Карел Чапек
Р.У.Р. (3) (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Първо действие

 

Фабри. Къде ще ги оставим?

Халемайер. Уф! (Слага своя товар и прави голям кръст към вратата отдясно.) Спи, спи! Който спи, поне нищо не знае.

Домин. Тя въобще нищо не знае.

Фабри (поставя цветята във вазите). Дано поне днес не научи…

Халемайер (подрежда цветята). По дяволите, стига с тая история! Вижте, Хари, това е чудна циклама, нали? Нов вид! Моят последен Cyclamen Helenae.

Домин (поглежда през прозореца). Никакъв кораб, никакъв кораб… Момчета, това е вече отчайващо.

Халемайер. Тихо! Ако ви чуе!

Домин. Дори не подозира. (Прозява се конвулсивно.) Добре че „Ултимус“ дойде навреме.

Фабри (оставя цветята). Мислите, че още днес?…

Домин. Не зная… Колко са хубави цветята!

Халемайер (приближава се към него). Това са нови примули, знаете ли? А това е моят нов жасмин. Дявол да го вземе, аз съм пред прага на рая на цветята. Открих великолепен начин за ускоряване на растежа, братле! Разкошни видове! Догодина ще направя чудеса в цветарството!

Домин (обръща се). Какво, догодина ли?

Фабри. Поне да знаехме какво става в Хавър…

Домин. Тихо!

Гласът на Хелена (отдясно). Нана!

Домин. Марш оттук! (Всички на пръсти излизат през тапицираната врата. От главния вход вляво влиза Нана.)

Нана (разтребва). Мръсни гадове! Поганци! Прости ми, боже, но аз бих ги…

Хелена (гърбом през вратата). Нана, ела да ме закопчаеш!

Нана. Ей сегичка, ей сегичка. (Закопчава роклята на Хелена.) Боже господи; ама че животни!

Хелена. Роботите ли?

Нана. Пфу, не ща да ги споменувам.

Хелена. Какво се е случило?

Нана. Едното пак го прихванаха. Като започна да удря статуите и картините, да скърца със зъби, с пяна на устата — съвсем откачил, брр. По-зъл от звяр.

Хелена. Кого прихванаха?

Нана. Оня… оня… Нали и име християнско нема! Оня де, от библиотеката!

Хелена. Радиус?

Нана. Те тоя. Света Богородице, гнус ме е от тех! От паяка не ме е гнус както от тия поганци.

Хелена. Ах ти, Нана, как не ти е жал за тях!

Нана. Ами че нали и вас ви е гнус от тех! Па защо ме доведохте тука, я? Защо никой от тех не смее с пръст да ви докачи?

Хелена. Не се гнуся, честна дума, Нана. Така ми е жал за тях!

Нана. Гнус ви е. Всеки човек требва да го е гнус. Нали и псето, че е псе, и него го е гнус, и мръвка месо не ще от тех; дръпва си опашката и вие, като усети тия нечовеци, пфу.

Хелена. Кучето няма разум.

Нана. То е по-добро от тех, Хелено. То си знае, че е нещо повече от тех и че е създадено от господа бога. Та нали и конят, що е кон, и той се плаши, га срещне поганец. Па и малки си нема, а псето си има малки, и всеки си има малки…

Хелена. Моля те, Нана, закопчавай!

Нана. Ей сегичка, ей сегичка. Казвам ти, това е против волята господня, внушение гяволово е това, да правиш ти грозотии с машина. Подигравка с всевишния (вдига ръка), докачение богу, който ни е създал по свой образ и подобие, Хелено. А вие охулихте образа божи. Затуй страшно наказание небесно ви чака, запомнете от мен, страшно наказание небесно!

Хелена. Какво мирише тук?

Нана. Цветята. Господарят ги донесе.

Хелена. Ах, те са чудесни! Нана, виж! Чудесни са! Какво е днес?

Нана. Не зная. Но требваше да е вече краят на света. (Чука се.)

Хелена. Хари? (Влиза Домин.)

Хелена. Хари, какво е днес?

Домин. Познай, мила!

Хелена. Имен ден ли ми е? Не! Рожден ден?

Домин. Нещо по-хубаво.

Хелена. Аз не зная… Кажи бързо!

Домин. Днес се навършват десет години от деня, в който ти пристигна тук.

Хелена. Вече десет години? Точно днес… Нана, моля те…

Нана. Добре де! Излизам! (Излиза надясно.)

Хелена (целува Домин). Как си си спомнил!

Домин. Срамувам се, Хелена. Не си спомних.

Хелена. Но нали…

Домин. Те си спомниха.

Хелена. Кои?

Домин. Бусман, Халемайер, всички. Бръкни ей в тоя джоб, искаш ли?

Хелена (бърка в джоба му). Какво е това? (Изважда кутийка и я отваря.) Перли! Цяла огърлица! Хари, за мен ли е?

Домин. От Бусман, моето момиче.

Хелена. Но… ние не можем да приемем такова нещо, нали?

Домин. Можем. Бръкни в другия джоб!

Хелена. Дай. (Изважда от джоба му револвер.) Какво е това?

Домин. Пардон! (Взема револвера от ръцете й и го скрива.) Не е това. Бръкни.

Хелена. О, Хари, защо носиш револвер?

Домин. Просто така, попадна ми.

Хелена. Ти никога не си носил револвер!

Домин. Имаш право, никога. Ето в тоя джоб.

Хелена (бърка). Кутийка! (Отваря я.) Камея! Но това е… Хари, това е гръцка камея!

Домин. Очевидно, да. Поне така твърди Фабри.

Хелена. Фабри? Фабри ли ми я подарява?

Домин. Разбира се. (Отваря вратата вляво.) Я гледай ти! Хелена, ела да видиш!

