Сяо Пин-шъ
Петте етапа на просветлението (1) (Рецитирането на името на Буда)

Рецитирането на името на Буда е метод, чието практикуване е лесно както за хората, които се концентрират добре, така и за онези, които лесно се разсейват. Това следователно е метод, който е подходящ за стресиращия живот на модерния човек и съответно може да бъде лесно овладян. Дете, старец, професор, търговец или дори някой, който не умее да чете — те всички могат да рецитират името на Буда. Това рецитиране култивира доверието в будисткото учение и носи повече или по-малко ползи на практикуващия в зависимост от миналите му дела. Ако някой може да разбере задълбочено учението на Буда, да го анализира и да синтезира съдържанието му и освен това да рецитира името на Буда, той ще успее да се просветли и да види природата на буда.

Тъжно е, че някои хора се считат за толкова талантливи, че от гордост отказват да рецитират името на Буда и по този начин изпускат всички ползи, които би могла да им донесе тази практика. Наистина е жалко! Рецитирането на името на Буда е достъпно за абсолютно всеки. Плодовете от тази практика обаче могат да бъдат много различни в зависимост от индивидуалната карма и познания. Нека сега да видим какви са различните етапи, като започнем с най-лесния и свършим с най-трудния:

1. Рецитиране на името на Буда от време на време

Някои рецитират името на Буда, когато имат настроение за това. Те просто са чули за многото ползи от това упражнение и са решили да започнат да го практикуват, като пеят името на Буда на висок глас. Те са все още начинаещи и не разбират смисъла на това, което правят. Рецитирането им е кухо и е само набор от думи без връзка със съответните мисли — те всъщност само имитират външно практикуващите това упражнение. Но въпреки че устата им изрича името на Буда, умът им е пълен с нежелателни мисли, които ги привързват към петте отрови (скъперничество, гняв, невежество, арогантност, съмнение). Понякога посещават група за практикуване на това упражнение, но и най-дребното нещо като някоя лоша новина или лек дъждец може да е достатъчно, за да им попречи да отидат на занятието. Във всекидневния живот те рецитират името на Буда само когато имат желание, като на всичкото отгоре оставят ума си да блуждае във всички посоки.

2. Рецитиране на името на Буда редовно и последователно

Други успяват да рецитират името на Буда, без да спират. Те са посели множество добри семена и са извършили многобройни заслужаващи похвала дела през миналите си животи, което е и причината в сегашния си живот винаги да срещат хора, практикуващи будизма и по-специално рецитирането на името на Буда. Като се възползват от напътствията на тези свои добродетелни спътници, те успяват много бързо да започнат да рецитират името на Буда наум и да го правят изцяло и без да спират.

Например някой човек може никога да не е практикувал, но неговите родители, учители или приятели да са били активни участници в групова практика на рецитиране на името на Буда. Когато някой от тях почине, този човек вижда спокойния и лъчезарен вид на покойника и се трогва от тържественото и успокояващо поведение на онези, които пеят името на Буда около него. Това лично преживяване го вдъхновява да практикува и той го прави с най-голямо усърдие, като малко по малко започва да разбира ясно какво е учението на Буда и какви са ползите, които може да получи от него. Тогава е възможно да даде великия обет един ден да стане буда.

3. Рецитиране на името на Буда в съчетание с помнене на Буда

На този етап практикуващите не само са напълно наясно с великолепните качества на чистите земи на Буда, но и вярват дълбоко в съществуването на Сукхавати^[1], както и в 48-те велики обета на Буда Амитабха, споменати от самия Буда Шакямуни. Те смятат, че рецитирането на името на Буда ще им позволи да се преродят в Чистата земя на абсолютното блаженство и полагат искрената клетва да отидат там. По тази причина изследват и изучават метода на рецитирането на името на Буда, за да разберат как да подобрят концентрацията си. Прекарват много време в размишления и четене на текстове за тази практика, съставени от добродетелни и знаещи учители. Тези практикуващи си дават сметка, че рецитирането на името на Буда чрез думи е много различно от рецитирането чрез мисълта. Те разбират, че трябва не само да рецитират името на Буда на глас, но трябва също да рецитират наум; не само трябва да рецитират наум, но трябва и да слушат в ума си; не само трябва да слушат в ума си, но трябва освен това да практикуват помненето на Буда. По този начин накрая мисленото рецитиране се съчетава с непрекъснато състояние на помнене на Буда. Когато постигнат това, те вече успяват да запазват спокойствие и да не бъдат смущавани от нежелателните мисли, които биха могли да прекосят ума им.

