Сяо Пин-шъ
Петте етапа на просветлението (4) (Рецитирането на името на Буда)

Речник

Агрегати (пет ~ ): агрегатът на формата, съставен от четирите елемента (вода, земя, огън, въздух), агрегатът на усещанията (емоции и чувства), агрегатът на възприятията^[1] (първоначалното разпознаване или идентифициране на каквото и да е нещо, обект или вещ, независимо дали се минава през езика или не), жизненият процес^[2], наречен още агрегат на образуването (механизмът на промяна, благодарение на който сменяме едно действие с друго) и агрегатът на виджнаните (първите седем виджнани, т.е. петте виджнани или съзнания, които съответстват на петте сетива, мисловното съзнание и манас).

Алаявиджнана: осмата виджнана, наричана също татхагатагарбха.

Амитабха (Буда ~): Буда на безкрайната светлина.

Анутара-самяк-самбодхи: Върховното просветление. В случая „върховно“ означава просто, че това просветление е автентично за разлика от фалшивите просветления, които някои практикуващи претендират, че са постигнали.

Архат: практикуващ, постигнал един от следните четири плода:

        Първи плод: Шротапанна: разсичане на трите възела.

        Втори плод: Сакрадагамин. Светските желания на практикуващия са по-малко и по-слаби, като по този начин намалява и силата на гнева, алчността и невежеството (трите отрови).

        Трети плод: практикуващият няма повече светски желания, а гневът, скъперничеството и невежеството са изчезнали. На този етап практикуващият влиза в света на формата.

        Четвърти плод: практикуващият влиза в нирвана с остатък, а при смъртта си ще влезе в нирвана без остатък. Неговият манас ще изчезне окончателно и съответно и умът му, тъй като последният се задейства от манас. С други думи практикуващият ще излезе от цикъла на преражданията.

Вж. Шравака и Пратиека буда.

Бардо: междинно тяло между две прераждания, което има мисловно съзнание и може да съществува седем дни.

Благороден осмократен път: 1. Правилен възглед. 2. Правилно размишление. 3. Правилна реч. 4. Правилно поведение. 5. Правилен занаят. 6. Правилно усилие. 7. Правилно внимание. 8. Правилна концентрация.

Благородни истини (четири ~): 1. Благородната истина за страданието. 2. Благородната истина за причината за страданието. 3. Благородната истина за прекратяване на страданието. 4. Благородната истина за пътя водещ до прекратяване на страданието — благородния осмократен път.

 

Бодхи: 1. Пробуждане или просветление. 2. Истинска мъдрост. 3. Изучаване на праджна.

Бодхисатва: от санскрит бодхи (мъдрост) и сатва (смел). Практикуващ от школата Махаяна. Съществуват различни нива на бодхисатва. Един бодхисатва се отказва от нирвана без остатък, за да помага на другите.

Буда: се нарича онзи, който е овладял напълно трите мъдрости (обща, конкретна и на семената). Буда се намира в непрекъсната нирвана и не е подвластен на своя манас. Неговият манас е едно цяло с истинското аз — татхагатагарбха. Затова един буда е извън цикъла на самсара.

Бхикху: будистки монах. Една монахиня се нарича „бхикхуни“.

Бхуми: ниво на бодхисатва. Съществуват десет бхумита.

Виджнана: съзнание. Има осем виджнани: първите пет съответстват на петте вида възприятия от петте сетива. Шестата виджнана е мисловното съзнание, чието свойство е да анализира. Първите шест работят по отношение на даден обект (вж. обектите на корените виджнани). Седмата виджнана се нарича „манас“. Това е съзнанието, което взема решенията и преценява дали обича или не обича даден обект. Към това седмо съзнание се отнасят също емоциите и чувствата. Осмата виджнана е истинското аз или татхагатагарбха.

Висши възли (пет ~): желанието да се остане в света на формата; желанието да се остане в света без форма; вълненията и угризенията, които все още не са елиминирани; тщеславието; невежеството по отношение на нетрайността на света на формата и на света без форма, както и по отношение на коректните правила.

Входове (дванайсет ~): шестте корена виджнани (или външни входове: сетивните органи и манас) и обектите на шестте корена виджнани (т.е. вътрешните входове).

Възли (три ~): трите привързвания, които ни пречат да постигнем освобождението — неправилното разбиране за това какво е истинското аз, обърканите възгледи по отношение на учението и погрешните идеи за практиката. Онзи, който е разсякъл трите възела, т.е. мисловното му съзнание и манас са признали истината (често умът ни може да разбира дадена истина, но манас да отказва да я приеме), е постигнал първото ниво на архат.

