Масой и маймуната ^[0]

Masoy and the Ape

Масой бил беден човек, който живеел в една ферма на няколко километра от града. Дрехите му били сиромашки, а това, което изкарвал от малката си градина, едва му стигало да преживява. Всеки делничен ден той отивал в града да продава плодовете и зеленчуците си и да си купи ориз. И всеки път при завръщането си забелязвал, че някой е влизал в градината през отсъствието му и е крал плодове. Опитал се да опази градината като направил оградата много здрава и заключвал портата, но каквото и да правел, плодовете продължавали да изчезват.

Накрая на Масой му хрумнала сполучливата идея да вземе малко смола и да я оформи като човек. Сложил му бамбукова шапка и го изправил в един ъгъл на градината. След това заминал.

Веднага щом той си тръгнал, крадецът, който бил не друг, а една огромна маймуна, се покатерил по оградата и влязъл вътре.

— О — казала си тя, — аз съм се заблудила! Ето го там Масой, наблюдава. Той не е заминал, както си мислех. Стои тук с голяма бамбукова шапка, но не ще може да ме хване, ако се опита. Ще го поздравя, защото се боя да не ме помисли за невъзпитана.

— Добро утро, Масой, — казала тя. — Защо не ми отговаряш? Какво става с теб? О, ти се шегуваш, като мълчиш така, нали? Но сега ще проговориш.

И като казала това, маймуната цапардосала насмоленото плашило с дясната си ръка и естествено ръката й залепнала и тя не могла да я освободи.

— За Бога — извикала маймуната, — пусни ме. Ако не ме пуснеш, ще те зашлевя и с другата ръка.

И тя го ударила с другата си ръка, която, разбира се, също здраво залепнала.

— Е, Масой — извикала маймуната, — ти напълно изчерпа търпението ми! Ако не ме пуснеш веднага, ще те изритам.

И незабавно придружила думите си с дела, а резултата лесно можем да си представим.

— Масой — изкрещяла вече ядосана маймуната, — ако ти е мил животът, пусни ме, защото, ако не го направиш, все още ми е останал един крак, за да те убия с него.

И като казала това, тя го ритнала с останалия си свободен крак, при което така залепнала, че паднала на земята заедно с насмоления човек и двамата се претърколили няколко пъти.

Тогава Масой си дошъл и като видял маймуната, казал:

— Значи, ти си разбойникът, който краде моите плодове! Сега ще платиш за това с живота си.

Но маймуната извикала:

— О, пощади ме и вечно ще ти служа!

— Обещаваш ли да не ми крадеш повече от плодовете?

— Обещавам и ще ти служа вярно през целия си живот.

Масой склонил да я пощади.

Оттогава маймуната заработила много усърдно за своя господар. Тя продавала плодовете и купувала ориза и била честна и трудолюбива.

Един ден, на път за пазара, тя случайно намерила малка златна монета и още една сребърна монета. По онова време тази страна не била под ничия чужда власт, а всяко племе се управлявало от свой собствен дату или вожд. Вождът, естествено, бил най-храбрият и най-богатият от племето.

Вождът на племето, от което бил Масой, имал много красива дъщеря. Маймуната планирала да я ожени за господаря си. Сега вече й хрумнало как да постъпи. Тя отишла до къщата на вожда и поискала една ганта^[1], която се използва за мерене на ориз.

— Моят господар — казала тя, — те моли да му дадеш на заем една ганта да си премери златото с нея.

Вождът бил изумен от това необикновено искане и попитал:

— Кой е твоят господар?

— Масой, който притежава много ганти злато и сребро, много акри земя и неизброими стада добитък — бил отговорът.

Маймуната занесла гантата вкъщи, залепила намерената златна монета на дъното отвътре и после я върнала на вожда.

— О, маймуно! — казал дату, — твоят господар си е забравил една златна монета. Вземи я и му я върни.

— Няма значение, господине — отвърнала маймуната, — той има толкова много злато, че тази малка монета не е нищо за него. Можете да я задържите.

