Джейн Ан Кренц
Ренесансова балада (10)

Десета глава

На другата сутрин, още преди да е отворила очи, Алина се върна към жестоката реалност. Утринното слънце проникваше безгрижно през прозорците и ако не съществуваха проблемите й, би могла да се чувства прекрасно. Нещата не бяха се променили.

Джаред лежеше до нея. Бронзовото му стройно тяло се открояваше на белите чаршафи. Гъстите мигли засенчваха горната част на скулите и смекчаваха суровите черти на лицето му. Тя обърна глава и го погледна с любов и нежност, които никога до сега не бе изпитвала към друг. Сетне неохотно се измъкна от топлото легло.

Намери къса хавлия в огромния дрешник, облече я и завърза колана й. Дебелият красив като гоблен килим заглушаваше стъпките й. Тя спря пред прозореца и се загледа в градината.

Красив дом, но странно пуст. Това я смущаваше. Не, не бе съвсем точна. Не точно пустотата, а самотата и самоналожената изолация от негова страна. Имаше впечатлението, че Джаред просто няма нужда от други хора. Докато не е започнал да чете между редовете на писмата й и не си е създал образа на жената, който съвпада с представата му за любимата на Франческо. Но не се отнасяше с нея като с плод на фантазиите му. Нещо й подсказваше, че той има съвсем реално отношение към нея, независимо от причината, довела го първия път в нейния дом.

Чу го, че се размърда зад нея и я повика с малко пресипналия си глас:

— Ела в леглото, скъпа. Нали сме в медения си месец…

Алина се почувства леко засегната.

— Не, Джаред. Меденият месец идва след женитбата. А ти можеш и да не пожелаеш да се ожениш за мен, когато всичко това свърши. — Не можеше да го погледне в очите. Мъчително бе да му поставя ултиматуми, но нямаше избор.

Настъпилата тишина й подсказа, че е разбрал съображенията й. С напрежение зачака той да избухне в ярост и за самоотбрана скръсти ръце на гърдите си.

Но не последва гневна реакция от негова страна. Тишината стана още по-мъчителна, отчайваща и ужасяваща с безизходността си.

— Не можеш да го прогониш от ума си, нали? — накрая отчуждено каза той. — Независимо какво чувстваш, когато си с мен, когато си в прегръдките ми, споменът за него винаги те спохожда, нали?

— Джаред… — Гласът й пресекна, докато се опитваше да намери думи, за да отблъсне обвинението.

— Снощи, когато се съгласи да се омъжиш за мен, си казах, че вече си обърнала гръб на Елдън. Но не е така, нали? Помислила си, че вероятно никога няма да отговори на любовта ти и затова прие моето предложение.

Думите му прозвучаха йезуитски и това я потресе.

Той се повдигна на лакът. Усети изгарящите му очи да я пронизват.

— Джаред, ще ме изслушаш ли? Моля те! Повярвай ми! Това, което искаш да направя, е нелоялно спрямо приятел като…

— Няма да отидеш при него, Алина. — Отново усети стоманени нотки в гласа му. Волята отново надделяваше над емоциите. — Ти си моя и в близките дни ще си в състояние да осъзнаеш това. Няма бъдеще за теб с мъж, като Елдън. Не можеш ли да го разбереш?

Едно кипящо раздразнение — полугняв, полуотвращение от тъпотата на мъжкия пол — бързо я завладя. Тя се обърна, косата й се разпиля по раменете и очите й яростно заблестяха.

— Нещастник! — почти изрева тя. — Не съм влюбена в Николас Елдън! Никога не съм била влюбена в него или в който и да било друг! Дори не бях влюбена в бившия си съпруг! Оставила съм се на един дебелоглав, упорит, арогантен, властен кондотиер да ме накара да разбера какво е любов! Всичко, което някога съм чувствала, може да се нарече привързаност. Теб обичам, Джаред Трой! Господ ми е свидетел! Винаги съм предпочитала интелигентните мъже, а не ограничените педанти, които дори не осъзнават завоеванията си!

— Алина!

Той седеше в леглото, приковал поглед в нея. Очите му блестяха с удивление и надежда, които би трябвало да спрат тирадата й, но не успяха — беше твърде афектирана.