Този вид практика — рецитирането на името на Буда, придружено с непрекъснато помнене на Буда — следва да се извършва редовно ежеседмично или ежедневно. Тези, които участват в групова практика, не бива да рецитират името на Буда твърде силно, за да не увредят здравето си. Ключът е, докато се рецитира името на Буда, да се поддържа мисълта за Буда в ума. Когато рецитирането стане непрекъснато, мисълта за Буда също става непрекъсната. Когато умът на практикуващия е уморен или когато нежелателните мисли се засилват, той трябва да рецитира името на Буда не твърде силно и не твърде слабо, и да слуша как другите в групата рецитират името на Буда. Това ще му позволи да остане в състоянието на помнене на Буда. В своята ежедневна практика практикуващият трябва да рецитира името на Буда наум или да практикува „мисловно рецитиране с мисловно слушане“, т.е. да може да чува много лесно мълчаливото си рецитиране. Мисловното рецитиране и мисловното слушане означават, че той рецитира името на Буда наум, като в същото време слуша звука на името на Буда в ума си с такава концентрация, че звукът е непрекъснат. Не са много хората, които могат да постигнат това. Ако човек обаче е способен да овладее тази техника, то е готов да направи още една крачка напред и да си зададе въпроса за какво служат мисловното рецитиране и мисловното слушане. Ако наблюдава, ще открие, че целта е да се отстранят нежелателните мисли и да се задържи умът в състояние на мисловна вглъбеност. Мисълта за Буда по време на тази практика се очертава постепенно, но е много фина. Понякога може изобщо да я няма, а умът да е просто в самадхи.

Сега мисловното рецитиране и мисловното слушане трябва да се заменят с мисловно рецитиране и помнене — поддържане на чиста мисъл за Буда, докато непрекъснато се рецитира името на Буда наум. Това означава да се рецитира името на Буда, без да се използват думи, и по този начин непрестанно да се помни Буда. Хората, преминали този етап, могат дори да получат видения на Буда или да направят някои „чудеса“. Това ще им помогне да укрепят вярата си и да бъдат още по-старателни.

4. Помнене на Буда без форма или без мисловна представа

Някои успяват да помнят Буда без мисловна представа. Онези, които са постигнали това ниво, вече са срещали множество буди и отдавна отдават почит на трите съкровища. Те са посели добри кармични семена и са придобили благородни навици. Освен това те упорито практикуват медитацията. Те ценят високо компанията на истинските учители, не се влияят лесно от другите и се опитват да разберат причината за създаването на метода на рецитиране на името на Буда. По този начин практиката им е все по-успешна. Те се упражняват, без да забравят, че е необходимо да разширяват своите познания. Способността им да практикуват помненето на Буда без мисловна представа се появява естествено, благодарение на постоянството им в тази практика. В това състояние образът и името на Буда вече не се появяват.

Такъв практикуващ, който вече е натрупал множество кармични заслуги, е наясно, че това е правилният метод, благодарение на който след смъртта си ще се озове в Чистата земя на Буда Амитабха. Намираме този метод в пета глава на Шурангама сутра, където е предложен от бодхисатвата Махастхамапрапта: „Ако успяваме да помним Буда, мисълта ни се изразява свободно, без да бъде нарушавана от сетивата ни и манас“

Ако сте способни да практикувате помненето на Буда и в същото време да му се поклоните, за да го поздравите, ще можете да го правите във всеки един момент от ежедневния си живот. Ще можете да помните Буда в движение и в покой. Онзи, който успее да направи това, със сигурност има доверие в Буда и няма да се отдалечи от трите съкровища. Той освен това ще поиска да излезе от трите свята.

