Лестър Спрейг де Камп, Лин Картър
Конан пирата (21)

Осемнадесета глава
Застрашеното кралство

На залез-слънце „Уастрел“ акостира в пристанището на Кордава. Гъсти облаци закриваха звездите. Малко очи видяха как грациозният галеон се плъзна тихо в големия завой и опря нос на рядко използвано място за акостиране в далечния край на кея. Конан реши, че е добре да влязат в града колкото се може по-незабелязано, тъй като не знаеха дали херцог Вилагро вече не е завзел властта и откога Зароно и Тот-Амон бяха в града. Че са го изпреварили, той се увери в това, когато Зелтран го хвана за рамото и посочи с пръст:

— Зароновия „Петрел“! — изсъска той. — Капитане, няма никой наоколо.

Конан намусено се усмихна.

— Контролирай нервите си, мое малко войнствено петле — изръмжа той. — Нашите приятели може би не са там, а в двореца на Фердруго и се готвят да свалят от трона стария човек.

Принцесата задърпа нетърпеливо Конан за рамото.

— Бързо към двореца, капитан Конан! Твоите хора могат да дойдат по-късно. Трябва да предупредим веднага баща ми за заговора срещу него…

— Спокойно, момиче — каза Конан и се усмихна. — Не бързай толкова! Научил съм се, че ако мога да избегна капана да не се навирам сам в него. Подлият херцог и онзи магьосник, Тот-Амон, може вече да са взели властта. Ако отидем в двореца има вероятност да попаднем като мухи в тяхната мрежа. Не, аз имам на ум друг план…

— Какъв план! — попита момичето.

Той се усмихна мрачно.

— Най-напред трябва да посетим едно място в Кордава, където ще бъда в безопасност: „Деветте кръстосани меча“.

— „Деветте кръстосани меча“? — повтори тя.

— Не е място, което дами като теб могат да харесат, но за нашите цели е подходящо. Повярвай ми, момиче! Зелтран, аз ще взема със себе си десет души. Донеси корабни пелерини и фенери и се погрижи всички да носят оръжие под пелерините си.

Улиците бяха тихи като в гробница. Зигурд, суеверен като всички моряци, трепереше, докато крачеше редом с Конан.

— Сигурно всички са мъртви или омагьосани — мърмореше той, оглеждайки се страхливо.

Конан му заповяда да млъкне, за да не събуди стражата.

Никой, освен котките на Кордава, не видя как групата моряци, със скрити в черни моряшки пелерини лица безшумно се промъкна през тихите улички до „Деветте кръстосани меча“. Когато похлопаха на вратата, Сабрал излезе пухтейки и бършейки ръце в престилката си.

— Съжалявам, но тази вечер е затворено — каза той. — Властите наредиха тази вечер с настъпването на нощта да затворя кръчмата. Така че ще ви помоля… ох!

Конан свали шапката си, отметна назад пелерината и навря бронзовата маска на лицето си до това на кръчмаря.

— Какво значи това, приятелю? — промърмори той.

— Ах, ако те бях познал… Но разбира се „Деветте кръстосани меча“ винаги е отворена за капитан Конан, независимо дали има или няма нареждане. Влизайте, момчета, влизайте. Малко само ще трябва да почакате докато запаля факлите и изнеса пиене, но ще получите всичко, каквото искате.

— Защо правителството е трябвало да ти нареди тази вечер да затвориш рано? — попита Конан настанявайки се така, че да държи под око вратата.

Дебелият кръчмар вдигна рамене.

— Един Митра знае, капитане! Вчера вечер дойде кралска заповед от двореца… Странни времена настанаха, наистина странни! Най-напред пристигна капитан Зароно бог знае откъде, с взвод черни стигийци сред екипажа си. Отиде право в двореца при крал Фердруго, сякаш дворецът е негов. Никой нищо не му каза, като че ли хората на краля са омагьосани. А после всички тези нови заповеди: градските порти да се затварят при залез-слънце и така нататък. Странни неща стават, капитане. Наистина странни! И нищо хубаво няма да излезе от това, помни ми думата!

