Карел Чапек
Р.У.Р. (4) (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Второ действие

 

Д-р Гал. О, небеса, те стават все повече и повече.

Домин. Роботите ли?

Д-р Гал. Да. Стоят пред градинската мрежа като стена. Защо са така тихи? Това е безобразие, да те обсаждат мълчаливо.

Домин. Много съм любопитен какво чакат. Трябва да започнат всеки миг. Ние си изпяхме песента, Гал.

Алквист. Какво свири госпожа Хелена?

Домин. Не зная. Репетира нещо ново.

Алквист. Ах, още репетира? Д-р Гал. Слушайте, Домин, ние решително допуснахме грешка.

Домин. (спира се). Каква?

Д-р Гал. Дадохме на роботите твърде еднакви лица. Сто хиляди еднакви лица, обърнати насам. Сто хиляди мехура без израз. Това е като кошмарен сън.

Домин. Ако всеки беше различен…

Д-р Гал. Гледката нямаше да е така ужасна. (Отдръпва се от прозореца.) Добре че не са въоръжени!

Домин. Хм. (Гледа с далекогледа към пристанището.) Много съм любопитен какво толкова разтоварват от „Амелия“.

Д-р Гал. Само да не е оръжие. (През тапицираната врата влиза гърбом Фабри и дърпа след себе си две електрически жици.)

Фабри. Пардон. Оставете жицата, Халемайер!

Халемайер (влиза след Фабри). Ух, ама че работа падна! Какво ново?

Д-р Гал. Нищо. Здравата сме обсадени.

Халемайер. Барикадирахме коридора и стълбищата, момчета. Нямате ли малко вода? Аха, ето. (Пие.)

Д-р Гал. Какво ще правим с тази жица, Фабри?

Фабри. Един момент, един момент. Дайте ми някакви ножички.

Д-р Гал. Откъде да ги взема? (Търси.)

Халемайер (отива към прозореца). По дяволите, колко много станаха! Вижте!

Д-р Гал. Може ли за маникюр?

Фабри. Дай ги. (Прерязва кабела на електрическата лампа, поставена на бюрото, и свързва с него своята жица.)

Халемайер (при прозореца). Нямате хубав изглед, Домин. Чувствува се… някак си… смъртта.

Фабри. Готово!

Д-р Гал. Какво?

Фабри. Кабелът. Сега можем да пуснем ток по цялата градинска мрежа. Кой ще посмее после да се допре до нея, дявол да го вземе! Поне докато там са наши.

Д-р Гал. Къде?

Фабри. В електроцентралата, учени господине. Надявам се поне… (Отива към камината и пали малката крушка в нея.) Слава богу, там са. И работят. (Загасна.) Щом свети, добре е.

Халемайер (обръща се от прозореца). Тези барикади са също добри, Фабри. Абе какво свири госпожа Хелена? (Отива към вратата вляво и слуша. От тапицираната врата излиза Бусман, мъкне огромни търговски книги, спъва се в жицата.)

Фабри. Внимавай, Бус! Пази жиците!

Д-р Гал. Ало, какво носите?

Бусман (поставя книгите на бюрото). Главните книги, милички. Искам да си уредя сметките, докато… докато… е, добре де, този път няма да чакам с баланса до Нова година. Какво има? (Отива към прозореца.) Но там е съвсем спокойно!

Д-р Гал. Вие нищо ли не виждате?

Бусман. Нищо освен огромна синя площ.

Д-р Гал. Това са роботи.

Бусман. Ах, да, жалко, че не ги виждам. (Сяда до бюрото и разгръща книгите.)

Домин. Оставете това, Бусман, роботите от „Амелия“ стоварват оръжие.

Бусман. Е, и какво? Мога ли да им забраня?

Домин. Не можем да им забраним.

Бусман. Тогава оставете ме да работя. (Започва да работи.)

Фабри. Това още не е краят, Домин. Пуснахме в мрежата две хиляди волта и…

Домин. Чакайте, „Ултимус“ обърна оръдията към нас.

Д-р Гал. Кой?

Домин. Роботите на „Ултимус“.

Фабри. Хм, тогава, разбира се… тогава… тогава с нас е свършено, момчета. Роботите са военно обучени.

Д-р Гал. Значи ние…

Домин. Да. Неизбежно. (Пауза.)

Д-р Гал. Момчета, това е злодеянието на старата Европа, че научи роботите да воюват! Не можеха ли, дявол да го вземе, да престанат с тази своя политика? Това е злодеяние, да направиш от живия труд войници!

