Джейн Ан Кренц
Ренесансова балада (4)

Четвърта глава

Алина се отдаде на целувката, макар да си даваше сметка в каква история се забърква. Знаеше за какво си мисли Джаред Трой и го разбираше. Той се опитваше да прикрие смущението си след историята с филма.

Тя не можеше да помръдне. Нямаше смисъл да се бори с него. Какво може да й направи на предната седалка на колата?! Нека отреагира естествената си агресия…

Успокоена, тя усети мускулестото тяло, в което се беше сгушила. Усещаше силата му дори през ризата. Той я притискаше с властна мъжественост.

С известно закъснение тя се опита да се възпротиви. Тогава нежните целувки се смениха с други, които предизвикаха у нея снощната страст. Преимуществото, че притежава филма, започна да изчезва. Нарастващото му желание измести реалността и изпълни цялото й съзнание. Устните му се движеха върху нейните и проникваха дълбоко с методична настойчивост, което й подсказваше, че е уверен в евентуалната развръзка. Вероятно такъв е бил Франческо с Батиста. Алина вдигна ръце, за да го отблъсне, но той хвана и тях.

— Цената е ниска, нали? Дължиш ми нещо повече за начина, по който взе филма…

— Нищо не ти дължа! — извърна глава тя раздразнена.

— Грешиш. Обещаваше ми толкова много в последните три месеца…

Преди тя да успее да му отговори, той притисна устни върху нейните и потърси езика й. Следващата стъпка бе да я накара да му се подчини. Алина започна да се брани. Ухапа го и заби нокти в гърдите му, но те се плъзнаха по ризата.

Джаред трепна от неочакваната съпротива и тихо измърмори някакво проклятие, преди да се отстрани. Мълчаливо и внимателно погледна предизвикателно заплашителното й лице. Очите му се присвиха.

— Една жена може да бъде невероятно арогантна! Не се учудвам, че Франческо е паднал дотолкова, че да набие Батиста!

— Той никога…

Този път думите й бяха прекъснати от внезапната грубост, с която той разтвори устата й и впи зъби в устните й. Тя смътно си каза, че си е заслужила това нападение. С женската си интуиция усети, че то ще спре, щом се предаде. Той я желаеше, но не искаше да я наранява, за да получи ласките й.

Последва ново попълзновение. Ръката му смело се плъзна по гръдта й, вмъкна се под кожения жакет и достигна до меката извивка на гърдите й. Алина спря да се съпротивлява. Съзнаваше, че е в безопасност тук, на този обществен плаж, в тясното пространство на колата. Остави се да я заливат вълните на желанието му. Нещо й подсказваше, че Джаред Трой лесно не губи контрол над себе си.

— Ти си точно това, което си представях! Точно това, което ми е липсвало в живота! — Дишаше тежко и съвсем не обръщаше внимание на слабите й опити да възпре пръстите му, които разкопчаваха блузата.

Най-сетне пъхна ръката си и уверено затърси чувствителните зърна на гърдите й. Тя се изви към него и зарови лице в рамото му.

— Желая те! — Целуваше извивката на шията и милваше врата й.

Пръстите му галеха върховете на гърдите й. Възбудата обземаше цялото й тяло. Ръцете й конвулсивно се вкопчиха в раменете му.

— Господи! — Глухият й вик затихна от напрежението на растящия копнеж за близост.

През цялото й тяло преминаваха тръпки и Джаред ги долавяше. Ръката му се движеше все по-надолу и по-надолу, докато достигна гладкия корем. Обхвана леко извивката на кръста й, като освободи блузата и я смъкна заедно с жакета. В следващия момент тя лежеше полугола пред жадния му поглед. Наведе се леко и докосна с език твърдите й зърна. Прокара другата ръка по гърба й и я пъхна в тесните джинси. Алина почти не осъзна, че стене. Не само Джаред беше изгубил контрол над себе си. Някакво неподозирано желание я оставяше трепереща и безпомощна в ръцете му. Действителността остана някъде далече. Светът се стесни до предната седалка на черното ферари. Непонятно любопитство я караше да продължава. Най-близката емоция, с която можеше да го оправдае, бе намерението да изпробва всичко, което са преживели Батиста и Франческо. Но усещанията бяха по-истински и по-изгарящи от любознателността й.

Възбудена от неговите докосвания, тя се притисна към гърдите му и заразкопчава ризата. Ръцете й погалиха гръдта му. Несвързаният му говор я окуражи. Започна да го целува по врата и леко, като котка, се приплъзна надолу. Той зарови лице в косата й, когато нейният език докосна плоските зърна на гърдите му. Дълбоко от гърлото му се отрони стон на наслада.

