не е принцесата — отговори телохранителят на безмълвния въпрос на принца. — Една от сестрите. Сабрина Дарлинг.

Това обясняваше грешката — тя бе русокоса като Ноел.

— Видя ли те?

— Не. Не исках да я изплаша. Макар че се изкушавах да й поискам автограф — призна смутено Дру.

— Виждал ли си я как играе?

— Не, не съм имал това удоволствие. Но веднъж бях на концерт на Сони Дарлинг в Тенеси. Този човек знаеше как да завладее публиката.

— Очевидно поне една от дъщерите е наследила таланта му — отбеляза Бърк.

— И трите са много добри — призна Дру. — Спомням си коментарите на критиците, макар да беше доста отдавна. Казваха, че Ариел е красавицата на триото, а Рейвън има най-добрия глас. Но Сабрина е наследила способностите на баща си да продаде една песен.

Принцът не се съмняваше в това. От впечатленията, които Сабрина бе оставила у него с изпълнението си, бе сигурен, че тази жена вероятно би успяла да продаде хладилници на ескимосите.

Изведнъж го споходи неприятна мисъл.

— Но ако ние я взехме за Ноел…

— То не би ли могъл и някой друг да сбърка? — довърши вместо него Дру. — Помислих си същото и наредих на едно от момчетата да я наглежда.

— Изключителна прозорливост — призна Бърк.

— Получавате онова, за което плащате.

— Все пак може би ще е по-добре, ако госпожа Дарлинг се прибере.

— Вярно е — съгласи се телохранителят. — Но реших, че може би ще е прекалено, ако я вържа и завлека в стаята й.

Принцът се усмихна на представата, породена от думите на Дру. Така или иначе се налагаше да има бодигард и добре поне, че беше този добродушен гигант.

— Дали пък да не опитам аз? — предложи.

— Добра идея — отвърна Дру и отвори кутия с фъстъци с шоколадова глазура. — Едва ли има жена, която би устояла на един истински принц.

Бърк погледна жълтата кутия с бонбони.

— Нищо чудно, че се разбирате толкова добре с Шантал — отбеляза той. — Изглежда шоколадовото производство се крепи на вас двамата.

— И Кейн казва същото — съгласи се Дру. — Но пък вашият зет е един от онези здравеняци, които са в състояние да станат сутрин и да ометат цяла паница с орехи. Господи, беше ми омръзнало да губя облози от него!

Бърк се разсмя, допи доста сладкото кафе, което телохранителят му бе налял, и излезе от гаража.

На прозореца на стълбището в двореца се очертаваше силуетът на самотна фигура, която наблюдаваше жената в градината и бе видяла как телохранителят я проследи дискретно.

Сега човекът гледаше напрегнато как принц Бърк приближи Сабрина Дарлинг. Беше ли тази среднощна среща случайност? Или бе предварително уговорена?

Може би отговорът ще се окаже доста интересен, каза си замислено наблюдателят.