Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (28)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mrs. McGinty’S Dead, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Грозева, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2020)
Издание:
Автор: Агата Кристи
Заглавие: Смъртта на мисис МакГинти
Преводач: Милена Грозева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Селекта
Град на издателя: Бургас
Година на издаване: 1993
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: ДФ „АБАГАР“ — Ямбол
Редактор: Васил Антонов
ISBN: 954-8371-05-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13816
История
- — Добавяне
Глава XXIV
I
— Това ще ни вкара в лудницата — каза Спенс.
— Не е чак толкова страшно — успокоително отвърна Поаро.
— Така си мислите. И най-малката информация, която достига до нас, само усложнява нещата. Сега ми разправяте, че мисис Апуърд е позвънила на три жени. Помолила ги е да дойдат вечерта. Защо точно на три? Тя самата не е ли знаела коя е Лили Гамбъл? Ако въобще става въпрос за Лили Гамбъл! Да вземем книгата с името на Ивлин Хоуп. Това предполага, че мисис Апуърд и Ева Кейн са едно и също лице, съгласен ли сте?
— Което съвсем точно съвпада с впечатлението на Джеймс Бентли от думите на мисис МакГинти.
— Мислех, че не е сигурен.
— Не е. Би било невъзможно за Джеймс Бентли да бъде сигурен в каквото и да било. Не е слушал внимателно приказките на мисис МакГинти. Но независимо от това, ако Джеймс Бентли си е изградил впечатлението, че мисис МакГинти е говорила за мисис Апуърд, това, вероятно, е било именно така. Впечатленията рядко лъжат.
— Последната информация от Австралия (между другото, Ева Кейн заминала за Австралия, а не за Америка) гласи, че въпросната „мисис Хоуп“ е починала там преди двадесет години.
— Вече ме осведомиха за това — отвърна Поаро.
— О, вие винаги всичко знаете, мосю Поаро.
Поаро не взе под внимание язвителната забележка на Спенс и продължи:
— От една страна имаме починалата в Австралия „мисис Хоуп“, а от друга страна?
— От друга страна имаме мисис Апуърд, вдовицата на богат фабрикант от Северна Англия. Живеела с него близо до Лийдс и му родила син. Скоро след неговото раждане мъжът й починал. Момчето имало предразположение към туберкулоза. След смъртта на съпруга си тя живяла предимно в чужбина.
— Кога започнала тази история?
— Четири години, след като Ева Кейн напуснала Англия. Апуърд срещнал някъде в чужбина бъдещата си съпруга и й купил къща за сватбата.
— Значи в действителност мисис Апуърд би могла да бъде Ева Кейн. Как е било моминското й име?
— Харгрейвс, струва ми се. Но какво толкова има в едно име?
— Да, наистина. Ева Кейн, или Ивлин Хоуп, може и да е починала в Австралия, но може и да си е измислила удобна смърт, след което да се е възкресила като Харгрейвс и да се е оженила за богат мъж.
— Всичко това е било преди много време — рече Спенс. — Но да предположим, че вашата версия е вярна. Да предположим също, че тя е пазила своя снимка, и мисис МакГинти я е видяла и разпознала. Тогава излиза, че тя е убила мисис МакГинти.
— Би могло да е и така, не мислите ли? Робин Апуърд е говорил по радиото тази нощ. Мисис Рендъл спомена, че е отишла до къщата същата вечер, но не е успяла да влезе вътре, защото никой не я чул и не й е отворил. Според мисис Суийтимън Джанет Грум й казала, че мисис Апуърд не е чак такъв инвалид, за какъвто се представя.
— Всичко звучи чудесно, Поаро, но остава един факт — фактът, че самата тя беше убита, и то след като е разпознала снимката. Искате да докажете, че двете убийства не са свързани помежду си, така ли?
— Не, не, не твърдя, такова нещо. Съвсем явно те са свързани помежду си.
— Предавам се.
— Ивлин Хоуп. Това е ключът към загадката.
— Ивлин Карпентър? Това ли е вашата идея? Значи не Лили Гамбъл, а дъщерята на Ева Кейн! Но тя положително не би убила собствената си майка.
— Не, не става въпрос за убийство на майка.