— Докосни ме! Толкова отдавна мечтая за това…

Алина продължи да целува мургавата гръд, докато ръцете й страстно се движеха по гърба и кръста му. Тя цялата се потопи в бурното море от чувства и усещания. Ръката му се мъчеше да смъкне джинсите й. Движенията му по краката й я възбуждаха още по-силно и тя затърси с пръсти твърдата му плът…

Реакцията му бе рязка и светкавична. Замръзна, сякаш бе натиснала спусък на пистолет. Смутено, но много решително той я изправи в скута си и започна да закопчава джинсите й с треперещи пръсти.

— О, не тук! — прошепна колебливо той, едва устояващ на желанието си. — Не на обществения плаж. Искам удоволствието да продължи вечно. След като толкова чаках, не трябва да го правим прибързано.

— Джаред…

Алина го погледна през ресниците си, като трескаво търсеше обяснение на собственото си поведение. Беше толкова неочаквано, макар и провокирано от негова страна. Готова бе на това, за което си мислеше като нормална степен на реакция, но се случи нещо, далеч извън нормалното!

— Знам, знам — успокояваше я с болка в гласа той, като закопчаваше блузата й. Сетне започна да я гали по раменете, по бедрата… Сложи глава на рамото й и нежно се усмихна.

— Какво знаеш? — просъска тя.

— Знам как се чувстваш. Вероятно така е било между Батиста и Франческо. След като веднъж са се срещнали, не са издържали дълго един без друг, нито пък ние можем. Не гледай толкова стреснато. Аз преживявам нещата също толкова бурно, колкото и ти. Малко ми трябва да забравя за всичките си добри намерения и да взема това, което ми се полага тук и сега.

— Какви добри намерения? Не забелязах кой знае какви добри намерения! — Тя несръчно се измъкна от неговата прегръдка и изнервено се тръшна на седалката.

Очите му я следяха с неудовлетворено желание.

— Казах си, че трябва да го направим красиво. Свещи, вино, разговори, които вече сме започнали в писмата си, атмосфера и настроение… Жена като теб трябва да бъде ухажвана и спечелвана по всички правила на любовното изкуство. Знам, че няма да се чувствам добре, ако не те имам цялата.

Тя го изгледа подигравателно. Искаше да му се присмее или да му каже да върви по дяволите. Но не намери сили за това. Беше се хванала в капана на неговия чар, сякаш я бе хипнотизирал. Едва успя да го попита:

— Защо ме искаш цялата?

— Не можеш ли да се досетиш? Не си ли разбрала, че ти си жената, която съм чакал цял живот? Нещо повече, ти единствена успя да ме накараш да осъзная колко съм самотен. Желая те. Имам нужда от теб. Няма да се успокоя, докато не те имам. Цялата! Това е най-простият начин да изразя това, което чувствам. Толкова силна е потребността ми да те имам, че трябваше три месеца да събирам смелост да дойда. Парализираше ме страхът, че жената, която ще видя, няма да е същата, която познавам от писмата. Но когато снощи отвори вратата, видях, че ти съществуваш такава, каквато съм те мечтал.

Алина реагира с женски инстинкт на неговата самоувереност.

— Джаред, не е точно така! И ако си чел толкова внимателно писмата ми, колкото казваш, би трябвало да го знаеш! Интересът ти към мен се върти около дискусията ни за Франческо и Батиста. Може би по някакъв начин си ме идентифицирал с нея, не знам, може би виждаш себе си като Франческо. Но не мисли, че и ти, като него, ще можеш да нахлуеш в моя живот и да…

— Той не просто се втурва в живота на Батиста! Прелъстява я!

— Е, добре, който е предупреден, е по-малко уязвим. Няма да позволя да ме прелъстиш!

— Не се страхувай от мен…

— Не се страхувам, по дяволите!

Изглежда той разбра.

— Не, не мисля. Ти по-скоро се безпокоиш за спокойствието си, нали? Подредила си живота си, както ти харесва и се страхуваш да ме допуснеш в него. Толкова голям риск ли е това? Знаеш кой съм. Знаеш много за мен. Не съм случаен минувач. Писали сме си три месеца и сега съм тук до теб. Всичко, за което те моля, е да прекараш деня с мен и да вечеряме заедно. Прекалено много ли искам? След всичко, което сме споделяли последните три месеца?

— Стремиш се да ме оплетеш във връзка, която не желая да започвам… — започна тя гневно, макар да осъзнаваше, че вече се е хванала на уловките му.