Дхарани: 1. Метод, позволяващ да се запомни по-добре дадено напътствие на Буда. 2. Мантра.

Дхарма: като цяло това е учението на Буда. Ако се вгледаме обаче, това учение се предава чрез думите на Буда, т.е. чрез неговото физическо тяло, което пък е проява на истинското му аз (татхагатагарбха). Следователно можем да кажем, че дхарма в един по-дълбок смисъл е всяка проява на истинското аз. На нивото на света, светът на дхарма е истината за света. Светът е проява на истинското аз, което е и неговата истинска природа. Да се преподава дхарма следователно означава да се преподава как се проявява истинското аз. В крайна сметка, можем да кажем, че истинското аз е една дхарма, но дхарма, която е вечна и необусловена.

Дхяна: ниво на медитация. Има четири дхяни, на всяка от които отговарят по две самадхита. За всяка дхяна има едно първо самадхи, което е предварителният етап за нея, и едно самадхи, което вече отговаря на самата дхяна. Така първото самадхи е предварителен етап за първата дхяна, а второто самадхи отговаря на първата дхяна; третото самадхи е предварителен етап за втората дхяна, а четвъртото самадхи отговаря на втората дхяна и т.н. Важно е да се отбележи, че дхяните отговарят на еволюционен процес, който е различен от процеса, водещ към просветлението: напълно е възможно някой да е постигнал четвъртата дхяна и все пак да не е просветлен.

Завъртане на колелото на Дхарма (първо, второ и трето завъртане на колелото на Дхарма): Първото завъртане отговаря на Теравада и учението му се съдържа в Агама сутрите. Това е пътят на освобождението. Второто завъртане, чието учение се съдържа в Махапраджнапарамита сутра, отговаря на Махаяна. При него се говори за просветлението и за татхагатагарбха. Третото завъртане отговаря на подробното изучаване чрез някои сутри на виджнаните, което пък е част от изучаването на мъдростта на семената. Това изучаване може да се осъществи едва след постигането на просветление.

Заразени и незаразени кармични семена: Заразените кармични семена са онези, които ни пречат да излезем от цикъла на самсара. Незаразените семена за сметка на това не ни пречат. Измежду тези последните можем да отбележим кармичните семена, които се проявяват чрез осемнайсетте функции и другите, които не се проявяват. Функционалната дхарма (т.е. проявените кармични семена) зависи от нефункционалната дхарма (т.е. от осмата виджнана). Трябва да се отбележи също, че действията на будите пораждат единствено незаразени кармични семена.

Земя на Буда: истинското аз, несъдържащо нито едно негативно кармично семе. Това е състоянието на буда.

Калпа: много дълъг период, надхвърлящ 4,32 милиарда години.

Карма: закон за причинно-следствените връзки. Всяка мисъл, всяка дума и всяко действие пораждат последствия. Тези последствия могат да бъдат положителни (като например действие, при което се прилагат парамитите), отрицателни (независимо че едно отрицателно действие може да има благоприятно последствие: например някой извършва престъпление, след което се разкайва и решава да води благочестив живот) или неутрални (например уменията — развиването на даден талант или способност). Тези последствия ще се проявят когато всички необходими условия за тяхното проявяване са налице. Следователно последствията от други кармични семена пораждат тези условия.

Колесници (три ~): Трите колесници съответстват на три практики. Първите две, Шравака и Пратиека, се практикуват от архатите, които постигат освобождението. Третата, Махаяна, се практикува от бодхисатвите, които, след като се просветлят, дават обет да помогнат на всички чувстващи същества да се освободят. Бодхисатвите са онези, които един ден ще станат буди.

Конкретна мъдрост: мъдростта на онези, които вече са просветлени и разбират в подробности проявлението на истинското аз в света.

Корени виджнани: петте сетивни органа и манас, без който те не биха могли да функционират. Манас е следователно своеобразна виджнана корен. Тези шест корена виджнани позволяват да се формират сетивните възприятия. Към корените виджнани спадат и нервите, които свързват сетивните органи с мозъка, като тези нерви се наричат „вътрешни корени виджнани“.

Корени виджнани	Обекти на корените виджнани	Виджнани
око	+ форма	= зрение
ухо	+ звук	= слух
нос	+ миризма	= обоняние
език	+ вкусово усещане	= вкус
тяло	+ контакт	= осезание
манас	+ дхарма	= мисловно съзнание

Манас: седмата виджнана, корен на мисловното съзнание. Манас е съзнанието, което се привързва към всичко и вярва, че всичко е реално, т.е. постоянно. Онова, което наричаме „его“, е един от аспектите на манас. Манас е истинската причина за прераждането. То представлява съвкупността от всички кармични плодове, проявени в този момент (и съответно изключва всички кармични плодове, които вече са изчезнали или още не са проявени). Манас не е вечен, тъй като един архат е способен да го унищожи, което означава край на неговото прераждане. В такъв случай се казва, че архатът е влязъл в нирвана без остатък. Последователите на Махаяна обаче се стремят да почистят своя манас, докато последният се слее с истинското аз и по този начин станат буди.