Няколко седмици след това маймуната отишла отново да заеме гантата на вожда.

— За какво ти трябва сега? — попитал вождът.

— Да премерим среброто на моя господар с нея — бил отговорът. Тя занесла гантата вкъщи, залепила вътре сребърната монета, която била намерила, и я върнала обратно. Вождът видял сребърната монета и предложил да я върне, но получил същия отговор, както преди, че това е дреболия.

Вождът повярвал на всичко, което маймуната казала, но бил озадачен как такъв богат човек би могъл да живее в неговите владения, без той да е чувал за него.

След няколко дни маймуната решила, че почвата за плановете й е вече подготвена, отишла при дату и казала:

— Моят господар иска да му дадеш дъщеря си за жена. Той ми възложи да уговоря с тебе всичко относно женитбата, ако си съгласен.

— Съгласен съм — отговорил вождът, — но преди да уредим въпроса, искам да видя бъдещия си зет. Кажи му да дойде да ме посети, а аз ще го посрещна както подобава на ранга му.

Маймуната се върнала у дома и казала на Масой, който си нямал и представа за всички тези споразумения с вожда:

— Имам добра новина за теб. Вождът иска да те види, защото възнамерява да ти даде дъщеря си за жена.

— Какви ги дрънкаш — казал Масой. — Да не си си изгубила ума? Не ти ли е ясно, че аз съм твърде беден, за да се женя за дъщерята на вожда? Аз нямам дори свестни дрехи да облека и нямам с какво да ги купя.

— Не бери грижа за дрехите. Аз ще ти намеря отнякъде — отвърнала маймуната.

— И как ще разговарям? Ти знаеш, че нямам градски маниери.

— Ох, Масой, не се притеснявай за това! Просто отговаряй с „Да“ на въпросите, които ти задават, и всичко ще бъде наред.

Накрая Масой се съгласил да отиде и слязъл до реката да си отмие калта и мръсотията. Един богат търговец се къпел не много далече нагоре по реката и маймуната се промъкнала по брега, откраднала дрехите, шапката и обувките на търговеца, изтичала обратно при своя господар и му казала да ги облече. Масой ги облякъл и се видял за първи път в живота си така добре облечен, че повече не се противил да отиде до къщата на вожда. Когато пристигнали там, разбрали, че вождът ги очаква и е приготвил голямо угощение и прием в чест на бъдещия си зет. Вождът заговорил за сватбата и попитал:

— В твоя дворец ли да направим сватбата, Масой?

— Да — отвърнал Масой.

— Имаш голям дворец, предполагам, нали, господине?

— Да — бил отговорът.

— Не смяташ ли, че би било добре да отидем там днес следобед?

— Да — бил отново отговорът.

През това време маймуната била изчезнала. Тя тръгнала по пътя за вкъщи и казвала на всички хора, които срещала:

— Дату ще мине по този път съвсем скоро и когато ви пита на кого принадлежат всички тези ферми и добитък, трябва да кажете, че са на Масой, иначе той ще ви убие.

Маймуната знаела, че на едно място се намира омагьосан дворец, невидим за хората. Тя отишла на това място и започнала да копае яма точно там, където била предната част на жилището, когато то било видимо. Вещицата, която живеела в сградата, се появила и запитала:

— Какво копаеш там, уважаема маймуно?

— О, мадам — бил отговорът, — не си ли чула новината? Вождът скоро ще мине оттук и е заповядал всички вещици и низшите животни като мен да бъдат избити. Затова си копая яма, да се скрия в нея.

— О, уважаема маймуно — казала вещицата, — нека първо аз да се скрия, защото не мога да изкопая за себе си, а ти можеш. Направи ми тази услуга, моля те.

— Бих била много неучтива, ако откажа да услужа на една дама — казала маймуната. — Слез долу, но побързай, защото иначе ще закъснееш.

