Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от английски
- , 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2020)
- Източник
- C. K. Bayliss, B. L. Maxfield, W. H. Millington, F. Gardner, L. W. Benedict. Philippine Folk-Tales. Journal of American Folk-Lore, 1908.
Издание:
Заглавие: Приказки и басни от цял свят
Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова
Година на превод: 2007; 2016
Език, от който е преведено: английски; руски
Издание: Второ преработено и допълнено
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: сборник
Редактор: Лина Бакалова
Художник на илюстрациите: Алфред Уолтър Бейс; Валерий Каррик; Джон Бауър; Иван Билибин; Майло Уинтър; Н. В. Денисов; С. Малер; Уолтър Крейн; Х. Дж. Форд
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11681
История
- — Добавяне
Съпоставени текстове
Масой бил беден човек, който живеел в една ферма на няколко километра от града. Дрехите му били сиромашки, а това, което изкарвал от малката си градина, едва му стигало да преживява. Всеки делничен ден той отивал в града да продава плодовете и зеленчуците си и да си купи ориз. И всеки път при завръщането си забелязвал, че някой е влизал в градината през отсъствието му и е крал плодове. Опитал се да опази градината като направил оградата много здрава и заключвал портата, но каквото и да правел, плодовете продължавали да изчезват.
Накрая на Масой му хрумнала сполучливата идея да вземе малко смола и да я оформи като човек. Сложил му бамбукова шапка и го изправил в един ъгъл на градината. След това заминал.
Веднага щом той си тръгнал, крадецът, който бил не друг, а една огромна маймуна, се покатерил по оградата и влязъл вътре.
— О — казала си тя, — аз съм се заблудила! Ето го там Масой, наблюдава. Той не е заминал, както си мислех. Стои тук с голяма бамбукова шапка, но не ще може да ме хване, ако се опита. Ще го поздравя, защото се боя да не ме помисли за невъзпитана.
— Добро утро, Масой, — казала тя. — Защо не ми отговаряш? Какво става с теб? О, ти се шегуваш, като мълчиш така, нали? Но сега ще проговориш.
И като казала това, маймуната цапардосала насмоленото плашило с дясната си ръка и естествено ръката й залепнала и тя не могла да я освободи.
— За Бога — извикала маймуната, — пусни ме. Ако не ме пуснеш, ще те зашлевя и с другата ръка.
И тя го ударила с другата си ръка, която, разбира се, също здраво залепнала.
— Е, Масой — извикала маймуната, — ти напълно изчерпа търпението ми! Ако не ме пуснеш веднага, ще те изритам.
И незабавно придружила думите си с дела, а резултата лесно можем да си представим.
— Масой — изкрещяла вече ядосана маймуната, — ако ти е мил животът, пусни ме, защото, ако не го направиш, все още ми е останал един крак, за да те убия с него.
И като казала това, тя го ритнала с останалия си свободен крак, при което така залепнала, че паднала на земята заедно с насмоления човек и двамата се претърколили няколко пъти.
Тогава Масой си дошъл и като видял маймуната, казал:
— Значи, ти си разбойникът, който краде моите плодове! Сега ще платиш за това с живота си.
Но маймуната извикала:
— О, пощади ме и вечно ще ти служа!
— Обещаваш ли да не ми крадеш повече от плодовете?
— Обещавам и ще ти служа вярно през целия си живот.
Масой склонил да я пощади.
Оттогава маймуната заработила много усърдно за своя господар. Тя продавала плодовете и купувала ориза и била честна и трудолюбива.
Един ден, на път за пазара, тя случайно намерила малка златна монета и още една сребърна монета. По онова време тази страна не била под ничия чужда власт, а всяко племе се управлявало от свой собствен дату или вожд. Вождът, естествено, бил най-храбрият и най-богатият от племето.
Вождът на племето, от което бил Масой, имал много красива дъщеря. Маймуната планирала да я ожени за господаря си. Сега вече й хрумнало как да постъпи. Тя отишла до къщата на вожда и поискала една ганта[1], която се използва за мерене на ориз.
— Моят господар — казала тя, — те моли да му дадеш на заем една ганта да си премери златото с нея.
Вождът бил изумен от това необикновено искане и попитал:
— Кой е твоят господар?
— Масой, който притежава много ганти злато и сребро, много акри земя и неизброими стада добитък — бил отговорът.
Маймуната занесла гантата вкъщи, залепила намерената златна монета на дъното отвътре и после я върнала на вожда.
— О, маймуно! — казал дату, — твоят господар си е забравил една златна монета. Вземи я и му я върни.
— Няма значение, господине — отвърнала маймуната, — той има толкова много злато, че тази малка монета не е нищо за него. Можете да я задържите.
