Агата Кристи
Смъртта на мисис МакГинти (26)

Глава XXVI

— Наистина не разбирам, мосю Поаро, как ви хрумна да заподозрете Робин Апуърд?

Поаро съучастнически огледа лицата, обърнати към него.

За него беше неизменно удоволствие да дава обяснения.

— Длъжен бях да го направя много по-рано. Ключът към загадката, толкова елементарен ключ, беше изречението, промълвено от мисис Самърхейс на коктейла онзи ден. Тя се обърна към Робин Апуърд с думите: „Не ми харесва да съм осиновена. А на вас?“. Това бяха трите ключови думи — „А на вас?“ Те означаваха, само те можеха да означават, че мисис Апуърд не е истинската майка на Робин. Самата мисис Апуърд беше болезнено чувствителна и държеше на всяка цена никой да не узнае, че Робин не й е истински син. Вероятно тя е чувала множество непристойни подмятания за изискани млади мъже, които са били издържани от по-възрастни жени. И само много тесен кръг хора са знаели истината — една малка театрална трупа, където тя за пръв път срещнала Робин. Тъй като отдавна живеела в чужбина, тя имала много малко близки приятели в тази страна. Мисис Апуърд била решена на всяка цена да се засели тук, далеч от нейния роден Йоркшир. Дори когато се срещала със свои стари приятели, тя — не им откривала тайната си, и те приемали Робин за онова момче, което някога били виждали. Но от самото начало нещо в домакинството на Лабърнъмс ме порази със своята неестественост. Отношението на Робин към мисис Апуърд не беше нито на разглезено дете, нито на предан син. Това бе отношението на протеже към своя покровител. Доста странно обръщение беше това „Мадре“ и то имаше силен театрален привкус. Въпреки че бе много привързана към Робин, мисис Апуърд подсъзнателно го третираше като собственост, за която е платила. И така, ето го Робин Апуърд, утвърден в обществото като писател с парите на „Мадре“, които финансирали авантюрите му. Но в неговия осигурен свят в един момент се появява мисис МакГинти, която разпознава снимката, грижливо съхранявана от него в чекмеджето. Снимката с надпис на гърба „Моята майка“. Той разказал на мисис Апуърд, че майка му била талантлива млада балерина, умряла от туберкулоза! Мисис МакГинти, естествено, си е помислила, че това е снимка на мисис Апуърд на младини, тъй като тя приема за даденост, че мисис Апуърд е истинската майка на Робин. Не смятам, че мисис МакГинти би могла да шантажира Робин в истинския смисъл на думата. По всяка вероятност тя се е надявала на „хубав дребен подарък“ като награда за мълчанието си, защото тази отшумяла клюка със сигурност не би била приятна за „горделива“ жена като мисис Апуърд. Но Робин Апуърд не дава никакъв шанс на старата жена. Той задига чукчето за захар, което мисис Самърхейс бе нарекла на шега „съвършено оръжие за убийство“ и на следващата вечер, на път за радиото, се отбива в дома на мисис МакГинти. Тя го приема в салона си, без да подозира нищо, където той я убива. Робин е знаел къде старицата държи спестяванията си — изглежда всички в Бродхини са знаели това — и инсценира кражба, като заравя парите извън къщата. Бентли е заподозрян и арестуван. Сега вече всичко е изглеждало съвсем сигурно за хитрия Робин Апуърд. Но след това аз внезапно показах четирите снимки и мисис Апуърд разпозна едната от тях — на Ева Кейн, която е идентична със снимката на балерината — майката на Робин! Било е нужно малко време на мисис Апуърд, за да премисли нещата. Извършено е престъпление. Възможно ли е Робин…? Не, тя отказва да го повярва. В края на краищата ние не знаем какво би предприела мисис Апуърд. Но и на нея Робин не дава никакъв шанс. Той обмисля целия сценарий. Отиването на театър в почивния ден на прислужницата Джанет, телефонните обаждания, чашата кафе, внимателно зацапана с червилото на Ив Карпентър, което било взето от чантата й, дори покупката на флакон от парфюма, който тя употребява — всички тези подробности са част от предварително подготвен театрален декор. Докато мисис