Вещицата побързала веднага да се скрие в ямата. Тогава маймуната нахвърляла камъни върху нея и я погубила. В този момент домът се освободил от магията и останал завинаги видим.

След това маймуната се върнала в дома на вожда и съобщила, че всичко е готово за сватбата. Тогава вождът, Масой и булката, придружени от множество хора, се отправили към двореца на Масой. По пътя те видели много плодородни ниви и огромни стада добитък. Вождът питал хората кой е собственикът на тези ниви и стада. Отговорът винаги бил, че те принадлежат на Масой. След всичко това вождът бил много впечатлен от голямото богатство на Масой.

Вождът много се възхитил на двореца и се смятал за щастлив, че има такъв зет. Същата вечер се състояла сватбата и Масой живял много години в двореца заедно със съпругата си, а маймуната и многобройни слуги му прислужвали.

Илюстрация Philippine folklore stories. John Maurice Miller, editor. Boston: Ginn & Co., 1904.

Masoy was a poor man who lived on a farm some miles from the town. His clothing was very poor, and his little garden furnished him scarcely enough to live on. Every week day he went to town to sell his fruits and vegetables and to buy rice. Upon his return he noticed each day that some one had entered the garden in his absence and stolen some of the fruit. He tried to protect the garden by making the fence very strong and locking the gate; but, in spite of all he could do, he continued to miss his fruit.

At length Masoy conceived the happy idea of taking some pitch and moulding it into the shape of a man. He put a bamboo hat on it and stood it up in one corner of the garden. Then he went away.

As soon as he was gone, the robber, who was none other than a huge ape, climbed the fence and got in.

“Oh!” he said to himself, “I made a mistake! There is Masoy watching. He did not go away as I thought. He is here with a big bamboo hat, but he could not catch me if he tried. I am going to greet him, for fear he may consider me impolite.”

“Good morning, Masoy,” he said. “Why do you not answer me? What is the matter with you? Oh! you are joking, are you, by keeping so silent? But you will not do it again.” On saying this, the ape slapped the man of pitch with his right hand, and of course it stuck, and he could not get it loose.

“For heaven’s sake,” cried the ape, “let me go. If you do not, I will slap you with my other hand.” Then he struck him with the other hand, which, of course, stuck fast also.

“Well, Masoy,” cried the ape, “you have entirely exhausted my patience! If you don’t let go of me at once, I shall kick you.” No sooner said than done, with a result which may easily be imagined.

“Masoy,” cried the now enraged ape, “if you have any regard for your own welfare, let me go, for if you don’t, I still have one leg left to kill you with.” So saying, he kicked him with the remaining foot, getting so tangled up that he and the tar man fell to the ground, rolling over and over.

Then Masoy came, and, when he saw the ape, he said: “So you are the robber who has stolen my fruit! Now you will pay for it with your life.”

But the ape cried, “Oh, spare my life, and I will be your slave forever!”

“Do you promise not to steal my fruit again?”

“I do, and I will serve you faithfully all my life.”

Masoy agreed to spare him.

From that time on the ape worked very hard for his master. He sold the fruit and bought the rice and was honest and industrious. One day, on his way to market, he happened to find a small piece of gold and another of silver. At that time this country was not ruled by any foreign power, but each tribe was governed by its own datto or chief. The chief was naturally the bravest and richest of the tribe.

The chief of Masoy’s tribe had a very beautiful daughter. The ape schemed to have her marry his master. Now he hit upon a plan. He went to the chief’s house and asked for a ganta, which is a measure holding about three quarts and used for measuring rice.

“My master,” he said, “begs you to lend him a ganta to measure his gold with.”

The chief was astonished at such an extraordinary request, and asked: “Who is your master?”

“Masoy, who owns many gantas of gold and silver, acres upon acres of land; and uncountable heads of cattle,” was the reply.

The ape carried the ganta home, and there he stuck the piece of gold he had found on the inside of the bottom of the measure, and then returned it to the chief.

