Джейн Ан Кренц
Ренесансова балада (9)

Девета глава

— Това ми прилича на отвличане — мърмореше ядосано Алина, докато ферарито бързо се придвижваше към Лос Анджелис.

— По ренесансов маниер — провлече Джаред, без да откъсва поглед от шосето.

— Можеш ли да разсъждаваш разумно? Какво ще кажа на Ник? Не мога да му се обадя и да му съобщя, че ще отсъствам няколко дни.

— Кажи му, че става въпрос за твоята най-голяма любов. Избягала си с любимия си — предложи й той сухо.

Тя му хвърли унищожителен поглед, който сериозно би го наранил, ако не бе свикнал вече. Защо трябва да се шегува с истинската любов?

— Джаред, предупредих те. Искам да получа обяснение и то сега!

— Добре, добре. Става дума за следното: Молина има основание да смята, че агенцията за микрофилмиране, която си използвала понякога, изпълнява някои малки допълнителни „услуги“, запазени за специални клиенти. Изцяло ги е проверил и днес следобед дейността им вече бе под въпрос.

— Какви услуги?

— Помощ при кражби и продажба на ценни книги от частни библиотеки.

— Не вярвам на това! — Тя гледаше през прозореца към океана, който се простираше от дясната й страна. — Ник използва тази агенция от години.

Настъпи мъчителна пауза и накрая той каза:

— Точно така.

Алина рязко извърна глава при този явен намек.

— Обвиняваш Ник в незаконна търговия с редки книги?

— Това е подозрение, което трябва да се докаже — започна много внимателно той.

— Няма нужда! Познавам Ник Елдън от години! Без него не бих била там, където съм. Работили сме толкова време заедно, щях да разбера, ако имаше нещо нередно.

— Наистина ли?

— Липсва ли книгата на Молина?

— Не, все още не.

— Е, тогава? Къде съзираш престъпление?

— Първо, това, че беше филмирана „по погрешка“. Няма никакво объркване в начина, по който е снимана. Виторио много добре си спомня молбата ти. Освен това, той самият е извадил писмата и ги е дал на екипа. Те са монтирали камерите си в библиотеката и са снимали там. Но има един момент, в който той е бил извикан на телефона и е напуснал стаята. Оставил е секретарката си на вратата, за да пази. Но тя е пазела само нещо да не изчезне. Всъщност, не е контролирала самото филмиране.

— И Молина смята, че екипът е използвал времето, през което не е бил в библиотеката, за да снима страниците от историята.

— Той мисли, че това е единственото обяснение.

— Но защо е направено всичко това? — Алина почти се задъха от възмущение.

— За да се покаже на потенциалния купувач какво има за продажба. Ако сделката стане, книгата ще бъде открадната. Другото предимство, от което сигурно се е възползвал снимачният екип, е достъпа до алармената инсталация и защитната система около къщата и библиотеката.

— Но ако те са филмирали и моите писма, защо аз попаднах на книгата?

— Очевидно тук е истинската бъркотия.

— По дяволите! — Тя се вбеси при мисълта какво евентуално се е случило. — Писмата ми са отишли при някакъв идиот, който не знае какво да прави с тях, а аз държа някакви страници от друга книга. Който и да е, вероятно ще ги хвърли в коша за боклук.

— Би ли била така добра да спреш да разглеждаш ситуацията единствено от собствена гледна точка — посъветва я Джаред и й хвърли бърз поглед. Забеляза тъжното й лице и рече: — Вероятно сме замесени в кражба на много ценна книга.

Тя се почувства леко виновна при тези думи. Имаше и по-сериозни проблеми, отколкото писмата. Но какво да направи, те бяха измъкнати буквално изпод ръцете й… С известно закъснение си спомни за Ник.

— Какво ви кара да мислите, че Ник е замесен? — Чувстваше се засегната от обвиненията към него.

— Това са само подозрения. Молина ще се занимае с въпроса…

— Какво значи това?

Джаред въздъхна дълбоко, явно се колебаеше доколко още да я замесва в историята.

— Ще наеме хора да наблюдават къщата му.

— Уведомил ли е полицията?

— Не, казах ти, че никой не е заинтересован да се съобщава за съществуването на книгата. Молина е наел частна, много дискретна детективска агенция.

— И те ще наблюдават дали няма да дойде някой да открадне книгата? — Тонът й показваше цялото й несъгласие с подобни потайни методи. Молина поставяше капан! — Струва ми се, че не Ник, а аз съм основният заподозрян. Фактически, аз съм тази, която уговори екипа да снима писмата на място!