Независимо дали практикува сам или в група, в един момент е възможно името или образът на Буда да изчезне от ума на практикуващия, като при това обаче той продължава да помни Буда. Следователно той помни Буда без прекъсване и това състояние всъщност представлява помнене на Буда без образ.

Ако човек продължи да практикува и да изучава думите на Буда всеотдайно, той лесно ще си даде сметка, че образът на Буда не е Буда, че името на Буда не е Буда, че звукът от произнасянето на името на Буда не е Буда и че дори ако Буда ни се яви по време на медитация, това всъщност не е Буда. Той разбира, че Буда е истинското сърце, истинското аз.

Преди 2500 години се яви един Буда, наречен Шакямуни. Тялото му бе само проява, създадена от истинското му аз, с цел да помогне на хората, с които имаше силни кармични привличания. Буда е онзи, който не е роден и който не може да умре. Той не е нито пустота, нито форма, но и не е отделен от тях — той е истинският ум на всяко същество. Това, което помните по време на практиката си, е всъщност този ум, това сърце, което няма нито форма, нито име, нито звук, нито образ — това е Буда.

Но защо тогава е необходимо да използваме имена, звуци или образи в нашата практика, за да помним Буда, щом всички те не са Буда?

Ако човек достигне до този въпрос самостоятелно, той ще е способен да се откаже от всички тези помощни средства и ще започне да помни Буда без мисловна представа. Това означава, че ще влезе в състоянието на помнене на Буда без форма и съвсем естествено ще остане в него в ежедневието. В началото може би няма да може да запази това състояние повече от един или два дни, но постепенно с практиката ще може да го прави в продължение на две седмици, месец и два месеца. На този етап практикуващият непрестанно помни Буда и подобно на вода от фонтан, която непрекъснато се издига във въздуха и се връща обратно, помненето на Буда не може да напусне ума на практикуващия и безспирно се завръща в него.

Въпреки че помненето на Буда на този етап е без мисловна представа, практикуващият не помни всички буди на десетте посоки, а само един конкретен Буда. Без да прибягва до име или образ, той ще знае съвсем ясно кой Буда точни помни. На този етап методът е труден за прилагане, тъй като отсъства мисловна представа, така че ще е по-лесно, помненето на Буда да се съчетае с рецитирането на името му. За да помогна на хората, които практикуват рецитирането на името на Буда, да постигнат бързо състоянието на помнене без форма, разработих метод, при който се поздравява Буда и това се съчетава с помнене на Буда без форма. Ако се интересувате от този метод, ви моля да се обърнете към нашата асоциация, за да получите книгата ми Wu Xiang Nian Fo („Помнене на Буда без форма“), на китайски език, публикувана през 1993 г.

За да успеем в практиката на помненето на Буда без форма, трябва да намалим силата на нашите привързвания и да не отдаваме прекалено внимание на нещата. Трябва също да се отървем от съмненията и арогантността си. Ако например сме привързани към даден обект, нашето внимание не успява да се отмести от формата му, цвета му, звука, който издава… В такъв случай сме неспособни да поддържаме помненето на Буда. Ако вниманието ни е твърде будно, най-малкото нещо може да ни попречи и да не успеем да поддържаме помненето на Буда непрекъснато. Някои дори се надяват при пределна концентрация да получат знак от Буда и не искат да се откажат от образите. В такъв случай е трудно да се поддържа помненето на Буда!

Съмненията също ни пречат да напредваме. Няма нищо лошо в това да се съмняваме, но е важно щом се убедим в нещо, да се откажем от по-нататъшни съмнения. Ако поддържаме съмненията си и нищо не успява да ги разпръсне, може да се наложи да чакаме десет, петдесет и повече години преди да се решим най-после да практикуваме! Тогава обаче ще сме твърде възрастни, а може и вече да не сме между живите. Разбира се, ние ще се родим отново, но няма никаква гаранция, че пак ще имаме шанса да срещнем учението на Буда и някой, който да ни научи на този метод.