 

Мандала: 1. Символично представяне на вселената. 2. Свещено място, символизиращо центъра на вселената и предназначено да подпомогне концентрацията.

Мантра: резюме на дадена проповед на Буда.

Махаяна: голямата колесница. Пътят на мъдростта, който позволява да се стане буда.

Методът на четирите размишления: 1. Размишление за това, че тялото на агрегатите (физическото тяло) е нечисто. 2. Размишление как усещанията завършват със страдание, дори и ако понякога доставят удоволствие за известно време. 3. Размишление по отношение на мисловното съзнание, неговите мисли и как те непрекъснато се променят. 4. Размишление по отношение на дхарма (всички функционалности или феномени са само проява на истинското аз).

Мъдрост на семената: мъдростта на кармичните семена. Това е мъдрост, превъзхождаща общата и конкретната мъдрост и която се състои в наблюдаването на функционирането и проявата на кармичните семена. Следователно онзи, който я притежава, разбира как точно действа кармата и до какво следствие ще доведе всяка причина.

Напреднали практики (четири ~): наричат се и допълнителни. Тези четири практики са за онзи, който вече е упражнявал парамитите до степен, че те са станали естествени за него. Четирите практики трябва да му помогнат да намери истинското си аз.

Начини да се постоянства по пътя (четири ~): 1. Да се вземе решение да се сложи край на всичките ни лоши кармични семена (в този живот и в следващите животи). 2. Да се практикува, за да могат лошите кармични семена от този живот да не дадат плод в някой бъдещ живот (чрез спазване на предписанията на бодхисатвите). 3. Да се посеят максимален брой положителни кармични семена в този живот (като се практикува щедростта). 4. Да се продължи посяването на максимален брой положителни кармични семена в бъдещите животи (чрез навика да бъдем щедри, придобит в този живот).

Начини за хранене (четири ~): 1. Хранене с физическа храна, приемана през устата. 2. Хранене чрез сетивата. 3. Хранене чрез мислите. 4. Хранене чрез медитация.

Невежество относно принципа без начало: има два типа невежество: невежество относно произхода на всяка мисъл и невежество относно принципа без начало. Първото се отнася към изначалния произход на нашите мисли, а второто означава, че не разбираме какво е истинското аз, което е принципът без начало.

Необусловена дхарма: Функционирането на татхагатагарбха.

Нефрит: по аналогия със скъпоценния камък с този термин се означава всяко от трите съкровища: буда (истинското аз), дхарма, сангха.

Нидана: всяка от причините в теорията за дванайсетте причини (нарича се и „зависим произход“). От невежеството се поражда агрегатът на процеса, агрегатът на процеса идва от съзнанието, съзнанието поражда името и формата, заради името и формата се пораждат шестте входа, от шестте входа се поражда контактът, от контакта се поражда усещането, от усещането се поражда желанието, от желанието се поражда привързването, от привързването се поражда необходимостта от реално съществуване, от необходимостта от реално съществуване се появява раждането, от раждането следват старостта и смъртта.

Нирвана: състояние на татхагатагарбха. Състояние на онзи, който знае кое е истинското му аз. Всяко просветлено същество пребивава в нирвана. В традицията на Теравада се говори за два вида нирвана:

— нирвана с остатък: практикуващият все още има физическо тяло и манас не е унищожен. Практикуващият е способен да влезе в това състояние още приживе. Фактът, че е способен да направи това, означава, че след смъртта на физическото си тяло би могъл да влезе в нирвана без остатък;

— нирвана без остатък: Практикуващият вече няма физическо тяло. Той няма и манас, което означава, че повече не се преражда, тъй като прераждането е необходимо заради манас.

В традицията на Махаяна се говори за два други вида нирвана:

— нирвана с чиста и спокойна природа: тази нирвана се постига при просветлението;

— безкрайната нирвана: това е нирваната, в която се намира Буда.

Нисши възли (пет ~): петте удоволствия в света на желанието; гневът, неправилното разбиране за това какво е истинското аз, погрешните мнения и лошите ритуали и правила; обърканите възгледи в света на формата.

Обекти на корените виджнани: формата, звукът, миризмата, вкусовото усещане, тактилното усещане, дхарма в смисъла на проявлението на истинското аз.

