Бранди Толър
Костюмарят (35)

Глава тридесет и пета
Костюмар

Прекарах по-голямата част от следобеда, събирайки си багажа, за да напусна утре. В главата ми плуваха съмнения какво трябва да направя, което ми подсказваше, че трябваше да си тръгна и всичко ще се оправи. Нямаше абсолютно никакво съмнение, че Еди беше момичето на мечтите ми… най-малкото на мечтите на Джони, но не можех да си позволя да спра практическата част от мен. Бях ли готов да захвърля години упорит труд и планове, заради нещо, което можеше да е просто летен флирт?

При тази мисъл поклатих глава. Бях влюбен в нея. Не можех да залъгвам себе си. Бях влюбен. Тя притежаваше всичко, за което някога съм мечтал, и бе диаметрално противоположна на това, което мислих, че искам. Но част от мен знаеше, че ако остана и пропусна тази възможност, недоволството ми към нея, щеше да нарасне.

Когато влязох в кухнята, Еди сервираше лазаня в чиниите. Беше облечена в черна лятна рокля с малки цветя по нея. Обгръщаше я на всички правилни места и за момент само я наблюдавах, опитвайки се да се изпълня с нея.

Може би беше усетила присъствието ми, защото погледна нагоре и ми се усмихна срамежливо. Днес не си бяхме говорили много. Предстоящото ми заминаване беше като слон в стаята. Утре се сбогувахме. На това се бяхме съгласили. Нямах представа какво минаваше през ума й, но за мен, аз се чудех дали щях да й липсвам. Чудех се дали щеше да съжалява за лятото, което споделихме в ръцете един на друг. Тогава се запитах дали нямаше да излезе на среща с онзи лайнар, Дирк.

Когато сложи чиниите ни върху масата, съзнанието ми се насочи към спомена, когато тя лежеше върху нея, докато аз я взимах. Никога нямаше да забравя онази нощ, докато бях жив.

— Лазанята е от магазина. Надявам се, че няма да имаш нищо против. Тази вечер не ми се готвеше — разби най-накрая тишината Еди.

— Мирише страхотно — уверих я аз и седнах срещу нея. Поговорихме неловко, а след като приключихме, й помогнах да измие съдовете. Когато и последната чиния беше подсушена и сложена на място, тя застана до мивката, хапеше устната си, а несигурността беше изписана на лицето й.

— Е — най-накрая каза тя. — Може да избереш книга за последната ни нощ, или да играем стрийп покер? — Тя повдигна вежди към мен и ми се усмихна.

Не проговорих, само сложих ръката си върху бузата й, преди да я целуна нежно. Когато се отдръпнах, погледнах в очите й, тя се взираше в мен, несигурна какво ще кажа:

— Тази вечер без книги и ролеви игри. Тази вечер, аз съм Джони, а ти си Еди. Не искам да бъда някой друг и не искам да правя любов с някой друг, освен с теб.

Дъхът й изсвистя.

— Аз също го искам — прошепна в отговор.

Ръцете ми я подхванаха за бедрата и я притиснах към себе си, повдигнах я и краката й се увиха около кръста ми, докато я слагах върху плота. Целувките ни не бяха огнени и страстни, изпълнени с нужда. Вместо това, те бяха бавни и вкусващи и двамата се опитвахме да направим всяка от тях последна, знаейки, че те бяха някои от последните.

Отдръпнах се, поклатих глава и я погледнах:

— Ужасно ми се иска да бях твоя господин Правилен, Еди Джеймс.

Веждите й се свъсиха, но преди да може да отговори, я целунах отново. Ръцете ми трепереха, докато свалях роклята от раменете й, надолу по ръцете. Целувките ни се прекъснаха достатъчно, за да може тя да откопчае ризата ми, да я съблече и пусне на земята. Бързо й помогнах да слезе от плота, сложих я на краката й, за да може роклята й да падне на земята до ризата ми. Не носеше сутиен и аз хванах бикините й, и целувах корема и краката й, докато ги свалях, а после й помогнах да излезе от тях.

Когато се изправих, я вдигнах отново и тя инстинктивно се уви около мен, и тръгнах към спалнята й. Почти бяхме там, когато тя спря да ме целува и каза:

— Не. Да отидем в моята нова стая.

— Сигурна ли си? — попитах аз.

— Да. Заедно я ремонтирахме. Мисля, че трябва да прекараме там последната ни вечер заедно.

Знаех, че тя не искаше да се случва, но гласът й леко потрепери и трябваше да преглътна своята собствена тъга.