В миналото много учители са преподавали този метод на рецитиране на името на Буда без образ и форма, т.е. без мисловна представа и е твърде жалко, че някои съвременни учители считат това за невъзможно. Днес сме стигнали до ситуация, при която хората се съмняват във възможността да се практикува този метод или дори изобщо не вярват, че е възможно, и това представлява най-сериозното препятствие пред тях.

Арогантността пък засяга някои хора, които си въобразяват, че са по-сведущи от останалите, тъй като практикуват от дълги години, но в действителност са все още в началото именно защото огромната им гордост спъва напредъка им и те подхождат към будизма като към някаква интелектуална философия вместо като към практика.

Онези, които се съмняват или пък се считат за по-добри от останалите, не обичат особено да рецитират името на Буда пред други хора. Не е случайно, че лотосовият цвят е символът на будизма. Цветът му е чист като будисткото учение, но корените му са дълбоко потопени в тинята. Това ни показва, че практикуващият трябва да е скромен и не бива да проявява арогантност. Практиката става много лесна, когато не е спъвана от твърде силно его. От месец май 1989 г. разпространявам този метод, за да помогна на всички в практиката им. Най-скромните овладяват преподаденото от мен с лекота. Горделивците обаче се интересуват само от известните имена и не са готови да слушат някой, който не е прочут, дори и да е достоен учител. Затова, ако искаме наистина да практикуваме будизма, трябва да зарежем гордостта и самомнението си.

Това състояние на помнене на Буда без форма е реалност, въпреки че не дава възможност за възприемане на истинското аз, и не е свързано с образ, звук или дума. Истинското аз няма форма, но това, че нещо няма форма, не означава, че то е истинското аз. Празното пространство около някакъв предмет няма форма, но то не е истинското аз. Помненето на Буда без форма, мисловното съзнание, което няма форма, небесните същества, които нямат физическо тяло, празните пространства — всички тези неща наистина нямат форма, но са различни от истинското аз, което понякога наричаме истинска същност, природа на буда, бодхи или нирвана. Всъщност дори е погрешно да се каже, че истинското аз е без форма — то не е нито форма, нито пустота, но не е и отделено от двете. Затова го наричаме „Средния път“. Просветлените, които все още не са видели природата на буда, разбират това, но дори те са неспособни да видят тази истина. Представете си тогава колко е трудно за онзи, който не е просветлен, да си представи само с помощта на мисловното си съзнание какво точно е средният път! За него това е нещо съвършено невъзможно. Ето защо състоянието на помнене на Буда без форма все още не позволява да се разбере какво е истинското аз, т.е. да се просветлим. То обаче е едно съвсем достъпно състояние.

В глава IV на Маха ратнакута сутра четем: „когато се каже, че нещо е без форма, това означава, че то няма тяло, име, изречение, признак“. Този метод на помнене на Буда може да помогне на много хора да се концентрират по-добре и да им донесе множество ползи в тези мрачни времена, в които учението на Буда е в процес на изчезване. За онзи, който го практикува успешно, той е като извор на жива вода, бликаща безспир. Първо ще е изпълнен с радост, а после това чувство постепенно ще изчезне. Ако тогава някой учител го попита: „Кой помни Буда?“, този човек ще се почувства като в тъмен кладенец. От този момент той непрестанно ще съзерцава това чувство на съмнение, сякаш има в устата си горещ оризов сладкиш, който напълно е залепнал за небцето му, и той не може нито да го преглътне, нито да го изплюе. Тъй като вече е овладял помненето на Буда без образ, той може да продължи да съзерцава, без да използва езика, т.е. без да минава през думите. Ако в даден момент си даде сметка, че тялото му, усещанията му и мисловното му съзнание не са истинското му аз, но всичко това нямаше да съществува без истинското му аз, той ще се просветли. Тогава човек вече няма да изпитва съмнения, тъй като е намерил произхода на съществуването и е разбрал, че истинското аз няма форма и е различно от мисловното съзнание.