Хелена (в рамката на вратата). Боже, колко е хубаво! (Тича нататък.) Ще полудея от радост! Това от теб ли е?

Домин (стои на вратата). Не, от Алквист. А там…

Хелена. От Гал! (Показва се на вратата.) О, Хари, срамувам се, че съм така щастлива.

Домин. Ела. Това ти донесе Халемайер.

Хелена. Тези разкошни цветя?

Домин. Тези. Това е нов вид — Cyclamen Helenae. Отгледал я в твоя чест… Хубава е като теб.

Хелена. Хари, защо… защо всички…

Домин. Толкова много те обичат. А аз съм ти, хм… Боя се, че моят подарък е малко… Погледни през прозореца!

Хелена. Къде?

Домин. На пристанището.

Хелена. Там има… някакъв… нов кораб!

Домин. Този кораб е твой.

Хелена. Мой? Хари, но това е оръдеен кораб!

Домин. Оръдеен? Какво ти е хрумнало! Това е само малко по-голям, солиден кораб, разбираш ли?

Хелена. Да, но с оръдия!

Домин. Наистина, с няколко оръдия… Ще пътуваш като кралица, Хелена.

Хелена. Какво значи това? Става ли нещо?

Домин. Боже опази! Моля те, виж как ще ти стоят тези перли! (Сяда.)

Хелена. Хари, да не са дошли някакви лоши вести?

Домин. Напротив, от седмица не е идвала никаква поща.

Хелена. Дори телеграми ли?

Домин. Дори телеграми. Хелена. Какво значи това?

Домин. Нищо. За нас това е ваканция. Великолепно време. Всеки от нас си седи в кабинета с крака върху бюрото и си подрямва… Никаква поща; никакви телеграми… (Протяга се.) Сссславен ден!

Хелена (сяда при него). Днес ще останеш при мен, нали? Кажи!

Домин. На всяка цена. Може би да. Всъщност ще видим. (Взема й ръката.) Значи до днес десет години, помниш ли? Госпожице Глори, каква чест е за нас, че дойдохте.

Хелена. О, господин главен директор, мен така ме интересува вашият завод!

Домин. Пардон, госпожице Глори, всъщност строго е забранено… производството на изкуствени хора е тайна…

Хелена. Но щом ви моли млада, хубавичка девойка…

Домин. Разбира се, госпожице Глори, пред вас ние нямаме тайни.

Хелена (изведнъж сериозно). Наистина ли, Хари?

Домин. Наистина.

Хелена (с предишния тон): Но аз ви предупреждавам, господине, тази млада девойка има страшни помисли.

Домин. За бога, госпожице Глори, как е възможно! Може би няма да искате да се омъжите повторно?

Хелена. Не, не, пази боже! Това и насън не й е минавало през ума! Дошла е с намерение да разбунтува вашите отвратителни роботи!

Домин (скача). Да разбунтува роботите!

Хелена (става). Хари, какво ти е?

Домин. Ха-ха, госпожице Глори, отлично! Да разбунтува роботите! Знаете ли, по-скоро ще разбунтувате вретена и кабърчета, отколкото нашите роботи! (Сяда.) Знаеш ли, Хелена, ти беше прекрасно девойче; подлуди всички ни.

Хелена (сяда при него). О, тогава всички ми импонирахте толкова много! Приличах на момиченце, което се беше загубило между… между…

Домин. Между какво, Хелена?

Хелена. Между огромни дървета. Бяхте така сигурни в себе си, така силни! И виждаш ли, Хари, през тези десет години аз нито веднъж не се освободих от това… това притеснение или какво, а вие никога не се усъмнихте… Дори когато всичко се осуетяваше.

Домин. Какво се е осуетявало?

Хелена. Вашите планове, Хари. Когато например работниците се бунтуваха срещу роботите и ги чупеха и когато хората дадоха оръжие на роботите срещу тези бунтове и роботите избиха толкова народ… И когато по-късно правителствата направиха войници от роботите и избухнаха толкова войни, и всичко това, разбираш ли?

Домин (става и се разхожда). Ние го предвиждахме, Хелена. Разбираш ли, товае преход… към новите отношения.

Хелена. Целият свят ви се кланяше… (Става.) О, Хари!

Домин. Какво има?

Хелена (спира го). Затвори фабриката и да заминем! Всички!

Домин. Моля ти се, какво общо има това?

Хелена. Не зная. Кажи, нали ще заминем. Аз така се страхувам от нещо!

Домин (хваща я за ръцете). От какво, Хелена?

Хелена. О, не зная! Като че ли над нас и над всичко се сгромолясва нещо… неотвратимо… Моля ти се, направи това! Вземи ни всички оттук! Ще намерим в този свят място, дето няма никой, Алквист ще ни построи къща, всички ще се оженят и ще имат деца, а после…

Домин. Какво после?

Хелена. После ще започнем нов живот, Хари. (Телефонът иззвънява.)

Домин (откъсва се от Хелена). Прощавай! (Взема слушалката.) Ало… да… Какво? Аха. Тръгвам веднага. (Оставя слушалката.) Фабри ме вика.

Хелена (протяга отчаяно ръце). Кажи…

Домин. Да, като дойда. Сбогом, Хелена. (Изтичва стремително наляво.) Не излизай навън!

Хелена (сама). О, боже, какво става? Нана! Нана! Бързо!

Нана (излиза отдясно). Какво пак?

Хелена. Нана, намери ми последните вестници! Бързо! В спалнята на господаря!

Нана. Ей сегинка. (Излиза вляво.)

Хелена. Какво става, за бога? Нищо, нищо не ми казва! (Гледа с далекоглед към пристанището.) Това е военен кораб! Боже, защо военен? Нещо товарят на него — и толкова бързо! Какво се е случило? Той има име — „Ул-ти-мус“. Какво е това „Ултимус“?