Алквист. Злодеяние беше да се произвеждат роботи!

Домин. Какво?

Алквист. Злодеяние беше да се произвеждат роботи!

Домин. Не, Алквист, аз и сега не съжалявам за това.

Алквист. И сега?

Домин. И сега, в последния ден на цивилизацията. Това беше велико нещо.

Бусман (полугласно). Триста и шестнайсет милиона.

Домин (тежко). Алквист, това е последният ни час; говорим почти от онзи свят. Не беше лоша мечта това, Алквист, да отхвърлиш робството на труда. Унизителния и страшен труд, който човекът трябваше да върши. Бъхтане мръсно и убийствено. О, Алквист, много трудно се работеше. Много трудно се живееше. А да се преодолее…

Алквист. …не това беше мечтата на двамата Росумовци. Старият Росум мислеше за своите безбожни фокуси, а младият за милиардите си. И не това е мечтата на вашите Р. У. Р. акционери. Тяхна мечта са дивидентите. И заради техните дивиденти човечеството ще загине.

Домин (озлобен). По дяволите дивидентите им! И един час не бих работил за тях! (Удря по бюрото.) За себе си правех това, чувате ли? За свое утешение. Исках човекът да стане господар! Да не живее само за парче хляб! Исках да не дивее пред чуждата машина нито една душа човешка, да не остане нищо, нищо, нищо от тази проклета социална вехтория! О, мене ме отвращават унижението и болката, противна ми е бедността! Исках да създам ново поколение! Исках… Мислех…

Алквист. Е?

Домин (по-тихо). Исках от цялото човечество да направим аристокрация на света. Неограничени, свободни и независими хора. И може би повече от хора.

Алквист. Е, тогава свръхчовеци.

Домин. Да. О, само да имах сто години време! Още сто години за бъдещото човечество!

Бусман (полугласно). Триста и седемдесет милиона превод. Така. (Пауза.)

Халемайер (при вратата вляво). Абе музиката е велико нещо. Трябваше да слушате. Това някак си одухотворява човека, прави го по-фин…

Фабри. Кое собствено?

Халемайер. Това гъмжило от хора, по дяволите! Момчета, аз ставам бонвиван. Трябваше да се отдадем по-рано на това. (Отива към прозореца и гледа навън.)

Фабри. На кое?

Халемайер. На бонвиванството. На хубавите неща. Толкова хубави неща има на този свят, дявол да го вземе! Светът бил хубав, а ние… ние тука… Момчета, момчета, кажете ми, какво разбрахме ние от живота?

Бусман (полугласно). Четиристотин петдесет и два милиона, отлично.

Халемайер (до прозореца). Животът бил велико нещо. Приятели, животът бил… Хей… Фабри, пуснете малко ток в тази ваша мрежа!

Фабри. Защо?

Халемайер. Посягат към нея!

Д-р Гал (до прозореца). Включете! (Фабри щраква електрическия ключ.)

Халемайер. Исусе Христе, как само се сгърчиха! Двама, трима, четирима убити!

Д-р Гал. Отстъпват.

Халемайер. Петима убити!

Д-р Гал (отдръпва се от прозореца). Първата схватка!

Фабри. Чувствувате ли смъртта?

Халемайер (успокоен). Брей, станаха на въглен. Съвсем на въглен. Ха-ха, човек не бива да се предава! (Сяда.)

Домин (трие си челото). А може би още преди сто години сме убити и сега сме само призраци. Може би отдавна, отдавна сме мъртви и се връщаме само да издекламираме това, което сме говорили някога… преди смъртта. Струва ми се, че някога съм изживял всичко това… Струва ми се, че някога, преди много години, съм получил рана от куршум… тука… във врата. И вие, Фабри…

Фабри. Какво аз?

Домин. Застрелян.

Халемайер. Дявол да го вземе, а аз?

Домин. Прободен.

Д-р Гал. А аз?

Домин. Разкъсан. (Пауза.)

Халемайер. Глупости! Ха-ха, братле, мен да ме прободат! Та аз няма да се дам! (Пауза.) Защо мълчите, безумци! Говорете, дявол да ви вземе!

Алквист. И кой, кой е виновен? Кой е виновен за това?

Халемайер. Глупости. Никой не е виновен. С една дума, роботите… Тъй ами, роботите някак се промениха. Може ли някой да отговаря за роботите?

Алквист. Всичко е избито. Цялото човечество! Целият свят! (Става.) Гледайте, о, гледайте, поточета кръв на всеки праг! Поточета кръв от всички къщи! О, боже, о, боже, кой е виновен за това?