Просветлението се случва за миг и хората реагират различно — едни избухват в смях, други плачат от радост. Трети остават мълчаливи и наблюдават проявите на своето истинско аз. Както и да реагират тези хора, те изпитват чувство на лекота, сякаш тялото и умът им са пречистени. Това чувство се дължи на факта, че са разсекли трите възела: вече нямат заблуждения по отношение на истинското си аз, следователно вече не се съмняват какво е то в действителност и не се привързват към свързаните със заблудите илюзии. От този момент те практикуват помненето на Буда, като се основават на истинското си аз. Те обаче все още не са истински светци, въпреки че вече вървят по този път — те са просветлени, но все още не са видели природата на буда. За да успеят да я видят, те трябва да достигнат следващия етап: да рецитират името на Буда, като в същото време действително виждат истинското си аз и светът такъв, какъвто се появява пред тях.

5. Помнене на Буда в реалността

Постигналите четвъртия етап са малобройни. Онези пък, които рецитират името на Буда, като в същото време съзнават истинското си аз, са много редки и изключителни ценни за света. Можем само да съжаляваме, че повечето от хората, получили потвърждение, че са просветлени, почти не напредват по-нататък. А е необходимо да продължат да практикуват помненето на Буда, за да преминат от етапа на просветлението на етапа, на който ще са способни да виждат природата на буда. Те трябва да се учат от истински будистки учител и ако имат този шанс, ако имат достатъчни кармични връзки с подобен учител, то той ще оцени нивото им. По време на изпита е възможно учителят да удари шамар на ученика си, да му даде четвърт ябълка, орех или да му покаже юмрука си. Ако ученикът не разбере жеста, учителят му казва няколко думи, които трябва да бъдат изучени задълбочено. Ако човек наистина се занимае с това, ще дойде денят, когато всички необходими условия са събрани, и той в един миг, в който усети например горещината или студа, падне, наблюдава някое цвете или листата на дърветата, които са сменили цвета си, изведнъж ще види природата на буда. Тогава ще е премахнал невежеството си и ще вижда природата на буда навсякъде. Тогава ще се разсмее, ще се чеше по главата и ще се пита как е могъл да бъде толкова глупав, за да не види досега природата на буда, която винаги е била пред очите му. След това ще гледа във всички посоки, ще опитва различни неща, за да си даде сметка, че няма място или обект, където да не присъства природата на буда.

Ако практикуващият разбере природата на буда чрез медитацията, той ще я чува навсякъде чрез звуците. Когато спре да медитира, ще възприема още по-ясно природата на буда около себе си. Ще разбере, че чрез рецитирането на името на Буда е възможно да се постигне същата цел, към която се стреми практиката на Чан будизма.

На този етап практикуващият вече няма нежелателни мисли и се е отървал от езика, доктрините и мисловните представи. Състоянието, в което се намира, не може да бъде описано. Ако трябва да използваме една дума, то тя е „събуден“, т.е. той се намира в състоянието на истинското аз, от което се раждат всички учения на всички буди. Той е също тялото на дхарма. Това състояние на будност, в което се намира практикуващият, може да трае множество дни и през този период той наистина няма да има никакви нежелателни мисли. Това състояние понякога е наричано и „просветление в настоящето“. Практикуващият вече не възприема като реалност онова, което достига до него благодарение на сетивата му, но за него природата на буда наистина съществува и има силата да създаде всичко. Той вече не успява да заспива вечер, тъй като е изпълнен с огромна радост, а ако все пак заспи, то сънят му трае кратко. Тогава става, измива се и поздравява Буда, като е наясно, че всъщност никога не е поздравявал Буда.

Практикуващият си дава сметка, че собственото му тяло и света около него са само илюзия, и привързването му значително отслабва. Ако изучава някоя сутра, в която се говори за истинското аз, той изпитва силна симпатия, тъй като е наясно, че това, за което се говори в текста, е неговата истинска същност. Ако обаче заговори на останалите за истинската си същност, истинското си аз, хората ще си помислят, че им цитира сутрите и ще му препоръчат по-малко да говори и повече да практикува. Това наистина е смешно!

Впрочем просветленият практикуващ ще увеличи значително кармичните си заслуги, но само просветлените ще успеят да разберат защо това е така.