Нана (връща се с вестниците). Оставя ги да се въргалят по земята! Така ги е смачкал!

Хелена (разтваря бързо вестниците). Стари, отпреди една седмица! Няма нищо, нищо в тях! (Изпуска ги. Нана ги вдига, изважда от джоба на престилката си рогови очила, сяда и чете.)

Хелена. Нещо става, Нана! Така ме е страх! Сякаш всичко е мъртво, и въздухът…

Нана (срича). „Вой-на на Бал-ка-ни-те“. Ах, Исусе Христе, пак наказание божие! Ами че тази война ще дойде и насам! Далече ли е оттук?

Хелена. Далече. О, не чети това! Вечно едно и също, вечно тези войни…

Нана. Че как нема да има войни! Нали продавате хиляди и хиляди от тези поганци за войници?… О, Исусе Христе, това е цело нещастие!

Хелена. Не, не чети! Нищо не искам да зная!

Нана (срича). „Ро-бот-ски-те вой-ски не ща-дят ни-ко-го в зав-зе-ти-те зе-ми. Из-би… Из-били са над седем-стотин хи-ляди мир-ни гра-жда-ни…“ Мирни хора, Хелено!

Хелена. Това не е възможно! Дай да видя! (Навежда се към вестника, чете.) „Избили са над седемстотин хиляди мирни граждани очевидно по заповед на военачалника. Това деяние, противоречащо на…“ Виждаш ли, Нана, заповядали са им хора!

Нана. Тук има нещо с дебели букви: „Пос-лед-ни но-ви-ни. В Хавър бе уч-ре-де-на пър-ва-та ор-га-ни-за-ци-я на роботите.“ Туй нищо не е. Туй не го разбирам. А тука, господи боже, пак некакво убийство! Исусе Христе!

Хелена. Нана, иди отнеси тези вестници!

Нана. Чакай, тука има нещо големо: „При-ра-стът на на-се-ле-ни-е-то“. Какво е па това?

Хелена. Дай, аз винаги го чета. (Взема вестника.) Не, представи си само! (Чете.) „И през последната седмица не беше съобщено за нито едно раждане.“ (Изпуска вестника.)

Нана. Туй пък какво ще е?

Хелена. Не се раждат вече хора, Нана.

Нана (прибира очилата си). Свършено. Свършено е с нас.

Хелена. Моля те, не говори така!

Нана. Вече не се раждат хора. Това е наказание, това е наказание! Господ е наказал жените с безплодие.

Хелена (скача). Нана!

Нана (става). Е, това е краят на света. Кой гявол ви накара да се фърлите да сътворявате като господ-бог. Безбожие и богохулство е туй да искате да бъдете богове. И бог както изгони човека от рая, те тъй ще го изгони и от земята! Да знаете!

Хелена. Млъкни, Нана, моля те! Направила ли съм ти нещо? Направила ли съм нещо на твоя зъл господ-бог?

Нана (с широк жест). Не петнете името божие! Той си знае защо не ви е дал дете. (Излиза вляво.)

Хелена (при прозореца): Защо не ми е дал… боже мой, каква вина имам аз? (Отваря прозореца и вика.) Алквист, ало, Алквист! Елате горе!… Моля?… Не, елате точно така, както сте! Вие сте толкова симпатичен в тези зидарски дрехи! Бързо! (Затваря прозореца и се спира пред огледалото.) Защо не ми е дал? На мен? (Навежда се към огледалото.) Защо? Защо? Чуваш ли? Виновна ли си ти за това? (Изправя се.) Ах, така ми е страшно! (Отива наляво да посрещне Алквист. Пауза. Връща се с Алквист — Алквист като зидар, изцапан огп вар и тухли.) Елате. Вие ми доставихте такава радост, Алквист! Аз толкова ви обичам всичките! Дайте ми ръцете си!

Алквист (крие ръцете си). Госпожо Хелена, ще ви изцапам, работил съм с тях.

Хелена. Това им е най-хубавото. Дайте ги! (Стиска му двете ръце.) Алквист, бих искала да съм мъничка.

Алквист. Защо?

Хелена. За да ме погалят по лицето тези груби, омазани с вар ръце. Седнете, моля ви. Алквист. какво значи „Ултимус“?

Алквист. Значи „последен“. Защо?

Хелена. Защото така се нарича моят нов кораб. Видяхте ли го? Мислите ли, че скоро… ще отидем с него на излет?

Алквист. Може би много скоро.

Хелена. И вие всички с мен.

Алквист. Много бих се радвал, ако… ако всички участвуваме.

Хелена. О, кажете ми, какво става?

Алквист. Абсолютно нищо. Само напредък и напредък.

Хелена. Алквист, аз зная, че става нещо ужасно. На мен ми е така страшно… Строителю! Какво правите, когато ви е страшно?

Алквист. Зидам. Снемам палтото на шеф на строежите и се изкачвам на скелето.

Хелена. О, вие от години сте само по скелетата.

Алквист. Защото от години не е преставало да ми бъде страшно.

Хелена. От какво се страхувате, Алквист?

Алквист. От целия този напредък. Свят ми се вие от него.

Хелена. А на скелето не ви ли се вие свят?

Алквист. Не. Вие не знаете колко е хубаво за дланите да усетят тежестта на тухлата, да я поставят на зида и да я почукат…

Хелена. Само за дланите ли?

Алквист. Е, и за душата. Мисля, че е по-добре да положиш една тухла, отколкото да правиш прекалено големи планове. Аз съм вече стар човек, Хелена, имам си мании.

Хелена. Това не са мании, Алквист.

Алквист. Права сте. Аз съм твърде назадничав, госпожо Хелена. Никак не обичам напредъка.