“Oh, ape!” said the datto, “your master has forgotten to take out one piece of gold. Take it and give it back to him.”

“Never mind, sir,” answered the ape, “he has so much gold that that small piece is nothing to him. You may keep it.”

Some weeks afterwards, the ape went again to borrow the chief’s ganta.

“What do you want it for now?” asked the chief.

“To measure my master’s silver with,” was the answer. So he carried it home, stuck inside the piece of silver he had found, and returned it. The chief found the piece of silver and offered to return it, but was answered as before, that it did not matter.

The chief believed all that the ape said, but was puzzled to know how such a rich man could be living in his territory without his having heard of him.

After a few days the ape, considering the way well prepared for his plans, called upon the datto and said: “My master requests you to give him your daughter in marriage. I am authorized to make all the arrangements with you for the wedding, if you consent to it.”

“Very well,” answered the chief, “but before we arrange matters I wish to see my future son-in-law. Ask him to come to see me, and I will receive him in a manner befitting his rank.”

The ape returned home and said to Masoy, who knew nothing at all of the negotiations with the chief: “I have good news for you. The chief wants to see you, for he intends to give you his daughter in marriage.”

“What are you chattering about?” answered Masoy. “Have you lost your senses? Don’t you know that I am too poor to marry the chief’s daughter? I have not even decent clothes to wear and no means of getting any.”

“Do not worry about the clothes. I will get them for you somewhere,” replied the ape.

“And how shall I talk? You know that I am ignorant of city ways.”

“Oh, Masoy, don’t trouble about that! Just answer ‘Yes’ to the questions they ask you and you will be all right.”

Finally Masoy consented to go, and went down to the river to wash off the dirt and grime. A rich merchant was bathing some distance up the river, and the ape slipped along the bank, stole the merchant’s clothes, hat, and shoes, and running back swiftly to his master, bade him put them on. Masoy did so, and found himself, for the first time in his life, so well dressed that he no longer hesitated about going to the chief’s house. When they arrived there they found that the chief was expecting them and had made a big feast and reception in honour of his future son-in-law. The chief began to talk about the wedding and said: “Shall we have the wedding in your palace, Masoy?”

“Yes,” answered Masoy.

“You have a large palace, I suppose, haven’t you, sir?”

“Yes,” was the reply.

“Don’t you think it would be well for us to go there this afternoon?”

“Yes,” was again the reply.

Meanwhile the ape had disappeared. He went along the road towards home and said to all the people he met: “The datto will be along this way pretty soon and when he asks you to whom all these farms and cattle belong, you must say that they are Masoy’s, for otherwise he will kill you.”

The ape knew that in a certain spot stood an enchanted palace invisible to men. He went to the place, and just where the front of the house appeared whenever it was visible, he began to dig a ditch. The witch who lived in the house appeared and asked: “What are you ditching there for, Mr. Ape?”

“Oh, madam,” was his answer, “haven’t you heard the news? The chief is coming this way soon, and is going to have all witches and the low animals like myself put to death. For this reason I am digging a pit to hide myself in.”

“Oh, Mr. Ape!” said the witch, “let me hide myself first, for I am not able to dig for myself, and you are. Do me this favour, please.”

“I should be very impolite, if I refused to do a favour for a lady,” said the ape. “Come down, but hurry, or you will be too late.”

The witch hurried as fast as she could and got down into the pit. Then the ape threw stones down on her until she was dead. The house then became free from enchantment and always visible.

The ape then returned to the chief’s house and reported that all was ready for the wedding. So the chief, Masoy, and the bride, escorted by a large number of people, set out for Masoy’s palace. On the way they saw many rich farms and great herds of cattle. The chief asked the people who the owner of these farms and cattle was. The answer always was that they belonged to Masoy. Consequently the chief was greatly impressed by Masoy’s great wealth.

The chief greatly admired the palace and considered himself fortunate to have such a son-in-law. That night the wedding took place, and Masoy lived many years in the palace with his wife, having the ape and a great number of slaves to serve him.