Щом веднъж се просветлим, методите стават безполезни. Ние имаме в себе си всичко необходимо, за да се просветлим. Дотук обяснихме какви са етапите, които трябва да бъдат преодолени от обикновените хора. Има обаче хора, които в миналото са проявили такава щедрост, че днес не се нуждаят да преминат през всички тези етапи. Те могат да се просветлят много бързо и дори да видят природата на буда. Не са им нужни духовни учители. Бодхисатвата Махастхамапрапта обяснява, че онзи, който винаги помни Буда и рецитира името на Буда, ще успее да види Буда. Ако може да остане в това състояние, без да излиза от него, ще си даде сметка, че онова, което възприема, е всъщност неговото тяло на дхарма, неговата природа на буда. Ще види също тялото на дхарма на всички чувстващи същества (това е съвсем различно от виждането на Буда Шакямуни). Тогава ще си каже: „Всички тела на дхарма са като моето, което виждам днес. Това е истинското лице на всички чувстващи същества.“ Ако практикуващият се занимава с Чан будизъм, думите му няма да са по-различни. В това тяло на дхарма живее учителят Гуан Цин, на който впрочем бих искал да ударя тридесет тояги!

Такава е практиката, позволяваща да се разбере реалността на света: тя започва в съмнението и свършва с възприемането на природата на буда. Подобен метод не изисква да се търси външна помощ, тъй като практикуващият вече разполага с всичко необходимо, за да постигне успех. Когато практикува помненето на Буда без форма, всъщност той се намира в близост до истинското си аз. Освен това чрез тази практика той разбира какво е Чан будизмът, без да се налага да го изучава. Способен е също да наблюдава мислите, които се появяват, преди те да бъдат облечени в думи. Той спонтанно си задава въпроси за природата на истинското си аз и накрая се просветлява, без да е имал нужда от помощта на просветлен учител. Независимо дали това ще му отнеме един ден, десет години или дори може би един или много животи, той рано или късно ще се просветли. Някои се нуждаят от много време, други от по-малко, но просветлението е едно и също за всички.

След като се просветли, практикуващият практикува помненето на Буда, като се основава на истинското си аз независимо какъв метод използва. Истинското аз не е в мисловните образи и представи, но всички те не биха съществували без него. Истинското аз не е празно, но в същото време няма форма; можем обаче да кажем също, че е празно и че има форма. Ако практикуващият е разбрал това, той знае, че името на Буда, което произнася, съдържа всички неща. Той е наясно с истинския смисъл на името на Буда, което рецитира, и е способен в зависимост от близостта, която има с някои хора, да ги научи как да практикуват метода на помнене на Буда.

Усещанията, които практикуващият изпитва, когато рецитира името на Буда, са много различни от онези, които е изпитал, когато се е просветлил или когато е практикувал помненето на Буда без форма. Сега той вече рецитира името на Буда с истинското си сърце. Всъщност и рецитираното в миналото и рецитираното днес идват от това истинско сърце^[2]. Разликата между Буда и практикуващия обаче се състои в това, че Буда притежава цялата мъдрост и всички заслуги. Дори и ако практикуващият никога не се завърне обратно в трите низши пътя на прераждането, състоянието на буда все още е безкрайно далече от него. Ето защо той изпитва огромно смирение, докато упражнява помненето на Буда, понеже си дава сметка колко е дребен в сравнение с него. А когато среща хора, които все още не са просветлени, той изпитва огромно състрадание към тях и това го кара да даде великото обещание да помогне на всички да се просветлят на свой ред.

Подобен практикуващ ще може да се прероди в най-високата сфера на земята на Буда Амитабха, чиято благословия ще получи. Буда Амитабха ще му съобщи още приживе кога ще се случи това. Така в момента на смъртта си практикуващият ще седне в диамантен цвят на лотус и така ще се яви в земята на Буда Амитабха, за да го срещне и да бъде учен от него. Практикуващият ще разбере какво е дхармата без начало и ще може да пребивава в спокойствие в нея. След това ще може да посети всяка земя на буда и да се срещне там с безброй буди, от които ще получи многобройни ползи. След тези пътувания той ще се завърне в земята на Буда Амитабха и ще получи там множество дхарани.