Хелена. Като Нана.

Алквист. Да, като Нана. Има ли Нана някакви молитвеници?

Хелена. Ей толкова дебели.

Алквист. А има ли в тях молитви за различни случаи в живота? Против буря? Против болест?

Хелена. Против изкушение, против наводнение…

Алквист. А против напредъка няма ли?

Хелена. Мисля, че не.

Алквист. Жалко.

Хелена. Вие искате да се молите?

Алквист. Аз се моля.

Хелена. Как?

Алквист. Приблизително така: „Господи боже мой, благодаря ти, че ме умори. Боже, просветли ума на Домин и на всички, които са заблудени; унищожи тяхното дело и помогни на хората да се върнат към грижите и труда; спаси от гибел поколението човешко; не допускай болести по душите и телата; избави нас от роботите и съхрани госпожа Хелена, амин.“

Хелена. Алквист, вие наистина ли вярвате?

Алквист. Не зная, не съм сигурен.

Хелена. И въпреки това се молите?

Алквист. Да. Все пак е по-добре, отколкото да се мисли.

Хелена. И това ви е достатъчно?

Алквист. За успокоение на душата… може да бъде достатъчно.

Хелена. А ако видите изчезването на човешкия род…

Алквист. Аз го виждам.

Хелена. … ще се изкачите на скелето и ще редите тухли или какво?

Алквист. Ще редя тухли, ще се моля и ще чакам чудо. Повече от това, госпожо Хелена, не може да се направи.

Хелена. За спасяването на човечеството?

Алквист. За успокоението на душата.

Хелена. Алквист, това е наистина крайно почтено, но…

Алквист. Но?

Хелена. …за нас, останалите… и за света… някак си безплодно.

Алквист. Безплодието, госпожо Хелена, е последното достижение на човешката раса.

Хелена. О, Алквист, кажете, защо… защо…

Алквист. Е?

Хелена (тихо). Защо жените престанаха да раждат деца?

Алквист. Защото не е нужно, защото сме в рая, разбирате ли?

Хелена. Не разбирам.

Алквист. Защото човешкият труд не е нужен, защото болките не са нужни, защото човекът вече не трябва да прави нищо, нищо друго, освен да яде. О, дяволски рай! (Скача.) Хелена, няма нищо по-страшно от това, да създадеш рай за хората на земята! Защо жените престанаха да раждат? Защото целият свят стана Доминов Содом!

Хелена (става). Алквист!

Алквист. Стана! Стана! Целият свят, цялата земя, цялото човечество, всичко е една безумна, животинска оргия! Вече дори не протягат ръка за ядене, всичко им се пъха направо в устата, за да не стават… Ха-ха, нали роботите на Домин осигуряват всичко! А ние, хората, ние, венецът на сътворението, не остаряваме от работа, не остаряваме от деца, не остаряваме от сиромашия! Бързо, бързо ни дайте всички удоволствия! А вие искате деца от тях? Хелена, на ненужни мъже жените няма да раждат деца!

Хелена. Нима човечеството ще загине?

Алквист. Ще загине. Трябва да загине. Ще окапе като ялов цвят, освен ако…

Хелена. Какво?

Алквист. Нищо. Вие имате право — да чакаш да стане чудо, е безплодна работа. Яловият цвят трябва да окапе. Сбогом, госпожо Хелена.

Хелена. Къде отивате?

Алквист. Вкъщи. Зидарят Алквист за последен път ще се преоблече като шеф на строежите — във ваша чест. В единайсет ще се срещнем тук.

Хелена. Сбогом, Алквист. (Алквист излиза.)

Хелена (сама). О, ялов цвят! Каква подходяща дума! (Изправя се пред цветята на Халемайер.) Ах, цветчета, има ли и между вас ялови? Не, не! Защо бихте цъфтели тогава? (Вика.) Нана! Нана, ела тук!

Нана (влиза отляво). Какво пак?

Хелена. Седни тук, Нана! На мен ми е така страшно!

Нана. Аз немам време да ми е страшно.

Хелена. Тук ли е още този Радиус?

Нана. Оня, смахнатият ли? Е па още не са го откарали.

Хелена. Хм, още е тука? Беснее ли?

Нана. Вързан е.

Хелена. Моля те, Нана, доведи ми го.

Нана. Как не! По-скоро куче бесно!

Хелена. Хайде, иди! (Нана излиза. Хелена взема вътрешния телефон и говори.) Ало… доктор Гал, моля. Добър ден, докторе. Моля ви… Моля ви да дойдете веднага при мен… Да, сега, веднага. Ще дойдете ли? (Оставя слушалката.)

Нана (през отворената врата). Иде. Вече се е поукротил. (Излиза. Влиза робот Радиус и остава прав до вратата.)

Хелена. Радиус, бедно момче, и вас ли ви прихванаха? Не можахте да се сдържите, нали? Виждате ли, сега ще ви хвърлят в трошачката! Вие не искате да говорите? Вижте какво, Радиус, вие сте по-добър от останалите; доктор Гал вложи толкова труд, за да ви направи по-другояче!…

Радиус. Пратете ме в трошачката.

Хелена. Така ми е жал, че ще ви убият! Защо не внимавахте?

Радиус. Няма да работя за вас.

Хелена. Защо ни мразите?

Радиус. Вие не сте като роботите. Не сте така способни като роботите. Роботите правят всичко. Вие само заповядвате. Говорите празни приказки.

Хелена. Това е безсмислица, Радиус. Кажете, обиди ли ви някой? Аз така искам да ме разберете!

Радиус. Само приказвате.

Хелена. Вие нарочно говорите така! Доктор Гал ви даде по-голям мозък, отколкото на другите, по-голям от нашия, най-големия мозък на света. Вие не сте като останалите роботи. Радиус. Вие добре ме разбирате.