Бусман (полугласно). Петстотин и двайсет милиона! Господи боже, половин милиард!

Фабри. Мисля, че преувеличавате. Къде ти, не е така лесно да избиеш цялото човечество.

Алквист. Аз обвинявам науката! Обвинявам техниката! Домин! Себе си! Всички нас. Ние, ние сме виновни! Заради своята мегаломания ли, заради нечия печалба ли, заради прогреса ли — не знам, заради някакви велики работи избихме човечеството! Ами щом е тъй, пукнете сега заради това свое величие! Такава огромна могила от човешки кости не си е издигнал никой Чингис хан!

Халемайер. Това е безсмислица! Хората така лесно няма да се дадат, ха-ха, как не!

Алквист. Ние сме виновни! Ние сме виновни!

Д-р Гал (изтрива потта от челото си). Оставете ме да говоря, момчета. Аз съм виновен за това. За всичко, което стана.

Фабри. Вие, Гал?

Д-р Гал. Да, оставете ме да говоря. Аз промених роботите, Бусман, и вие можете да ме съдите.

Бусман (става). Ее, какво ви стана?

Д-р Гал Аз промених характера на роботите. Промених тяхното производство. Всъщност само някои физически условия, разбирате ли? Главно… главно техния… иритабилитет.

Халемайер. Дяволска работа, защо точно него?

Бусман. Защо направихте това?

Фабри. Защо нищо не ни казахте?

Д-р Гал. Правех го тайно… на своя отговорност. Превръщах ги в хора. Извисих ги. Сега вече те ни превъзхождат в някои отношения. По-силни са от нас.

Фабри. И какво общо има това с бунта на роботите?

Д-р Гал. О, много. Мисля, всичко. Те престанаха да бъдат машини. Чувате ли, те чувствуват своето превъзходство и ни ненавиждат. Ненавиждат всичко човешко. Съдете ме.

Домин. Мъртви мъртвия.

Фабри. Д-р Гал, вие сте изменили производството на роботите?

Д-р Гал. Да.

Фабри. Съзнавахте ли какви могат да бъдат последиците от вашия… вашия опит?

Д-р Гал. Бях длъжен да предвидя такава възможност.

Фабри. Защо го правехте?

Д-р Гал. На своя глава. Това беше мой личен експеримент. (На вратата отляво Хелена. Всички стават.)

Хелена. Той лъже! Това е отвратително! О, Гал, как можете да лъжете така?

Фабри. Пардон, госпожо Хелена…

Домин (отива към нея). Хелена, ти ли си? Дай да те видя! Ти си жива? (Прегръща я.) Да знаеш какво сънувах! Ах, колко е страшно да бъдеш мъртъв!

Хелена. Пусни ме, Хари! Гал не е виновен, не е, не е виновен!

Домин. Извинявай. Гал имаше свои задължения.

Хелена. Не, Хари, той направи това, защото аз го исках! Кажете, Гал, колко години вече ви моля да…

Д-р Гал. Направих го на своя отговорност.

Хелена. Не му вярвайте! Хари, аз исках от него да даде на роботите душа!

Домин. Тука не става дума за душа, Хелена.

Хелена. Не, остави ме да говоря. Той също казваше, че може да измени само физиологическата… физиологическата…

Халемайер. Физиологическата корелация ли?

Хелена. Да, нещо такова. На мене ми беше така жал за тях, Хари!

Домин. Това е било голямо… лекомислие, Хелена.

Хелена (сяда). Било е… лекомислено? Нали и Нана казва, че роботите.

Домин. Недей забърква Нана!

Хелена. Не, Хари, това не бива да се подценява. Нана е глас народен. Чрез Нана говорят хилядолетията, а чрез вас — само днешният ден. Ето какво не разбирате вие…

Домин. Не се отклонявай!

Хелена. Аз се страхувах от роботите.

Домин. Защо?

Хелена. Да не ни намразят може би или не знам какво.

Алквист. Точно това и стана.

Хелена. И си мислех… че ако са като нас, ще ни разбират, няма толкова да ни мразят… Ако поне малко бяха хора!

Домин. Уви, Хелена! Никой не може да ненавижда така силно, както човек човека! Направи от камъните хора и те с камъни ще ни избият! Продължавай!

Хелена. О, не говори така! Хари, беше така ужасно, че не можехме да се разбираме с тях! Такова жестоко отчуждение съществуваше между нас. И затова… разбираш ли…

Домин. По-нататък.

Хелена. …затова молех Гал да измени роботите. Заклевам ти се, че той не искаше.