Обща мъдрост: мъдростта на онези, които току-що са срещнали просветлението. Те виждат като цяло как се проявява истинското аз, но все още не са наясно с детайлите и тънкостите.

Освобождение: състояние на архата, който вече няма привързвания към своя манас и се е освободил от цикъла на преражданията. Практикуващият, който е постигнал освобождението, не е задължително просветлен, т.е. напълно е възможно да не е срещнал своето истинско аз — татхагатагарбха.

Отвратителни престъпления (пет ~): да убиеш баща си; да убиеш майка си; да убиеш архат; да пролееш кръвта на Буда; да разрушиш хармонията на една сангха (в смисъл 1).

Отрови (три ~): невежеството (в смисъл на липса на интелигентност), гневът и скъперничеството.

Парамити: това са „съвършенствата“, т.е. добродетелите, които трябва да се практикуват, за да се постигне просветлението. В традицията на Махаяна има шест основни парамити:

• щедростта (dāna). Изразява се в дарения, различна помощ, разпространяване на учението на Буда;

• етиката (śīla), която представлява спазване на будистките предписания и избягване на всичко, което би навредило на другите;

• търпението и толерантността (kşanti) по отношение на другите и по отношение на практиката;

• усилието и постоянството (vïrya), състоящи се в нашето решение да напредваме безспир по пътя на практиката;

• концентрацията (dhyanā);

• мъдростта (prajñā), която съответства на точното познание.

След просветлението се добавят още четири парамити: способността да се обяснява ясно и да се подбират правилно методите (upāya); великият обет да се спасят всички чувстващи същества (pranidhāna), който се представя под формата на четири обета; способността и силата да се прилагат на практика парамитите (bala); абсолютната мъдрост, която е сборът от всички мъдрости (jñāna).

Печати (три ~): Трите печата на Дхарма са известни и като трите универсални истини, които са основата, преподадена от Буда, и се използват, за да се засвидетелства нивото на будистка практика, както с един печат се заверява даден документ. Тези три универсални истини са следните:

• всички феномени са нетрайни;

• в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз;

• вечността е нирваната, която е спокойствие и абсолютна тишина.

Плодове (на практиката): вж. архат.

Помнене на Буда: Практика, която започва с рецитиране на името на Буда и води до постоянно поддържане на мисълта за Буда в ума.

Праджна: мъдростта на онзи, който е намерил истинското си аз и вижда във всяко нещо проявление на това истинско аз. Този начин на възприемане на света, достъпен само за бодхисатвите, за просветлените същества, им помага да разрешат всеки житейски проблем.

Праджнапарамита: метод, целящ да помогне на хората да постигнат пътя на мъдростта. Състои се в практикуването на шестте парамити.

Пратиека буда: последовател на една от двете колесници на Теравада. Счита се, че мъдростта на пратиека будите е по-задълбочена от тази на шраваките, тъй като те могат да постигнат освобождение само като наблюдават феномените.

Просветление: състоянието на онзи, който е срещнал истинското си аз. Това обаче не означава, че той „вижда“ истинското си аз — той възприема само проявите му и за просветления всяко нещо на земята е проявление на татхагатагарбха. Който е постигнал просветлението, е също така освободен. Просветленият запазва своя манас и следователно остава в света на желанието; привързването му към желанията обаче постепенно намалява.

Пустота: свойство на татхагатагарбха.

Пътища (шест): Сферите на боговете или небесните същества (дева), на войнствените полубогове (ашура), на човешките същества (пуруша), на животните (джанту), на гладните духове (прета) и на ада (нарака).

Раждания (четири ~): 1. Размножаване чрез яйца. 2. Раждане на живи малки. 3. Раждане във влажна среда. 4. Раждане от нищо.

Сакрадагамин: второ ниво на архата шравака. Светските желания на практикуващия са по-малко и по-слаби, като по този начин намалява и силата на гнева, алчността и невежеството (трите отрови). Среща се и като „сакридагамин“.

Самадхи: медитационно ниво. Вж. също Дхяна.

Самсара: цикълът на преражданията. Невежеството относно принципа без начало предизвиква този цикъл. Това невежество е причината да се зароди манас.

Сангха: 1. Общност от вярващи. 2. Общност от светци.

Свръхестествени способности (шест ~): 1. Човек вече не е ограничен от материята (телепортация, материализиране на обекти). 2. Безкрайно силен слух (чува от безкрайно далечно разстояние). 3. Телепатия. 4. Безкрайно силно зрение (вижда на безкрайно далечно разстояние). 5. Способността да се излезе от цикъла на преражданията, защото вече няма заразени семена. 6. Способността да се виждат миналите животи.