Джаред не отговори и в съзнанието й се прокрадна ужасна мисъл.

— О, не! Не ми казвай, че и двамата ме подозирате!

— Молина спомена тази възможност, но аз веднага го отклоних.

— Благодаря! — остро отговори тя, притеснена от самата мисъл, че може да я подозират.

Джаред леко се усмихна.

— Обясних на Молина, че ти си толкова заинтересувана от проучването си за двамата влюбени, че не си способна да мислиш за друго, освен за писмата. Казах му, че те познавам твърде добре, което е истина. От друга страна, случаят с Елдън не е такъв.

— Защо?

— Той е един от шепата хора, които знаят кой е сегашният притежател на книгата. Освен това, не забравяй, че поръчката за филмиране дойде от вашата фирма. Много стават съвпаденията. Нали Елдън знаеше, че ще филмираш тези писма?

Алина се поколеба, почувствала се като предател спрямо своя съдружник. Накрая промълви:

— Да.

— Знам, че работиш с него от години, Алина. Но колко добре го познаваш?

За втори път напоследък й задаваха този въпрос. Сети се за отговора, който даде на Селест. В някакво отношение Ник си оставаше напълно непознат за нея. Завладя я мисълта, че не знае що за човек е извън магазина или ако не си играе на светски мъж.

— Това, в което го обвинявате, носи подтекст, че той ме е използвал като прикритие, за да получи книгата филмирана — просто казано, обвинението да падне върху мен в случай че нещата се разкрият.

— Да.

— Не вярвам! Освен това всички сме постъпили малко или повече непочтено в тази история. Аз използвах името ти, за да получа писмата. Молина и ти наддавате, за да купите книга, която вероятно е получена по незаконен начин преди години…

— Хайде, скъпа. Никое от тези действия не може да се сравни с това, което евентуално е извършил Елдън.

— Това е само вид престъпление!

— Чистата кражба?

— Е, може би е нещо по-лошо…

— Много по-лошо, отколкото си мислиш. Ако Елдън е уговорил екипа да снима книгата в случай че се отдаде възможност? Те би трябвало да са направили две ленти едновременно и да са изпратили и двете в Санта Барбара. Какво става, когато филмът попада случайно в твоята кутийка?

— Искаш да кажеш, че Ник е взел моите писма по погрешка?

— Какво би направил след това? Едва ли би помолил да си ги размените, защото ще се разкрие. И това може да се окаже опасно по-късно, когато бъде открадната книгата. По-просто е направо да открадне филма от теб.

— Но той нямаше възможност за това! — отчаяно запротестира тя.

— Вечерта на партито? Вероятно е бил в къщата и преди това. Сигурно познава добре обстановката в кабинета ти?

— Да, но… О, Господи! — Ако Ник бе сторил това? Алина не вярваше нито за миг на обвиненията, но ако все пак той го е направил? Виторио Молина ще сложи капан, в който евентуално ще попадне Ник…

— Не съм съгласна с логиката ти. И все пак какво би направил Молина, ако някой като Ник се хване в капана му? — попита глухо Алина.

Джаред се колебаеше.

— Молина е богат и много влиятелен. Може да разори Елдън. Да му съсипе репутацията само с няколко думи в средите на хората, които се занимават с редки книги.

— Книгите са целият живот на Ник. Трябва да го предупредя. Отбий Джаред. Искам да намеря телефон.

— Нищо няма да правиш! — Ръцете му стиснаха волана по-здраво и ферарито полетя с още по-голяма скорост. — Ще стоиш настрана от тази афера!

— Но той ми е партньор! — панически възкликна Алина, осъзнавайки че е безпомощна. — Толкова много му дължа…

— Той се закле, че е невинен. Ако е така, няма да попадне в капана на Молина.

— Ще го предупредя! — процеди през зъби тя.

— Защо?

— Казах ти защо! Защото ми е приятел и партньор. Дължа му всичко!

— Повече от приятелство ли, Алина? Мислила ли си, че си била влюбена в учителя си през всичките тези години?

— Не!

— Мога да си представя как е било — продължи Джаред с тънка злоба в гласа. — Ти си го идеализирала като учител. Била си му благодарна за това, че те е въвел в бизнеса. Той притежава всичко, което би желала да има твоят любовник — изисканост, образование, приет е във всички академични среди…

— Джаред, престани! — Ужасена бе от начина, по който се завъртя разговорът.

