Аманда Куик
Опасна аура (48)

47

Прекараха първата си брачна нощ сами в малката къща на Сътън Лейн. Като заяви, че младоженците се нуждаят от усамотение, Марджъри Джоунс покани Беатрис, Амелия и Едуард да останат в градската им къща за през нощта.

Вениша очакваше съпруга си в леглото, облечена благоприлично в дълга до глезените нощница. Почувства се необяснимо свенлива и малко повече от леко нервна. Това беше нелепо, помисли си. И преди са били заедно. Защо се чувстваше толкова неспокойна?

Леко потрепна, когато Гейбриъл отвори вратата и влезе в стаята. Беше облечен в тъмен халат, а косата му бе все още мокра от банята.

Съпругът ми, помисли си. Вече беше съпруга.

Той спря по средата на стаята и я погледна с очите си на чародей.

— Какво се е случило? — попита.

— Трудно ми е да повярвам, че сме женени — призна си тя. — Имаше време, когато си мислех, че няма да те видя никога вече. Не и в този живот, във всеки случай.

Гейбриъл се усмихна и измина оставащото до ръба на леглото разстояние.

— Колко странно! А аз от самото начало знаех, че ще бъдем заедно.

— Наистина ли?

Той развърза колана на робата си.

— Спомняш ли си вечерта, когато правихме любов в Аркейн Хаус?

— Няма как да я забравя!

— Спомняш ли си, че ми каза, че си моя?

Вениша се изчерви.

— Да!

Мъжът й хвърли халата си настрани, отметна завивките и се настани до нея.

— Що се отнася до мен, онова беше нашата истинска първа брачна нощ, мисис Джоунс.

Беше прав, мина й през ума. Онази нощ беше скрепила връзката помежду им.

Цялото й безпокойство на младоженка се изпари при тази мисъл. Разтвори обятията си за него.

— Знаех си, че ти си правилният мъж — прошепна тя.

— Да, но ти си мислеше само за една нощ заедно. Докато аз планирах стратегия, която да продължи цял живот.

После я придърпа в прегръдката си. Първоначално правиха любов бавно и чувствено. Гейбриъл я докосваше по начини, които биха я шокирали, ако бяха в светлината на деня. Но тук, в сенките на спалнята, тя ликуваше от чувствената интимност.

Постепенно нежното любене се превърна в сладострастна битка. Тя ставаше по-смела и по-подканваща. В един момент го пое в устата си. Пръстите му се впиха в косата й.

— Достатъчно, сладка моя! — Дишането му беше накъсано от усилието, което полагаше, за да запази самоконтрола си.

— Не виждам причина да спирам — нежно каза Вениша.

Без предупреждение, той смени позицията им, като се извъртя и се оказа върху нея. В отговор, тя заби нокти в гърба му.

Гейбриъл се разсмя и я хвана за китките, като ги прикова към леглото от двете страни на главата й.

— Два дена носих белезите ти от онази първа нощ в Аркейн Хаус — отбеляза съпругът й.

Усмихна му се в сенките, осъзнавайки, че можеше да я види доста ясно в тъмното.

— Така ли?

— Доколкото си спомням, тогава те предупредих, че ще си платиш.

— Обещания, обещания!

Следващото нещо, което осъзна, бе, че е освободил китките й и се спуска надолу по цялото й тяло, чак до разтапящата й се сърцевина.

Когато я целуна там, тя се разтресе от изненада и удоволствие. Още веднъж се оказа отгоре й, потъвайки дълбоко вътре в нея.

Двамата се понесоха на изпепеляващите вълни на оргазма, загубвайки се в споделените огньове на паранормалната енергия, чувствената страст и любовта.

* * *

Много по-късно Гейбриъл се беше излегнал върху възглавниците, като я държеше плътно в обятията си. Чувстваше се напълно заситен, помисли си. Щастлив и доволен. Обичан и обичащ.

— Мислиш ли, че ще имаш нещо против вече да не си вдовица? — попита той.

Вениша се разсмя и се пресегна, за да го докосне по лицето с нежните си пръсти.

— Оказва се, че има някои преимущества в това да бъдеш нечия съпруга все пак.