— Помисли, вместо да спориш с мен в писма, ще имаш удоволствието да направиш това в директен разговор. Сигурен съм, няма да признаеш, че е трудно да се изправиш пред мен. Какво би казала Батиста?

Алина почувства, че ще се разсмее и погледна своя мъчител.

— И за минутка не можеш да ме заблудиш. Мъчиш се да ме притиснеш в ъгъла, откъдето гордостта ми ще има само един изход. От писмата познавам всички твои начини да ме накараш да се съглася с теб! Този път няма да помогнат!

— Може би. Но си заслужава да се опита. Наистина ли ще устоиш на изкушението да прекараш с мен един ден в спор за Батиста и Франческо?

Алина вдигна гордо глава. Отново владееше положението. След като приключи с отвратителния си брак, тя бе свикнала да нарежда нещата според собствената си воля.

Очите му я проучваха сериозно и съсредоточено. Само една тънка присмехулна извивка на устните подсказваше, че и той едва сдържа смеха си. Погледна разсеяно през прозореца, за да не избухне.

— Мъглата се вдигна. Искаш ли да слезем до брега? Отдавна не съм се любувал на океана.

— Никой не те кара да се изолираш в Палм Спрингс!

— Така ми е по-удобно. — Запали мощната машина и потегли.

Нещо ставаше с нея. Нещо малко и незначително… Не би трябвало да му обръща внимание.

— Как върви бизнеса ти? Имаш ли офис?

— Една част от дома си съм пригодил за офис. Работя сам. Следя пазара с малък компютър, факс и телефон. Нямам нужда от друго.

— Типична манифактура — отправи духовита забележка тя, мислейки за слуховете по негов адрес. Постигаше успеха с бързи, решителни удари, след което изчезваше за известно време от сцената. Безскрупулен, твърд и изключително умен.

Пътят се виеше покрай океана през слънчевото градче, построено в испански стил. Като следваше указанията й, Джаред караше колата по крайбрежните улички. Минаха покрай усамотени екзотични къщи на брега, натъпкани с туристи мотели и зелени паркове. Къщите, разположени по склона, се очертаваха ярко на утринната светлина. След това се изкачиха на зеления хълм над океана.

— Как дойде в Санта Барбара?

— Преместих се тук веднага след колежа. Реших, че след като приемам предизвикателството на живота, би трябвало гледката да е прекрасна.

Той се усмихна с разбиране.

— Град, като от пощенска картичка. Имаше ли уредена работа?

— Не, но исках да отворя магазин за книги. Започнах работа при Ник Елдън…

— Мислех, че сте партньори?

— Преди няколко години Ник ми позволи да вляза в неговия бизнес. Научи ме на много неща.

Джаред посрещна думите й с изключително внимание. После попита неангажиращо:

— Само с редки книги ли търгувате?

— Не, работата ни е разнообразна. Нови, антикварни и редки. Ник е направо блестящ в намирането на продавачи и купувачи на редки книги. Намирали сме направо невероятни неща за различни хора. Великолепно копие на „Речник на английския език“ на Самюел Джонсън от хиляда седемстотин петдесет и пета година беше на бюрото ми онзи ден. А за един клиент, който колекционира книги на ужасите, открих първото издание на „Дракула“ от Брем Стоукър. Би трябвало да го видиш. Подвързано е в яркожълто с кървавочервени букви!

— Излязло е някъде в началото на века, нали?

Алина кимна. Сетне въздъхна доволно.

— Имахме някои от много ранните издания на Спенсър и Милтън, а също и няколко книги за добрите обноски от шестнадесети век. Чудесни неща!

— Имаш страхотен късмет, че работиш това, което отговаря на личните ти интереси.

— А ти не си ли доволен, че правиш пари? — дръзко го попита.

Той сви рамене.

— Те просто са средство за съществуване. Оказа се, че съм добър в тази дейност, но не мога да кажа, че ми доставя голямо удоволствие.

— Но ти позволява да купуваш това, което искаш — довърши тя вместо него.

— Само някои неща — съгласи се Джаред и замълча. — Не всичко.

— Не и мен! — Алина вдигна предизвикателно глава.

— Не, за съжаление. Иначе всичко щеше да е толкова просто!

Доволна, че изясниха позициите си, тя се отпусна на седалката, като се наслаждаваше на хубавия ден и на пътуването. Бяха сключили някакво примирие. Разговорът течеше леко, като между стари приятели.

За нейна изненада повече не спориха за Батиста и Франческо. Двете исторически бележки останаха на заден план в съзнанието й. Тя бе заинтригувана от съвременния кондотиер. Откри, че задава въпроси, които не би поставила в писма — малки подробности, на които не би обърнала внимание преди. Същевременно разбра, че знае достатъчно за него. В някои моменти направо четеше мислите му. Явно и тя бе чела и между редовете на писмата му!