В този момент практикуващият натрупва важни заслуги, който улесняват практиката му на помненето на Буда. Например ще бъде все така невъзмутим, дори ако бъде обиждан или хулен. Въпреки изключителния си напредък практикуващият в никакъв случай не бива да смята, че може повече да не се занимава с помненето на Буда. Напротив, той не само че трябва да преподава този метод на останалите, но и да задълбочи собственото си разбиране на тази практика, за да му бъде по-лесно да разбере мъдростта на семената и четирите вида дхяна. На този етап практикуващият се сблъсква със съвсем малко страдание и по тази причина практиката на четирите дхяни става много по-лесна за него. Ако успее да постигне тези четири нива на медитация, нищо не би трябвало да му попречи да продължи практиката си на Чан будизма. Всички тези практики развиват концентрацията му и му позволяват да постигне различни самадхита. По този начин практикуващият ще може да помогне на множество чувстващи същества да следват пътя на Буда. Следователно, след като се просветлим, не бива да спираме в никакъв случай — има още много неща за правене!

Някои читатели без съмнение ще си кажат, че ако говорим за рецитиране на името на Буда, не би трябвало да говорим в същото време за Чан будизма, тъй като става дума за две различни школи. Това обаче би означавало, че не се разбира, че има различни нива при рецитирането на името на Буда. Когато някой започва да рецитира името на Буда, той ще използва думите и звуците, тъй като все още не знае, че е възможно да се рецитира мислено. Ако обаче се научи да го прави, нека се опита да постигне нивото на помнене на Буда без форма! И ако успее и в това, нека продължи да търси просветлението и да прилага помненето на Буда във всекидневието. Практиката винаги е свързана с различни етапи — трябва да се напредва постепенно.

Съжалявам, че много от хората, които срещнах, нямаха познанието, което да им позволи да възприемат положително метода на Чан будизма. Дори ако са постигнали помненето на Буда без форма, те нямат достатъчно от необходимите кармични семена, за да открият буда в себе си, да намерят истинското си аз. Затова и не успяват да рецитират името на Буда, като в същото време наблюдават върховната реалност. Жалко е, че не са успели да натрупат достатъчно добри кармични семена, за да могат да направят това. Причината се корени в непознаването на различните етапи, през които се минава, за се напредне в практиката.

Има около 84 000 метода за постигане на просветление и всички те водят до среща с истинското аз, до откриване на истинския смисъл на живота, истинската природа на света (наричана понякога и „върховната реалност“). Независимо дали става дума за метода Tiāntái, метода на Чан будизма, рецитирането на името на Буда и т.н., крайната цел е една и съща — разкриване на нашето истинско лице. В крайна сметка обаче ние винаги практикуваме метода на Чан будизма.

Впрочем етапите за постигане на целта на всички тези методи са многобройни и винаги става дума за подобряване на концентрацията и доближаване до реалността на света — истинското аз, и в крайна сметка — неговото намиране, т.е. просветляване или казано иначе, да се долови онова, което не може да бъде доловено. След просветлението трябва да продължим практиката си, за да видим природата на буда и така да натрупаме още повече мъдрост и да я споделим с всички.

Тези различни методи предлагат различи етапи, но всички се основават на общ принцип. Това означава, че методът на Чан будизма присъства във всички останали, така че всеки просветлен разбира смисъла на Чан будизма. Цялата практика има за цел развиване на концентрацията и натрупване на правилно познание и когато практикуващият вече разполага с тях, той трябва да изчака да се появят необходимите условия, за да разбере наистина смисъла на метода Чан и да се просветли.

Казано по-просто, трябва да контролираме мислите и поведението си и така да спазваме стриктно предписанията, което пък ще ни помогне да се концентрираме по-добре, а концентрацията от своя страна ще ни позволи да натрупаме мъдрост. Едва тогава ще можем да се освободим.