Домин. Но го направи.

Хелена. Защото аз пожелах.

Д-р Гал. Направих го за себе си като опит.

Хелена. О, Гал, това не е истина. Аз предварително знаех, че не можете да ми откажете.

Домин. Защо?

Хелена. Ти знаеш, Хари.

Домин. Да. Защото те обича — като всички. (Пауза.)

Халемайер (отива към прозореца). Пак станаха повече. Сякаш от земята извират.

Бусман. Госпожо Хелена, какво ще ми дадете, ако ви стана адвокат?

Хелена. На мен?

Бусман. На вас — или на Гал. На когото искате,

Хелена. Какво, да не би да ни бесят?

Бусман. Морално, госпожо Хелена. Търси се виновникът. Това е любима утеха при погромите.

Домин. Д-р Гал, как съчетавахте тези свои… тези свои отклонения със служебните си задължения?

Бусман. Пардон, Домин. Кога започнахте тези фокуси, Гал?

Д-р Гал. Преди три години.

Бусман. Аха. И общо колко робота реформирахте?

Д-р Гал. Правех само опити. Неколкостотин.

Бусман. Много ви благодаря. Достатъчно, деца. Това значи, че на милион добри стари роботи се пада един реформиран робот на Гал, разбирате ли?

Домин. А това означава…

Бусман. …че на практика то няма и ей толкоз значение.

Фабри. Бусман е прав.

Бусман. Разбира се, братле. И знаете ли, момчета, на какво дължим този подарък?

Фабри. На какво?

Бусман. На броя. Ние произведохме прекалено много роботи. Честна дума, това трябваше да се очаква: когато един ден роботите станат по-силни от човечеството, ще се случи това и това, трябва да се случи, разбирате ли? Ха-ха, а ние се погрижихме то да стане колкото е възможно по-скоро; вие, Домин, вие, Фабри, и аз, героят Бусман.

Домин. Вие смятате, че вината е наша?

Бусман. И таз добра! Мислите ли, че господар на производството е директорът? Господар на производството е търсенето. Целият свят искаше да има свои роботи. Божичко, та ние само се носехме върху лавината на търсенето, и при това дърдорехме непрекъснато… за техниката, за социалния въпрос, за прогреса, за много интересни неща. Сякаш тия приказчици даваха насока, показваха накъде трябва да отиват нещата. А в това време всичко си вървеше само, по-бързо, по-бързо, все по-бързо. И всяка мизерна, лавкаджийска, мръсна поръчка прибавяше още едно камъче към лавината. Та така, милички.

Хелена. Това е безобразие, Бусман.

Бусман. Така е, госпожо Хелена. Аз също имах своя мечта. Такава една бусмановска мечта за нова икономика на света; твърде красив идеал, госпожо Хелена, срамота е да се говори. Но сега, докато правех баланса, ми дойде наум, че историята не я създават големите мечти, а малките нужди на всички почтени, умерено престъпни и себични хорица, с една дума, на всички. Всички идеи, любови, планове, геройства, всичките тия ефирни неща са само колкото да може човек да се препарира за музея на вселената с надпис: Ето го човека. Точка. А сега можете да ми кажете какво всъщност ще правим.

Хелена. И за това, Бусман, трябва да загинем?

Бусман. Не говорете така, госпожо Хелена. Та ние не искаме да загинем. Аз поне не искам. Още искам да живея.

Домин. Какво смятате да правите?

Бусман. Боже мой, Домин, да се измъкна от тази каша.

Домин (изправя се над него). Как?

Бусман. С добро. Аз винаги карам с добро. Дайте ми пълномощно и аз ще се споразумея с роботите.

Домин. С добро?

Бусман. Разбира се. Аз например ще им кажа: „Господа роботи, ваши благородия, вие имате всичко. Имате разум, имате сила, имате оръжие; но Ние имаме един интересен документ, такава една стара, жълта и мръсна хартия…“

Домин. Ръкописа на Росум.

Бусман. Да. „И там, ще кажа, и там е описан вашият благороден произход, вашето знатно производство и така нататък. Господа роботи, без тази изписана хартия вие няма да произведете нито един нов свой колега робот; след двайсет години, с извинение, вие ще изчезнете като еднодневки. Многоуважаеми, неизмерима ще бъде вашата загуба. Знаете ли какво, ще им кажа, вие ще ни пуснете, нас, всички хора от Росумовия остров, ей там, на онзи кораб. В замяна на това ние ще ви продадем фабриката и тайната на производството. Оставете ни по живо, по здраво да си отидем, и ние ще ви оставим да се произвеждате — двайсет хиляди, петдесет хиляди, сто хиляди парчета на ден, колкото искате. Господа роботи, това е почтена търговия. Танто за танто.“ Така бих им казал аз, момчета.