Късно следобед Джаред я докара до дома й, като мина покрай ед на прекрасна стара църква на испански мисионери и заобиколи хълма.

— Ще се върна след два-три часа. Ще ти стигне ли времето?

— Да се облека за вечеря? Да. — Проследи го с поглед как влезе в колата, като подсъзнателно се наслаждаваше на плавните му движения. Петстотин години по-рано би яздил кон или карал карета със същата лекота и сигурност. Един жизнен, здрав, елегантен и силен мъж. За първи път се замисли за любовния му живот, но почти веднага отпъди темата от съзнанието си. Едва ли му е липсвала женска компания. Защо тогава бе решила, че е самотен? А той бе потвърдил.

Надвечер започна да се облича по-старателно от обикновено. Избра винена кадифена вечерна рокля с дълги романтични ръкави, стегнати с тесни маншети, обточени със златно. Метален позлатен колан на кръста подчертаваше слабата й фигура. Семпла златна верижка украсяваше дълбокото деколте. Към златните акценти добави и една фиба, придържаща леко навитата й коса. Батиста би харесала дрехата. Погледна се в огледалото и малко мрачно си спомни коментара на Джаред за облеклото й предишната вечер — едва сдържан разкош. Но когато по-късно му отвори вратата, остана безкрайно доволна от възхищението в очите му.

Консервативен вкус личеше във фината тъмна материя на вечерния му костюм, но стилът бе италиански — прибран и леко втален. Най-вероятно бе специална поръчка, защото безупречно подчертаваше високата му стройна фигура. Риза на едва загатнати райета и дискретна елегантна копринена вратовръзка му придаваха вид на европеец. Тъмната кафява коса — все още влажна и внимателно сресана — събуди у Алина подсъзнателно желание да я разроши. Тази мисъл я накара да се изчерви. Той я гледаше очарован. Без съмнение, и двамата се харесваха.

— Очевидно сме чели твърде много италианската история от времето на Ренесанса — каза Алина, за да намали малко напрежението, което витаеше във въздуха.

— Явно ни допада. — Той й подаде ръка и я поведе към колата. — Няма ли да ме попиташ къде отиваме? Все пак Санта Барбара е твоя територия. Мислех, ще се разтревожиш, че един чужденец няма да знае къде да те заведе на вечеря.

— Честно казано, ако имаше нужда от помощ, щеше да ме попиташ.

— Ти така добре ме познаваш, че… — не довърши Джаред и запали мотора.

Алина понечи да отговори насмешливо, но се разколеба.

— Понякога и аз си мисля, че е така. Странно, нали? Днес следобед имах чувството, че се познаваме от…

— От цели три месеца?

Тя се засмя и се остави на доброто настроение.

Той я заведе в елегантния салон-трапезария на един стар испански хотел на брега на океана. Прекрасна гледка се откриваше към очарователна градина. Кухнята и обслужването бяха традиционни. След приятна дискусия върху менюто, те се спряха на салата от спанак, миди, пушена сьомга, краставички соте и торта с киви за десерт. Поръчаха вино ризлинг от една от малките винарни в Северна Калифорния.

Светлината на свещите се отразяваше от сребърните прибори върху снежнобялата покривка. Тя хвърляше тежки загадъчни сенки върху роклята на Алина и проблясваше по златните й бижута. Струваше й се, че очите на Джаред ставаха смарагдови всеки път, когато я погледнеше.

— Разкажи ми как се заинтересува от военната история на ренесансова Италия? Още от колежа ли?

— Не. След института — каза тихо той.

От много години не беше срещала мъж без нейното академично образование и се замисли.

— И какво работеше? — попита тя накрая.

— Изпълнявах поръчки на Виторио Молина.

Алина подскочи и изпусна в чинията си краставичката, набодена на вилицата. Затвори очи и отчаяно въздъхна.

— Не се учудвам, че ти се е обадил за микрофилма.

— Любопитен бе защо сам не съм го помолил за това. — Джаред отпи от виното и я погледна с едва прикрита ирония.

— О, господи!

— Казах му, че издирваш информация за мен от всякакви източници и просто сама си открила писмата. Което беше почти истина.

— Чувствам се идиотски! Не съм допускала, че ще ме сравняват с обикновен дилър на борсата. Такива грешки могат да провалят цялата ми кариера! — Той сви устни, но замълча. Тя явно се разкайваше за грешката си. — Поръчки за него? Какви поръчки? — смени темата тя.