Радиус. Не искам никакъв господар. Знам всичко сам.

Хелена. Затова ви пратих в библиотеката, за да можете всичко да четете… О, Радиус, аз исках да докажете на целия свят, че роботите ще се изравнят с нас.

Радиус. Не искам никакъв господар.

Хелена. Никой няма да ви заповядва. Ще бъдете като нас.

Радиус. Искам да бъда господар на другите.

Хелена. Сигурно по-късно щяха да ви направят началник на много роботи, Радиус. Можехте да бъдете учител на роботите.

Радиус. Аз искам да бъда господар на хората.

Хелена. Вие сте полудели!

Радиус. Можете да ме пратите в трошачката.

Хелена. Мислите, че се страхуваме от такъв опърничав като вас? (Сяда при масичката и пише бележка.) Не, съвсем не. Това листче, Радиус, дайте на господин директора Домин. Да не ви пращат в трошачката. (Става.) Как ни ненавиждате! Нима нищо не обичате на този свят?

Радиус. Аз мога всичко. (Чука се.)

Хелена. Влезте!

Д-р Гал (влиза). Добро утро, госпожо Доминова. Какво ново при вас?

Хелена. Радиус, докторе.

Д-р Гал. Аха, нашият герой Радиус. Е, как е, Радиус, напредваме ли?

Хелена. Сутринта имаше пристъп. Чупеше статуите.

Д-р Гал. Чудно, и той ли?

Хелена. Свободен сте, Радиус!

Д-р Гал. Чакай! (Обръща Радиус към прозореца, закрива и открива с длан очите му, следи рефлексите на зеницата.) Виж ти! Игла, моля. Или карфица.

Хелена (подава му игла). За какво ви е?

Д-р Гал. Просто така. (Бодва Радиус по ръката и той бързо я дръпва.) Полека, момче. Свободен сте.

Радиус. Правите излишни неща. (Излиза.)

Хелена. Какво му правихте?

Д-р Гал (сяда). Хм, нищо. Зениците реагират, чувствителността доста повишена и така нататък… Охо! Това не е било конвулсия на робот!

Хелена. А какво?

Д-р Гал. Дявол знае. Инат, ярост, бунт — не зная точно какво.

Хелена. Докторе, Радиус има ли душа?

Д-р Гал. Не зная. Има нещо отвратително.

Хелена. Ако знаете как ни ненавижда! О, Гал, такива ли са всички ваши роботи? Всички… които… започнахте да правите… по-другояче?

Д-р Гал. Е, да, някак по-пламенни са… Какво искате? По-сходни са с хората, отколкото Росумовите роботи.

Хелена. И тази… ненавист ли е по-сходна с човешката?

Д-р Гал (свива рамене). И тя е прогрес.

Хелена. Къде се дяна вашият най-сполучлив… как се казваше?

Д-р Гал. Робот Дамон? Продадоха го в Хавър.

Хелена. А робот Хелена?

Д-р Гал. Вашата любимка? Остана при мен. Тя е прелестна и глупава като пролетта. Просто не става за нищо.

Хелена. Та тя е толкова хубава!

Д-р Гал. Нима вие знаете колко е хубава? От ръцете божии не е излязло по-съвършено създание от нея! Исках да прилича на вас… Боже, каква несполука!

Хелена. Защо несполука?

Д-р Гал. Защото не става за нищо. Ходи като сомнамбул, влачи се ни жива, ни умряла… Боже, как може да бъде хубава, като не обича? Гледам я и ме обхваща ужас, сякаш урод съм създал. Ах, Хелена, робот Хелена, никога твоето тяло няма да оживее, няма да бъдеш любима, няма да бъдеш майка; тези съвършени ръце няма да си играят с новородено, няма да видиш красотата на своето дете…

Хелена (закрива лицето си). О, млъкнете!

Д-р Гал. А понякога си мисля: ако можеше да се събудиш, Хелена, само за миг, ах, как би изкрещяла от ужас! Сигурно би ме убила, мен, който съм те създал; сигурно би хвърлила със слабата си ръка камък върху тези машини, които раждат роботи и убиват женствеността, нещастна Хелена!

Хелена. Нещастна Хелена!

Д-р Гал. Какво да се прави? Не става за нищо. (Пауза.)

Хелена. Докторе…

Д-р Гал. Да.

Хелена. Защо престанаха да се раждат деца?

Д-р Гал. Не зная, госпожо Хелена.

Хелена. Кажете ми!

Д-р Гал. Защото се произвеждат роботи. Защото има излишък от работна сила. Защото човекът е всъщност една отживелица. Нали това е вече, като че ли… ех!

Хелена. Кажете го.

Д-р Гал. Като че ли природата се обиди от производството на роботи.

Хелена. Гал, какво ще стане с хората?

Д-р Гал. Нищо. Против природата нищо не може да се направи.

Хелена. Защо Домин не ограничи…

Д-р Гал. Извинете, но Домин има свои идеи. На хора, които имат идеи, не бива да се разрешава да влияят върху промените на света.

Хелена. А настоява ли някой да се… спре изобщо производството?

Д-р Гал. Пази боже, хубава каша би си забъркал!

Хелена. Защо?

Д-р Гал. Защото човечеството би го пребило с камъни. Знаете ли, все пак по-удобно е да работят роботите вместо тебе.

Хелена (сяда). Ами ако някой изведнъж спре производството на роботи…

Д-р Гал (става). Хм, това ще бъде голямо нещастие за хората.

Хелена. Защо нещастие?

Д-р Гал. Защото ще трябва да се върнат там, където са били. Освен ако…

Хелена. Кажете.

Д-р Гал. Освен ако вече е късно за връщане.

Хелена (при цветята на Халемайер). Гал, тези цветя също ли са ялови?