— Какъв вбесяващ дявол сте вие, мосю Поаро! Още малко и ще кажете, че и Ева Кейн, и Лили Гамбъл, и Джанис Кортлънд, и Вера Блейк — всичките те живеят в Бродхини! И четирите заподозрени…
— Повече от четири са. Нали не сте забравили, че Ева Кейн е била гувернантка на семейство Крейг?
— Там, където има гувернантка, трябва да има и деца. Или поне едно дете. Какво е станало с децата на семейство Крейг?
— Мисля, че са били момче и момиче. Някакви близки ги взели.
— Следователно в нашия кръг на разследване трябва да включим още двама души. Две лица, които са могли да пазят снимката поради споменатата от мен причина — отмъщение.
— Не вярвам — каза Спенс.
Поаро въздъхна.
— И все пак трябва да се вземат под внимание. Мисля, че зная истината, въпреки съществуването на един факт, който напълно ме обърква.
— Радвам се, че все пак нещо ви обърква — отвърна Спенс.
— Кажете ми едно, mon cher Спенс. Ева Кейн е напуснала страната преди екзекуцията на Крейг, нали?
— Да, разбира се.
— И по същото време тя е очаквала дете, нали?
— Да.
— Bon Dieu, колко глупав съм бил! — възкликна Еркюл Поаро. — Всичко е толкова ясно, не мислите ли?
След тази забележка едва не последва едно трето убийство — убийството на Еркюл Поаро, извършено от полицейския началник Спенс в полицейския участък на Килчестър.
II
— Искам — заяви Еркюл Поаро — да се обадя по телефона на мисис Ариадни Оливър.
Телефонният разговор с мисис Оливър беше осъществен не без затруднения. Съобщиха му, че мисис Оливър работела и не можела да бъде обезпокоявана. Но Поаро беше глух за всякакви извинения. След малко чу гласа на писателката, който беше сърдит и доста задъхан.
— Е, добре, какво има? — каза мисис Оливър. — Трябваше ли точно сега да ми се обаждате? Беше ми дошла най-страхотната идея за убийство в магазин за платове. Нали ги знаете онези старомодни магазини, в които освен платове продават костюми и смешни долни ризи с дълги ръкави.
— Не ги знам — отвърна Поаро. — При всички случаи това, което имам да ви кажа, е далеч по-важно.
— Не би могло да бъде по-важно — каза мисис Оливър. — Искам да кажа, не и за мен. Ако не я запиша веднага, идеята ми ще се изпари!
Еркюл Поаро не обърна никакво внимание на творческите й мъки. Той започна да задава остри заповеднически въпроси, на които мисис Оливър отговаряше някак неопределено.
— Да… да… това е един малък театър… Един от тях беше Сесил Еди-кой си, а човекът, с когото аз разговарях, беше Майкъл.
— Възхитително! Това е всичко, което исках да зная.
— Но защо са ви Сесил и Майкъл?
— Мадам, по-добре се върнете при костюмите и ризите с дълги ръкави!
— Не разбирам защо не арестувате доктор Рендъл — каза мисис Оливър. — Ако бях на мястото на шефа на Скотланд Ярд, щях да го направя.
— Напълно възможно. Пожелавам ви успех с убийството в магазина за платове!
— Цялата идея вече отиде по дяволите — оплака се мисис Оливър. — Вие я съсипахте!
Поаро вежливо се извини.
Той затвори телефона и се усмихна на Спенс.
— Сега отиваме, или поне аз ще отида, да разговаряме с един млад актьор, чието кръщелно име е Майкъл и който изпълнява само второстепенни роли в театъра в Калънки. Само се моля да е същият Майкъл.
— Защо, за бога…
Поаро изкусно отбягна надигащия се гняв на полицейския началник Спенс.
— Знаете ли, cher ami, какво е secret de Polichinelle?
— Това урок по френски ли е? — разгневено попита Спенс.
— Secret de Polichinelle е тайна, която всеки може да знае. Поради тази причина хората, които не я знаят, никога няма да я чуят, защото ако всеки си мисли, че знаеш нещо, никой няма да ти го каже.
— Само не мога да разбера как още се удържам да не ви хвана за гушата! — каза полицейският началник Спенс.