— Освен това, ако това се нарича мъжка мнителност, то и бедната Батиста е трябвало да се справи с нея. Мога да разбера решението й да не го допусне отново при себе си! Няма нищо по-вбесяващо от мъж, който не може да повярва в любовта на една жена, дори да е ясно като бял ден.

Джаред седеше, провесил крака от леглото, забравил, че е съвършено гол.

— Алина, сладка моя скандалджийке, можеш да викаш, колкото си искаш. Само ми повтори, че е вярно. Кажи, че наистина ме обичаш! — Втурна се той към нея.

— Разбира се, че те обичам! Мислиш ли, че ще се оставя да ме отвлече някакъв страховит разбойник като теб, ако не те обичах? Смяташ ли, че щях да приема честната ти дума за изчезналия микрофилм, ако не бях влюбена в теб? Смяташ ли, че…

Не можа да зададе последния риторичен въпрос, когато Джаред я достигна, грабна я в ръцете си и спря потока от думи с устни.

Тя се подчини и се отпусна на гърдите му. Той обгърна тялото й, а целувките му ставаха все по-дълбоки и дълбоки, сякаш бе умиращ от жажда пътник в пустиня.

— Алина, Алина — повтаряше в опиянение, — надявах се, молих се и го исках горещо. Страхувах се да повярвам в това. Исках да ти дам време. Надявах се, да разбереш, че нашето е нещо повече от физическо привличане…

— О, Господи, Господи! — шептеше тя на рамото му. — Себичността на всеки мъж. Мислеше, че се любя с теб, само защото си фантастичен любовник ли?

Почувства как кожата му пламна. Това я очарова и тя изпита безкрайна нежност. Изсмя се леко и обви ръце около кръста му. Вдигна глава и го погледна щастливо.

— О, Джаред! Ти наистина си фантастичен любовник. Но не за това искам да съм с теб в леглото. Дори самата аз не знаех истинската причина съвсем доскоро. Предполагам, че съм те обичала още в периода на писмата ни, но го осъзнах едва, след като се срещнахме!

— А аз се влюбих в теб още след първото ти малко отвратително писмо в отговор на статията ми — призна той. — Когато отвори вратата вечерта на партито, исках да те грабна и веднага да те отнеса със себе си. Разбрах, че каквито и чувства да съм имал към жената от писмата, не можеха да се сравнят с тези, които изпитах, след като те видях.

— Обичаш ли ме, Джаред?

Лицето на Алина грееше от щастие.

— От цялото си сърце и душа! Никога не съм копнял по жена, както по теб. Никога не съм желал друга така, както желая теб. Сякаш си част от мен. Част, която подсъзнателно съм търсил цял живот. Не можеш да си представиш какво чувствам, когато ми казваш, че ме обичаш. Сякаш светът изведнъж е станал прекрасен. О, Господи, Алина…

Думите сякаш не достигаха, за да изрази емоциите си. Джаред я прегърна, целуна я страстно, нежно, с вълнуващо чувство. Алина искаше удоволствието да продължи цял живот. А може би вечност?!

— Ако говорим за глупостта — накрая промърмори той, доближил устни до нейните, — можем да си поделим наградата! Такава самоуверена, образована жена като теб би трябвало да разбере кога един мъж е напълно хлътнал по нея!

— Не и когато този мъж е по-различен от всички, които до сега е познавала. Не бях сигурна, че кондотиерът наистина разбира от любов…

— Вероятно, затова никога не си разбирала Франческо.

— Ха!

— Успокой се, ще се върнем към този аргумент съвсем скоро. Сега е нашето време, а не на Батиста и Франческо — усмихна се Джаред. После тъжно поклати глава: — Но май никой от нас не разбира истински любовта…

— Може би. И вероятно никой от нас не е разбирал какво ни липсва… Смисълът на живота ми напоследък се фокусираше в кариерата ми, в моите партита, с превзетите ми приятели…

— А аз моя — с бизнес и колекционерство. Мисля, първия път се ожених случайно…

— Аз също. И двамата бяхме избрали партньори, които са отговаряли на тогавашните ни изисквания. — Алина си спомни как веднъж Джаред й бе разказвал за своя „бизнес“ брак.

— Но подобна позиция е изцяло погрешна — заключи той.

— Да.