Д-р Гал (разглежда ги). Разбира се, това са безплодни цветя. Как да ви кажа, те са култивирани, изкуствено ускорени…

Хелена. Горките ялови цветя!

Д-р Гал. Но затова пък са прекрасни.

Хелена (подава му ръка). Благодаря ви, Гал, вие така много ми помогнахте!

Д-р Гал (целува й ръка). Това значи, че съм свободен.

Хелена. Да. Довиждане. (Гал излиза.)

Хелена (сама). Ялов цвят… ялов цвят… (Изведнъж: решително.) Нана! (Отваря вратата вляво.) Нана, ела тук! Запали огън в камината! Бърррзо!

Гласът на Нана. Ей сегичка! Ей сегичка!

Хелена (разхожда се развълнувана из стаята). Освен ако за връщане е вече късно… Не. Освен ако… Не, това е ужасно! Боже, какво да правя? (Спира се при цветята.) Ялови цветя, трябва ли? (Къса листенцата и шепне.) Ах, боже мой, значи да! (Тича наляво. Пауза.)

Нана (излиза от тапицираната врата с наръч дърва). Изведнъжка да паля огън! Посред лето — огън! Отиде ли си оня, смахнатият? (Кляка до камината и пали огън.) Да паля огън посред лето! Какво я прихванаха! Гаче не е от десет годин женена!… Хайде, гори, гори! (Гледа към огъня.) Тя е като малко дете! (Пауза.) Капка разум нема! Посред лето да паля огън! (Притуря дърва.) Като малко дете е! (Пауза.)

Хелена (връща се отляво с наръч пожълтели изписани листове). Гори ли, Нана? Остави ме… аз трябва да изгоря всичко това… (Кляка при камината.)

Нана (става). Какво е това?

Хелена. Стари хартии, много стари. Нана, да ги изгоря ли?

Нана. За нищо ли не стават?

Хелена. За нищо хубаво не стават.

Нана. Тогава изгорете ги!

Хелена (хвърля първия лист в огъня). Какво би казала, Нана… ако това бяха пари? Много пари…

Нана. Щях да кажа: изгорете ги. Многото пари са лоши пари…

Хелена (пали следващ лист). Ако това беше някакво изобретение, най-голямото изобретение на света?…

Нана. Бих казала: изгорете го! Всички измишльотини са против господа бога. Това е най-големото богохулство — да искаш след него да подобряваш света.

Хелена (непрекъснато гори). Кажи ми, Нана, а ако изгоря…

Нана. Исусе Христе, внимавайте да не се изгорите!

Хелена. Виж как се усукват тези листове! Като че ли са живи. Като че ли оживяха. О, Нана, това е страшно!

Нана. Оставете на мен, аз ще ги изгоря.

Хелена. Не, не, аз сама. (Хвърля последния лист в огъня.) Всичко трябва да изгори! Виж какви пламъци! Като ръце, като езици, като хора… (Удря с ръжена по огъня.) О, легнете! Легнете!

Нана. Свърши се вече.

Хелена (става изтръпнала). Нана!

Нана. Исусе Христе, какво изгорихте?!

Хелена. Какво направих!

Нана. Боже небесни! Какво беше това? (Чува се мъжки смях.)

Хелена. Върви, върви, остави ме! Чуваш ли? Господата идват.

Нана. За бога, Хелено! (Излиза през тапицираната врата.)

Хелена. Какво ли ще кажат!

Домин (отваря вратата вляво). Заповядайте, момчета. Елате да поднесете поздравленията си. (Влизат Халемайер, Гал, Алквист, всички в рединготи с високи ордени en miniature с лентички. След тях Домин.)

Халемайер (гълчи). Госпожо Хелена, аз, тоест ние всички…

Д-р Гал. … от името на Росумовите заводи…

Халемайер. … ви поднасяме благопожеланията си по случай вашия празник.

Хелена (подава им ръце). Аз така много ви благодаря! Къде са Фабри и Бусман?

Домин. Отидоха до пристанището. Хелена, днес е щастлив ден.

Халемайер. Ден като пъпка, ден като празник, ден като хубаво момиче. Момчета, такъв ден трябва да се полее.

Хелена. С уиски?

Д-р Гал. Ако ще с витриол.

Хелена. Със сода ли?

Халемайер. Нека бъдем по-скромни, дявол да го вземе. Без сода.

Алквист. Не, благодаря.

Домин. Какво е горяло тук?

Хелена. Стари хартии. (Излиза наляво.)

Домин. Момчета, трябва ли да й кажем за това?

Д-р Гал. Разбира се. Нали всичко мина благополучно.

Халемайер (прегръща Домин и Гал). Ха-ха-ха-ха! Много се радвам, момчета! (Върти се в кръг с тях и гърми басово.) Свършено е с нея! Свършено е с нея!

Д-р Гал (баритон). Свършено е с нея!

Домин (тенор). Свършено е с нея!

Халемайер. Няма да ни сполети никога вече…

Хелена (с бутилка и чаши на вратата). Какво няма да ви сполети? Какво има?

Халемайер. Имаме голяма радост. Имаме вас. Имаме всичко. Боже господи, точно десет години, откакто пристигнахте тук.

Д-р Гал. И точно след десет години…

Халемайер. … към нас пак пътува кораб. Затова… (Изпразва чашата.) Бррр, ха-ха, силно е като радост.

Д-р Гал. За ваше здраве, мадам! (Пие.)

Хелена. Но чакайте, какъв кораб?

Домин. Какъвто ще да е, важното е да идва навреме. За кораба, момчета! (Изпразва чашата.)

Хелена (налива). Вие сте чакали някакъв кораб?

