Сяо Пин-шъ
Петте етапа на просветлението (3) (Рецитирането на името на Буда)

Кратко обобщение на будистките идеи

1) Какво представляват живите същества?

Ние всички имаме 5 сетива (въпреки че някои могат да са увредени): зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Имаме и ум, който анализира, его, което решава, и същност, която е вечна и която будизмът нарича татхагатагарбха (или понякога алаявиджнана, истинско аз, истинско сърце…). Тази татхагатагарбха складира в себе си всички кармични семена и ги дава, когато егото ги поиска в зависимост от възможностите, т.е. за да се осъществи нещо, трябва да сме натрупали необходимата карма за него и освен това да го искаме.

Общо получаваме 8 съставни части (5-те сетива, ума (мисловното съзнание), егото и истинското аз). Тези 8 съставни части в будизма се наричат виджнани, т.е. съзнания.

2) В какви светове можем да се намираме?

В момента на смъртта си решаваме къде да отидем и можем да останем там много кратко или много дълго, но никога завинаги. Всичко зависи от миналите ни действия — ако сме правили много лоши неща през живота си, със сигурност не можем да отидем в рая.

Има пет пътя на прераждането, т.е. можем да се преродим по пет начина:

a) като човешко същество. Човекът живее в т. нар. свят на желанието. В този свят се намират също животните и призраците;

б) като животно. Едно същество може да се прероди като животно, ако има някаква задача, която да изпълни в този си вид. От друга страна, някои развиват даден недостатък дълго време и при смъртта си искат да се преродят като животно. Представете си например, че цял живот сте били голям мързеливец и че лесно се вбесявате. Рискувате при смъртта си просто да се преродите като домашна котка, която се излежава по цял ден и лесно става агресивна…;

в) като гладен дух или призрак. Гладните духове или призраците са хора, които толкова са се привързали към дадено място или човек, че отказват да продължат и просто остават близо до мястото или човека, когото обичат;

г) като същество, живеещо в рая. Има много видове рай. Някои са в света на желанието, а други — в света на формата и в света без форма. Това просто са по-високи нива на съществуване от мястото, където се намираме ние;

д) като същество в ада. Съществуват множество видове ад, като това са светове, създадени от самите същества, които пребивават там. Така има ад на наркоманите, ад на алкохолиците, ад на престъпниците… Никой не остава завинаги в ада, макар че може да стои толкова дълго, че да му се струва, че престоят му никога няма да свърши. Впрочем, ако някой полага големи усилия да коригира недостатъците си и се изповядва често, изпълнен с дълбоко разкаяние, може доста бързо да напусне своя ад.

3) Как човек се преражда?

Когато умрем, с изключение на светците и на онези, които заради тежките си грехове са осъдени да отидат директно в ада, нашата татхагатагарбха автоматично създава бардо, т.е. заместващо тяло. Не можем да живеем с бардо повече от 49 дни. В този срок трябва да изберем като какви да се преродим.

a) ако сме извършили тежки грехове, ще отидем в ада, който съответства на нашите грехове;

б) ако през живота си сме култивирали определен порок, освен в ада можем да се преродим и като животно;

в) ако при нашата смърт сме все още силно привързани към определено място или човек, рискуваме да станем призраци;

г) ако най-сетне сме били достатъчно добродетелни през живота си, то можем да се преродим като човешко същество или дори да се озовем в някой рай за срока, определен от нашите кармични заслуги.

4) Каква е целта на живота?

Целта на нашия живот да се освободим от страданието, илюзията и злото, т.е. от нашата лоша карма. В будизма обаче се казва, че през безбройните си животи сме натрупали неизмерима лоша карма. Целта е следователно да я преобразуваме в добра карма. Един буда е същество, което е успяло да постигне това.

Но това отнема много време. Ако например в някой минал живот, сме причинили зло някому, за да можем да поправим това зло, трябва да изчакаме да го срещнем отново в някой бъдещ живот. Това важи и за най-дребното злодеяние, което е било надлежно записано от нашето истинско аз.

Ето защо в будизма се изисква да практикуваме шестте парамити (щедрост, концентрация, мъдрост, търпение, постоянство и правилно поведение). Парамитите са добродетели, които ни помагат да поправим миналите ни лоши действия, лошата ни карма. Благодарение на щедростта, концентрацията и мъдростта, можем да се просветлим, т.е. да разберем какво е истинското ни аз и да открием нирвана в себе си. Това пък после ще ни помогне да коригираме по-лесно лошата си карма.

5) Медитацията

Повечето хора вярват, че основното в будизма е медитацията. Всъщност медитацията е второстепенна. Има четири нива на медитация, наречени дхяни. Всяка дхяна може да се раздели на две поднива на медитация — самадхи, като по този начин получаваме осем самадхита. Тези нива на медитация позволяват да се преодолеят някои желания и илюзии, които наричаме възли, но не водят задължително до просветление.

За да се стане архат обаче не е достатъчно да се овладеят тези четири нива на дхяна — необходимо е да се притежава правилно познание. Ако някой е овладял четирите нива на дхяна, но изрича неверни неща, като ги представя за будистки идеи, то подобен човек не притежава правилното познание. Той не знае как работи неговият собствен манас (его) и следователно не би могъл да поеме управлението му. Само един архат може да управлява егото си и следователно да прекрати собственото си прераждане, като унищожи своя манас (его). В такъв случай той влиза в т. нар. нирвана без остатък. Буда обаче препоръчва на архатите да не влизат в нирвана без остатък, а по-скоро да поемат по пътя на Махаяна, за да станат буди един ден.