Алина дълго остана в ръцете му, щастлива и спокойна. Не вярваше, че такова щастие се случва с нея. Накрая той наруши мълчанието на този съкровен миг.

— Добре, Алина — дълбоко въздъхна той. Тя вдигна глава и го погледна, смътно съзнавайки какво ще й каже. — Телефонирай му, ако смяташ, че му дължиш нещо. Не мисля, че той заслужава предупреждение, но разбирам желанието ти да му помогнеш. И дано не е виновен — добави великодушно накрая.

— Вярваш ли ми? Вярваш ли в любовта ми към теб?

— Вярвам ти. Не можеш да ме гледаш така, да ме уверяваш в любовта си и да ме лъжеш. Сега, след като знам със сигурност, че ме обичаш, вероятно ще можеш да ме въртиш на малкия си пръст!

— Каква приятна мисъл! — Алина изглеждаше очарована от идеята. После престана да се усмихва, хвана с длани лицето му, повдигна се на пръсти и леко докосна устните му. — Благодаря ти, Джаред.

Обади се няколко часа по-късно. Джаред отиде в кабинета си и тя беше убедена, че го прави, защото смята, че Ник не заслужава да го предупреди за опасността. Но й вярваше и уважаваше нейната толерантност.

Когато остави слушалката, Алина бе изпаднала в нещо като шок. Твърде стъписана, за да потърси Джаред, тя излезе в градината и седна на ръба на фонтана.

Той я съзря и пресече тревната площ, разтревожен от странното изражение на лицето й.

— Какво има, скъпа? — попита нежно и седна до нея. — Мъчно ли ти е за него?

Алина вдигна очи, ръката й безсмислено плискаше водата.

— Това е невероятно, Джаред! Абсолютно невероятно! — поклати глава тя. — Да работя толкова години с човек и всъщност да не го познавам! Когато съвсем внимателно го запознах със ситуацията и споменах името на Молина, той… Просто се срина. Разказа ми цялата история…

— Защо се е въвлякъл в подобна история?

— Пропилява много на хазарт. — Още беше удивена, че никога не беше се досещала за тайната му. — Чак сега го научих. Никой дори не е подозирал порочната му страст. Но това обяснява защо винаги съм имала чувството, че когато не е в магазина или на някое парти, той става друг човек. Една приятелка го мислеше за хомосексуалист и се срамуваше от предположението си, но очевидно е усещала нещо в природата му. Чувала съм за хора, които правят тежки дългове заради хазарт, но никога не съм познавала толкова лекомислен тип… Е, вече познавам.

— Значи той е имал нужда от пари през всичките тези години? Понякога от огромни суми — предположи Джаред с разбиращ глас.

— Да.

— И единственият начин е бил да ги получи чрез занаята, който владее до съвършенство.

— Да, за съжаление. Не мисля, че е имало много такива случаи. Веднъж аз самата, съм го спасила от необходимостта да прибегне до кражба, призна ми той — печално сви устни Алина, припомняйки си разговора с Ник.

— Когато ти „позволи“ да влезеш в съдружие с него?

Алина кимна, без да се учудва на точното му предположение. Явно разбираше по-добре човешката природа!

— Разказа ли ти за кражбата на микрофилма?

— Взел го е вечерта на партито. Предишния ден е открил объркването. Шефът на снимачния екип му е позвънил силно разтревожен и е обяснил, че са ми изпратили друг филм. Ник знае кабинета ми и е съвсем лесно да претърси бюрото ми по време на тържеството. Бил е уплашен и не е съобразил да размени двете ленти. Но е смятал, че няма да бъде заподозрян. Не е знаел, че имам копие от него или че ти ще бъдеш с мен и ще откриеш значението на специалното филмиране на тази книга.

— Каза ли му за мен? — замислено попита Джаред.

— Трябваше.

— Това е добре. Доволен съм, че си му дала да разбере, че не си единствената, която знае какво се е случило.

Алина примига.

— Не мислиш, че Ник ще се опита да ми… да ми направи нещо!

— Вече не. След като Молина и аз знаем — успокои я той.

Тя отхвърли тази мисъл. Ник никога не би я наранил. Стори й се достоен за съжаление по телефона. Приятели са отдавна и знае, че не би използвала някаква информация срещу него. Имаше, обаче, още нещо. Как би могла да работи вече с него? Изостави и тази мисъл. Вместо това, попита:

— Какво ще прави Молина?