Занесох я до голямата спалня, леглото беше застлано с нейните нови бели завивки и я поставих да легне. След като съблякох панталоните и боксерите, се отпуснах върху нея. Продължихме да се целуваме, езиците ни се впускаха в устата на другия, ръцете ни жадно търсеха тялото на другия. Ръката ми се спусна между краката й и разбрах, че беше готова за мен. Моето сладко момиче винаги беше готово за мен. Боже, никога нямаше да я преодолея. Никога няма да бъда толкова луд по някоя друга жена.

Когато вкарах два пръста в нея, тя изстена:

— Джони.

Почти изгубих ума си. Тя винаги ме наричаше Костюмар. Използвайки името ми, ме накара да почувствам, че тя ще ме запомни, не само като адвоката, който прекара лятото с нея, а като мъжа, с когото сподели нещо невероятно. Някой от плът и кръв, за когото ще мисли с голяма привързаност.

— Не спирай — умоляваше ме тя. Не можех, не и когато знаех, че ще свърши за мен. Исках да я наблюдавам, да я видя, когато се освобождава, за да мога да запаметя момента. Тази красива жена ме умоляваше да я накарам да се почувства добре. Оргазмът й се разкри и лицето й светна, докато стенеше отново и отново името ми.

Когато се успокои, тя се преобърна и сега беше отгоре и ме възседна. Лунната светлина струеше през прозореца, осветявайки нейната загоряла кожа, и отнемаше дъха ми. Бързо седнах и я целунах, преди внимателно да навляза в нея. И двамата изстенахме, когато тя напълно ме възседна, удоволствието беше прекалено много. Тя сграбчи косата ми, бузите ни се притиснаха заедно и когато започна да ме язди, почувствах мокрота. Плачеше ли? Отдръпнах се, за да мога да я погледна, но тя не спираше да ме язди. Очите ми казваха това, което не можех, и Еди го чу.

— Моля те. Просто ме накарай да се почувствам добре. Накарай ме да забравя, че утрешният ден идва.

Кимнах и бързо я извъртях, за да мога отново да бъда отгоре, оставяйки по-голямата част от тежестта ми да се облегне на нея. Исках да я почувствам близо, под мен, нейната топлина да се увие около мен. Сълзите се стичаха по лицето й, разкъсваха сърцето ми на парчета всеки път, когато падаха. Движех се бавно в нея, целувайки всяка перла тъга, която падаше от очите й, шептейки привързаността си към нея по всеки един начин, който можех.

— Благодаря ти, Еди, че ми позволи да споделя това лято с теб, че сподели смеха си, и твоите притеснения, и твоето тяло с мен. Ти си най-невероятният човек, който някога съм срещал. Благодаря ти, че ми помогна да си припомня миналото по един добър начин. Благодаря ти, че ме накара да се почувствам като човек. Благодаря ти, че ми даде привилегията да бъда твой мъж за този кратък момент. Грижливо ще пазя спомените за това лято до края на живота си.

Тя ме целуваше навсякъде, докъдето устата й можеше да ме достигне, а аз продължих движенията си, докато се приближавах до собствения си оргазъм. Стенанията на Еди ставаха по-високи и точно преди оргазмът ми да се освободи, тя свърши отново. Когато приключихме, тя обви ръцете си около мен и така цялата ми тежест падна върху нея.

След известно време се превъртях от нея и я притиснах до себе си, така че да сме лице в лице. Тя все още плачеше:

— Убиваш ме — казах аз, собственият ми глад трепереше. По дяволите, това беше мъчение.

Не каза й дума, само целуваше рамото ми, докато аз галех косата й. След малко, тя заспа и аз просто продължих да я наблюдавам. Утре, докато си взимаме сбогом, щеше да е истински ад. И тогава моята страхлива част от мен взе превес. Не можех на дневна светлина да стоя и да я видя разбита. Трябваше да тръгна сега. Знаех, че това беше ход на страхливец, но може би така щеше да е по-лесно и за двама ни. Трябваше да тръгвам.

С внимателно движение издърпах ръката си, така че да не я събудя, тя леко се раздвижи и в съня си тя промълви:

— Обичам те, Костюмар.

Замръзнах. Някои думи не бяха звучали по-красиво и по-ужасно за мен.

Тя ме обичаше.

Нямах време да го обмисля. Знаех какво трябва да направя.

Слязох от леглото й и събрах дрехите си от пода. Веднъж облечен й написах писмо, взех багажа си и си тръгнах. Бях прав. Еди заслужаваше мъж, много по-добър от мен. Не страхливец, който я напускаше в смъртния час на нощта, защото беше прекалено слаб, за да каже сбогом.