— Молина е един от най-блестящите финансисти, които съм срещал. Той ме прие като асистент и ме научи на всичко. Изкуството и колекционирането на редки книги са част от живота му и затова станаха част и от моя живот.

— Какво се случи? Искам да кажа, ти вече не работиш за него…

— Както се казва, пътищата ни се разделиха — леко поклати чашата с вино той.

— Вероятно ти пожела да започнеш самостоятелен бизнес?

— Да.

— Как прие напускането ти? Не смяташе ли, че трябва да останеш при него?

— Разделихме се приятелски. Напуснах го, преди независимите ни характери да влязат в конфликт. Той разбра, че отношенията ни бяха стигнали до точка, в която аз трябваше да продължа самостоятелно. Благослови ме и ми подари едно много хубаво копие на „Царедворецът“ на Балтазаре Кастильоне.

— Един вид да приключи обучението ти? — Алина мислеше за известната ренесансова книга на нравите, която бе повлияла на западните маниери до ден-днешен. „Царедворецът“ съдържаше всичко — от правила за поведение на масата до обноските в леглото.

Джаред се засмя.

— Много полезна книга, нали? Кастильоне е наложил правилата как трябва да се държи един благородник. Виторио Молина беше вещ в тези неща. Той самият потвърждава ренесансовия идеал за светски, широко образован мъж, който върши всичко с непринуденост и естественост, така ценени от хората от онова време.

— Така че, в края на краищата, ти имаш широко хуманитарно образование. Идеята за такава образованост възниква в Ренесанса.

— Да. Но не сведена до педантизъм, както е при теб. Като си помисля за него, преценявам колко уникален ум е Молина! Ти история ли завърши?

— Да, но не беше истинската ми страст, докато не започнах да работя с редки издания при Ник. По определени причини интересът ми се фокусира върху Ренесанса.

Настъпи кратка пауза, след което Джаред попита много внимателно:

— Този Ник Елдън… Опитвал ли се е да бъде нещо повече от делови партньор и наставник за теб?

Погледът й моментално изстина.

— Ник е приятел. Дължа му много!

— Имаш ли намерение да го направиш свой любовник някога?

— Дори и да имам, не би трябвало да е твоя работа, нали?

— Разбира се, че е моя! Нямам намерение да се върна един ден и да ми се наложи да го изхвърля през вратата.

Алина съзря насмешката в очите му и реши, че просто я дразни.

— Нямаш точен подход към ренесансовата материя, Джаред. Романтичните авантюри, изневярата и прелъстяванията са били много съществена част от дворцовия живот! Основен източник на забавление. Вероятно са замествали телевизията.

— Интригите и прелъстяванията са били приемани с интерес, когато е ставало дума за другите, но всеки съпруг или любовник е държал под око дамата на своето сърце! — На устните му се появи опасна усмивка.

— Никой не е държал под око Батиста! Била е сама господар на себе си!

— Докато не се е появил Франческо!

— Мисля, че е време отново да сменим темата. Ако искаш да обсъждаш нечий любовен живот, разкажи нещо за своя!

— Мисля, че не си ме питала!

Тя понечи да каже нещо хапливо, но веднага смекчи израза си в любезна усмивка.

Сервитьорът наля вино в чашите им. Когато се оттегли с лек поклон, очите на Джаред станаха мрачни.

— Няма друга в живота ми, Алина. Веднъж съм бил женен. Бях около тридесетгодишен и както твоят, и моят брак се оказа грешка. Имах делови контакти с една красива жена. Тя веднага реши, че ще бъде щастлива, ако се омъжи за преуспяващ мъж. Но не се получи. Отегчихме се един от друг още в самото начало. Тя ме напусна и се омъжи повторно за един значително по-блестящ кандидат. Почувствах голямо облекчение, когато си тръгна. Край на историята.

— Сигурна съм, че не си бил самотен след развода си.

— Бях! — каза категорично той. Забеляза разширените й от учудване очи и нетърпеливо поклати глава. — Имало е и други жени в леглото ми, но те не означаваха нищо за мен. Самият аз не исках да се обвързвам. Дори и не съзнавах самотата си, докато не започнах да чакам с нетърпение писмата ти. Бях направо потресен в деня, когато разбрах, че всъщност чакам пощальона.

Алина си спомни нетърпението, с което получаваше пощата от Палм Спрингс. Казваше си, че просто я интересува следващата схватка за Батиста и Франческо. Но дълбоко в себе си бе разбрала, че е нещо повече.

Чувственото напрежение между тях отново се засили. По-късно, когато отидоха да танцуват, Алина имаше усещането, че бе срещнала човек, когото познаваше от много, много отдавна. Отпреди петстотин години може би…