Това, което обяснихме, следва същия път като пътя на рецитирането на името на Буда, който започва с думите и образа и приключва с рецитиране без мисловна форма или представа до достигане на самото просветление. След просветлението няма значение дали рецитирането на името на Буда се извършва чрез мисловни образи или думи или без тях. По същия начин школата Tiāntái утвърждава, че концепцията и реалността съвсем не са противоположности, а напротив — че са едно и също нещо. Чан будизмът пък твърди, че една форма, била тя планина или какъвто и да е обект, не е нищо друго освен чистото тяло, т.е. истинското аз. Ромоненето на поточето не е нищо друго освен думите на Буда. В школата на Чистата земя^[3] пък се казва, че едно от многобройните имена на Буда съдържа в себе си цялата реалност на света… Човекът, който вижда това, е намерил истината и е способен да я следва при всички обстоятелства.

В нашия свят Буда е трябвало да използва езика, за да сподели и обясни своето учение. Но в един друг свят, за който се казва, че „се намира на Изток“, думите не съществуват и въпреки това Буда обяснява учението и там. Да се обясни Дхарма в подобни светове, означава ученикът да бъде въведен в състоянието на помнене без форма. На нашата планета обаче помненето на Буда без форма може да се постигне само чрез последователни етапи. Ние трябва да се научим да наблюдаваме нашите мисли преди появата на езика, т.е. преди мислите да бъдат облечени в думи. Онзи, който го постигне, може лесно да се просветли и да узнае истинската природа на света. И това става възможно именно чрез помненето на Буда без форма. В сутрата „Практика на шестте парамити в Махаяна“, в глава 2 четем:

Един ден Буда каза на Ананда: „В свят, принадлежащ на друга вселена, на Изток от този тук, няма страдание и трите низши пътя не съществуват. Само бодхисатвите и будите могат да живеят там. Езикът и думите не се използват. Когато бодхисатвите искат да получат някакво напътствие, е достатъчно да поздравят някой буда, като го погледнат, или да направят някакъв прост жест, за да влязат в състоянието на помнене на Буда. Този свят се нарича Animiṣo, което означава «онези, които има благ поглед».

Знай, че това помнене на Буда не е породено от формата, външния вид, усещанията или каквото и да е друго, присъщо на петте агрегата. То не идва от ограничена мъдрост или от нещата, които осъзнаваме.“

И Буда продължи да говори на Ананда: „Това самадхи не може да бъде обхванато от ума; то присъства във всички дхарми и онзи, който е в това състояние, няма ни най-малко привързване към тези дхарми. Той възприема света такъв, какъвто е в действителност, и не може нито да обясни, нито да изрази това, което възприема. Този свят няма нито форма, нито име. Само с тези думи можем да говорим за помненето на Буда без форма.“

В света, описан от Буда Шакямуни, езикът и думите не съществуват. Бодхисатвите, които искат да получат учението на Буда, трябва само да го погледнат и ще влязат в същото самадхи като това на Буда, т.е. ще се просветлят и ще разберат природата на буда. В сутрата се казва също, че чрез помненето на Буда без форма можем да разберем каква е истинската природа на този свят. Нека припомним тук, че в нито един момент бодхисатвите не са рецитирали на глас името на Буда. Защо тогава те постигат помненето на Буда без форма, без да произнесат и веднъж името на Буда, а ние казахме, че за да го постигнем, е необходимо да минем през рецитирането на глас? Целта на рецитирането на името на Буда е просветлението, т.е. откриване на нашето истинско аз. Това истинско аз не идва от някаква форма, усещане или мисъл. То не идва от дванайсетте входа, нито от нашето съзнание. Това самадхи на помненето на Буда не може да бъде разбрано от мисловното съзнание. Просветлението означава, че мисловното съзнание е доловило частично в самото себе си природата на буда, която е източникът на всички функционалности на съществата — един вечен и винаги съществувал източник. Тази природа на буда е като съд, който съдържа в себе си всички функционалности и създава всички проявления на съдържащите се в него кармични семена, когато са налице необходимите условия. Такава е истинската, дълбока природа на света. Затова и природата на буда се нарича „реалността на света“. А това, което наричаме „самадхи на помненето на Буда“ е мъдростта, която позволява да се наблюдава тази реалност на света. Ако разбирате казаното от мен, без значение какви методи използвате вие много бързо ще се просветлите.