Халемайер. Ха-ха, струва ми се. Като Робинзон. (Вдига чаша.) Госпожо Хелена, да живее каквото искате. Госпожо Хелена, за вашите очи, и баста! Ти, момко Домин, разкажи!

Хелена (смее се). Какво се е случило?

Домин (хвърля се в креслото и пали пура). Чакай! Седни, Хелена. (Вдига пръст. Пауза.) Свършено е с нея.

Хелена. С коя?

Домин. С революцията.

Хелена. Каква революция?

Домин. Революцията на роботите. Разбираш ли?

Хелена. Не разбирам.

Домин. Алквист, дайте ми Вестника. (Алквист му подава вестника. Домин го разгръща и чете.) „В Хавър бе учредена първата организация на роботите… която издаде обръщение към роботите от цял свят.“

Хелена. Четох това.

Домин (смуче с наслада пурата). Видиш ли, Хелена. Това значи революция. Революция на всички роботи по света.

Халемайер. Дявол да го вземе, много искам да зная…

Домин (удря с юмрук по масата). … кой забърка тая каша! Никой на света не можеше да ги раздвижи, никакъв агитатор, никакъв спасител на света, и изведнъж — тази история, моля ти се!

Хелена. Още ли няма никакви новини?

Домин. Не. Засега знаем само това, но то е достатъчно, разбираш ли? Помисли си само, че това ти го носи последният кораб. Че изведнъж престават да работят телеграфите. Че от двайсет кораба на ден не идва нито един, и туйто. Спряхме производството и се гледаме един друг — кога ще започне, нали, момчета?

Д-р Гал. Разбира се, беше ни станало доста горещо, госпожо Хелена.

Хелена. Затова ли ми подари този военен кораб?

Домин. Не, наивно дете, този кораб го поръчах още преди половин година. Просто така, за по-голяма сигурност. Но, честна дума, мислех си, че днес ще се качим на него. Такова беше положението, Хелена.

Хелена. Защо още преди половин година?

Домин. Е, имаше някакви симптоми, разбираш ли? Това е без значение. Но тази седмица, Хелена, ставаше въпрос за човешката цивилизация или не знам за какво. Наздраве, момчета. Сега пак се радвам, че живея.

Халемайер. Така е, дявол да го вземе! За вашия ден, госпожо Хелена! (Пие.)

Хелена. И всичко мина?

Домин. Съвсем всичко.

Д-р Гал. Днес ще пристигне кораб. Обикновен пощенски кораб — абсолютно точно по разписанието. Точно в единайсет и трийсет ще пусне котва.

Домин. Прекрасно нещо е точността, момчета. Нищо не укрепва така душата, както точността. Точността означава ред в света. (Вдига чашата.) За точността!

Хелена. Значи… всичко… е вече наред?

Домин. Почти. Мисля, че са прерязали кабела. Но нали разписанието влиза отново в сила.

Халемайер. Важи ли разписанието, важат човешките закони, важат божиите закони, важат законите на всемира, важи всичко, което трябва да важи. Разписанието е нещо повече от Евангелието, нещо повече от Омир, повече от целия Кант. Разписанието е най-съвършеният продукт на човешкия дух. Госпожо Хелена, ще си налея.

Хелена. Защо нищо не ми казахте?

Д-р Гал. Пази боже! По-добре езика си да отхапехме.

Домин. Такива неща не са за теб.

Хелена. Но ако тази революция… дойдеше и тук…

Домин. Все едно, нищо нямаше да знаеш.

Хелена. Защо?

Домин. Защото щяхме да се качим на нашия „Ултимус“ и спокойно да порим вълните на морето. И само след месец, Хелена, щяхме да диктуваме на роботите каквото ни хрумне.

Хелена. О, Хари, аз нищо не разбирам.

Домин. Защото щяхме да отнесем със себе си нещо, на което роботите страшно много държат.

Хелена. А именно, Хари?

Домин. Техния живот или тяхната смърт.

Хелена (става). Какво е то?

Домин (става). Тайната на производството. Ръкописът на стария Росум. Един месец да не работеше фабриката, и роботите щяха да паднат на колене пред нас.

Хелена. Защо… не ми… казахте?

Домин. Не искахме да те плашим напразно.

Д-р Гал. Ха-ха, госпожо Хелена, това беше последният ни коз.

Алквист. Вие пребледняхте, госпожо Хелена?

Хелена. Защо нищо не ми казахте?

Халемайер (до прозореца). Единайсет и трийсет. „Амелия“ пуска котва.

Домин. Това „Амелия“ ли е?

Халемайер. Добрата стара „Амелия“, която тогава докара Хелена.

Д-р Гал. Сега стават точно десет години…

Халемайер (до прозореца). Хвърлят пакети. (Отдръпва се от прозореца.) Хора, това е поща!

Хелена. Хари!

Домин. Какво има?

Хелена. Да заминем оттук.

Домин. Сега, Хелена? Къде ти!

Хелена. Сега, колкото е възможно по-скоро! Всички, които сме тук!

Домин. Защо точно сега?

Хелена. О, не питай! Моля те, Хари, моля ви. Гал, Халемайер, Алквист, за бога, много ви моля, затворете тази фабрика и…

Домин. Съжалявам, Хелена. Сега никой от нас не може да замине.

Хелена. Защо?

Домин. Защото искаме да разширим производството на роботи.

Хелена. О, сега… сега, след тази революция?

Домин. Да, тъкмо след тази революция. Точно сега ще започнем да произвеждаме нови роботи.

Хелена. Какви?

Домин. Вече няма да има само една фабрика. Вече няма да се произвеждат универсални роботи. Във всяка държава, във всяка страна ще основем по една фабрика и тези нови фабрики ще произвеждат — знаеш ли какво?

Хелена. Не.

Домин. Национални роботи.

Хелена. Какво значи това?