Джаред сви рамене.

— Нищо. Няма доказателства и не би могъл да действа без такива. Можеш да бъдеш сигурна, че ще държи под око дейността на Елдън за в бъдеще! Може би това ще накара партньорът ти да се държи коректно!

Алина потисна дълбоко съмненията си. Играчите на хазарт имаха лошата слава на хора, които отчаяно се стремят да възстановят загубите си и почти не се отказват от порока си. И тя беше съдружник с такъв човек!

Не, не би могла да остане в бизнеса заедно с Ник Елдън.

Никога няма да му вярва напълно. Много вероятно е той да използва приятелството им, ако изпадне в беда. Трябва да се измъкне.

Джаред наблюдаваше как лицето й променя израза си под напора на чувствата, но не я попита нищо. Стана бързо и се усмихна.

— Хайде. Всичко свърши. Имам идея за по-приятно прекарване на останалата част от сутринта, преди да отидем да подадем документи за сключване на брак.

Алина присви невярващо очи, докато той я изправяше на крака.

— Ти си ненаситен!

Джаред я погледна с нежен укор, хвана я под ръка и я поведе през градината.

— Уверявам те, нямам нищо предвид, освен малко утринно раздвижване.

— О-о-о! Ще поплуваме ли? — Тя го погледна през смях, когато спряха пред басейна. — Ще отида да взема банския си костюм…

— Няма нужда. Тук сме скрити от целия свят — увери я, като започна да разкопчава блузата й в райе.

— Джаред! — Леко смутена, тя се опита да го отблъсне. Отдръпна се назад и загърна дрехата си.

— Не се опитвай пак да ме предизвикваш! — изръмжа той. В очите му проблесна дяволско пламъче и той започна да скъсява дистанцията помежду им.

— Просто се чувствам по-удобно в костюм — обясни му бързо тя, усетила намеренията му. Вдигна ръка и леко се отстрани. — Джаред, говоря сериозно…

— И аз — промърмори той, като я обхвана за талията и я вдигна леко на ръце. — Ти и Батиста може да сте правили кариера с това, че сте предизвиквали мъжете, но и двете е трябвало да знаете, че аз и Франческо сме изключение. Ние не позволяваме това да продължава безкрай!

Преди да успее да се съгласи да се съблече, той стъпи на ръба на басейна.

— Стой! Ще се…

Викът й замря, защото Джаред скочи във водата заедно с нея, напълно облечени. Тя изчезна под блестящ дъжд от пръски и трябваше доста да се бори, докато изплува.

— Проклет кондотиер! — просъска, като тръскаше глава, за да отмахне косата от очите си. Той изплува след нея, като се смееше с цяло гърло.

Искаше да му се разсърди, но изведнъж осъзна колко е щастлив. Щастие, което никой не предполагаше, че може да съществува в нощта, когато за пръв път отвори вратата на дома й. Тя беше причината за неговото щастие. Обичаше я така, както и тя го обичаше — безумно. Вместо да започне да крещи, с удоволствие се остави да съблече дрехите й, като плува около нея.

След няколко минути двата чифта мокри джинси бяха изхвърлени на парапета, заедно с останалата част от облеклото. Смехът заглъхна и на негово място забушува страстта им.

— Чудех се — малко пресипнало започна Джаред, като плъзгаше ръце по тялото й — какво би казала за едно бъдещо партньорство?

Алина лежеше във водата, придържана от ръцете му около кръста й. Полузатворила очи тя му отговори:

— Вече се съгласих да се омъжа за теб.

— Не говоря за брака. Ще се оженим, добре. Но женитбата не е партньорство, скъпа!

— Искаш да кажеш бизнес партньорство?

Той вкара едното си бедро между нейните и леко я притисна към себе си. Еротична тръпка премина по гръбнака й.

— Мислех, че можеш да работиш самостоятелно. Трябва да разбереш, че повече не можеш да останеш с Елдън.

— Как разбра, че възнамерявам същото? — широко отвори очи тя.

— Логично е, скъпа. Какво точно смяташ да правиш?

Тя се поколеба.