— Ще го забравиш. Сега си моя. Аз дойдох и те открих. Елдън е чакал прекалено дълго, за да има претенции…

— По дяволите! Престани да говориш за мен, като че съм твоя собственост. Не разбираш ли какви са чувствата ми към Ник? Това е въпрос на лоялност към човек, който ми е приятел! — Бореше се да се овладее. Беше на границата на истерията, защото осъзнаваше, че Джаред няма да й позволи да предупреди Ник. Щеше винаги да й тежи, ако не го предупреди. Изведнъж осъзна, че е повярвала в обвиненията. Не, това нямаше значение. Каквото и да е направил Ник, тя му дължи това.

— Откажи се, Алина! — посъветва я студено Джаред, сякаш четеше мислите й.

— Джаред, трябва да ми повярваш! Дължа му предупреждение. Това е приятелски дълг!

Джаред не отговори и Алина тъжно осъзна, че няма намерение да продължава спора. В момента той контролираше положението. По решителното изражение на лицето личеше твърдото му намерение.

— Как ще му обясним моето изчезване? — опита друга тактика тя няколко минути по-късно. — Да му съобщя, че съм избягала с любовник?

Зелените му очи я стрелнаха бързо изпитателно.

— Утре сутринта можеш да му позвъниш и да му кажеш, че си заминала с любимия си и ще се върнеш на работа след медения си месец.

— Луд ли си? — Неочакваното му предложение окончателно я срина. — Какво ще стане, след като се върна след месец неомъжена?

— Можем да отработим детайлите — отговори той невъзмутимо.

— Детайли! Джаред Трой, искаш просто да ме заставиш да не предупредя Ник, така ли? — изгледа го почти в упор тя.

— Не съвсем. Правя ти предложение, защото ние вече си принадлежим. Ако се откажеш от предразсъдъците си и си припомниш какво ни свързва, мисля, че ще приемеш моето предложение.

— Каза ми, че не се интересуваш от женитба — напомни му Алина, развълнувана от непредвидените обстоятелства.

— Доколкото си спомням, това го казах веднага след като ти ми обясни какво мислиш за брака. Не исках да те плаша още от самото начало — съгласи се той, повдигайки рамене.

— Ти… ти искаш да кажеш, че си мислел за брак още, когато се появи на вратата ми? — Думите й затихнаха в шепот.

— Някак си изглеждаше неизбежно. Какво друго могат да направят двама влюбени? Да си пишат писма до края на живота?

Едва ли беше най-романтичното предложение, помисли си тъжно Алина и се облегна на седалката, но се опита да анализира нещата. Все пак, за човек като Джаред да предложи женитба означава, че чувствата му са дълбоки. Не би говорил за брак, ако изпитваше само физическо привличане към нея. Без да иска, си спомни за самотата, която бе усетила между редовете на писмата му…

Бързо се откъсна от тези си мисли. Имаше задължения към Ник! Той бе направил възможна кариерата й. Беше й дал толкова голям шанс, въвел я бе в много важни културни среди…

— Джаред, каквото и да решим с теб, аз трябва да предупредя Ник.

— Ще стоиш настрана, Алина!

— Не мога да стоя настрана и да поемам риска да го…

— Рискът го е поел той?

— По дяволите!

— Ще се помъча да забравиш всичките си угризения. Вярвай ми — закле се Джаред.

— Не. Този път ти трябва да ми повярваш — отговори неочаквано спокойно и уверено тя. Обърна се и зарея поглед към Тихия океан. Нямаше избор. Ник трябваше да бъде предупреден.

— Искаш да му кажеш и нещо друго, освен че се омъжваш ли?

— Не можеш да ме спреш. — Обърна глава и го погледна. Улови загадъчния поглед, който й хвърли и потръпна. В какво се бе въвлякла, когато започна страстната си полемика с Джаред Трой?! По-добре беше да не се влюбва в опасен, самотен кондотиер, мъж, който си взема всичко, което поиска.

Останалата част от пътя мина в мълчание. Алина се чувстваше притеснена и несигурна относно настроението на Джаред. Не повдигна повече въпроса за Ник, защото усещаше колко яростна е съпротивата на Джаред. Учудваше се на упорството му. Да не би да се съмняваше, че по този начин тя ще предаде самия него?

Много по-късно се озоваха пред голяма бяла къща с градина, оградена с висока стена.

— Прилича на частна вила — предположи тя.