Домин. Бусман, вие мислите, че ще изпуснем от ръцете си производството?

Бусман. Мисля, че ще го изпуснем. Ако не с добро, тогава, хм. Или ще го продадем, или ще го намерят тука. Както искате.

Домин. Бусман, ние можем да унищожим ръкописа на Росум.

Бусман. С господа бога можем всичко да унищожим. Освен ръкописа — себе си, и другите. Правете каквото знаете.

Халемайер (отдръпва се от прозореца). Абе той има право.

Домин. Ние… ние да продадем производството?

Бусман. Както искате. Ваша воля.

Домин. Ние сме тук… повече от трийсет души. Трябва ли да продадем производството и да спасим душичките си, или трябва да го унищожим и… и… и нас всички също?

Хелена. Хари, моля те…

Домин. Момент, Хелена. Касае се за нещо много важно. Момчета, да продадем или да унищожим? Фабри?

Фабри. Да продадем.

Домин. Гал!

Д-р Гал. Да продадем.

Домин. Халемайер!

Халемайер. Дявол да го вземе, разбира се, че да продадем!

Домин. Алквист!

Алквист. Воля божия!

Бусман. Ха-ха, божичко, вие сте луди! Кой би продал целия ръкопис?

Домин. Без провокации, Бусман!

Бусман (скача). Глупости! В интерес на човечеството е…

Домин. В интерес на човечеството е да си държим на думата.

Халемайер. Има си хас да не държим на думата си.

Домин. Момчета, това е ужасна стъпка. Продаваме съдбата на човечеството; който държи в ръцете си производството, ще бъде господар на света.

Фабри. Продайте го!

Домин. Никога вече човечеството няма да може да се справи с роботите, никога няма да ги овладее…

Д-р Гал. Млъкнете и го продайте!

Домин. Край на историята на човечеството, край на цивилизацията…

Халемайер. По дяволите, продайте го!

Домин. Добре, момчета.! Аз самият… не бих се колебал нито миг; заради тези няколко души, които обичам…

Хелена. Хари, мен не ме ли питаш?

Домин. Не, дете мое, много е отговорно, разбираш ли? Това не е за теб.

Фабри! Кой ще отиде да преговаря?

Домин. Почакайте да донеса ръкописа. (Излиза вляво.)

Хелена. Хари, за бога, не отивай! (Пауза.)

Фабри (гледа през прозореца). Да можем да се измъкнем от теб, хилядоглава смърт; от теб, разбунтувана материя, глупава тълпа; потопе, спаси още веднъж човешкия род на един-единствен кораб…

Д-р Гал. Не се бойте, госпожо Хелена, ще отплаваме далече оттук и ще образуваме образцова човешка колония; ще започнем отначало…

Хелена. О, Гал, млъкнете!

Фабри (обръща се). Госпожо Хелена, животът си заслужава това; и доколкото зависи от нас, ще направим от него нещо… нещо, което сме пренебрегнали. Това ще бъде едно малко имение, с един кораб, Алквист ще ни построи къща и вие ще ни управлявате… В нас има толкова любов, толкова жажда за живот…

Халемайер. Представям си.

Бусман. Така е, приятели, аз веднага бих започнал съвсем отначало. Много просто, старозаветно, по пастирски… Това е само за мен. Това спокойствие, този въздух…

Фабри. И това наше имение може да стане зародиш на бъдещото човечество. Знаете ли, такова едно островче, за което човечеството ще се залови, на което може да събира сили — душевни и телесни сили… И бог знае, но вярвам, че след няколко години отново ще може да завладее света.

Алквист. И сега ли вярвате?

Фабри. И сега. И вярвам, Алквист, че наистина ще го завладее. Че пак ще бъде господар на сушата и на моретата; че ще роди безброй герои, които ще понесат своите пламтящи души начело на хората. И вярвам, Алквист, че отново ще мечтае за завладяване на планетата и слънцето.

Бусман. Амин. Виждате ли, госпожо Хелена, положението не е чак толкова лошо. (Домин отваря стремително вратата.)

Домин (пресипнало). Къде е ръкописът на стария Росум?

Бусман. Във вашия сейф. Къде другаде може да бъде?

Домин. Къде е изчезнал ръкописът на стария Росум? Кой… го… е откраднал?

Д-р Гал. Това не е възможно!