Свят на агрегатите: петте агрегата, дванайсетте входа и осемнайсетте функции.

Свят на желанието: съществата, които се намират в този свят, са подвластни на желанията като например желанието да се храним, да пием или да осъществим сексуален контакт или казано иначе съществува привързване към петте удоволствия.

Свят на формата: съществата, които се намират в този свят, вече не са подвластни на желанията, свързани с петте удоволствия, но все още притежават физическо тяло.

Свят без форма: съществата, които се намират в този свят, вече нямат никакви желания освен желанието да пребивават в този свят. Те вече нямат физическо тяло, но все още притежават мисловно съзнание.

Сили (пет ~): 1. Вярата в онова, което е правилно. 2. Постоянството. 3. Правилното внимание. 4. Концентрацията. 5. Мъдростта.

Среден път: Пътят отвъд дуалността, който отговаря на истинското аз — татхагатагарбха.

Съвършенства: вж. Парамити.

Същност: 1. Синоним на татхагатагарбха, това е истинското аз в състоянието си на абсолютна чистота: същността е наричана също „природа на буда“ или „семе на пробуждането“. 2. чистотата на татхагатагарбха.

Татхагатагарбха: „сърцето на бодхисатва“ или „съкровището на Буда“. Истинското аз. Вж. също Буда.

Тежки престъпления (десет): Първо престъпление: да се убие човешко същество или същество от друг свят; второ престъпление: да се открадне; трето престъпление: да се осъществят насилствени сексуални контакти или такива, които не отговарят на закона и морала; четвърто престъпление: да се излъже; да се твърди публично, че е постигнато просветлението, когато това не е вярно; пето престъпление: да се пие алкохол до напиване; шесто престъпление: да се говори с презрение за греховете на бодхисатвите; седмо престъпление: да се унижават и смачкват другите, за да се утвърждава чувство за собствено превъзходство; осмо престъпление: скъперничество; девето престъпление: гняв; десето престъпление: да се презират трите съкровища (буда, дхарма, сангха).

Теравада: от 50-те години се използва като синоним на Хинаяна, малката колесница. Последователят на Теравада се стреми да постигне нивото на архат и да излезе от цикъла на прераждането. Теравада се състои от две колесници: Шравака и Пратиека. Последователите на първата колесница слушат учението на Буда, за да се освободят, а последователите на втората колесница постигат освобождението сами.

Удоволствия (пет ~): Петте удоволствия на света на желанието са богатството, сексът, известността, лакомията и желанието за твърде много сън (към последното се отнасят и мързелът и жаждата за развлечения). Друго определение за петте удоволствия включва формата, звука, миризмата, вкуса и физическия контакт (докосването). Привързването към тези удоволствия е причината чувстващите същества да се намират в цикъла на преражданията в света на желанието.

Упасака: практикуващ будизма, който не е монах. За жена се използва термина „упасика“.

Фактори за просветлението (седем ~): 1. Правилното внимание и концентрация. 2. Разпознаването и изборът на мъдростта на истинската дхарма. 3. Постоянството. 4. Радостта. 5. Спокойствието на ума. 6. Самадхито. 7. Невъзмутимостта.

Функции (осемнайсет ~ ): това са шестте корена виджнани (петте сетивни органа и манас), обектите на шестте корена виджнани (формата, звукът, миризмата, вкусовото усещане, тактилното усещане, дхарма в смисъла на проявлението на истинското аз) и шестте съзнания, създадени от корените виджнани и техните обекти (зрението, слухът, обонянието, вкусът, осезанието и мисловното съзнание).

Функционална дхарма: всяка проява, която ще даде плод по-късно. Това е кармично семе, което ще даде реален, проявен плод (за разлика от кармично семе, която няма да се прояви). Именно функционалните дхарми предизвикват прераждането.

Хинаяна: Вж. Теравада.

Шравака: последовател на една от двете колесници на Теравада. Един архат шравака постига освобождението, като слуша словата на Буда, съдържащи принципите на Хинаяна или Теравада, т.е. малката колесница. Последователят на Хинаяна може в най-добрия случай да стане архат, но не и буда, тъй като за да се стане буда, трябва да се следва голямата колесница, Махаяна. Има два вида архати: архатът шравака, който достига освобождението, като слуша словата на Буда, и архатът пратиека буда, който се освобождава сам, като наблюдава природата на света, без да е необходимо да слуша учението на Буда.

Шротапанна: първи плод на Шравака, първо ниво на архата шравака: практикуващият е разсякъл трите възела. Съществуват четири нива на архатите.

Шунята: вж. Пустота.