— Харесва ли ти? — попита той някак прекалено небрежно, докато паркираше колата.

— Красива е — отговори честно, като поглеждаше към градината през виенската порта. — Като че ли богат ренесансов благородник я е строил извън града, за да прекарва лятото в нея.

Виеща се широка пътека с палми отвеждаше към отдалечена голф площадка. Още няколко други луксозни вили, бяха разположени откъм отбивката на пътя на достатъчно разстояние една от друга. Яркото слънце огряваше околността. Далечните планини тънеха във виолетова омара. Алина бе сигурна, че в задния двор има басейн, като във всяка елегантна вила.

— Копирах дизайна от един трактат по ренесансова архитектура — обясни Джаред, като вадеше багажа от колата. — Разбира се, наложи се да направя някои модификации.

— Искаш да кажеш, че не си имал нужда от кулите на покрива и от банкетната зала — пошегува се тя и го последва през хладната градина, цялата в буйна растителност. В центъра й се намираше очарователен фонтан, който й се стори смътно познат. Да, приличаше на двора на богат гражданин във Флоренция от петнадесети век.

Обзавеждането затвърдяваше впечатлението за скъп, хладен, пригоден за почивка дом. Високи тавани, излъскан паркет, ниска тежка полирана мебел, която хармонираше с белите стени. Прозорци от тавана до пода гледаха към сенчестата градина…

— Сам ли живееш тук? — попита Алина, когато той постави куфара й на пода в гостната стая.

— Наел съм прислужник, който идва и почиства няколко пъти в седмицата, и градинар. Защо?

— Нищо. Чудесна къща. Някак си…

Тя замълча, не знаеше как да се изрази.

— Малко празна? — попита той с тъжна усмивка.

— Да.

— Защо мислиш, че дойдох да те търся? — попита я просто той. — Ще ти покажа останалата част.

Тя го последва из къщата, като не пропусна да забележи в огромния кабинет компютъра и рафтовете, пълни с бизнес книги. Кухнята, както можеше да се очаква, беше голяма и оборудвана с всички удобства. Огромната спалня, красиво мебелирана, бе с голямо брачно легло. Прозорците на едната страна гледаха също към градината.

Когато Джаред внимателно сложи куфарите в една стая, до която според ренесансовите изисквания би трябвало да се намира булчинският дрешник, във вените на Алина се разля топлина. Даваше й да разбере новото си положение.

Вниманието й обаче беше привлечено от библиотеката.

— О, Джаред! — Тя избърза пред него към помещение, пълно с библиотечни стелажи със стъкла. Освен много ценните книги, забеляза и няколко редки заглавия на военна тематика от времето на Ренесанса, поставени в дълъг шкаф до прозореца. Обръщайки се в кръг, без да знае откъде да започне, погледът й бе привлечен от малката репродукция на „Гатамелата“. Спокойното сериозно лице на кондотиера, я привлече неудържимо. Не бе сигурна дали има нещо общо с характера на Франческо, но със сигурност конникът приличаше на Джаред.

— Бих могла да се загубя тук. — Тя погали с ръка статуетката и впери поглед в най-близката лавица с нескрит интерес. В кожени подвързии лежаха книги. Срещна имената на Макиавели, Борджиите, Медичите, Петрарка…

— Не е лоша идея — каза Джаред, като тихо я наблюдаваше от вратата.

— Да се загубя? — Обърна се удивена, а след това осъзна какво имаше предвид. Сви устни и част от въодушевлението й се стопи. — О, искаш да кажеш да не се изкушавам да звъня на Ник?

— Нека да не говорим за него.

— А за какво да говорим?

— За вечерята? — предложи с надежда той. Почти чувстваше усилието му да я накара да се усмихне.

Като потисна въздишката си, Алина се предаде за момент. Ник трябва да бъде предупреден. Сега, обаче, не можеше да се направи нищо друго, освен да вечерят. Пък и усети глад.

В кухнята бързо направиха салата, затоплиха хрупкави франзели и приготвиха яденето. Беше им много приятно заедно. Атмосферата не бе подходяща да го предизвиква излишно. С тревога гледаше колко щастлив изглежда той. Наистина се радваше, че има някой, на когото да покаже красивия си дом, и с удоволствие се мотаеше из кухнята около нея.

По дяволите, помисли си с презрение към самата себе си Алина. Нима една жена можеше да бъде по-силна? Усещаше желанието на Джаред да се прости със самотата и да я въведе в неговия свят. Тя го обичаше, въпреки задълженията си към Ник.