Халемайер. Дяволска работа, това все пак…

Бусман. За бога, не може да бъде!

Домин. Тихо! Кой го е откраднал?

Хелена (става). Аз.

Домин. Къде го остави?

Хелена. Хари, Хари, всичко ще ти кажа! Само ми прости, за бога!

Домин. Къде го сложи? Бързо!

Хелена. Изгорих го… тази сутрин… двата екземпляра.

Домин. Изгори го? Тук, в камината?

Хелена (пада на колене). За бога, Хари!

Домин (тича към камината). Изгорила го! (Прикляка пред огнището и рови в него.) Нищо, нищо освен пепел!… Ах, ето! (Изважда обгоряло парче хартия и чете.) „С при-ба-вя-не-то…“

Д-р Гал. Дайте. (Взема хартията и чете.) „С прибавянето на биоген към…“ Нищо повече.

Домин (става). От него ли е?

Д-р Гал. Да.

Бусман. Господи небесни!

Домин. Значи сме загубени.

Хелена. О, Хари…

Домин. Стани, Хелена!

Хелена. След като ми простиш… след като ми простиш…

Домин. Да. Само стани, чуваш ли? Не ще понеса да…

Фабри (вдига я). Моля ви, не ни измъчвайте.

Хелена (става). Хари, какво направих!

Домин. Да, видиш ли… Моля те, седни.

Халемайер. Как треперят ръчичките ви!

Бусман. Ха-ха, госпожо Хелена, та нали Гал и Халемайер трябва да знаят наизуст какво е било написано там.

Халемайер. Разбира се. Тоест поне някои неща.

Д-р Гал. Да, почти всичко, включително и за биогена и… и… ензим Омега. Те се произвеждат така рядко… достатъчна е незначителна доза от тях…

Бусман. Кой го правеше?

Д-р Гал. Аз самият… веднъж за известно време… винаги по ръкописа на Росум. Знаете ли, това е доста сложно.

Бусман. Е, и какво, толкова много ли зависи от тези две водички?

Халемайер. До известна степен… разбира се.

Д-р Гал. Впрочем от тях зависи дали роботът изобщо ще живее. Това беше самата тайна.

Домин. Гал, не можете ли по памет да възстановите Росумовата рецепта на производството?

65

Д-р Гал. Изключено.

Домин. Гал, спомнете си! Заради живота на всички ни!

Д-р Гал. Не мога. Без опити това е невъзможно.

Домин. А ако правите опити?…

Д-р Гал. То може да трае години. И после… аз не съм старият Росум.

Домин (обръща се към камината). Ето тук… това беше най-големият триумф на човешкия дух, момчета. Тази пепел. (Рита я.) Сега какво?

Бусман (страшно отчаян). Господи небесни! Господи небесни!

Хелена (става). Хари… какво направих!

Домин. Бъди спокойна, Хелена. Кажи, защо го изгори?

Хелена. Аз ви погубих!

Бусман. Господи небесни, ние сме загубени!

Домин. Тихо, Бусман! Кажи, Хелена, защо го направи?

Хелена. Исках… исках да заминем оттук, всички! Да няма вече фабрика, да няма нищо… Да се върне всичко… Беше така ужасно.

Домин. Какво, Хелена?

Хелена. Това… това, че хората се превърнаха в ялови цветове!

Домин. Не разбирам.

Хелена. Това, че престанаха да се раждат деца… Хари, то е толкова страшно. Ако производството на роботи продължеше и в бъдеще, никога нямаше да има деца… Нана казваше, че това е наказание… Всички, всички казваха, че не могат да се раждат хора, понеже се произвеждат толкова роботи… И за това, само за това, чуваш ли…

Домин. Хелена, за това ли мислеше ти?

Хелена. Да. О, Хари, аз го мислех толкова хубаво!

Домин (бърше си потта). Ние го мислехме… много добре, ние, хората.

Фабри. Хубаво сте направили, госпожо Хелена. Сега вече роботите не могат да се размножават. Роботите ще загинат. До двайсет години…

Халемайер. …не ще остане нито един от тия негодници.

Д-р Гал. А човечеството ще остане. След двайсет години светът ще бъде негов; дори и да останат само неколцина диваци на най-малкия остров…

Фабри. …ще бъде едно начало. А като има някакво начало, е хубаво. За хиляда години могат да ни достигнат, а после ще отидат по-далече от нас…

Домин. …за да изпълнят това, което ние само пелтечехме в мислите си.

Бусман. Чакайте… Ах, какъв глупак съм аз! Боже господи, как не съм се сетил досега!