— Това е любопитно — обади се Зигурд.

— Кое е любопитно? — попита Конан.

— Окото на Дагда и палеца от крака на Орвандел! Твоят приятел Сабрал казва, че градът е затворен като мида, а пък ние влязохме в пристанището без някой да ни спре. Не мислиш ли, че Вилагро трябваше да постави главорезите си да охраняват пристанището?

— Те мислят, че „Уастрел“ още лежи катурнат на една страна в устието на Зикамба — отговори Конан.

— Прав си! — съгласи се Зигурд. — Бях забравил. Зароно не предполага, че с помощта на Джума ще можем толкова бързо да поправим кораба.

Конан кимна.

— Да, червенобрадко. Сега ако всичко върви добре крал Фердруго ще дължи трона си на един черен войн, за когото никога не е чувал, нито пък някога ще види!

— Никога по-рано не съм имал високо мнение за черните — призна Зигурд. — Винаги съм ги смятал за тълпа суеверни, лековерни диваци. Но твоят приятел Джума ми отвори очите. Той е истински вожд, също като теб. Да, във всеки народ има и герои, и негодяи.

Но време за излишни приказки нямаше. Конан подкани Сабрал и той подробно обясни много неща, които пиратите предполагаха или се страхуваха, че са станали. Вилагро още не бе заграбил трона, но това можеше да стане след няколко часа. Под различни причини верните на краля гарнизони бяха пръснати по границите. Лоялните на династията офицери бяха изпратени в чужбина, уволнени или арестувани, хвърлени в тъмница по скалъпени обвинения. От залез-слънце днес дворецът бе изолиран от останалата част на града. Привържениците на Вилагро държаха ключовите постове. В двореца трябвало да се проведе някаква церемония, но каква точно Сабрал дори не можел да си представи.

— Предполагам, че ще принудят кралят да се откаже от престола — избоботи Конан, крачейки из кръчмата като лъв в клетка. — Трябва да влезем в двореца. Но как? Вилагро и Зароно са го затворили. Този Тот-Амон сигурно е омагьосал Фердруго, но ако ние заведем при него дъщеря му, шокът, който ще изживее, може би ще развали магията… Тогава ще можем да хванем предателите. Къде е онзи проклет Нинус? Трябваше преди половин час да е тук…

Още с влизането си Конан беше попитал Сабрал за здравето на неговия приятел, малкия свещеник. Зингаранският кръчмар беше отговорил, че бившият крадец се е възстановил и се е върнал в храма. Тогава Конан изпрати един моряк да доведе свещеника в „Деветте кръстосани меча“.

— Кой е този Нинус? — попита Зигурд.

Конан нетърпеливо вдигна рамене.

— Познавам го отпреди години, когато двамата с него бяхме крадци в Замора. Когато червеният заморански град стана прекалено горещ за него, той се върна в родната си Зингара. Тук той попадна на един сладкодумен мисионер от култа на митристите. Той го убеди, че свещениците живеят охолно като използуват страховете и суеверията на честните граждани. Но ако има някой в Кордава, който да знае къде има таен вход за двореца на Фердруго, това е само Нинус! Той е най-умният крадец, когото някога съм срещал… дори по-умен от Таурус от Немидия, когото някои наричат принц на крадците. Нинус може да намери врати, които никой друг…

Прозвуча далечен тържествен гонг. Чабела настръхна и заби нокти в ръката на Конан.

— Камбаните на кулата на всички богове! — каза тя задъхана. — О, Конан, много сме закъснели!

Той погледна пребледнялото лице на принцесата.

— Какво искаш да кажеш, момиче?

— Камбаните… обявяват, че кралят дава аудиенция! Много сме закъснели… церемонията вече е започнала…

Конан и Зигурд се спогледаха и бързо отвориха един прозорец, за да погледнат към двореца на хълма.

Светлини примигваха и се движеха насам-натам. Чабела беше права. Церемонията бе започнала.