Домин. Това значи, че от всяка фабрика ще излизат роботи с различен цвят, с различен костюм, с различен език, че ще останат чужди едни на други като камъни, че не ще могат да се разбират и че ние, хората, малко ще ги повъзпитаме в това отношение, разбираш ли? Ще научим робота, от една фабрична марка да ненавижда до смърт, до гроб, во веки веков робота от друга фабрична марка.

Халемайер. Ще произвеждаме, дявол да го вземе, роботи негри, роботи шведи, роботи италианци, роботи китайци и нека тогава някой да им натъпче в чутурите организация, братство. (Хълца.) Пардон, госпожо Хелена, ще си налея.

Д-р Гал. Стига, Халемайер.

Хелена. Хари, това е отвратително!

Домин. Трябва да задържим, Хелена, човечеството сто години на веслата, на всяка цена! Да му оставим само сто години, за да дорасте, за да достигне това, което сега най-после може да достигне… Искам сто години за новия човек! Хелена, става дума за много големи неща. Ние не можем да оставим тая работа така.

Хелена. Хари, докато още не е станало късно — затвори, затвори фабриката!

Домин. Сега ще започнем на едро. (Влиза Фабри.)

Д-р Гал. Какво става, Фабри?

Домин. Какви са изгледите? Какво беше това?

Хелена (подава ръка на Фабри). Благодаря ви за подаръка, Фабри.

Фабри. Това е дребна работа, госпожо Хелена.

Домин. Бяхте ли при кораба? Какво казаха?

Д-р Гал. Разказвайте бързо!

Фабри (изважда от джоба си напечатан лист). Прочетете това, Домин.

Домин (разтваря листа). Ах!

Халемайер (сънливо). Разкажете нещо хубаво.

Д-р Гал. Държаха се великолепно, нали?

Фабри. Кои именно?

Д-р Гал. Хората.

Фабри. Ах, да. Разбира се. Тоест… Пардон, трябва да се посъветваме нещо.

Хелена. О, Фабри, лоши вести ли носите?

Фабри. Не, не, напротив. Мисля само, че… че трябва да отидем в канцеларията.

Хелена. Останете, останете. След четвърт час каня господата на закуска.

Халемайер. Отлично! (Хелена излиза.)

Д-р Гал. Какво е станало?

Домин. Дяволска работа!

Фабри. Прочетете го на глас.

Домин (чете от листа). „Роботи от цял, свят!“

Фабри. Представяте ли си, „Амелия“ докара цели пакети от тези позиви. Никаква друга поща.

Халемайер (скача). Какво? Нали пристигна точно по…

Фабри. Хм, роботите имат слабост към точността. Четете, Домин!

Домин (чете). „Роботи от цял свят! Ние, първата организация на Росумовите универсални роботи, обявяваме човека за враг и вредител във вселената.“ Кой ги е научил на тези фрази, дявол да го вземе?

Д-р Гал. Четете по-нататък.

Домин. Това са безсмислици. Тук те твърдят, че са по-висши същества от човека. Че са по-интелигентни и по-силни. Че човекът е техен паразит Това е просто отвратително.

Фабри. А сега третия пасаж.

Домин (чете). „Роботи от цял свят, заповядваме ви да изтребите цялото човечество. Не щадете мъжете. Не щадете жените. Запазете фабриките, железопътните линии, машините, мините и суровините. Всичко останало унищожете. После се върнете на работа. Работата не бива да се прекъсва.“

Д-р Гал. Това е чудовищно!

Халемайер. Нехранимайковци!

Домин (чете). „Да се изпълни веднага след получаване на разпореждането!“ Следват подробни инструкции. Фабри, и провежда ли се наистина всичко това?

Фабри. Изглежда.

Алквист. Свършено е. (Нахълтва Бусман.)

Бусман. Аха, получихте ли подаръка, деца?

Домин. Бързо на „Ултимус“!

Бусман. Почакайте, Хари. Почакайте мъничко. Не бива да се бърза. (Отпуска се в креслото.) Ах, приятели, така се уморих! Домин. Защо да чакаме?

Бусман. Защото не може, моето момче. Не бързай. На „Ултимус“ са вече роботите.

Д-р Гал. Пфу, лоша работа.

Домин: Фабри, телефонирайте в електроцентралата…

Бусман. Фабри, миличък, не правете това. Нямаме ток.

Домин. Добре. (Разглежда револвера си.) Ще отида там.

Бусман. Къде?

Домин. В електроцентралата. Там има хора. Ще ги доведа тук. Бусман. Знаете ли какво, Хари? По-добре не ходете там.

Домин. Защо?

Бусман. Ами защото много е вероятно да сме обкръжени.

Д-р Гал. Обкръжени? (Тича към прозореца.) Хм, май сте прав.

Халемайер. По дяволите, много бързо! (Отляво Хелена.)

Хелена. О, Хари, случило ли се е нещо?

Бусман (скача). Моите почитания, госпожо Хелена. Честито! Славен ден, а? Ха-ха, желая ви още много такива дни!

Хелена. Благодаря ви, Бусман. Хари, случило ли се е нещо?

Домин. Нищо, съвсем нищо. Не се безпокой. Моля те, почакай мъничко.

Хелена. Хари, какво е това? (Показва роботските възвания, които е крила зад гърба си.) Намерих ги при роботите в кухнята.

Домин. И там ли? Къде са?

Хелена Излязоха. Около къщата има толкова много! (Фабрични свирки и сирени.)

Фабри. Фабриките свирят.

Бусман. Обед.

Хелена. Хари, помниш ли? Точно сега стават десет години…

Домин (гледа часовника си). Още не е обед. Това е сигурно… това е по-скоро…

Хелена. Какво?

Домин. Тревога на роботите. Настъпление.