Халемайер. Какво има?

Бусман. Петстотин и двайсет милиона банкноти и чекове! Половин милиард в касата! За половин милиард ще продадат… За половин милиард…

Д-р Гал. Да не сте полудели, Бусман?

Бусман. Аз не съм джентълмен. Но за половин милиард… (Тръгва, препъвайки се, наляво.)

Домин. Къде отивате?

Бусман. Оставете ме, оставете ме! Дево Марийо, за половин милиард може да се продаде всичко! (Изчезва.)

Хелена. Какво иска Бусман! Нека остане с нас! (Пауза.)

Халемайер. Ух, душно. Започва…

Д-р Гал. … агонията.

Фабри (поглежда през прозореца). Като вкаменени са. Сякаш очакват да се стовари нещо върху тях. Нещо страшно лъха от тяхното мълчание…

Д-р Гал. Душата на тълпите.

Фабри. Може би. Издига се над тях… като мараня…

Хелена (приближава се към прозореца). Ах, Исусе Христе… Фабри, това е чудовищно!

Фабри. Няма нищо по-страшно от тълпата. Този отпред е водачът им.

Хелена. Кой?

Халемайер (отива към прозореца). Покажете ми го!

Фабри. Този с наведената глава. Сутринта говори на пристанището.

Халемайер. Аха, този с голямата тиква. Сега я вдига — виждате ли го?

Хелена. Гал, това е Радиус!

Д-р Гал (приближава се до прозореца). Да.

Халемайер (отваря прозореца). На мен не ми харесва. Фабри, можете ли да улучите кофа от сто крачки.

Фабри. Надявам се.

Халемайер. Тогава опитайте.

Фабри. Добре. (Вади пистолета и се цели.)

Хелена. За бога, Фабри, не стреляйте в него!

Фабри. Той им е водач.

Хелена. Престанете! Та той гледа насам!

Д-р Гал. Огън!

Хелена. Фабри, моля ви…

Фабри (отпуска пистолета). Добре, така да бъде.

Халемайер (заплашва с юмрук). Ти, негоднико! (Пауза.)

Фабри (наведен през прозореца). Бусман. Дявол да го вземе, какво прави Бусман пред къщата?

Д-р Гал (навежда се през прозореца). Носи някакви пакети. Хартия.

Халемайер. Това са пари! Пакети пари! Какво ще прави? Хей. Бусман!

Домин. Да не би да иска да си откупи живота? (Вика.) Бусман, полудяхте ли?

Д-р Гал. Прави се, че не чува. Тича към мрежата.

Фабри. Бусман!

Халемайер (крещи). Бус-ман! Назад!

Д-р Гал. Говори на роботите. Показва им парите. Посочва към нас…

Хелена. Иска да ни откупи!

Фабри. Само да не се допре до мрежата!

Д-р Гал. Ха-ха, как ръкомаха!

Фабри (крещи). По дяволите, Бусман! Дръпнете се от мрежата! Не се докосвайте до нея! (Обръща се.) Бързо, изключете!

Д-р Гал. Оооо!

Халемайер. Божичко!

Хелена. Господи, какво му стана?

Домин (дърпа Хелена от прозореца). Не гледай!

Хелена. Защо падна?

Фабри. Загина от тока.

Д-р Гал. Мъртъв.

Алквист (става). Първият! (Пауза.)

Фабри. Лежи там… с половин милиард на сърцето… Финансовият гений.

Домин. Той беше… момчета, той беше посвоему герой… Голям… пожертвователен… другар… Плачи. Хелена!

Д-р Гал (до прозореца). Знаеш ли, Бусман, никой крал не е имал по-голяма могила от твоята. Половин милиард на сърцето. Ах, та това е като шепа сухи листа върху убита катеричка, бедни Бусман!

Халемайер. Божичко… той беше… Нашето уважение, Бусман… Божичко, той искаше да ни откупи!

Алквист (с молитвено събрани ръце). Амин. (Пауза.)

Д-р Гал. Чувате ли?

Домин. Бучене. Като вятър.

Д-р Гал. Като далечна буря.

Фабри (запалва крушката на камината). Свети ти, последна свещ надгробна на човечеството! Динамата още се въртят, нашите са още там… Дръжте се, мъже от електроцентралата!

Халемайер. То било велико нещо — да бъдеш човек. Нещо огромно, неизмеримо. В мен бръмчат като в пчелен кошер милион съзнания. Милион души се събират в мен. Приятели, то било велико нещо.