Няколко седмици след това маймуната отишла отново да заеме гантата на вожда.
— За какво ти трябва сега? — попитал вождът.
— Да премерим среброто на моя господар с нея — бил отговорът. Тя занесла гантата вкъщи, залепила вътре сребърната монета, която била намерила, и я върнала обратно. Вождът видял сребърната монета и предложил да я върне, но получил същия отговор, както преди, че това е дреболия.
Вождът повярвал на всичко, което маймуната казала, но бил озадачен как такъв богат човек би могъл да живее в неговите владения, без той да е чувал за него.
След няколко дни маймуната решила, че почвата за плановете й е вече подготвена, отишла при дату и казала:
— Моят господар иска да му дадеш дъщеря си за жена. Той ми възложи да уговоря с тебе всичко относно женитбата, ако си съгласен.
— Съгласен съм — отговорил вождът, — но преди да уредим въпроса, искам да видя бъдещия си зет. Кажи му да дойде да ме посети, а аз ще го посрещна както подобава на ранга му.
Маймуната се върнала у дома и казала на Масой, който си нямал и представа за всички тези споразумения с вожда:
— Имам добра новина за теб. Вождът иска да те види, защото възнамерява да ти даде дъщеря си за жена.
— Какви ги дрънкаш — казал Масой. — Да не си си изгубила ума? Не ти ли е ясно, че аз съм твърде беден, за да се женя за дъщерята на вожда? Аз нямам дори свестни дрехи да облека и нямам с какво да ги купя.
— Не бери грижа за дрехите. Аз ще ти намеря отнякъде — отвърнала маймуната.
— И как ще разговарям? Ти знаеш, че нямам градски маниери.
— Ох, Масой, не се притеснявай за това! Просто отговаряй с „Да“ на въпросите, които ти задават, и всичко ще бъде наред.
Накрая Масой се съгласил да отиде и слязъл до реката да си отмие калта и мръсотията. Един богат търговец се къпел не много далече нагоре по реката и маймуната се промъкнала по брега, откраднала дрехите, шапката и обувките на търговеца, изтичала обратно при своя господар и му казала да ги облече. Масой ги облякъл и се видял за първи път в живота си така добре облечен, че повече не се противил да отиде до къщата на вожда. Когато пристигнали там, разбрали, че вождът ги очаква и е приготвил голямо угощение и прием в чест на бъдещия си зет. Вождът заговорил за сватбата и попитал:
— В твоя дворец ли да направим сватбата, Масой?
— Да — отвърнал Масой.
— Имаш голям дворец, предполагам, нали, господине?
— Да — бил отговорът.
— Не смяташ ли, че би било добре да отидем там днес следобед?
— Да — бил отново отговорът.
През това време маймуната била изчезнала. Тя тръгнала по пътя за вкъщи и казвала на всички хора, които срещала:
— Дату ще мине по този път съвсем скоро и когато ви пита на кого принадлежат всички тези ферми и добитък, трябва да кажете, че са на Масой, иначе той ще ви убие.
Маймуната знаела, че на едно място се намира омагьосан дворец, невидим за хората. Тя отишла на това място и започнала да копае яма точно там, където била предната част на жилището, когато то било видимо. Вещицата, която живеела в сградата, се появила и запитала:
— Какво копаеш там, уважаема маймуно?
— О, мадам — бил отговорът, — не си ли чула новината? Вождът скоро ще мине оттук и е заповядал всички вещици и низшите животни като мен да бъдат избити. Затова си копая яма, да се скрия в нея.
— О, уважаема маймуно — казала вещицата, — нека първо аз да се скрия, защото не мога да изкопая за себе си, а ти можеш. Направи ми тази услуга, моля те.
— Бих била много неучтива, ако откажа да услужа на една дама — казала маймуната. — Слез долу, но побързай, защото иначе ще закъснееш.
Вещицата побързала веднага да се скрие в ямата. Тогава маймуната нахвърляла камъни върху нея и я погубила. В този момент домът се освободил от магията и останал завинаги видим.
След това маймуната се върнала в дома на вожда и съобщила, че всичко е готово за сватбата. Тогава вождът, Масой и булката, придружени от множество хора, се отправили към двореца на Масой. По пътя те видели много плодородни ниви и огромни стада добитък. Вождът питал хората кой е собственикът на тези ниви и стада. Отговорът винаги бил, че те принадлежат на Масой. След всичко това вождът бил много впечатлен от голямото богатство на Масой.
Вождът много се възхитил на двореца и се смятал за щастлив, че има такъв зет. Същата вечер се състояла сватбата и Масой живял много години в двореца заедно със съпругата си, а маймуната и многобройни слуги му прислужвали.