— Може би ще започна самостоятелен бизнес.

— „Кори букс“?

— Звучи добре, нали?

— Смятам, че „Кори енд Трой“ звучи по-добре. Помисли си само какви контакти сме установили помежду си! — пошегува се той.

— Мислех, че ти харесва ролята на вълк единак на Уолстрийт. — Алина вече обмисляше идеята за съвместна работа с бъдещия си съпруг.

— Веднъж ти казах, че това е начин да задоволявам интереса си към колекционирането на книги. Не е необходимо да се отказвам изцяло. Винаги мога да го правя, ако се нуждаем от нови капитали.

— „Кори енд Трой“… — Тя се наслаждаваше на звучността на съчетанието.

— Заинтересува ли те предложението? — Усмихна й се и я притегли към гърдите си.

— Трябва да бъда убедена.

— Имам допълнителен аргумент — погали нежно челото й той.

— И какъв е той?

— Сватбеният подарък, който смятам да измоля от Виторио Молина за нас — тайнствено рече той.

— Друго копие от писмата? — Алина въодушевено се отдръпна и го погледна възхитена. — Наистина ли, Джаред? Можеш ли да го убедиш да ги преснимаме отново?

— Първо искам твоя подпис, естествено. А Виторио ще иска друг екип да снима.

— Ще подпиша! — съгласи се ентусиазирано Алина. — А Молина може да използва всяка компания, която пожелае. Като говорим за това… — Какво ще прави с онзи снимачен екип?

— Не знам. Ще говоря с него. Предполагам, че ще каже няколко думи, където трябва, за да не им се предоверяват. Ще престанат да получават изгодни поръчки. Вероятно срещу тях също няма да се намерят доказателства.

— Надявам се, че Ник ще изпълни това, което каза по телефона — въздъхна тя, при мисълта за досегашния си партньор.

— Обеща повече да не играе с пари, вероятно?

— Изглежда не му вярваш?

— Да кажем, че имам резерви. Не е лесно човек да се отърве от подобен порок. Сега, обаче, знае, че Молина го следи, и сигурно ще потърси други начини да покрива дълговете си. Та за пороците. Имам един твърде… — Той я обгърна с ръце и я притегли към себе си, докато връхчетата на гърдите й не докоснаха неговите.

Алина обви краката си около него.

— Толкова те обичам, Джаред!

— Не повече, отколкото аз теб. Като си помисля, колко пъти съм препрочитал писмата ти, представял съм си какво ще правя, когато си при мен…

Почувства, че той я притегля да седнат на едно от стъпалата на басейна. Притисна нетърпеливото й очакващо тяло и я облада.

Да правиш любов във водата е несравнимо приятно. Можеш да се отпуснеш бавно, нежно и грациозно. Джаред гледаше през полузатворените си клепки отзвучаващите й тръпки. Алина се изви, трепереща, и екстазът й премина в лек вик. Достатъчно бе женствена и знаеше, че гледката на нейната сексуална реакция му действа крайно еротично. Последва неговият приглушен вик, докато я вдигаше и я притискаше толкова силно, че тя едва си пое дъх.

После бавно се отпуснаха, притиснати един в друг, докато накрая усетиха, че започват да потъват във водата.

Опасността да глътнат вода охлади тяхната възбуда. Смееха се все още силно притиснати един до друг и любовната мистерия пламтеше в очите им.

— Тази техника изисква известна практика — каза усмихнат Джаред, като едва си пое дъх. — Ще работим върху нея, след като се сдобием с брачно свидетелство. Което ми напомня, че е време да започнем…

— Чудя се дали Франческо се е опитал да накара Батиста да се оженят, след като се е върнал. — Качваха се по стъпалата и Алина с удоволствие усещаше ръката му през кръста си.

— Няма съмнение. Това е единственият начин да се отървеш от професионална съблазнителка. Нищо друго, освен женитба, да укроти жени като теб и Батиста.

— Кой би помислил — започна тя и вдигна лице за целувка, — че двама кондотиери ще разбират толкова добре жените!

— Само две много специални жени — прошепна Джаред до устните й. — Само две много, много специални жени. Франческо е имал своята Батиста, а сега, след толкова време аз имам моята Алина.

И той потвърди претенциите си над нея със зашеметяваща целувка.