Фабри. Още светиш ти, хитроумна светлинка, още ослепяваш със своя блясък, сияйна, несекваща мисъл! Науко водеща — прекрасно творение на хората! Пламенна искро на духа!

Алквист. Вечна лампо божия, огнена колеснице, свята свещ на вярата, моли се! Жертвен олтаре…

Д-р Гал. Първи огньове, пламтящи клончета в пещера! Лагерен огън! Стражева клада!

Фабри. Още бдиш, човешка звездице, сияеш, без да трепкаш, съвършен пламък, дух ясен и изобретателен. Всеки твой лъч е велика мисъл…

Домин. Факел, предаван от ръка на ръка, от век на век, вечно напред,

Хелена. Семейна лампа във вечерта. Деца, деца, трябва да спите вече. (Крушката угасва.)

Фабри. Край.

Халемайер. Какво е станало?

Фабри, Падна електроцентралата. Сега е наш ред. (Отваря се вратата вляво, в рамката й стои Нана.)

Нана. Паднете на колене! Дойде часът на разплатата!

Халемайер. Дявол да го вземе, ти жива ли си още?

Нана. Покайте се, неверници! Дойде краят на света! Молете се! (Тича навън.) Часът на разплатата…

Хелена. Сбогом на всички ви, сбогом, Гал, сбогом, Алквист, сбогом, Фабри…

Домин (отваря вратата вдясно). Тука, Хелена! (Затваря след нея.) Сега бързо! Кой ще застане пред вратата?

Д-р Гал (отвън шум). Охо, вече започва! Сбогом, момчета! (Тича надясно през тапицираната врата.)

Домин. Стълбите?

Фабри. Аз. Идете при Хелена. (Откъсва си един цвят от букета и излиза.)

Домин. Антрето?

Алквист. Аз.

Домин. Пистолет имате ли?

Алквист. Благодаря, аз не стрелям.

Домин. Какво имате намерение да правите?

Алквист (излиза). Да умра.

Халемайер. Аз ще остана тук. (Отдолу бърза стрелба.) Охо, Гал започва играта. Вървете, Хари!

Домин. Тръгвам. (Преглежда два броунинга.)

Халемайер. По дяволите, идете при нея!

Домин. Сбогом. (Излиза вдясно при Хелена.)

Халемайер (сам). Бързо, барикада! (Сваля палтото си и дърпа канапето, креслата, масичките към вратите вдясно. Разтърсващ взрив. Халемайер спира.) Проклети разбойници, и бомби имат! (Отново стрелба. Продължава да работи.) Човек трябва да се отбранява! Дори и… дори и… Не се предавайте, Гал! (Взрив. Изправя се и се ослушва.) Е, и? (Хваща тежкия скрин и го тегли към барикадата. Към прозореца по стълба се изкачва при него Робот. Вдясно стрелба. Мъчи се със скрина.) Още малко! Последно укрепление… Човек… не бива… никога да се предава! (Робот скача от прозореца и пробожда Халемайер зад скрина. Втори, трети, четвърти робот скачат от прозореца. След тях Радиус и други роботи.)

Радиус. Готово ли е?

Робот (изправя се над лежащия Халемайер). Да. (Отдясно влизат нови роботи.)

Радиус. Готови ли сте?

Друг робот. Готови. (Още роботи отляво.)

Радиус. Готови ли сте?

Друг робот. Да.

Двама роботи (влачат Алквист). Не стреляше. Да го убием ли?

Радиус. Убийте го. (Взира се в Алквист). Оставете го.

Робот. Човек е.

Радиус. Робот. Работи като робот с ръцете си. Строи къщи. Може да работи.

Алквист. Убийте ме.

Радиус. Ще работиш. Ще строиш. Роботите ще строят много. Ще строят нови къщи за нови роботи. Ще им служиш.

Алквист (тихо). Отмести се, роботе! (Прикляква до мъртвия Халемайер и му вдига главата.) Убили са го. Мъртъв.

Радиус (изкачва се на барикадата). Роботи от цял свят! Падна властта на човека. С превземането на фабриката ние станахме господари на всичко. Свърши епохата на човечеството. Настъпи новият свят! Настъпи господството на роботите!

Алквист. Мъртви!

Радиус. Светът принадлежи на по-силните. Който иска да живее, трябва да управлява. Ние сме господари на света! Господари на моретата и на континентите! Господари на звездите! Господари на вселената! Място, място, повече място за роботите!

Алквист (на вратата вдясно). Какво направихте? Вие ще загинете без хората!

Радиус. Няма хора. Роботи, на работа! Ходом марш!