Оливър чакала в колата, Робин на два пъти притичвал до къщата. Убийството било въпрос на секунди. След това оставало само бързо да се „нагласят“ декорите. Според условията на завещанието след смъртта на мисис Апуърд той трябвало да наследи голямо богатство, без да пада каквото и да е подозрение върху него, защото съвсем сигурно изглеждало, че жена е извършила престъплението. При положение че три жени е трябвало да посетят къщата онази нощ, една от тях неизбежно е щяла да бъде заподозряна. И наистина става точно така. Но като всички престъпници, Робин бил невнимателен и прекалено самонадеян. Не стига, че в къщата се намирала книга с истинското му име, надраскано на нея, но той пазел по някакви свои съображения и фаталната снимка. Много по-безопасно за него щеше да бъде, ако бе унищожил тази снимка, но той упорито вярвал, че би могъл да я използва в подходящ момент, за да обвини някой друг за второто убийство. Може би тогава той се сеща за мисис Самърхейс. Това би могла да бъде причината, поради която той се изнася от къщата на мисис Апуърд в Лонг Медоус. В края на краищата чукчето за захар бе на мисис Самърхейс, а и той знаел, че мисис Самърхейс е осиновено дете и че ще й бъде много трудно да докаже, че не е дъщеря на Ева Кейн. Когато обаче Дирдри Хендерсън призна, че е била на местопрестъплението, у него се ражда идеята да подхвърли снимката сред нейните вещи. Опитал се да направи това, като използвал оставена от градинаря стълба до прозореца. Но мисис Уедърби била неспокойна и настояла всички прозорци да бъдат здраво залостени, така че Робин не успял да реализира плана си. Той веднага се върнал и поставил снимката в чекмеджето, което, за голямо негово нещастие, аз прерових съвсем скоро след това. Следователно аз знаех, че снимката е била подхвърлена и знаех от кого — от единствената личност в къщата, която неуморно тракаше на машина над главата ми. Понеже името Ивлин Хоуп било намерено в една книга от Лабърнъмс, то Ивлин Хоуп е трябвало да бъде или мисис Апуърд, или Робин Апуърд… Името Ивлин ме подведе. Бях го свързал с мисис Карпентър, тъй като нейното име е Ив. Но Ивлин може да бъде същевременно име и на мъж. Спомних си разговора в малкия театър в Калънки, за който мисис Оливър ми разказа. Младият актьор, който разговарял с нея, бе човекът, който можеше да потвърди моите хипотези — хипотезата, че Робин Апуърд не е истински син на мисис Апуърд. Защото начинът, по който говорел той, подсказвал, че знае истинските факти. На тази мисъл ме наведе и историята, че мисис Апуърд е искала да отмъсти на млад човек, който се опитвал да я измами относно произхода си. Истината е, че аз трябваше да разбера всичко това много по-рано. Бях възпрепятстван от сериозна греша. Смятах, че нарочно съм бил бутнат върху релсите, а извършителят е бил убиецът на мисис МакГинти. Робин Апуърд бе в действителност единственият човек в Бродхини, който не е могъл да се намира по това време на гарата в Килчестър.

Джони Самърхейс внезапно се изкикоти.

— Може да е била някоя старица с кошница. Те обичат да се пъхат насам-натам.

Поаро продължи:

— Фактически Робин Апуърд е бил твърде самонадеян, за да се страхува от мен. Това е присъщо на убийците. Така е, за съжаление. Защото в този случай почти липсваха улики.

Мисис Оливър се надигна:

— Нима искате да кажете — недоверчиво попита тя, — че Робин е убил майка си, докато аз съм седяла отвън в колата и не съм подозирала нищо? Не би му стигнало времето за убийство!

— О, напротив, стигнало му е! Хорските представи за времето са направо смешни. Забележете само колко бързо една сцена може да бъде заредена с нови декори! В случая е ставало въпрос само за декори.

— Добър театър — машинално промърмори мисис Оливър.

— Да, било е истинско театрално убийство, при това отлично замислено.

— А аз си седях в колата и нямах никаква представа за това!

— Боя се — каза Поаро, — че женската ви интуиция си е почивала този ден…