След като вечеряха на кръглата маса, Джаред отново подхвана темата за женитбата. С това вътрешният й смут още повече се засили.

— Можем да започнем от утре — каза кротко той, като наля остатъка от виното.

— Какво? — попита Алина обезоръжена.

— Да подготвим женитбата. Трябват ни около три дни. Освен, ако не искаш да отидем да се венчаем в Невада? — мило й се усмихна той, като гледаше изопнатите й черти.

— Джаред, сигурен ли си, че искаш точно това? — едва не се задави с виното си тя.

— Да, напълно. Ще се омъжиш за мен, нали Алина? Ние сме родени един за друг. Не го ли чувстваш?

— Много неща трябва да се обмислят — рече безпомощно тя.

— Ако Елдън е трябвало да се ожени за теб, това е могло да стане много преди аз да се появя на сцената — прекъсна я Джаред неочаквано грубо.

— Двамата с Ник никога не сме били любовници.

— И никога няма да бъдете! Не и сега! — Хвана ръката й той и я стисна в своята. Очите му я гледаха с нещо между молба и решителност. — Омъжи се за мен, Алина! Тази седмица.

Като че ли животът започна да тече по-бързо. Тя знаеше, че има неща, които трябва да си кажат, важни неща… Имаше проблем с Ник…

Но смарагдовите му очи плетяха магията си около нея и в този миг не можеше да мисли за нищо друго, освен за любовта си към него. Обичаше го и току-що й бе направил предложение. Можеше да му вярва. В това бе напълно уверена. Никога не би я мамил с друга жена. Не би я молил да се омъжи за него, ако нямаше намерение да изпълнява съпружеските си задължения с цялата енергичност, на която бе способен. С времето щеше да разбере, че чувството му към нея е любов…

— Да, Джаред. Ще се омъжа за теб.

Той стана, заобиколи масата и я прегърна.

— Алина, скъпа моя! Кълна ти се, няма да съжаляваш! — Ръцете му здраво я притиснаха.

— Джаред — опита да каже нещо, като направи огромно усилие да се върне към темата. — Все още съществува проблемът с филма…

— Забрави го. Не е наш проблем повече. Тази вечер ще имаме много по-интересни занимания.

— Като например? — попита го иронично по пътя към спалнята.

— Като например, празнуване на годежа ни.

— Ха, но той не е официално обявен — поддаде се на въодушевлението му тя.

— Мисля, че сме били сгодени още преди петстотин години — каза уверено той, като бутна с крак вратата на спалнята. — Сега само ще уважим законите на Калифорния.

— Смяташ, че Батиста и Франческо евентуално са се оженили? — Алина вдигна ръце и ги обви около шията му.

— Естествено. Какво друго биха могли да направят? Били са в същата ситуация, като нас. Мъж и жена, които отчаяно имат нужда един от друг, които се желаят и…

Които се обичат, довърши Алина наум, почувствала страстта му.

— И се разбират — довърши Джаред и зарови лице в косата й, която бе разпуснал с движение, станало му вече навик.

Бързо и нежно я разсъблече, дрехите й паднаха на купчина на пода. Ръцете му започнаха да галят голото й тяло, докосвайки най-чувствителните места. Алина тихо простена.

— Джаред… — въздъхна и се отпусна върху силното му тяло.

Настойчивостта му беше още по-силна тази вечер. Като че ли искаше да се увери още веднъж в любовта й. Сякаш искаше с тялото си да докаже това, което казваше с думи.

Хвана гладките й бедра и ги притисна към своите. Сетне я повдигна още веднъж и я положи върху леглото. Отпусна се до нея и я покори със завладяваща страст.

Алина усещаше кожата си пламтяща навсякъде, където устните и ръцете му я докосваха. Възбуждаше се под невъздържаните му ласки. Пръстите й опипваха силното му мускулесто тяло.

— Искам да съм единственият, който те има такава — шепнеше на рамото й той и леко хапеше чувствителната й кожа. — Кажи ми, че няма да има друг. Ще полудея, ако някога пожелаеш друг мъж!

— Няма друг, Джаред — бързо отговори тя, като се извиваше в ръцете му. — Никога не е имало някой, който да се е отнасял така с мен. Никога няма да те напусна! Заради никой друг!

И това беше самата истина. Сетне Алина престана да мисли. Телата им се сляха във вечния ритъм на всепоглъщащата страст.